Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
Намерени са
9966
резултата от
1417
текста в
10
страници с корен от думите : '
мисъл мисли
'.
На страница
4
:
1000
резултата в
188
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи
мисли
реалността на духа.
Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма единствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли. Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания. Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност. Той потегля по душевния път към духа. Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата.
Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа.
към текста >>
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни
мисли
към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на
мисъл
та, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на
мисли
.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли.
Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а
мисли
, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава. От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата.
Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
2.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Той не можеше да
мисли
за някакво по-близко обвързване с момичето.
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци. Когато после осъзнах какви странични течения там всеки път се вливат във вдъхновеното му сърце, той също се откри пред мен и аз станах довереник на една от най-нежните, красиви и мечтателни младежки любови. Отношенията им не преминаха в нещо много по-различно от гореописаните. Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град.
Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето.
Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства. Още дълго време останах във връзка с него чрез кореспонденция. От писмата му звучеше тъжно ехо на резигнация. В сърцето му продължаваше да живее това, с което се бе наложило да се раздели.
към текста >>
С него също прекарвах много време в разговори, стимулиращи
мисъл
та.
Към този период се числи още едно важно за мен приятелство с един млад мъж, който във всичко представляваше противоположност на младежа с русите къдри. Той чувстваше себе си като поет.
С него също прекарвах много време в разговори, стимулиращи мисълта.
Той изпитваше голям възторг от всичко поетично. Още на съвсем млади години си беше поставил големи задачи. Когато се запознахме, вече беше написал една трагедия, озаглавена „Ханибал“, и много лирика.
към текста >>
Но той почти не съзнаваше колко малко си хармонизираха нашите
мисли
, понеже в
мисли
те му водещи бяха приятелските му чувства към мен.
Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си. За мен като човек, който непрекъснато полага усилия да търси тъкмо здрава опора за живота в познанието, това беше уникално преживяване. Всеки път, когато бях в компанията на този приятел, трябваше да излизам от собствената си същност и да се вмъквам сякаш в чужда кожа. На него му харесваше да бъде с мен. Понякога се впускаше в обширни теоретични разсъждения относно „различията в нашите натури“.
Но той почти не съзнаваше колко малко си хармонизираха нашите мисли, понеже в мислите му водещи бяха приятелските му чувства към мен.
към текста >>
Но виж, нали не казваш: „моят мозък
мисли
“, „мозъкът ми вижда“ това или онова, „мозъкът ми върви“?
Често го придружавах по улиците на Виена до Южната гара. Един ден, когато вече бяхме на гарата и влакът скоро щеше да потегли, бяхме стигнали до нещо като кулминация в нашия спор за материализма. Тогава обобщих това, което имах да кажа още в следните думи: „Значи, когато казваш „аз мисля“, ти твърдиш, че това е само необходимото следствие от процесите в нервната система на твоя мозък. Тези процеси представляват цялата действителност. Така е и когато казваш „аз виждам“ това или онова, „аз вървя“ и т.н.
Но виж, нали не казваш: „моят мозък мисли“, „мозъкът ми вижда“ това или онова, „мозъкът ми върви“?
Ако наистина беше стигнал до виждането, че е вярно това, което теоретично твърдиш, ти би трябвало да коригираш начина си на изразяване. Ако все пак говориш за „Аз“, значи всъщност лъжеш. Но ти не можеш да направиш друго освен да последваш здравия си инстинкт срещу внушенията на твоята теория. Ти преживяваш едно фактическо положение на нещата, различно от това, което отстоява твоята теория. Съзнанието ти нарича твоята теория лъжа.“ Приятелят ми поклати глава.
към текста >>
3.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
До
мисли
за австрийския обществен живот, които по някакъв начин да проникнат по-дълбоко в душата ми, тогава не можех да стигна.
До мисли за австрийския обществен живот, които по някакъв начин да проникнат по-дълбоко в душата ми, тогава не можех да стигна.
Нещата не отидоха по-далеч от наблюдението на изключително сложните отношения в него. По-дълбок интерес у мен можеха да предизвикат единствено беседите с Карл Юлиус Шрьоер. Точно по това време имах възможност да го посещавам често. Неговата собствена съдба беше тясно свързана с тази на немска Австро-Унгария. Той беше син на Тобиас Готфрид Шрьоер, който беше ръководил един лицей в Пресбург и писал драми, както и книги по история и естети-
към текста >>
По времето, когато се случи това, всичките му
мисли
и целият му живот бяха обърнати към Гьоте.
С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него. След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение. Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература. Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная.
По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте.
Той работеше по издаването и увода на втората част на „Фауст“ и вече бе публикувал първата.
към текста >>
Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или
мисли
л Гьоте?
От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот. Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език. Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте.
Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте?
С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер. Въпреки това не можех да направя нищо друго освен в собствената си душа да изграждам напълно независимо по отношение и на него това, към което се стремях най-съкровено. Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения. За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят. Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен.
към текста >>
Благодарение на това за мен стана възможно да формулирам някои
мисли
относно състоянието на обществения живот, които оказаха дълбоко влияние върху душевния ми живот.
Шрьоер се доближаваше в най-голяма степен до моите виждания с начина, по който се изказваше, когато обсъждахме това, което се разкрива като „душа на народа“. Той говореше за нея като за реално духовно същество, което се проявява в общността на отделните хора, принадлежащи към един народ. При това думите му не бяха просто обозначение на някаква абстрактна идея. Така двамата разглеждахме устройството на древна Австрия и действащите в нея индивидуалности на народните души.
Благодарение на това за мен стана възможно да формулирам някои мисли относно състоянието на обществения живот, които оказаха дълбоко влияние върху душевния ми живот.
към текста >>
Намирах, че в естественонаучното разглеждане за светлината и звука се
мисли
по аналогия, което е недопустимо.
Намирах, че в естественонаучното разглеждане за светлината и звука се мисли по аналогия, което е недопустимо.
Говореше се за „звука въобще“ и за „светлината въобще“. Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото възприятие за звук – като състояние на трептене на въздуха. По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера.
към текста >>
Защото още не бяха разработени в духа на Гьотевите разбирания, а едва накрая бях прибавил кратката забележка: „Когато се стигне дотам, за природата да се
мисли
така, както го представих аз, едва тогава Гьотевите изследвания на природата ще получат признание в науката.“ Шрьоер искрено се радваше, когато изказвах подобни съждения, но по-далеч от това той не можеше да стигне.
Трябваше да отхвърля много неща в нея. Така стигнах до възгледи, които ми проправяха път към Гьотевото учение за цветовете. От тази страна си отворих вратата към естественонаучните съчинения на Гьоте. Първо носех на Шрьоер неголеми статии, които пишех, изхождайки от естественонаучните си възгледи. Само че те не представляваха кой знае какъв интерес за него.
Защото още не бяха разработени в духа на Гьотевите разбирания, а едва накрая бях прибавил кратката забележка: „Когато се стигне дотам, за природата да се мисли така, както го представих аз, едва тогава Гьотевите изследвания на природата ще получат признание в науката.“ Шрьоер искрено се радваше, когато изказвах подобни съждения, но по-далеч от това той не можеше да стигне.
Ситуацията, в която се намирах, може да се илюстрира много добре от следната случка. Един ден Шрьоер ми разказа, че е говорил със свой колега физик. „Да – казал той, – Гьоте е въстанал срещу Нютон, но нали Нютон е бил „такъв гений“. На това той, Шрьоер, възразил: „Но Гьоте също „е бил гений“. И аз чувствах, че отново съм съвсем сам пред една загадка, която се борех да разреша.
към текста >>
Тогава изпитах потребност чрез самостоятелно проведени оптически експерименти да подложа на проверката на опита
мисли
те, до които бях стигнал относно същността на светлината и цветовете.
С разбиранията, които придобих за физическата оптика, ми се струваше, че си изграждам мост от прозренията в духовния свят към тези, идващи от естественонаучното изследване.
Тогава изпитах потребност чрез самостоятелно проведени оптически експерименти да подложа на проверката на опита мислите, до които бях стигнал относно същността на светлината и цветовете.
Не ми беше лесно да си купя нещата, необходими за подобни експерименти. Защото средствата, които печелех от частни уроци, бяха доста оскъдни. Направих всичко възможно да стигна до опитни постановки по теория на светлината, които действително да могат да ме доведат до непредубедено вникване в природните факти в тази област.
към текста >>
Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си
мисли
, когато говори за мислене, чувства и воля.
Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност.
Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля.
В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото.
към текста >>
От Шрьоер получавах най-плодотворни импулси и в сферата на педагогическата
мисъл
.
От Шрьоер получавах най-плодотворни импулси и в сферата на педагогическата мисъл.
Той дълги години беше работил като директор на евангелските училища във Виена и бе изложил опита си в очарователната книжка „Въпроси на преподаването“. Това, което прочитах в нея, след това можех да обсъждам с него. По отношение на възпитанието и преподаването той често се изказваше против простото набиване на знания в главата, но за всестранното развитие на човешкото същество.
към текста >>
4.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Умозрителната
мисъл
тук не е отправена към едно неизвестно битие, намиращо се отвъд съзнанието, както това става в Хартмановата теория на познанието и метафизиката, а към това, което може да се преживее като нравственост в неговото проявление.
Затова пък съчинението „Феноменология на нравственото съзнание“ на Хартман ме привличаше. Намирах, че в него нравственото развитие на човечеството се проследява съгласно ръководната нишка на емпиричното наблюдение.
Умозрителната мисъл тук не е отправена към едно неизвестно битие, намиращо се отвъд съзнанието, както това става в Хартмановата теория на познанието и метафизиката, а към това, което може да се преживее като нравственост в неговото проявление.
Беше ми ясно, че никакво философско умозрително разсъждение няма право да мисли извън пределите на феномените, ако желае да стигне до истински действителното. Феномените в света сами разкриват тази истинска действителност, стига само съзнателната душа първо да се подготви да получи това откровение. Този, който довежда до съзнанието си само доловимото със сетивата, може да търси истински битийното отвъд съзнанието. Който улавя духовното в съзерцание, говори за него в познавателно-теоретичен смисъл като за нещо, лежащо от тази, а не от другата страна. Разглеждането на нравствения свят при Хартман извикваше симпатия у мен, тъй като той оставя изцяло на заден план своята гледна точка за отвъдната страна и се придържа към наблюдаемото.
към текста >>
Беше ми ясно, че никакво философско умозрително разсъждение няма право да
мисли
извън пределите на феномените, ако желае да стигне до истински действителното.
Затова пък съчинението „Феноменология на нравственото съзнание“ на Хартман ме привличаше. Намирах, че в него нравственото развитие на човечеството се проследява съгласно ръководната нишка на емпиричното наблюдение. Умозрителната мисъл тук не е отправена към едно неизвестно битие, намиращо се отвъд съзнанието, както това става в Хартмановата теория на познанието и метафизиката, а към това, което може да се преживее като нравственост в неговото проявление.
Беше ми ясно, че никакво философско умозрително разсъждение няма право да мисли извън пределите на феномените, ако желае да стигне до истински действителното.
Феномените в света сами разкриват тази истинска действителност, стига само съзнателната душа първо да се подготви да получи това откровение. Този, който довежда до съзнанието си само доловимото със сетивата, може да търси истински битийното отвъд съзнанието. Който улавя духовното в съзерцание, говори за него в познавателно-теоретичен смисъл като за нещо, лежащо от тази, а не от другата страна. Разглеждането на нравствения свят при Хартман извикваше симпатия у мен, тъй като той оставя изцяло на заден план своята гледна точка за отвъдната страна и се придържа към наблюдаемото. Аз се стремях да достигна до такова познание на битийното, когато самите феномени разкриват духовната си същност именно чрез вглъбяване в тях, а не с помощта на размишление върху това, което лежи „зад“ феномените.
към текста >>
В него той анализираше начина, по който Гьоте като поет и
мисли
тел беше свързан със съвременния духовен живот.
По препоръка на Шрьоер през 1882 г. Йозеф Кюршнер ме покани да редактирам естественонаучните трудове на Гьоте с уводи и придружителни коментари в рамките на планираното от него издание на „Немска национална литература“. Шрьоер, който сам беше поел отговорността за драмите на Гьоте за този голям колективен труд, трябваше да напише въвеждащ предговор на първия от томовете, възложени на мен.
В него той анализираше начина, по който Гьоте като поет и мислител беше свързан със съвременния духовен живот.
Той виждаше в светогледа, който донесе следващата след Гьоте естественонаучна епоха, падение от духовната висота, на която се намира Гьоте. В този предговор по изчерпателен начин беше охарактеризирана задачата, която се падаше на мен във връзка с издаването на естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>
Него виждах в това, че той е открил как следва да се
мисли
за органичното, за да се приближим познавателно до него.
Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в сравнение с централното откритие, което се полагаше да му припиша.
Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него.
към текста >>
посоката да
мисли
за действията на органичната природа по начина, по който човек
мисли
за духа.
посоката да мисли за действията на органичната природа по начина, по който човек мисли за духа.
към текста >>
5.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше
мисли
в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи.
В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот. Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса.
Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи.
Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>
Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи
мисъл
та статии за изкуство и литература.
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета. Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие. Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата.
Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература.
Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста.
към текста >>
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на
мисъл
та.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта.
Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб. Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>
Но тъкмо по това време у мен започнаха да узряват първите
мисли
за появилата се по-късно „Философия на свободата“.
Но тъкмо по това време у мен започнаха да узряват първите мисли за появилата се по-късно „Философия на свободата“.
В гореспоменатото непубликувано съчинение за деле Грацие, „Природата и нашите идеали“, в следните изречения се намират зародишите на тази книга: „Нашите идеали вече не са толкова повърхностни, за да се задоволяват с често толкова плоска, толкова празна действителност. Въпреки това не мога да повярвам, че не съществуват средства, с които да се издигнем над дълбокия песимизъм, идващ от това познание. Това издигане се получава, когато погледна в света на нашата душевност, когато пристъпя по-близо до същността на нашия идеален свят. Той е един затворен в себе си, съвършен в себе си свят, който не може да спечели или пък да загуби нещо от преходността на външните неща. Та не са ли нашите идеали, ако са истински живи индивидуалности, същности сами по себе си, независими от благосклонността или неблагосклонността на природата?
към текста >>
Най-възвишените
мисли
, които измисляме, всъщност са само резултат от сляпо властващата в нас природа.
Тази свобода, бихме могли да кажем, е само мечта! Докато си въобразяваме, че сме свободни, се подчиняваме на непоколебимата принуда на природата.
Най-възвишените мисли, които измисляме, всъщност са само резултат от сляпо властващата в нас природа.
О, най-накрая трябва да признаем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!... Виждаме мрежата на законите, които действат в нещата, и това създава необходимостта. В познанието си ние притежаваме силата да освобождаваме закономерността на нещата от тях самите, така че трябва ли въпреки това да сме безволеви роби на тези закони? “
към текста >>
Тези
мисли
развих, изхождайки не от духа на противоречие, а от подтика да противопоставя това, което ми казваше виждането на духовния свят, на това, което трябваше да разглеждам като виждане за живота, стоящо на противоположния полюс на моето собствено, което обаче безкрайно уважавах, защото ми беше разкрито от дълбините на откровени души.
Тези мисли развих, изхождайки не от духа на противоречие, а от подтика да противопоставя това, което ми казваше виждането на духовния свят, на това, което трябваше да разглеждам като виждане за живота, стоящо на противоположния полюс на моето собствено, което обаче безкрайно уважавах, защото ми беше разкрито от дълбините на откровени души.
към текста >>
Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове,
мисли
и концепции.
Така се запознах с Ферхер фон Щайнванд – един целенасочен, пълен с идеи, приемащ себе си за идеалист поет от Каринтия. Син на бедни родители, той беше прекарал младостта си сред големи лишения.
Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове, мисли и концепции.
Светът наистина дълго знаеше твърде малко за него. След появата на първата му поетична творба „Графиня Зеленбранд“, Роберт Хамерлинг му отдаде пълното си признание.
към текста >>
До такова виждане не се стига, когато се
мисли
само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи. Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него.
До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието.
То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания. Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
към текста >>
Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите
мисли
.
Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека. Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления.
Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите мисли.
Запознах се с тях от литературата или от други източници и ги възприемах за нещо очевидно, но самият аз не теоретизирах върху тях. И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия разговор с професор Нойман. Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни животи и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път. Защото едно пълно убеждение в тази област е възможно и за непредубедения здрав човешки разсъдък и тогава, когато човекът не е стигнал до фактическо съзерцание. Само че пътят на теоретизирането в тази област не беше моят път.
към текста >>
6.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
От едната страна е бездуховният стремеж, който
мисли
за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин.
Тогава се появи сатиричният епос „Хомункулус“* на Роберт Хамерлинг. В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в живота. Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите. Хамерлинг искаше да представи двата аспекта, в които се е изопачила цивилизацията.
От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин.
От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен живот има реално отношение с действителността.
към текста >>
По това време в
мисли
те ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло.
По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло.
В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност. От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли.
към текста >>
В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните
мисли
.
По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло. В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност. От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество.
В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли.
Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света. Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено. Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>
7.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Дълги години бях живял в
мисли
те на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези
мисли
.
Продължилото няколко седмици пребиваване в града на Гьоте за мен беше празник в живота.
Дълги години бях живял в мислите на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези мисли.
Прекарах тези седмици под възвишените впечатления на това чувство.
към текста >>
По такива пътища протичаха
мисли
те ми, още по-ясно повтаряйки предишните си форми, когато седях над ръкописите на Гьоте във Ваймар.
Може ли съзнанието, когато стане продуктивно, т.е. прибавя нещо от себе си към най-близките образи от действителността, да продължи да съществува в рамките на действителността, или пък ще се изплъзне от нея, за да се изгуби в нереалното? Какво от „създаденото“ с помощта на съзнанието се противопоставя на това съзнание, ето кое трябваше да бъде прозряно. Първо беше нужно да се постигне съгласие на човешкото съзнание със самото себе си. Едва тогава човек би могъл да намери потвърждение на чисто духовното преживяване.
По такива пътища протичаха мислите ми, още по-ясно повтаряйки предишните си форми, когато седях над ръкописите на Гьоте във Ваймар.
към текста >>
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си
мисли
за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин.
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин.
В тези мисли всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика. Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше. За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание. За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието. В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието.
към текста >>
В тези
мисли
всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика.
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин.
В тези мисли всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика.
Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше. За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание. За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието. В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието. Подобен възглед не би могъл да бъде изходна точка на теорията на познанието.
към текста >>
Когато на връщане седях в купето на влака, потънал в
мисли
те и спомените си за все пак толкова ценното ми посещение, това душевно смразяване се повтори.
Едуард фон Хартман възрази, че това не подлежи на оспорване. Още от обяснението на думата „представа“ ставало видно, че в нея не би могло да има нищо реално. Когато чух това възражение, в душата ми нахлу мраз. „Обясненията на думите“ да бъдат сериозна изходна точка за един светоглед! Чувствах колко далече се намирам от съвременната философия.
Когато на връщане седях в купето на влака, потънал в мислите и спомените си за все пак толкова ценното ми посещение, това душевно смразяване се повтори.
То беше нещо, чието въздействие продължи дълго у мен.
към текста >>
8.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
В трудовете и статиите, които публикувах по това време, винаги посочвах, че човешката душа се явява истинската реалност при създаването на дадена
мисъл
, която тя не черпи от сетивния свят, а разгръща в свободна дейност, излизаща отвъд сетивното възприятие.
Съществена част от общите идеи, чрез които изразявах възгледите си тогава, беше, че за мен сетивният свят не представлява истинска реалност.
В трудовете и статиите, които публикувах по това време, винаги посочвах, че човешката душа се явява истинската реалност при създаването на дадена мисъл, която тя не черпи от сетивния свят, а разгръща в свободна дейност, излизаща отвъд сетивното възприятие.
Смятах, че чрез това „свободно от сетивността“ мислене душата пребивава в духовната същност на света.
към текста >>
9.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Мистикът ми изглеждаше като човек, който не може да долови духа в идеите и затова вътрешно застива при
мисъл
та за идеи.
И все пак нещо ме привличаше към мистическите стремежи на човечеството. Това беше начинът на вътрешното преживяване на мистиците. Те искат да живеят във вътрешно си същество в жив контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с помощта на наблюдение, опиращо се на идеите. Но също така ми беше ясно, че до подобен род вътрешно преживяване се стига и когато човек се спусне в глъбините на душата, с пълното ясно съдържание на света на идеите, вместо при вглъбяването да отхвърля това съдържание. Стремях се да внеса светлината на света на идеите в топлината на вътрешното преживяване.
Мистикът ми изглеждаше като човек, който не може да долови духа в идеите и затова вътрешно застива при мисълта за идеи.
Студът, който преживява в идеите, го принуждава да търси топлината, от която се нуждае душата му, в освобождаване от идеите.
към текста >>
10.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Докато работех над придаването на правилна форма на
мисли
те, поясняващи Гьотевата гледна точка към естествознанието, трябваше да намеря също и форма на изразяване за духовните преживявания, които се явяваха пред душата ми в собственото ми съзерцаване на мировите процеси.
Докато работех над придаването на правилна форма на мислите, поясняващи Гьотевата гледна точка към естествознанието, трябваше да намеря също и форма на изразяване за духовните преживявания, които се явяваха пред душата ми в собственото ми съзерцаване на мировите процеси.
Така че непрекъснато чувствах подтик от Гьоте да преминавам към представяне на собствения си светоглед и после обратно към него, за да мога със собствените си мисли, до които бях достигнал, да изложа по-добре мислите на самия Гьоте. Като съществено у него усещах преди всичко отказа му да се задоволи с някакви теоретически лесно обозрими мисловни построения за сметка на познанието на неизмеримото богатство на действителността. Гьоте става рационалистичен, когато желае да представи многообразните форми на растителните и животинските видове. Когато желае да разбере геоложкия строеж на земята или пък метеорологичните явления, той се стреми към идеите, действени в процеса на развитие на природата. Но идеите му не са абстрактни мисли.
към текста >>
Така че непрекъснато чувствах подтик от Гьоте да преминавам към представяне на собствения си светоглед и после обратно към него, за да мога със собствените си
мисли
, до които бях достигнал, да изложа по-добре
мисли
те на самия Гьоте.
Докато работех над придаването на правилна форма на мислите, поясняващи Гьотевата гледна точка към естествознанието, трябваше да намеря също и форма на изразяване за духовните преживявания, които се явяваха пред душата ми в собственото ми съзерцаване на мировите процеси.
Така че непрекъснато чувствах подтик от Гьоте да преминавам към представяне на собствения си светоглед и после обратно към него, за да мога със собствените си мисли, до които бях достигнал, да изложа по-добре мислите на самия Гьоте.
Като съществено у него усещах преди всичко отказа му да се задоволи с някакви теоретически лесно обозрими мисловни построения за сметка на познанието на неизмеримото богатство на действителността. Гьоте става рационалистичен, когато желае да представи многообразните форми на растителните и животинските видове. Когато желае да разбере геоложкия строеж на земята или пък метеорологичните явления, той се стреми към идеите, действени в процеса на развитие на природата. Но идеите му не са абстрактни мисли. Те са образи, живеещи в душата по мисловен начин.
към текста >>
Но идеите му не са абстрактни
мисли
.
Докато работех над придаването на правилна форма на мислите, поясняващи Гьотевата гледна точка към естествознанието, трябваше да намеря също и форма на изразяване за духовните преживявания, които се явяваха пред душата ми в собственото ми съзерцаване на мировите процеси. Така че непрекъснато чувствах подтик от Гьоте да преминавам към представяне на собствения си светоглед и после обратно към него, за да мога със собствените си мисли, до които бях достигнал, да изложа по-добре мислите на самия Гьоте. Като съществено у него усещах преди всичко отказа му да се задоволи с някакви теоретически лесно обозрими мисловни построения за сметка на познанието на неизмеримото богатство на действителността. Гьоте става рационалистичен, когато желае да представи многообразните форми на растителните и животинските видове. Когато желае да разбере геоложкия строеж на земята или пък метеорологичните явления, той се стреми към идеите, действени в процеса на развитие на природата.
Но идеите му не са абстрактни мисли.
Те са образи, живеещи в душата по мисловен начин.
към текста >>
Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в
мисли
за това пребиваване.
Когато говори за природата, Гьоте пребивава в духа.
Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване.
Той желае да се усеща вътре в духа, но не иска сам да мисли себе си в духа.
към текста >>
Той желае да се усеща вътре в духа, но не иска сам да
мисли
себе си в духа.
Когато говори за природата, Гьоте пребивава в духа. Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване.
Той желае да се усеща вътре в духа, но не иска сам да мисли себе си в духа.
към текста >>
У мен често възникваше усещането, че няма да остана верен на Гьотевия начин на мислене, ако дам израз само на
мисли
, касаещи неговия светоглед.
У мен често възникваше усещането, че няма да остана верен на Гьотевия начин на мислене, ако дам израз само на мисли, касаещи неговия светоглед.
Така че за всяка подробност, свързана с тълкуването на Гьоте, трябваше отново и отново да овладявам метода да говоря за Гьоте по начина на Гьоте.
към текста >>
Моето изложение на Гьотевите идеи представлява една продължила с години борба да разбирам все по-добре Гьоте с помощта на собствените си
мисли
.
Моето изложение на Гьотевите идеи представлява една продължила с години борба да разбирам все по-добре Гьоте с помощта на собствените си мисли.
Поглеждайки назад към тази борба, трябва да призная, че на нея дължа много за развитието на духовните си познавателни преживявания. Това развитие протичаше много по-бавно, отколкото щеше да бъде в случая, ако задачата за Гьоте не бе поставена на пътя ми от съдбата. Тогава щях да последвам духовните си преживявания и да ги представя по начина, по който ми се явяваха. Щях по-бързо да си пробия път в духовния свят, но нямаше да имам повод да се потопя, полагайки усилия, в собственото си вътрешно същество.
към текста >>
Свободата се упражнява във волята, преживява се в чувствата и се познава в
мисли
те.
Моята „Философия на свободата“ се основава на преживяване, състоящо се от съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си.
Свободата се упражнява във волята, преживява се в чувствата и се познава в мислите.
Само че за осъществяване на това животът не трябва да бъде изгубен в мислене.
към текста >>
Докато работех над „Философия на свободата“, ми беше постоянна грижа при изложението на
мисли
те си да поддържам напълно будно вътрешното преживяване, обхващащо самите тези
мисли
.
Докато работех над „Философия на свободата“, ми беше постоянна грижа при изложението на мислите си да поддържам напълно будно вътрешното преживяване, обхващащо самите тези мисли.
Това им придава мистичния характер на вътрешното съзерцаване, но също така прави последното подобно на външното сетивно съзерцание на света. Проникне ли човек в едно такова вътрешно преживяване, той повече не усеща противоречие между познаването на природата и познаването на духа. Става му ясно, че второто е само метаморфозирало продължение на първото.
към текста >>
11.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Начинание, състоящо се изцяло от идеализъм и нито грам практическа
мисъл
, на което обаче сътрудничеха почти всички представители на саксонството.
Съсредоточие на всичките ми преживявания там беше моят дългогодишен приятел. Той все измисляше по нещо ново, за да опозная по-добре трансилванското саксонство. Той все още продължаваше да прекарва известно време ту във Виена, ту в Херманщат. За насърчаване на трансилванското саксонство в този период беше основал седмичен вестник в Херманщат.
Начинание, състоящо се изцяло от идеализъм и нито грам практическа мисъл, на което обаче сътрудничеха почти всички представители на саксонството.
След няколко седмици то се провали.
към текста >>
Възприемах „Рембранд като възпитател“ като книга, която се държи на повърхността, единствено благодарение на остроумно подадени
мисли
, нямащи нищо общо с истинските глъбини на човешката душа в нито едно от нейните изречения.
По отношение на книгата, възхвалявана в най-висша степен от цял свят, усещах нещата така: струваше ми се, че сякаш някой няколко месеца всяка вечер е седял на някоя маса в една от добрите гостилници и е слушал „духовитостите“, изричани от „най-забележителните“ личности на техните запазени маси, след което ги е записал в афористична форма. След тази продължителна „подготвителна работа“ е сложил бележките със сентенциите в един кош, разтръскал го е силно, за да ги размеси добре, и след това отново ги е извадил. След изваждането им е съединил листчетата едно към друго и така се е получила книга. Разбира се, тази критика е преувеличена. Но усещането ми за живота ме принуждаваше да отхвърля това, което тогавашният „дух на времето“ възхваляваше като върхово постижение.
Възприемах „Рембранд като възпитател“ като книга, която се държи на повърхността, единствено благодарение на остроумно подадени мисли, нямащи нищо общо с истинските глъбини на човешката душа в нито едно от нейните изречения.
Беше ми болно, че съвременниците ми смятаха тъкмо една такава книга за творение на дълбока личност, докато аз нямаше как да не твърдя, че такива мислители, шляпащи в плитчините на духовните води, ще изгонят от душите всичко дълбоко човешко.
към текста >>
Беше ми болно, че съвременниците ми смятаха тъкмо една такава книга за творение на дълбока личност, докато аз нямаше как да не твърдя, че такива
мисли
тели, шляпащи в плитчините на духовните води, ще изгонят от душите всичко дълбоко човешко.
След тази продължителна „подготвителна работа“ е сложил бележките със сентенциите в един кош, разтръскал го е силно, за да ги размеси добре, и след това отново ги е извадил. След изваждането им е съединил листчетата едно към друго и така се е получила книга. Разбира се, тази критика е преувеличена. Но усещането ми за живота ме принуждаваше да отхвърля това, което тогавашният „дух на времето“ възхваляваше като върхово постижение. Възприемах „Рембранд като възпитател“ като книга, която се държи на повърхността, единствено благодарение на остроумно подадени мисли, нямащи нищо общо с истинските глъбини на човешката душа в нито едно от нейните изречения.
Беше ми болно, че съвременниците ми смятаха тъкмо една такава книга за творение на дълбока личност, докато аз нямаше как да не твърдя, че такива мислители, шляпащи в плитчините на духовните води, ще изгонят от душите всичко дълбоко човешко.
към текста >>
12.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той говореше с преливащи едно в друго изречения, почти без мелодия на речта, но през безцветната му реч изпъкваше ясно отчетливостта на
мисъл
та.
Заговорих го за режисурата на пиесата, за актьорската игра. Той изобщо не слушаше какво му казвам. Но възрази: „Да, тези актьори често използват думи и изрази, които изобщо не подхождат за Гьоте.“ Още повече разполагаше към себе си Льопер със своята „разсеяност“. Когато в антракта започнах да говоря за нещо, свързано с изчисляване на времето, Льопер каза: „И така, 1 час съдържа 100 минути, а минутата – 100 секунди...“ Вторачих се в него и казах: „60, Ваше превъзходителство.“ Той погледна часовника си, провери, засмя се от сърце, преброи и каза: „Да, да, 60 минути, 60 секунди.“ Често наблюдавах у него подобни доказателства за „разсеяност“. Но дори на тези прояви на особеностите на душевната природа у Льопер не можех да се надсмивам, тъй като те бяха необходимото странично явление на свободната му от всякаква поза, несантиментална, бих казал, прелестна сериозност на тази личност, която същевременно оказваше очарователно въздействие.
Той говореше с преливащи едно в друго изречения, почти без мелодия на речта, но през безцветната му реч изпъкваше ясно отчетливостта на мисълта.
към текста >>
Приятна ни беше
мисъл
та да знаем, че е покровител на работата върху Гьоте.
Винаги приятни бяха моментите, когато в Архива се появяваше великият херцог Карл Александър. В тази личност живееше едно показващо се в аристократично поведение, но истинско вътрешно възхищение от всичко, свързано с Гьоте. Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен живот и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление.
Приятна ни беше мисълта да знаем, че е покровител на работата върху Гьоте.
към текста >>
Аз страдах много от болезнената
мисъл
, че това нещастие се беше случило, за да ми предостави книгата, която аз бях поръчал.
Този мил, благороден човек така и не можа да се оправи от последствията от инцидента. След дълго боледуване този уважаван от всички човек почина.
Аз страдах много от болезнената мисъл, че това нещастие се беше случило, за да ми предостави книгата, която аз бях поръчал.
към текста >>
13.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Тогава не можех да направя друго освен да си кажа, че ако се
мисли
за същността на природата, изхождайки от господстващото в тогавашната епоха духовно настроение, би трябвало да се получи това, което
мисли
Хекел със съвършена философска наивност.
Тогава не можех да направя друго освен да си кажа, че ако се мисли за същността на природата, изхождайки от господстващото в тогавашната епоха духовно настроение, би трябвало да се получи това, което мисли Хекел със съвършена философска наивност.
Тези, които го оборват, навсякъде показват, че се ограничават до чисто сетивното разбиране и искат да избегнат по-нататъшното развитие на това разбиране чрез мисленето.
към текста >>
Той можеше да издържа единствено на сетивни впечатления, не на
мисли
те, разкриващи се в нещата и процесите.
Така се запознах лично с Хекел. Той беше обаятелна личност, с очи, гледащи наивно на света, толкова благи, че човек имаше усещането, че този поглед ще се пречупи, ако през него проникне остротата на мисленето.
Той можеше да издържа единствено на сетивни впечатления, не на мислите, разкриващи се в нещата и процесите.
Всяко движение на Хекел беше насочено към това да приеме изразяваното от сетивата и да не позволи на ръководещите мисли да се изразят в тях. Разбирах защо Хекел толкова много обича да рисува. Той просто се отдаваше на сетивни възприятия. Там, където би трябвало да започне да мисли, той преставаше да разгръща умствената си дейност и предпочиташе да запечата видяното посредством четката. Такава беше същинската природа на Хекел.
към текста >>
Всяко движение на Хекел беше насочено към това да приеме изразяваното от сетивата и да не позволи на ръководещите
мисли
да се изразят в тях.
Така се запознах лично с Хекел. Той беше обаятелна личност, с очи, гледащи наивно на света, толкова благи, че човек имаше усещането, че този поглед ще се пречупи, ако през него проникне остротата на мисленето. Той можеше да издържа единствено на сетивни впечатления, не на мислите, разкриващи се в нещата и процесите.
Всяко движение на Хекел беше насочено към това да приеме изразяваното от сетивата и да не позволи на ръководещите мисли да се изразят в тях.
Разбирах защо Хекел толкова много обича да рисува. Той просто се отдаваше на сетивни възприятия. Там, където би трябвало да започне да мисли, той преставаше да разгръща умствената си дейност и предпочиташе да запечата видяното посредством четката. Такава беше същинската природа на Хекел. Ако я беше разгърнал, щеше да се разкрие нещо необикновено очарователно, истински човешко.
към текста >>
Там, където би трябвало да започне да
мисли
, той преставаше да разгръща умствената си дейност и предпочиташе да запечата видяното посредством четката.
Той беше обаятелна личност, с очи, гледащи наивно на света, толкова благи, че човек имаше усещането, че този поглед ще се пречупи, ако през него проникне остротата на мисленето. Той можеше да издържа единствено на сетивни впечатления, не на мислите, разкриващи се в нещата и процесите. Всяко движение на Хекел беше насочено към това да приеме изразяваното от сетивата и да не позволи на ръководещите мисли да се изразят в тях. Разбирах защо Хекел толкова много обича да рисува. Той просто се отдаваше на сетивни възприятия.
Там, където би трябвало да започне да мисли, той преставаше да разгръща умствената си дейност и предпочиташе да запечата видяното посредством четката.
Такава беше същинската природа на Хекел. Ако я беше разгърнал, щеше да се разкрие нещо необикновено очарователно, истински човешко.
към текста >>
Той говореше, без да трябва да държи сметка за възраженията, които среща някой друг, който споделя
мисли
те си сред хора.
Хората разговаряха с него, като пишеха това, което искаха да му кажат, на малък бележник, който той им подаваше. Получаваше се така, че в компанията, в която се намираше, личността му винаги попадаше в центъра. Ако някой му беше написал нещо, той говореше по темата, без да възниква истински разговор. За другите той присъстваше по много по-интензивен начин, отколкото те за него. Това се беше отразило на цялостната му душевна нагласа.
Той говореше, без да трябва да държи сметка за възраженията, които среща някой друг, който споделя мислите си сред хора.
Ясно можеше да се види, че това бе пуснало корен в съзнанието му. Тъй като не можеше да чуе възражения срещу мислите си, той усещаше много силно стойността на това, което сам мисли.
към текста >>
Тъй като не можеше да чуе възражения срещу
мисли
те си, той усещаше много силно стойността на това, което сам
мисли
.
Ако някой му беше написал нещо, той говореше по темата, без да възниква истински разговор. За другите той присъстваше по много по-интензивен начин, отколкото те за него. Това се беше отразило на цялостната му душевна нагласа. Той говореше, без да трябва да държи сметка за възраженията, които среща някой друг, който споделя мислите си сред хора. Ясно можеше да се види, че това бе пуснало корен в съзнанието му.
Тъй като не можеше да чуе възражения срещу мислите си, той усещаше много силно стойността на това, което сам мисли.
към текста >>
Действително той стигна до
мисъл
та да ми възложи тази работа по време на един разговор.
Той ми повери и двете. И така към тогавашните ми задачи във Ваймар трябваше да включа и цялостното разработване на песимистичния философ и на гениално-парадоксалния Жан Пол. И на двете начинания се посветих с най-дълбок интерес, тъй като обичах да се пренасям в състояния на духа, силно противоположни на моето собствено. У Лудвиг Лайстнер нямаше външни мотиви, поради които да ме направи издател на Шопенхауер и Жан Пол. Задачата възникна изцяло благодарение на беседите, които бяхме водили за двете личности.
Действително той стигна до мисълта да ми възложи тази работа по време на един разговор.
към текста >>
14.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Връщам се назад в
мисли
те си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват.
Тя беше личност, която носи в себе си дълбоките проблеми на човечеството и подхожда към тях с известен радикализъм в сърцето и усещанията си. С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния живот като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа. Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ. Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен усет и талант за форма. Разговорите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни.
Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват.
Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства. Но то си оставаше в душата ѝ и никога не преминаваше в нейните слова. Габриеле Ройтер подчертаваше отчетливо това, което имаше да каже, но никога не го правеше с гласа си, а използвайки само душевни сили. Беше ѝ присъщо именно такова изкуство на изразяване, в рамките на душевното, когато речта неизменно запазва своята равномерност и спокойствие на звучене.
към текста >>
И
мисли
те ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост.
Преживях това време във възрастта, в която душата е склонна да се обръща активно към външния живот, в който би искала да намери здрава връзка с него. Светогледите, които ми се откриваха, за мен бяха част от външния живот. И бях принуден да почувствам колко малко, по същество, съм живял във външния свят досега. Когато се оттеглях от оживеното общуване, всеки път изведнъж осъзнавах, че дотогава единствено близък ми е бил духовният свят, който виждах с вътрешния си взор. С този свят можех лесно да вляза във връзка.
И мислите ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост.
Винаги ми е било трудно да втълпя на паметта си такива данни от външния свят, каквито например е необходимо човек да асимилира в областта на науката. Трябваше много дълго да разглеждам даден природен обект, за да запомня как се нарича той, към кой научен клас принадлежи и т.н. Дори мога да кажа, че в сетивния свят за мен имаше нещо сянкообразно. Той преминаваше пред душата ми в образи, докато спойката ми с духовния свят носеше напълно реален характер.
към текста >>
Записвах, така го чувствах,
мисли
те, които ми беше дал духовният свят до тридесетата ми година.
Всичко това усещах най-често в началото на деветдесетте години във Ваймар. По това време привършвах „Философия на свободата“.
Записвах, така го чувствах, мислите, които ми беше дал духовният свят до тридесетата ми година.
Всичко, дошло при мен чрез външния свят, имаше единствено характера на импулс.
към текста >>
Възприемах
мисли
те му, вживявах се в тях – в посочения с
мисъл
– като на гости, но все пак „като вкъщи“.
Водех например безброй разговори с Ото Харнак, остроумния автор на книгата „Гьоте в периода на неговата зрялост“, който по това време много често идваше във Ваймар, понеже работеше върху Гьотевите студии за изкуството. Мъжът, който по-късно бе въвлечен в разтърсваща житейска трагедия, ми беше истински симпатичен. Когато говорех с него, можех изцяло да бъда Ото Харнак.
Възприемах мислите му, вживявах се в тях – в посочения смисъл – като на гости, но все пак „като вкъщи“.
Изобщо не си и помислях да го помоля да ме посети. Той можеше да живее само при себе си. Беше толкова погълнат от своите мисли, че усещаше като чуждо всичко, което не беше негово. Той би могъл да слуша за моя свят единствено по такъв начин, че да го сметне за Кантовото „нещо само по себе си“, което лежи „отвъд съзнанието“. Чувствах се духовно задължен да се отнасям към неговия свят не по кантиански, а да пренеса своето съзнание в него.
към текста >>
Беше толкова погълнат от своите
мисли
, че усещаше като чуждо всичко, което не беше негово.
Мъжът, който по-късно бе въвлечен в разтърсваща житейска трагедия, ми беше истински симпатичен. Когато говорех с него, можех изцяло да бъда Ото Харнак. Възприемах мислите му, вживявах се в тях – в посочения смисъл – като на гости, но все пак „като вкъщи“. Изобщо не си и помислях да го помоля да ме посети. Той можеше да живее само при себе си.
Беше толкова погълнат от своите мисли, че усещаше като чуждо всичко, което не беше негово.
Той би могъл да слуша за моя свят единствено по такъв начин, че да го сметне за Кантовото „нещо само по себе си“, което лежи „отвъд съзнанието“. Чувствах се духовно задължен да се отнасям към неговия свят не по кантиански, а да пренеса своето съзнание в него.
към текста >>
Той може безрезервно да усеща привлекателните страни на това, което се
мисли
в дадено направление.
Само че подобен живот не бе лишен от някои духовни опасности и трудности. Който отхвърля всичко, което не се намира в неговото мисловно направление, няма да се впечатли от относителната обоснованост, която имат различните светогледи.
Той може безрезервно да усеща привлекателните страни на това, което се мисли в дадено направление.
Това очарование на интелектуализма живее у толкова много хора. Те лесно се справят с нещо, мислено по начин, различен от техния. На този обаче, на когото е открит един свят на съзерцание, духовен свят, вижда обосноваността на най-различни „гледни точки“ и трябва непрекъснато да се брани във вътрешността на душата си, за да не бъде силно увлечен от една или друга гледна точка.
към текста >>
15.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как
мисли
за различните сфери на битието.“
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и живота по отношение на познавателния живот, религиозните и социалните възприятия. В сферата на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората. Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения. До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това.
Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
към текста >>
Мисли
се хипотетично за един чисто материалистичен произход на света.
Хората са стигнали до една концепция за природата, която иска да представи еволюцията на света без морално-духовно съдържание.
Мисли се хипотетично за един чисто материалистичен произход на света.
Търсят се закони, съгласно които от това първично състояние постепенно са могли да се развият до сегашната им форма живите, одушевените и одухотворените същества. Ако човек е последователен при един такъв начин на мислене – така си казвах тогава, – духовно-моралното изобщо не може да бъде представено другояче, освен като резултат от развитието на природата. Тогава за духовноморалното ще имаме безразлични природни факти, създали в своето развитие моралното като вторичен продукт и които в края на краищата отново го погребват в моралното си безразличие.
към текста >>
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите
мисли
тели не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си.
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си.
Но това изобщо не ми изглеждаше важно. За мен не беше важно, че се казва: „В смисъла на природните явления човек трябва да мисли за моралното по един индиферентен начин, а това, което мисли по този начин, са просто хипотези. За моралното всеки може да има собствени мисли.“ Казвах си, че който мисли дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното никаква съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност. Ако физиката, химията и биологията останат такива, каквито са – а на всички те се струват непоклатими, – тогава същностите, които биват смятани за действителност, ще погълнат всяка действителност и духовно-моралното не би могло да се явява нещо повече от пяна, образуваща се от тази действителност.
към текста >>
За мен не беше важно, че се казва: „В с
мисъл
а на природните явления човек трябва да
мисли
за моралното по един индиферентен начин, а това, което
мисли
по този начин, са просто хипотези.
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си. Но това изобщо не ми изглеждаше важно.
За мен не беше важно, че се казва: „В смисъла на природните явления човек трябва да мисли за моралното по един индиферентен начин, а това, което мисли по този начин, са просто хипотези.
За моралното всеки може да има собствени мисли.“ Казвах си, че който мисли дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното никаква съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност. Ако физиката, химията и биологията останат такива, каквито са – а на всички те се струват непоклатими, – тогава същностите, които биват смятани за действителност, ще погълнат всяка действителност и духовно-моралното не би могло да се явява нещо повече от пяна, образуваща се от тази действителност.
към текста >>
За моралното всеки може да има собствени
мисли
.“ Казвах си, че който
мисли
дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното никаква съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност.
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си. Но това изобщо не ми изглеждаше важно. За мен не беше важно, че се казва: „В смисъла на природните явления човек трябва да мисли за моралното по един индиферентен начин, а това, което мисли по този начин, са просто хипотези.
За моралното всеки може да има собствени мисли.“ Казвах си, че който мисли дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното никаква съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност.
Ако физиката, химията и биологията останат такива, каквито са – а на всички те се струват непоклатими, – тогава същностите, които биват смятани за действителност, ще погълнат всяка действителност и духовно-моралното не би могло да се явява нещо повече от пяна, образуваща се от тази действителност.
към текста >>
Едуард фон Хартман смяташе, че искам да остана в рамките на феномените и се отказвам от
мисъл
та да изведа от тях някаква обективна действителност.
На феноменализма противопоставях света на духовната действителност.
Едуард фон Хартман смяташе, че искам да остана в рамките на феномените и се отказвам от мисълта да изведа от тях някаква обективна действителност.
За него нещата следователно стояха така, че с начина си на мислене аз осъждам човешкото познание на това да не може изобщо да стигне до никаква действителност, а да трябва да пребивава в рамките на един илюзорен свят, съществуващ (като феномен) единствено в представите на душата.
към текста >>
16.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Намирах, че това свободно реене бе довело у него до зрялост някои
мисли
, които имаха прилика с формиралите се у мен самия по пътища, напълно различни от неговите.
Така усещах Ницше. Свободно реещото се, безтегловното в неговите идеи ме въодушевяваше.
Намирах, че това свободно реене бе довело у него до зрялост някои мисли, които имаха прилика с формиралите се у мен самия по пътища, напълно различни от неговите.
към текста >>
Доверието ми към него се появи на момента... Разбирах го, сякаш той беше писал за мене, за да изрази моите
мисли
понятно, но по нескромен и безразсъден начин.“
Така че, за да изразя отношението си към Ницше, в споменатата книжка и аз трябваше да го сторя с думи, които самият той беше използвал за своето отношение към Шопенхауер: „Аз спадам към читателите на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, с увереност знаят, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той изобщо някога е казвал.
Доверието ми към него се появи на момента... Разбирах го, сякаш той беше писал за мене, за да изрази моите мисли понятно, но по нескромен и безразсъден начин.“
към текста >>
Там умопомраченият с чудно красиво чело, чело едновременно на творец и на
мисли
тел, лежеше на едно канапе за почивка.
По-късно влязох в сериозен конфликт с г-жа Елизабет Фьорстер-Ницше. Но по това време нейната любезност и подвижен ум извикаха у мен най-дълбоката ми симпатия. Страдах неописуемо от конфликтите с нея. До тях ни доведе една сложна ситуация и аз бях принуден да се защитавам от обвинения. Знам, че всичко това беше необходимо, за да се покрият с воала на горчивина в спомените прекрасните часове, които можах да преживея в Архива на Ницше в Наумбург и Ваймар, но все пак съм благодарен на г-жа Фьорстер-Ницше, че при първото от многобройните посещения, които ѝ направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше.
Там умопомраченият с чудно красиво чело, чело едновременно на творец и на мислител, лежеше на едно канапе за почивка.
Това се случи в часовете на ранния следобед. Очите му, които в своето помрачение все още разкриваха одушевеност, сега само възприемаха картината на околната обстановка, която повече не можеше да намери достъп до душата. Ние стояхме до него, а Ницше не знаеше нищо за това. И все пак при гледката на одухотвореното му лице все още можеше да възникне мисълта, че то би могло да изразява една душа, която цял предиобед е творила мисли в себе си и която сега просто иска да си почине за малко. Вътрешното разтърсване, което обзе душата ми, сякаш премина в разбиране на този гений, чиито очи бяха отправени към мен, но не успяваха да срещнат моите.
към текста >>
И все пак при гледката на одухотвореното му лице все още можеше да възникне
мисъл
та, че то би могло да изразява една душа, която цял предиобед е творила
мисли
в себе си и която сега просто иска да си почине за малко.
Знам, че всичко това беше необходимо, за да се покрият с воала на горчивина в спомените прекрасните часове, които можах да преживея в Архива на Ницше в Наумбург и Ваймар, но все пак съм благодарен на г-жа Фьорстер-Ницше, че при първото от многобройните посещения, които ѝ направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше. Там умопомраченият с чудно красиво чело, чело едновременно на творец и на мислител, лежеше на едно канапе за почивка. Това се случи в часовете на ранния следобед. Очите му, които в своето помрачение все още разкриваха одушевеност, сега само възприемаха картината на околната обстановка, която повече не можеше да намери достъп до душата. Ние стояхме до него, а Ницше не знаеше нищо за това.
И все пак при гледката на одухотвореното му лице все още можеше да възникне мисълта, че то би могло да изразява една душа, която цял предиобед е творила мисли в себе си и която сега просто иска да си почине за малко.
Вътрешното разтърсване, което обзе душата ми, сякаш премина в разбиране на този гений, чиито очи бяха отправени към мен, но не успяваха да срещнат моите. Пасивността на застиналия му от дълго време поглед отключи разбирането на моя собствен, който, без да срещне погледа на Ницше, пробуди душевната сила на очите ми.
към текста >>
В
мисли
те си можех да изразя само откъслечно това, което видях тогава.
В мислите си можех да изразя само откъслечно това, което видях тогава.
Тази откъслечност представлява съдържанието на книгата „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“. Това, че книгата си остана само смътен израз, все пак не скрива реалния факт, че беше вдъхновена от образа на Ницше.
към текста >>
В това си съчинение Дюринг развива
мисъл
та, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици.
Докато четях една от бележките в основния философски труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше.
В това си съчинение Дюринг развива мисълта, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици.
Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената. Дюринг отхвърля тази мисъл като невъзможна.
към текста >>
Дюринг отхвърля тази
мисъл
като невъзможна.
В това си съчинение Дюринг развива мисълта, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици. Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената.
Дюринг отхвърля тази мисъл като невъзможна.
Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“ доминира в последния му творчески период.
към текста >>
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е резултат от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира
мисъл
та за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна загадка, като интуиция, идваща от дълбините на собствената му душа.
Бях дълбоко разтърсен, дори потресен от впечатлението, което получих от проследяването на четивата на Ницше по този начин. Защото виждах какъв е контрастът между характера на Ницшевия дух и този на неговите съвременници.
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е резултат от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира мисълта за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна загадка, като интуиция, идваща от дълбините на собствената му душа.
към текста >>
Така Ницше се явява пълна противоположност на много от нещата, които го щурмуват под формата на съдържание на
мисли
те и чувствата на неговата епоха.
Така Ницше се явява пълна противоположност на много от нещата, които го щурмуват под формата на съдържание на мислите и чувствата на неговата епоха.
Той приема тези щурмове по такъв начин, че дълбоко страда от тях, и в страданието си, в неописуеми душевни болки твори съдържанието на собствената си душа. В това беше трагизмът на неговото творчество.
към текста >>
Той достига до своята кулминация, когато Ницше скицира
мисли
те си за последното си съчинение „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“.
Той достига до своята кулминация, когато Ницше скицира мислите си за последното си съчинение „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“.
Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което мисли и чувства. Да създаде картина на света, изхождайки от духовните събития, които душата съпреживява, това беше тенденцията в неговата мисъл. Но влияние му оказва позитивистичната картина на света на неговата естественонаучната епоха. В нея съществува единствено чисто материалният бездуховен свят. Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина.
към текста >>
Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което
мисли
и чувства.
Той достига до своята кулминация, когато Ницше скицира мислите си за последното си съчинение „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“.
Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което мисли и чувства.
Да създаде картина на света, изхождайки от духовните събития, които душата съпреживява, това беше тенденцията в неговата мисъл. Но влияние му оказва позитивистичната картина на света на неговата естественонаучната епоха. В нея съществува единствено чисто материалният бездуховен свят. Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина. Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това.
към текста >>
Да създаде картина на света, изхождайки от духовните събития, които душата съпреживява, това беше тенденцията в неговата
мисъл
.
Той достига до своята кулминация, когато Ницше скицира мислите си за последното си съчинение „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“. Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което мисли и чувства.
Да създаде картина на света, изхождайки от духовните събития, които душата съпреживява, това беше тенденцията в неговата мисъл.
Но влияние му оказва позитивистичната картина на света на неговата естественонаучната епоха. В нея съществува единствено чисто материалният бездуховен свят. Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина. Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това. Така той стига до краен позитивизъм.
към текста >>
Това, което все още се
мисли
по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина.
Той достига до своята кулминация, когато Ницше скицира мислите си за последното си съчинение „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“. Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което мисли и чувства. Да създаде картина на света, изхождайки от духовните събития, които душата съпреживява, това беше тенденцията в неговата мисъл. Но влияние му оказва позитивистичната картина на света на неговата естественонаучната епоха. В нея съществува единствено чисто материалният бездуховен свят.
Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина.
Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това. Така той стига до краен позитивизъм. Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в лъжа. Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят.
към текста >>
Какво общо имаше това с формираните по позитивистичен начин изводи от
мисли
те на Ницше!
По това време във Ваймар живеех душевно повече от всичко със съзерцанието на характерното за духа на Ницше. В собственото ми духовно преживяване този вид дух имаше своето място. Това духовно преживяване можеше да живее с борбата на Ницше, с трагизма на Ницше.
Какво общо имаше това с формираните по позитивистичен начин изводи от мислите на Ницше!
към текста >>
Мислех, че се чувствам близо до него точно поради това, че чрез съдържанието на своите
мисли
той не беше близък с никого.
Някои ме смятаха за „ницшеанец“, тъй като можех безрезервно да се възхищавам и от това, което беше напълно противоположно на собственото ми мислене. Запленяваше ме начина, по който се разкрива духът у Ницше.
Мислех, че се чувствам близо до него точно поради това, че чрез съдържанието на своите мисли той не беше близък с никого.
Той се чувстваше изолиран и от хората, и от своето време, които не можеха да съпреживеят духовните му пътища.
към текста >>
Това, което тогава си мислех за произхода на неговите
мисли
, написах през 1900 г.
Това, което Ницше преживява в това направление, ме занимаваше най-живо през лятото на 1896 г. Тогава Фриц Кьогел ми даде да прегледам колекцията му от Ницшеви афоризми за „вечното възвръщане“.
Това, което тогава си мислех за произхода на неговите мисли, написах през 1900 г.
в една статия в „Списание за литература“. В някои от изреченията в тази статия се съдържа преживяното от мен през 1896 г. във връзка с Ницше и естествознанието. Тук ще повторя тогавашните си мисли, но освободени от полемиката, в която бяха облечени по онова време.
към текста >>
Тук ще повторя тогавашните си
мисли
, но освободени от полемиката, в която бяха облечени по онова време.
Тогава Фриц Кьогел ми даде да прегледам колекцията му от Ницшеви афоризми за „вечното възвръщане“. Това, което тогава си мислех за произхода на неговите мисли, написах през 1900 г. в една статия в „Списание за литература“. В някои от изреченията в тази статия се съдържа преживяното от мен през 1896 г. във връзка с Ницше и естествознанието.
Тук ще повторя тогавашните си мисли, но освободени от полемиката, в която бяха облечени по онова време.
към текста >>
84 от това съчинение се намира съвсем ясно изразена именно тази
мисъл
, само че там той я оборва също така енергично, колкото енергично Ницше я защитава.
„Несъмнено Ницше е писал тези отделни афоризми в поредици без каквато и да е последователност... И днес поддържам своето убеждение, което изразих тогава, че на Ницше тази идея му е дошла, докато е четял „Курс по философия като строго научен светоглед и формиране на живота“ от Ойген Дюринг (Лайпциг, 1875 г.) и под влияние на тази книга. На стр.
84 от това съчинение се намира съвсем ясно изразена именно тази мисъл, само че там той я оборва също така енергично, колкото енергично Ницше я защитава.
Книгата се съхранява в библиотеката на Ницше. Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията. Възможна ли е сама по себе си тази безкрайност, по силата на която да възникват нови форми? Броят на материалните частици и силовите елементи сам по себе си би изключил безкрайното умножаване на комбинациите, ако непрекъснатата среда на пространството и времето не гарантираше неограниченост на вариациите. Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации.
към текста >>
Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази
мисъл
е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на силите във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията! Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад!
Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота. Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази мисъл все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат! Ще остане само онзи, който смята своето битие за способно за вечно повторение: сред такива хора обаче е възможно такова състояние, за каквото никой утопист още не е и мечтал! “ Може да се докаже, че много от мислите на Ницше са възникнали по същия начин като мисълта за вечното възвръщане. Ницше създаде една идея, противоположна на всяка идея, съществувала преди него.
към текста >>
За Ницше тази
мисъл
представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота.
Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота.
Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази мисъл все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат! Ще остане само онзи, който смята своето битие за способно за вечно повторение: сред такива хора обаче е възможно такова състояние, за каквото никой утопист още не е и мечтал! “ Може да се докаже, че много от мислите на Ницше са възникнали по същия начин като мисълта за вечното възвръщане. Ницше създаде една идея, противоположна на всяка идея, съществувала преди него. Накрая тази тенденция го доведе до неговото главно съчинение „Преоценка на всички ценности“.
към текста >>
Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази
мисъл
все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат!
силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг. За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота.
Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази мисъл все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат!
Ще остане само онзи, който смята своето битие за способно за вечно повторение: сред такива хора обаче е възможно такова състояние, за каквото никой утопист още не е и мечтал! “ Може да се докаже, че много от мислите на Ницше са възникнали по същия начин като мисълта за вечното възвръщане. Ницше създаде една идея, противоположна на всяка идея, съществувала преди него. Накрая тази тенденция го доведе до неговото главно съчинение „Преоценка на всички ценности“.
към текста >>
“ Може да се докаже, че много от
мисли
те на Ницше са възникнали по същия начин като
мисъл
та за вечното възвръщане.
Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг. За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота. Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази мисъл все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат! Ще остане само онзи, който смята своето битие за способно за вечно повторение: сред такива хора обаче е възможно такова състояние, за каквото никой утопист още не е и мечтал!
“ Може да се докаже, че много от мислите на Ницше са възникнали по същия начин като мисълта за вечното възвръщане.
Ницше създаде една идея, противоположна на всяка идея, съществувала преди него. Накрая тази тенденция го доведе до неговото главно съчинение „Преоценка на всички ценности“.
към текста >>
Още тогава ми беше ясно, че в някои от
мисли
те си, стремящи се към духовния свят, Ницше е пленник на естественонаучния възглед.
Още тогава ми беше ясно, че в някои от мислите си, стремящи се към духовния свят, Ницше е пленник на естественонаучния възглед.
Затова толкова строго отхвърлях мистичното тълкуване на неговата мисъл за възвръщането. И се съгласих с Петер Гаст, който в своето издание на Ницше е написал: „Доктрина за изчерпаемостта и следователно повторяемостта на космическите молекулярни комбинации, която трябва да се разбира чисто механически“. Ницше вярва, че една възвишена мисъл следва да бъде изведена от основите на естественонаучния възглед. Това беше начинът, по който той е трябвало да страда от своето време.
към текста >>
Затова толкова строго отхвърлях мистичното тълкуване на неговата
мисъл
за възвръщането.
Още тогава ми беше ясно, че в някои от мислите си, стремящи се към духовния свят, Ницше е пленник на естественонаучния възглед.
Затова толкова строго отхвърлях мистичното тълкуване на неговата мисъл за възвръщането.
И се съгласих с Петер Гаст, който в своето издание на Ницше е написал: „Доктрина за изчерпаемостта и следователно повторяемостта на космическите молекулярни комбинации, която трябва да се разбира чисто механически“. Ницше вярва, че една възвишена мисъл следва да бъде изведена от основите на естественонаучния възглед. Това беше начинът, по който той е трябвало да страда от своето време.
към текста >>
Ницше вярва, че една възвишена
мисъл
следва да бъде изведена от основите на естественонаучния възглед.
Още тогава ми беше ясно, че в някои от мислите си, стремящи се към духовния свят, Ницше е пленник на естественонаучния възглед. Затова толкова строго отхвърлях мистичното тълкуване на неговата мисъл за възвръщането. И се съгласих с Петер Гаст, който в своето издание на Ницше е написал: „Доктрина за изчерпаемостта и следователно повторяемостта на космическите молекулярни комбинации, която трябва да се разбира чисто механически“.
Ницше вярва, че една възвишена мисъл следва да бъде изведена от основите на естественонаучния възглед.
Това беше начинът, по който той е трябвало да страда от своето време.
към текста >>
17.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в тишина у себе си, докато
мисли
те ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да усетя и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен живот.
Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в тишина у себе си, докато мислите ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да усетя и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен живот.
към текста >>
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което
мисли
ш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там.
към текста >>
Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на
мисли
те.
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина. Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне.
Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
към текста >>
Не виждаше как би могло да се живее в мисловната сфера и погрешно смяташе, че там може само да се
мисли
и че няма как човек да не се изгуби в студената област на абстрактното.
Той не виждаше, че чисто човешкото остава дори когато се издигне в областта на духа.
Не виждаше как би могло да се живее в мисловната сфера и погрешно смяташе, че там може само да се мисли и че няма как човек да не се изгуби в студената област на абстрактното.
към текста >>
Душевната ми настройка беше такава, че искаше да развие
мисъл
та, извлечена от сетивния свят, само до нивото, където тя заплашва да стане абстрактна.
Така той ме превръщаше в „рационалист“. Чувствах това като най-голямото неразбиране на всичко, което се намира на духовния ми път. Всяко мислене, което се отклонява от действителността и се разпръсва в абстракции, ми беше дълбоко противно.
Душевната ми настройка беше такава, че искаше да развие мисълта, извлечена от сетивния свят, само до нивото, където тя заплашва да стане абстрактна.
В този миг, си казвах, тя би трябвало да улови духа. Приятелят ми виждаше как с мисълта си излизам от физическия свят, но не успяваше да разбере, че в същия миг навлизам в духовното. Така че, когато говорех за истински духовното, за него всичко това беше нереално и в мислите ми той долавяше единствено мрежа от абстракции.
към текста >>
Приятелят ми виждаше как с
мисъл
та си излизам от физическия свят, но не успяваше да разбере, че в същия миг навлизам в духовното.
Така той ме превръщаше в „рационалист“. Чувствах това като най-голямото неразбиране на всичко, което се намира на духовния ми път. Всяко мислене, което се отклонява от действителността и се разпръсва в абстракции, ми беше дълбоко противно. Душевната ми настройка беше такава, че искаше да развие мисълта, извлечена от сетивния свят, само до нивото, където тя заплашва да стане абстрактна. В този миг, си казвах, тя би трябвало да улови духа.
Приятелят ми виждаше как с мисълта си излизам от физическия свят, но не успяваше да разбере, че в същия миг навлизам в духовното.
Така че, когато говорех за истински духовното, за него всичко това беше нереално и в мислите ми той долавяше единствено мрежа от абстракции.
към текста >>
Така че, когато говорех за истински духовното, за него всичко това беше нереално и в
мисли
те ми той долавяше единствено мрежа от абстракции.
Чувствах това като най-голямото неразбиране на всичко, което се намира на духовния ми път. Всяко мислене, което се отклонява от действителността и се разпръсва в абстракции, ми беше дълбоко противно. Душевната ми настройка беше такава, че искаше да развие мисълта, извлечена от сетивния свят, само до нивото, където тя заплашва да стане абстрактна. В този миг, си казвах, тя би трябвало да улови духа. Приятелят ми виждаше как с мисълта си излизам от физическия свят, но не успяваше да разбере, че в същия миг навлизам в духовното.
Така че, когато говорех за истински духовното, за него всичко това беше нереално и в мислите ми той долавяше единствено мрежа от абстракции.
към текста >>
Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който
мисли
те се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието.
Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки.
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли. Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
Обаче не можех да приема чрез
мисъл
та да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни
мисли
.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието. Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки.
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
Аз исках в момента, в който
мисъл
та свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието. Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки. Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абстрактната
мисъл
, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос. Но това, което още не може да бъде открито днес, може да бъде открито утре. Обусловените от това граници са само случайни и те изчезват с напредъка на опита и мисленето. При тези случаи изграждането на хипотези влиза в своето право. Хипотези не трябва да се градят за нещо, което би трябвало да е принципно недостъпно за нашето познание.
Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абстрактната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
Една хипотеза може да бъде единствено допускане за дадено фактическо положение на нещата, което не ни е достъпно поради случайни причини, което обаче по своята същност принадлежи към света, който ни е даден.“
към текста >>
Дори умът му беше устроен по такъв начин, че той свързваше нещата и процесите в живота така, както се съчетават цветовете, а не както си изгражда
мисли
за света обикновеният човек.
Душевният живот на този млад човек беше изцяло светлина и цвят. Това, което другите изказваха в идеи, той изразяваше чрез „цветове в светлината“.
Дори умът му беше устроен по такъв начин, че той свързваше нещата и процесите в живота така, както се съчетават цветовете, а не както си изгражда мисли за света обикновеният човек.
към текста >>
18.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
В един прекрасен ден го осени
мисъл
та да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена.
В един прекрасен ден го осени мисълта да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена.
По този начин той искаше да създаде политическо течение, което да превърне тогавашния либерализъм в по-национална и духовно свободна дейност. Мислеше си, че бих могъл да направя нещо в тази насока, съвместно с него. Това беше невъзможно. Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо. Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство.
към текста >>
Вдовицата му живееше, изпълнена с пиетет в
мисли
те си за починалия.
А сега влязох в почти същата връзка с човека, който беше глава на семейството, в което бях въведен благодарение на свободомислещия политик. Той беше починал наскоро.
Вдовицата му живееше, изпълнена с пиетет в мислите си за починалия.
Стана така, че се изнесох от дотогавашното ми ваймарско жилище и отидох да живея под наем у това семейство. Там беше библиотеката на починалия. Това беше човек, изявявал духовен интерес в много области, обаче също като живелия във Виена, напълно отказал се от контакта с хора, живеещ в собствения си „духовен свят“ и също като него смятан от света за „особняк“. Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“. Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка.
към текста >>
Вторият, който ми донесе Ваймар, познаваше добре дори Билрот и други подобни
мисли
тели естественици.
Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха. Те бяха преработили в себе си мисловно естественонаучния начин на мислене.
Вторият, който ми донесе Ваймар, познаваше добре дори Билрот и други подобни мислители естественици.
Затова пък по време на земния им живот и двамата бяха останали далеч от всякакъв духовен светоглед. Всеки от тях би отклонил какъвто и да е подобен мироглед, който тогава биха могли да срещнат, защото „естественонаучното мислене“ им се е струвало резултат от фактите, съгласно характера на мисловните привички на епохата.
към текста >>
Ние често бяхме обсъждали тази проблематика, преди той да публикува
мисли
те си относно нея в един кратък, но съдържателен очерк в „Гьотевия годишник“.
Фрезениус показа това по онова време с един пример, който силно ме заинтригува.
Ние често бяхме обсъждали тази проблематика, преди той да публикува мислите си относно нея в един кратък, но съдържателен очерк в „Гьотевия годишник“.
До това откритие на Фрезениус всички, които се бяха занимавали с обяснението на Гьотевия „Фауст“, не разбираха правилно едно изказване на Гьоте, което той беше направил пет дни преди смъртта си пред Вилхелм фон Хумболт. „Концепцията за „Фауст“ – казал Гьоте – ми беше ясна преди повече от шестдесет години, още в младостта ми от самото начало, затова пък по-нататъшното развитие не виждах в чак такива подробности.“ Тълкувателите приемаха това „от самото начало“ така, сякаш Гьоте от самото начало е имал идея или план за цялата драма на Фауст, в която после повече или по-малко е разработил подробностите. Също и любимият ми учител и приятел, Карл Юлиус Шрьоер, беше на това мнение.
към текста >>
Въпреки ежедневното общуване с тези личности и непрекъснатия жив обмен на
мисли
и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки.
Въпреки ежедневното общуване с тези личности и непрекъснатия жив обмен на мисли и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки.
Смятах, че е необходимо да бъде осъзнато как правилният път в духовния свят води първо до преживяване на чистите идеи. Под всякаква форма поддържах твърдението, че както човекът може съзнателно да преживява цветовете, тоновете, топлината и т.н., той може да преживее и също толкова чисти идеи, свободни от влиянието на външните възприятия и живеещи напълно самостоятелно. И в тези идеи е истинският жив дух. Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този живот на идеите.
към текста >>
19.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Нойфер истински се натъжил, защото за него имало нещо дълбоко удовлетворяващо в
мисъл
та да ми достави радост с бюста на Хегел.
Казал ѝ, че някой е видял бюста в нейното ателие и че за него би било от голяма стойност, ако може да го притежава. Дамата казала, че да, такива неща имало от незапомнени времена в нейната къща, но дали сред тях има и „Хегел“, изобщо не знаела. Но изрази готовност да разведе Нойфер, за да може той да погледне. Всичко било „претърсено“, не било оставено без внимание и най-скритото кътче. Но никъде не могли да открият бюста на Хегел.
Нойфер истински се натъжил, защото за него имало нещо дълбоко удовлетворяващо в мисълта да ми достави радост с бюста на Хегел.
Той вече бил на вратата, заедно с дамата. Но дошла прислужницата и успяла да чуе думите на Нойфер: „Да, жалко, че не открихме бюста на Хегел.“ „Хегел ли? – намесила се тя. – Да не би това да е главата с отчупен връх на носа, която се намира в стаята за прислугата под моето легло? “ Веднага направили последната експедиция.
към текста >>
Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал
мисли
те си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо като ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг.
На фона на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар.
Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал мислите си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо като ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг.
към текста >>
Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и
мисъл
Гьоте стига до открития в отделни области на природата.
Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“.
Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата.
Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата.
към текста >>
20.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на
мисъл
та следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване.
Такива се представяха пред душата ми духовният и сетивният свят в пълната им противоположност.
Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на мисълта следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване.
В много по-голяма степен усещах, че да се намираш с душата си изцяло в тази противоположност се равнява на това „да разбираш живота“. Там, където противоположностите се изживяват като уравновесени, цари безжизненост, смърт. Там, където има живот, действа неуравновесената противоположност. Самият живот представлява непрекъснато преодоляване, но същевременно и ново създаване на противоположности.
към текста >>
Но най-често то иска да представи съдържанието на
мисъл
та като решение на дадена загадка.
За да придобия медитативно правилното отношение към света, отново и отново поставях пред душата си следната картина: „Ето светът, пълен със загадки. Познанието желае да се приближи към него.
Но най-често то иска да представи съдържанието на мисълта като решение на дадена загадка.
Обаче загадките – така си казвах – не се решават с мисли. Те отвеждат душата по пътя на решенията, но не съдържат решенията. В реалния свят възниква загадка, тя съществува като явление, а решението ѝ се появява също така в реалността. Показва се нещо, което е същество или процес, и то представлява решението на другото явление.“
към текста >>
Обаче загадките – така си казвах – не се решават с
мисли
.
За да придобия медитативно правилното отношение към света, отново и отново поставях пред душата си следната картина: „Ето светът, пълен със загадки. Познанието желае да се приближи към него. Но най-често то иска да представи съдържанието на мисълта като решение на дадена загадка.
Обаче загадките – така си казвах – не се решават с мисли.
Те отвеждат душата по пътя на решенията, но не съдържат решенията. В реалния свят възниква загадка, тя съществува като явление, а решението ѝ се появява също така в реалността. Показва се нещо, което е същество или процес, и то представлява решението на другото явление.“
към текста >>
А още по-важно ми се струваше да покажа, че „първоосновите“ на битието са заложени в пределите на това, което човекът може да постигне в цялостния си опит, вместо да признава с
мисъл
та си някакво неизвестно духовно в някаква „отвъдна“ област.
За мен беше важно да говоря за познанието така, че духовното не просто да бъде признато, а да бъде признато така, че човекът да може да го постигне чрез своето съзерцание.
А още по-важно ми се струваше да покажа, че „първоосновите“ на битието са заложени в пределите на това, което човекът може да постигне в цялостния си опит, вместо да признава с мисълта си някакво неизвестно духовно в някаква „отвъдна“ област.
към текста >>
21.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Свободата живее в
мисли
те на човека и не волята е непосредствено свободна, а
мисъл
та, която упълномощава волята.
Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от сферата на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята воля навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно.
Свободата живее в мислите на човека и не волята е непосредствено свободна, а мисълта, която упълномощава волята.
към текста >>
Затова още във „Философия на свободата“ бях длъжен да поставя ударението върху свободата на
мисъл
та по отношение на нравствената природа на волята.
Затова още във „Философия на свободата“ бях длъжен да поставя ударението върху свободата на мисълта по отношение на нравствената природа на волята.
към текста >>
Медитативният живот даде особена сила и на тази
мисъл
.
Медитативният живот даде особена сила и на тази мисъл.
Нравственият световен ред все по-ясно заставаше пред мен като реализирано на земята проявление на такъв вид порядък, който действа във висшите духовни сфери. Той може да бъде побран в представния свят само на този, който е способен да признае духовното.
към текста >>
Пагубното в този начин на мислене виждах не в това, че материалистът насочва своето внимание към материалното проявление на дадено същество, а в начина, по който той
мисли
за материалното.
Смятах, че с тези представи мога да прозра ясно същността на материализма.
Пагубното в този начин на мислене виждах не в това, че материалистът насочва своето внимание към материалното проявление на дадено същество, а в начина, по който той мисли за материалното.
Той гледа към материята и не осъзнава, че в действителност има пред себе си дух, който просто се проявява в материална форма. Той не знае, че духът метаморфозира в материя, за да може да развива дейности, възможни само в тази метаморфоза. Духът първо трябва да приеме формата на материален мозък, за да може в тази си форма да води живот в света на представите, който може да даде свободно действащо самосъзнание на човека в земния му живот. И действително в мозъка духът се издига от материята, но едва след като материалният мозък се появи от духа.
към текста >>
Трябваше да отхвърля физическия и физиологическия начин на мислене само поради причината, че, съгласно него, подбуда за духовното познание в човека се явява не преживяната, а мислената материя, при което материята се
мисли
така, че е невъзможно да бъде проследена чак до момента, в който тя се явява дух.
Трябваше да отхвърля физическия и физиологическия начин на мислене само поради причината, че, съгласно него, подбуда за духовното познание в човека се явява не преживяната, а мислената материя, при което материята се мисли така, че е невъзможно да бъде проследена чак до момента, в който тя се явява дух.
Такава материя, каквато този начин на мислене постулира за реална, реално никъде не съществува. Основното заблуждение на всички материалистически настроени естественици се състои в тяхната невъзможна идея за материята. С нея те си преграждат пътя към духовното битие. Материалната природа, която пробужда в душата само това, което човекът преживява в природата, превръща света в „илюзия“. Понеже тези идеи навлязоха много интензивно в душевния ми живот, четири години по-късно ги преработих в съчинението си „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“ в главата „Светът като илюзия“.
към текста >>
Така беше с много неща: това, което за мен се явяваше истина, беше такова, че
мисли
телите на епохата „не знаеха какво да правят с него“.
Така беше с много неща: това, което за мен се явяваше истина, беше такова, че мислителите на епохата „не знаеха какво да правят с него“.
към текста >>
22.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
В художествено оформени
мисли
пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата.
В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма.
Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността. Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства. Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл. Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
към текста >>
Защото за мен
мисли
те никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма.
Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността.
Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства. Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл. Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
към текста >>
Виждах, че в
мисли
-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма. Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността.
Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства.
Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл. Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
към текста >>
Такова малко произведение на изкуството от
мисли
би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма. Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността. Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства.
Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл.
Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
към текста >>
Дали дадена драма е „добра“, „лоша“ или „средно качество“, става видно от тона и позицията на такова „произведение на изкуството от
мисли
“.
Дали дадена драма е „добра“, „лоша“ или „средно качество“, става видно от тона и позицията на такова „произведение на изкуството от мисли“.
Защото в него това не може да бъде скрито, дори и ако не бъде казано по грубо критичен начин. Това, което представлява невъзможна художествена композиция, става нагледно чрез мисловно-художествено възпроизвеждане. Защото мислите, изразени в него, се оказват лишени от същност, ако произведението не произлиза от истинска, живееща в действителността фантазия.
към текста >>
Защото
мисли
те, изразени в него, се оказват лишени от същност, ако произведението не произлиза от истинска, живееща в действителността фантазия.
Дали дадена драма е „добра“, „лоша“ или „средно качество“, става видно от тона и позицията на такова „произведение на изкуството от мисли“. Защото в него това не може да бъде скрито, дори и ако не бъде казано по грубо критичен начин. Това, което представлява невъзможна художествена композиция, става нагледно чрез мисловно-художествено възпроизвеждане.
Защото мислите, изразени в него, се оказват лишени от същност, ако произведението не произлиза от истинска, живееща в действителността фантазия.
към текста >>
Защото всичко, което може да се направи за драматичното произведение благодарение на изкуството на
мисъл
та, е възможно също и за театралното изкуство.
Защото всичко, което може да се направи за драматичното произведение благодарение на изкуството на мисълта, е възможно също и за театралното изкуство.
От фантазията на мислите може да се породи това, което режисьорското изкуство внася в сценичната картина. То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което живее в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин. Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен живот, а не стоящ в ъгъла „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат. Ако това се осъществи за всички области на изкуството, се получава литературно-художествено списание, намиращо се в реалния живот.
към текста >>
От фантазията на
мисли
те може да се породи това, което режисьорското изкуство внася в сценичната картина.
Защото всичко, което може да се направи за драматичното произведение благодарение на изкуството на мисълта, е възможно също и за театралното изкуство.
От фантазията на мислите може да се породи това, което режисьорското изкуство внася в сценичната картина.
То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което живее в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин. Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен живот, а не стоящ в ъгъла „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат. Ако това се осъществи за всички области на изкуството, се получава литературно-художествено списание, намиращо се в реалния живот.
към текста >>
Не е ли напълно очевидно, че този, който говори за обяснението на „живота“, не може да
мисли
за „духа“ в материалистически с
мисъл
?
Не е ли напълно очевидно, че този, който говори за обяснението на „живота“, не може да мисли за „духа“ в материалистически смисъл?
към текста >>
Всичко, което създава „културата“ от човешките
мисли
, чувства и воля.
Често говоря за това, че „духът“ „произхожда“ от лоното на природата. Какво се има предвид тук под „дух“?
Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля.
Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици. За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата. Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>
23.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на
мисъл
та означава чисто мисловна дейност.
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят. Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа.
За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност.
Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение. Там има живо духовно общуване със същества, което в човешкия свят се явява като заблуда. По-късно, подхващайки тази тема, говорих за ариманически същества.
към текста >>
24.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
По това време пред духовния ми поглед се въртеше
мисъл
та, че новото столетие би трябвало да донесе на човечеството нова духовна светлина.
По това време пред духовния ми поглед се въртеше мисълта, че новото столетие би трябвало да донесе на човечеството нова духовна светлина.
Струваше ми се, че изолираността на човешкото мислене и воля от духа е достигнала връхната си точка. Преобръщането в хода на развитието на човечеството ми изглеждаше необходимост.
към текста >>
Мисъл
та, че би могъл да се разкрие наистина нов, обективен свят, лежеше отвъд тогавашния хоризонт.
Мнозина говореха в този смисъл. Но те не виждаха, че човекът ще се опита да насочи вниманието си към един истински духовен свят по начина, по който го отправя към природата посредством сетивата си. Те смятаха само, че обрат ще претърпи субективното духовно състояние на душите.
Мисълта, че би могъл да се разкрие наистина нов, обективен свят, лежеше отвъд тогавашния хоризонт.
към текста >>
У Хегел съзирах най-големия
мисли
тел на новото време.
У Хегел съзирах най-големия мислител на новото време.
Но той беше само мислител. За него духовният свят беше в мисленето. Именно докато неспирно се удивлявах от начина, по който формулира всичките си мисли, все пак усещах, че той няма никакво чувство за духовния свят, видим за мен и проявяващ се едва зад мисленето, когато последното се затвърди в преживяване, чието тяло в известен смисъл представлява мисъл и това тяло, както душата, приема в себе си мировия дух. Тъй като в хегелианството всичко духовно се е превърнало в дух, намирах Хегел за личността, внесла последни проблясъци от древната духовна светлина в една епоха, в която за човешкото познание духът вече се обгръща в мрак.
към текста >>
Но той беше само
мисли
тел.
У Хегел съзирах най-големия мислител на новото време.
Но той беше само мислител.
За него духовният свят беше в мисленето. Именно докато неспирно се удивлявах от начина, по който формулира всичките си мисли, все пак усещах, че той няма никакво чувство за духовния свят, видим за мен и проявяващ се едва зад мисленето, когато последното се затвърди в преживяване, чието тяло в известен смисъл представлява мисъл и това тяло, както душата, приема в себе си мировия дух. Тъй като в хегелианството всичко духовно се е превърнало в дух, намирах Хегел за личността, внесла последни проблясъци от древната духовна светлина в една епоха, в която за човешкото познание духът вече се обгръща в мрак.
към текста >>
Именно докато неспирно се удивлявах от начина, по който формулира всичките си
мисли
, все пак усещах, че той няма никакво чувство за духовния свят, видим за мен и проявяващ се едва зад мисленето, когато последното се затвърди в преживяване, чието тяло в известен с
мисъл
представлява
мисъл
и това тяло, както душата, приема в себе си мировия дух.
У Хегел съзирах най-големия мислител на новото време. Но той беше само мислител. За него духовният свят беше в мисленето.
Именно докато неспирно се удивлявах от начина, по който формулира всичките си мисли, все пак усещах, че той няма никакво чувство за духовния свят, видим за мен и проявяващ се едва зад мисленето, когато последното се затвърди в преживяване, чието тяло в известен смисъл представлява мисъл и това тяло, както душата, приема в себе си мировия дух.
Тъй като в хегелианството всичко духовно се е превърнало в дух, намирах Хегел за личността, внесла последни проблясъци от древната духовна светлина в една епоха, в която за човешкото познание духът вече се обгръща в мрак.
към текста >>
Хегел е изцяло човек на
мисъл
та, който във вътрешното си развитие се стреми към мислене, което същевременно все повече се задълбочава и в задълбочаването си се разширява към все по-обширни хоризонти.
Хегел е изцяло човек на мисълта, който във вътрешното си развитие се стреми към мислене, което същевременно все повече се задълбочава и в задълбочаването си се разширява към все по-обширни хоризонти.
Това мислене в своето задълбочаване и разширяване в края на краищата трябва да стане едно цяло с мисленето на мировия дух, който обхваща цялото мирово съдържание. А Щирнер е пример за развитието на човека из индивидуално-личната воля. Всичко, което възниква в човечеството, се намира единствено в паралелното съществуване на отделните личности.
към текста >>
Чрез съдържанието на
мисли
те си философите показват духа на своята епоха, както термометърът показва температурата на дадено място.
А тъкмо при Хегел можедасеговори за силновъздействие. Но това не е главното.
Чрез съдържанието на мислите си философите показват духа на своята епоха, както термометърът показва температурата на дадено място.
У философа съзнателно се проявява това, което живее несъзнавано в епохата.
към текста >>
Когато го разработвах, бях много далече от
мисъл
та да го превръщам в основа на даден политически възглед.
Съдбата ми поднесе такъв обрат на преживяванията ми с Дж. Х. Маккей и Щирнер, че и тук трябваше да се потопя в мисловен свят, който се превърна в духовно изпитание за мен. Моят етически индивидуализъм се възприемаше като чисто вътрешно преживяване на човека.
Когато го разработвах, бях много далече от мисълта да го превръщам в основа на даден политически възглед.
По това време, около 1898 г., душата ми с нейния чисто етичен индивидуализъм трябваше да бъде повлечена в някаква пропаст. От нещо чисто вътрешно човешко той трябваше да стане нещо външно. Езотеричното трябваше да бъде отклонено към екзотеричното.
към текста >>
25.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Но не следва да се
мисли
, че отделните души на тези хора бяха мъртви.
Но не следва да се мисли, че отделните души на тези хора бяха мъртви.
В това отношение ми се удаде да хвърля дълбок поглед в душите на моите ученици и изобщо на работничеството. Това ме доведе до задачата, която си бях поставил в цялата тази дейност. Отношението към марксизма при работниците тогава още не беше такова, каквото стана две десетилетия по-късно. По това време за тях марксизмът беше нещо от сорта на икономическо евангелие, което те изучаваха с пълно осмисляне. По-късно той се превърна в нещо, от което пролетарската маса беше като обсебена.
към текста >>
26.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
От осемдесетте години насам ме занимават имагинациите, които се свързваха с тази приказка в
мисъл
та ми.
От осемдесетте години насам ме занимават имагинациите, които се свързваха с тази приказка в мисълта ми.
В приказката виждах представен пътя на Гьоте от съзерцанието на външната природа към глъбините на човешката душа, както той си го представя в своя дух: не в понятия, а в образи. Понятията се струват на Гьоте твърде бедни и мъртви, за да могат да представят живота и действието на душевните сили.
към текста >>
Във връзка с това от мен се изтръгна
мисъл
та: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време.
Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век. Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век. Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на
мисъл
та, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век.
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
В лицето на Хекел по това време виждах личността, която смело застъпва гледната точка на
мисли
телите в естествознанието, докато останалият изследователски свят изключваше мисленето и признаваше единствено резултатите от сетивните наблюдения.
В лицето на Хекел по това време виждах личността, която смело застъпва гледната точка на мислителите в естествознанието, докато останалият изследователски свят изключваше мисленето и признаваше единствено резултатите от сетивните наблюдения.
Това, че Хекел придава ценност на творческото мислене при изследването на реалността, отново и отново ме привличаше към него. Така че му посветих своята книга, въпреки че нейното съдържание – и при тогавашното ѝ оформление – ни най-малко не беше написана в неговия дух. Но Хекел изобщо не беше философска натура. Към философията той се отнасяше като лаик. Затова нападките на философите, които по това време се изсипваха върху Хекел, ми се струваха абсолютно неуместни.
към текста >>
27.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Усещам нещо болезнено, когато в днешните дискусии, касаещи антропософията, постоянно се налага да четем
мисли
от сорта, че световната война е породила в душите на хората настроения, благоприятни за появата на всевъзможни „мистични“ и други подобни духовни течения, и когато сред такива течения се споменава и антропософията.
Усещам нещо болезнено, когато в днешните дискусии, касаещи антропософията, постоянно се налага да четем мисли от сорта, че световната война е породила в душите на хората настроения, благоприятни за появата на всевъзможни „мистични“ и други подобни духовни течения, и когато сред такива течения се споменава и антропософията.
към текста >>
Човек
мисли
като математик.
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят. Тогава познаващият има такова душевно съдържание, което се преживява също както математическото.
Човек мисли като математик.
Но той не мисли в цифри или геометрични фигури. Той мисли в образи от духовния свят. Това, в контраст с древното бодърстващо съноподобно духовно познание, е напълно съзнателно пребиваване в духовния свят.
към текста >>
Но той не
мисли
в цифри или геометрични фигури.
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят. Тогава познаващият има такова душевно съдържание, което се преживява също както математическото. Човек мисли като математик.
Но той не мисли в цифри или геометрични фигури.
Той мисли в образи от духовния свят. Това, в контраст с древното бодърстващо съноподобно духовно познание, е напълно съзнателно пребиваване в духовния свят.
към текста >>
Той
мисли
в образи от духовния свят.
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят. Тогава познаващият има такова душевно съдържание, което се преживява също както математическото. Човек мисли като математик. Но той не мисли в цифри или геометрични фигури.
Той мисли в образи от духовния свят.
Това, в контраст с древното бодърстващо съноподобно духовно познание, е напълно съзнателно пребиваване в духовния свят.
към текста >>
28.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
На надгробната плоча са гравирани следните думи, съчинени от Рудолф Щайнер при смъртта на баща му: „Душата му почива в Христовото царство /
мисли
те на неговата любов са при него.“
17 Родителите на Рудолф Щайнер: Йохан Щайнер, Герас, 23 юни 1829 г. - 22 януари 1910 г., Хорн, и Франциска Щайнер, родена Блие, Хорн, 8 май 1834 г. - 24 декември 1918 г., Хорн. Погребани са в Хорн.
На надгробната плоча са гравирани следните думи, съчинени от Рудолф Щайнер при смъртта на баща му: „Душата му почива в Христовото царство / мислите на неговата любов са при него.“
към текста >>
29.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази
мисъл
може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек. И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение.
Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек. Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
към текста >>
Важно е да спомена това, понеже в действителност нашето съвремие не е много склонно да приеме тази вътрешна същностна сърцевина, да гледа на идеята за прераждането като на нещо повече от една фантасмагорична
мисъл
.
Важно е да спомена това, понеже в действителност нашето съвремие не е много склонно да приеме тази вътрешна същностна сърцевина, да гледа на идеята за прераждането като на нещо повече от една фантасмагорична мисъл.
Днес тази идея се обявява за алогична и човек чува материалистично мислещите да възразяват отново и отново: Всичко у човека е получено чрез унаследяването. Само погледнете прадедите, и ще откриете, как тази или онази черта, тази или онази особеност се проявява у този или онзи прародител, как можем да обясним всички отделни черти и качества, като проследим наличието им у прародителите. На тези факти се спира и Духовната Наука и то не веднъж. Например в семейства на музиканти се унаследява музикалният талант и прочие; и всичко това трябва да бъде опората на учението за наследствеността. Дори се постулира законът: рядко геният се проявява в началото на една генерация; геният идва в края на наследствената линия.
към текста >>
А онова, което създава астралното тяло, е животът в
мисли
, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и
мисли
те, в представите на своя образен свят.
Когато в човека преобладава астралното тяло, физическият израз ще се съдържа във функциите на нервната система, този инструмент на емоционалните приливи и отливи.
А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят.
към текста >>
Определени
мисли
и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен.
Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си. Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение. Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително.
Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен.
Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>
- Един човек обаче, който
мисли
наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете.
Пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща. Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Това може да прерасне в ужасяваща едностранчивост и тази опасност може да забележим, когато надникнем в дълбините на човешката природа. За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца.
- Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете.
Можете колкото искате да напрягате сили да изграждате останалите звена на човешката природа; но не те преобладават в него.
към текста >>
Само не бива да се
мисли
, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява.
И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда. Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка. Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност.
Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява.
Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено. Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка. Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание. То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка.
към текста >>
Който обаче
мисли
наистина реалистично, се опира на това, което вече е налице в него.
Така човек разчита на това, което е налице, а не на това, което изобщо не съществува. Хората обаче, които се наричат реалисти, вярват например, че най-доброто за един меланхолик е точно обратното на това, което му е необходимо.
Който обаче мисли наистина реалистично, се опира на това, което вече е налице в него.
към текста >>
Истинските доказателства са тези, които животът носи, а животът на всяка крачка ни показва истината, за това което
мисли
м, когато разглеждаме човека от позициите на духовнонаучното познание; защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от живот и проникващо до най-съкровените тайни на живота познание.
Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в живота. Едва така Духовната наука - и това може да се види добре в разглеждането на интимните качества на човека, каквито са темпераментите - става истинско житейско изкуство. По този начин се разпалва най-прекрасното между хората, а именно, когато гледаме човека в лицето и не само проникваме в загадката, но и се научаваме да обичаме: когато позволим на любовта да потече от една индивидуалност към друга индивидуалност. От теоретични доказателства Духовната Наука не се нуждае; нейните доказателства привежда самия живот. Духовният човек знае, че за всяко нещо може да се приведат аргументи „за" или „против", че на всяко нещо може да се възрази.
Истинските доказателства са тези, които животът носи, а животът на всяка крачка ни показва истината, за това което мислим, когато разглеждаме човека от позициите на духовнонаучното познание; защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от живот и проникващо до най-съкровените тайни на живота познание.
към текста >>
30.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
То се занимава с всичко, което е на повърхността и си
мисли
, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение.
Така и целият човешки живот съдържа в себе си основите на бъдещето. За да може да се каже нещо за това бъдеще обаче, би трябвало да се проникне в скритата природа на човека. Нашето съвремие не проявява особено голяма склонност към това.
То се занимава с всичко, което е на повърхността и си мисли, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение.
При растението нещата са значително по-прости. Човек знае, че подобни нему дават толкова и толкова често цветове и плодове. Човешкият живот обаче е неповторим и цветовете, които трябва да даде, досега не са съществували. Въпреки това те са налични като заложба, също както и цветовете на едно понастоящем даващо листа растение.
към текста >>
Нека обаче не се
мисли
, че промяната на тези три звена е последователна.
Нека обаче не се мисли, че промяната на тези три звена е последователна.
Тя протича успоредно и в трите. Дейността на Азът не се забелязва преди част от Съзнаващата Душа да е получила своя облик.
към текста >>
В никакъв случай не бива да се
мисли
, че те се развиват така, че в определен период от живота, напр.
Като възпитател, човек трябва да работи върху тези четири тела. И ако иска работата му да е успешна, той трябва да изследва тяхната истинска природа.
В никакъв случай не бива да се мисли, че те се развиват така, че в определен период от живота, напр.
при раждането, са на едно ниво. Тяхното развитие се осъществява през различните възрастови периоди по различен начин. И върху познанието на законите на това развитие почиват правилните основи на възпитанието и преподаването.
към текста >>
За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са
мисли
ли преди него.
С половата зрелост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира научените от по-рано неща. Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност. Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието.
За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него.
Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота. Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата.
към текста >>
31.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични
мисли
и умозаключения.
Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието.
Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични мисли и умозаключения.
Това става възможно едва когато с настъпването на половата зрялост една част от душевния организъм се отдели от съответната част на етерния организъм и стане напълно самостоятелна. От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета.
към текста >>
32.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Всяка
мисъл
за човека трябва да бъде непосредствено изживяна, също както човек усеща правилното си дишане и кръвообръщение като признак на своето собствено здраве.
Знанието за човека като основа на педагогиката е нещо, което трябва да бъде пробудено у всеки.
Всяка мисъл за човека трябва да бъде непосредствено изживяна, също както човек усеща правилното си дишане и кръвообръщение като признак на своето собствено здраве.
към текста >>
33.
Съдържание
GA_39 Писма до членовете
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на "Ръководните
мисли
"
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на "Ръководните мисли"
към текста >>
34.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
С
мисли
, които изявяват същността и законите на духовното същество, повикът за антропософия звучи в самите дълбини на творческата душа на човека.
С мисли, които изявяват същността и законите на духовното същество, повикът за антропософия звучи в самите дълбини на творческата душа на човека.
Извикани са нейните художествени сили. Изкуството получава подбуди от всички страни. Антропософията излива в сърцата на хората топлината, която се запалва, когато очите на душата се повдигнат към духовния свят. В искрена отдаденост на Божественото в света се събужда религиозното чувство и така се задълбочава и засилва истинската религия.
към текста >>
За теб открива мировите
мисли
:
За теб открива мировите мисли:
към текста >>
В спокойствието на
мисли
те,
В спокойствието на мислите,
към текста >>
И ти наистина ще
мисли
ш
И ти наистина ще мислиш
към текста >>
Защото мировите
мисли
на духа властват
Защото мировите мисли на духа властват
към текста >>
В Духа на мировите
мисли
пробужда се
В Духа на мировите мисли пробужда се
към текста >>
35.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Когато слушаме един човек ние не се запознаваме със самия него, а с това, което той е
мисли
л и което е могъл да напише.
Още по-малко от мъртвата книга Антропософията може да понася онази книга, придобила само привиден живот в човешка реч. В много области на нашата съвременна цивилизация се получава така, че не се усеща никаква разлика между четенето на книга, или статия, и изслушването на един човек.
Когато слушаме един човек ние не се запознаваме със самия него, а с това, което той е мислил и което е могъл да напише.
към текста >>
Но тя ще бъде новородена само там, където човекът, а не питащата
мисъл
, е това което говори на другия човек.
Затова макар и да е необходимо да живее и като литература, антропософията може всеки път да бъде ново родена, когато в една група от хора тя в думи търси пътя към душите.
Но тя ще бъде новородена само там, където човекът, а не питащата мисъл, е това което говори на другия човек.
към текста >>
Не трябва да си
мисли
м най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел.
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото. Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух. Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух. Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата. Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина.
Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел.
Това, което живее от същността на своя дух, може да изчака, докато светът пожелае да приеме въздействието му.
към текста >>
36.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Нищо по-лошо не би могло да има от това по оправдан начин да възникне мнението: "Колкото и ценна да е антропософията, предпочитам да отида някъде другаде, ако искам да се приближа до хората, вместо да отида там, където антропософите със самодоволство фанатично ще ме затрупват с теоретични
мисли
и ще казват: "Ако не
мисли
ш като мен, ти си само половин човек".
Нищо по-лошо не би могло да има от това по оправдан начин да възникне мнението: "Колкото и ценна да е антропософията, предпочитам да отида някъде другаде, ако искам да се приближа до хората, вместо да отида там, където антропософите със самодоволство фанатично ще ме затрупват с теоретични мисли и ще казват: "Ако не мислиш като мен, ти си само половин човек".
към текста >>
37.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Той трябва да бъде далеч от
мисъл
та: "Не ме интересува, когато Антропософията и тези, които я представляват, са поставяни в погрешна светлина или дори оклеветявани от опоненти".
Някой член може например да пожелае да съобщи на други хора познанието и възприятията на Антропософията. В момента, в който обучението му се разшири отвъд най-тесния и дискретен кръг, той поема тези отговорности. Тогава трябва да има ясно разбиране за духовното и интелектуално състояние на днешното човечество. Той трябва да бъде наясно в собственото си съзнание със истинската задача на Антропософията. Доколкото му е възможно, той трябва да остане в тесни връзки с други дейни членове на Обществото.
Той трябва да бъде далеч от мисълта: "Не ме интересува, когато Антропософията и тези, които я представляват, са поставяни в погрешна светлина или дори оклеветявани от опоненти".
към текста >>
38.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
В бъдеще в този ред на
мисли
би трябвало да намери израз нещо от естеството на антропософските Ръководни принципи.
В бъдеще в този ред на мисли би трябвало да намери израз нещо от естеството на антропософските Ръководни принципи.
(Виж книгата "Антропософски ръководни принципи. Антропософският път на познание. Мистерията на Михаил"). Те могат да се приемат като съдържащи съвети за насоката, която водещите членове да дават на лекциите и обсъжданията в групите. Това е само стимул, предложение, които Гьотеанумът би желал да даде на цялото Общество.
към текста >>
За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на
мисъл
та, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума.
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде.
За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума.
Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават. Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
към текста >>
Не бива да
мисли
м, че нашият идеал в Обществото може да бъде постигнат от днес за утре.
Не бива да мислим, че нашият идеал в Обществото може да бъде постигнат от днес за утре.
Ще бъде нужно време, а също и търпение. Ако си въобразим, че това което залегна в намеренията на Коледното събрание, би могло да се осъществи за няколко седмици, това също би било вредно.
към текста >>
39.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
Да разбереш ближния си, дори когато той
мисли
и прави неща, които ти самият не би желал да
мисли
ш или да правиш, ето това би трябвало да бъде идеал.
Може обаче лесно да се случи тези, които бързо се сближават, не по-малко бързо отново да се разделят. Когато някой по-пълно е опознал ближния си, понеже той е бил искрен и открит, скоро започва да вижда слабостите му и тогава може да последва отрицателна екзалтираност. В Антропософското общество тази опасност се промъква навсякъде и противопоставянето и е една от задачите на Обществото като такова. Този, който би искал да бъде истински член, би трябвало да се стреми и в най-дълбоките кътчета на душата към вътрешна търпимост спрямо събратята си.
Да разбереш ближния си, дори когато той мисли и прави неща, които ти самият не би желал да мислиш или да правиш, ето това би трябвало да бъде идеал.
към текста >>
Трябва само да доловим и да достигнем жизнеността на нейните
мисли
; понеже чрез живото си качество
мисли
те на Антропософията пораждат сила във волята, топлина в чувствата и усещанията.
Антропософията ни дава способността да сторим това.
Трябва само да доловим и да достигнем жизнеността на нейните мисли; понеже чрез живото си качество мислите на Антропософията пораждат сила във волята, топлина в чувствата и усещанията.
Единствено от човека зависи дали той просто си представя Антропософията или я изживява в себе си.
към текста >>
И от активно действащите членове ще зависи, дали техният начин на развитие на Антропософията е способен да поражда единствено
мисли
или може да разпалва истинската искра на живота.
И от активно действащите членове ще зависи, дали техният начин на развитие на Антропософията е способен да поражда единствено мисли или може да разпалва истинската искра на живота.
към текста >>
40.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Гледната точка, която е залегнала в това е показана в първите пет "Ръководни
мисли
", публикувани в Новини.
В лекциите, които сега изнасям пред Обществото в Гьотеанума се стремя да дам израз на фундаменталните въпроси за вътрешният живот на човека.
Гледната точка, която е залегнала в това е показана в първите пет "Ръководни мисли", публикувани в Новини.
Целта ми е да отговоря на основните нужди от една антропософска лекция. Слушателят трябва да почувства, че антропософията говори за това,което той раз бира под най-същностен интерес на душата, съветвайки се най-дълбоко в себе си. Ако така можем да намерим правилният начин за представяне на Антропософията, сред членовете ще възникне съзнанието, че в Антропософското общество човешкото същество е действително разбрано.
към текста >>
Истинската отправна точка на антропософските
мисли
не може да е залегнала в омаловажаване на това, което природата разкрива на човека.
В едно антропософско изложение неминуемо ще настъпи объркване, ако душата се отклони от любовта към природата.
Истинската отправна точка на антропософските мисли не може да е залегнала в омаловажаване на това, което природата разкрива на човека.
Презирането и, отвръщането от истината, която се влива в човека от феномена на живота и света, или от красотата, която ги изпълва и задачите, които те възлагат пред човешката воля: Тази умствена нагласа може само да произведе една карикатура на духовна истина.
към текста >>
Когато научават какво се
мисли
и прави от личностите в него, те получават топлината, от която се нуждаят за работата си там.
Правилният живот на техните убеждения ще дойде едва тогава, когато те разгърнат един топъл интерес към всичко, което става в Обществото.
Когато научават какво се мисли и прави от личностите в него, те получават топлината, от която се нуждаят за работата си там.
Трябва да бъдат изпълнени с интерес към другите хора, за да ги срещнат по антропософски начин. Изучаването на "Какво се случва в Обществото" постепенно трябва да образува фона на цялата дейност в него. От това имат нужда точно тези, които искат да работят дейно там.
към текста >>
41.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Не може да се
мисли
, че същността и задачата на Антропософското общество може да се изчерпи с няколко твърдения, правила или параграфи.
Не може да се мисли, че същността и задачата на Антропософското общество може да се изчерпи с няколко твърдения, правила или параграфи.
Антропософията не само, че пренася своите импулси дълбоко в мисленето, чувствата и волята на човека, но точно поради тази причина тя самата е силно повлияна от вътрешния живот на човека. Сигурно нейната главна субстанция може да бъде описана в общи твърдения, как то се прави в толкова много сфери на духовния живот. Но не трябва да се спира до тук. Нашите общи твърдения ще бъдат оживени и богато оцветени, когато всеки който ги носи в сърцето и ума си може да ги изрази чрез своята собствена житейска опитност. Всеки подобен индивидуален израз ще допринесе за стойностното разбиране на истините на Антропософията.
към текста >>
42.
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Чувстваме как всеки образ на
мисъл
та, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен.
В излагането на антропософските истини ще има толкова повече живот, колкото повече те са представяни от различни гледни точки, чрез най-разнородни описания. Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи. Само към него трябва да се подхожда от различна посока. До това ще стигнем напълно естествено, ако отношението ни към въпросите на другите е такова, каквото го описах в последното си писмо. Едва така ние се запознаваме с живостта на антропософските възгледи.
Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен.
Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл. И колкото по-ясно осъзнаваме това, толкова повече в душата се увеличава благоговението пред духовния живот. Това благоговение трябва да присъства във всички антропософски описания. То трябва да бъде един от основните тонове. Там където подобно благоговение липсва, там липсва силата за разискване на антропософските истини.
към текста >>
Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в
мисъл
.
Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи. Само към него трябва да се подхожда от различна посока. До това ще стигнем напълно естествено, ако отношението ни към въпросите на другите е такова, каквото го описах в последното си писмо. Едва така ние се запознаваме с живостта на антропософските възгледи. Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен.
Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл.
И колкото по-ясно осъзнаваме това, толкова повече в душата се увеличава благоговението пред духовния живот. Това благоговение трябва да присъства във всички антропософски описания. То трябва да бъде един от основните тонове. Там където подобно благоговение липсва, там липсва силата за разискване на антропософските истини.
към текста >>
Тя ще се чувства на моменти абсолютно отдадена на
мисли
те за духовния свят.
Този елемент на сила никога не трябва да се опитва да се внася чрез външни средства в разговорите за Антропософия. Трябва само да оставим той да се развие от живото чувство, което изпитваме към истините на антропософията, разбирайки, че когато ги схващаме в душата ние подхождаме към реалността на духа. Това ще придаде определено настроение на душата ни.
Тя ще се чувства на моменти абсолютно отдадена на мислите за духовния свят.
В това отдаване благоговението пред духовното се ражда по естествен и не принуден начин.
към текста >>
Не трябва да си представяме, че отговорите на изгарящите душата въпроси могат да бъдат открити само в чувства или без ясна
мисъл
.
Не трябва да си представяме, че отговорите на изгарящите душата въпроси могат да бъдат открити само в чувства или без ясна мисъл.
Но една мисъл, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце. От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта. Защото това ще се случи само тогава, когато мисълта не е успяла чрез гореописаната настройка на душата да намери пътя към дълбокото духовно същество във всеки човек.
към текста >>
Но една
мисъл
, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце.
Не трябва да си представяме, че отговорите на изгарящите душата въпроси могат да бъдат открити само в чувства или без ясна мисъл.
Но една мисъл, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце.
От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта. Защото това ще се случи само тогава, когато мисълта не е успяла чрез гореописаната настройка на душата да намери пътя към дълбокото духовно същество във всеки човек.
към текста >>
От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на
мисъл
та.
Не трябва да си представяме, че отговорите на изгарящите душата въпроси могат да бъдат открити само в чувства или без ясна мисъл. Но една мисъл, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце.
От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта.
Защото това ще се случи само тогава, когато мисълта не е успяла чрез гореописаната настройка на душата да намери пътя към дълбокото духовно същество във всеки човек.
към текста >>
Защото това ще се случи само тогава, когато
мисъл
та не е успяла чрез гореописаната настройка на душата да намери пътя към дълбокото духовно същество във всеки човек.
Не трябва да си представяме, че отговорите на изгарящите душата въпроси могат да бъдат открити само в чувства или без ясна мисъл. Но една мисъл, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце. От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта.
Защото това ще се случи само тогава, когато мисълта не е успяла чрез гореописаната настройка на душата да намери пътя към дълбокото духовно същество във всеки човек.
към текста >>
43.
13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания
GA_39 Писма до членовете
От друга страна трябва да се каже: Животът в Обществото ще пострада сериозно, ако възможно най-много членове не внесат в него това, което имат да кажат от собствения си импулс и
мисъл
.
От друга страна трябва да се каже: Животът в Обществото ще пострада сериозно, ако възможно най-много членове не внесат в него това, което имат да кажат от собствения си импулс и мисъл.
Този вид дейност може твърде добре да бъде проведен в хармония с другия. Трябва да се разбере, че Антропософията може да стане това, което трябва да стане само, когато все повече и повече хора вземат участие в нейното разгръщане и развитие. Трябва да цари радост, а не отблъскване, когато дейните членове в Движението дават информация за дейността, която извършват.
към текста >>
44.
16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи
GA_39 Писма до членовете
Тези от нас, които работят дейно в Антропософското общество, винаги трябва да поддържат в съзнанието си
мисъл
та, че на хората, които се опитват да достигнат вътрешния живот като обезценяват външния, ще им бъде дадена силата на "вътрешното" във всякаква възможна степен, но едновременно с това ще се породи и оценяването на външното, както и прилежанието при изпълнение на неговите изисквания.
Тези от нас, които работят дейно в Антропософското общество, винаги трябва да поддържат в съзнанието си мисълта, че на хората, които се опитват да достигнат вътрешния живот като обезценяват външния, ще им бъде дадена силата на "вътрешното" във всякаква възможна степен, но едновременно с това ще се породи и оценяването на външното, както и прилежанието при изпълнение на неговите изисквания.
към текста >>
45.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Върху тези впечатления той изгражда своите
мисли
.
Когато човек обръща вниманието си към света, в който се ражда и умира, на първо място той разполага с пълнотата на сетивните впечатления.
Върху тези впечатления той изгражда своите мисли.
към текста >>
Навлезе ли в съзнанието и следното: "Аз образувам
мисли
за това, което сетивата ми откриват като свят", човек вече е стигнал до точката, когато да може да се самосъзерцава.
Навлезе ли в съзнанието и следното: "Аз образувам мисли за това, което сетивата ми откриват като свят", човек вече е стигнал до точката, когато да може да се самосъзерцава.
Може да си каже: "В моите мисли живее Азът. Светът ми дава възможност да изживея себе си в мисли. Аз откривам себе си в моите мислите, с които съзерцавам света".
към текста >>
Може да си каже: "В моите
мисли
живее Азът.
Навлезе ли в съзнанието и следното: "Аз образувам мисли за това, което сетивата ми откриват като свят", човек вече е стигнал до точката, когато да може да се самосъзерцава.
Може да си каже: "В моите мисли живее Азът.
Светът ми дава възможност да изживея себе си в мисли. Аз откривам себе си в моите мислите, с които съзерцавам света".
към текста >>
Светът ми дава възможност да изживея себе си в
мисли
.
Навлезе ли в съзнанието и следното: "Аз образувам мисли за това, което сетивата ми откриват като свят", човек вече е стигнал до точката, когато да може да се самосъзерцава. Може да си каже: "В моите мисли живее Азът.
Светът ми дава възможност да изживея себе си в мисли.
Аз откривам себе си в моите мислите, с които съзерцавам света".
към текста >>
Аз откривам себе си в моите
мисли
те, с които съзерцавам света".
Навлезе ли в съзнанието и следното: "Аз образувам мисли за това, което сетивата ми откриват като свят", човек вече е стигнал до точката, когато да може да се самосъзерцава. Може да си каже: "В моите мисли живее Азът. Светът ми дава възможност да изживея себе си в мисли.
Аз откривам себе си в моите мислите, с които съзерцавам света".
към текста >>
При осъзнаването на
мисъл
та "Аз, със своето себе, изживях една съдба", човек вече е достигнал до точката да започне да съзерцава света.
При осъзнаването на мисълта "Аз, със своето себе, изживях една съдба", човек вече е достигнал до точката да започне да съзерцава света.
Той може да си каже: "В съдбата си аз не бях сам. В моето изживяване взе участие и света. Аз пожелах едно или друго и светът се вля в моята воля. Аз откривам света във волята си, като изживявам тази воля чрез самонаблюдение."
към текста >>
"Изпращам
мисли
те си навън в света и там откривам себе си.
"Изпращам мислите си навън в света и там откривам себе си.
Потъвам в себе си и така откривам света". Ако човек усети това достатъчно силно, той ще се окаже част от голямата загадка за Човека и Света.
към текста >>
При медитирането има едно вътрешно изживяване, при което човек не изгубва сетивния свят, когато
мисли
, а печели Духа-свят.
Защото Антропософията приема, че съществува духовно изживяване, при която светът не се изгубва в мисленето. В мисленето човек също живее.
При медитирането има едно вътрешно изживяване, при което човек не изгубва сетивния свят, когато мисли, а печели Духа-свят.
към текста >>
46.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА "РЪКОВОДНИТЕ
МИСЛИ
"
ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА "РЪКОВОДНИТЕ МИСЛИ"
към текста >>
Тези, които искат да вземат дейно участие в Движението могат да намерят в Ръководните
мисли
, издадени от Гьотеанума, импулс и стимул да внесат единност в съдържанията на антропософската дейност.
Тези, които искат да вземат дейно участие в Движението могат да намерят в Ръководните мисли, издадени от Гьотеанума, импулс и стимул да внесат единност в съдържанията на антропософската дейност.
към текста >>
Ако вземете тези лекционни цикли и от заглавията си припомните това, което се съдържа в тази или онази лекция и тогава се върнете към Ръководните
Мисли
, ще откриете, че срещате едно нещо в един лекционен цикъл и друго в друг, което по-пълно ги обяснява.
Понастоящем предимство имат тези групи, чиито членове посещават Гьотеанума, слушат лекциите там и могат да отнесат обратно в групите си тяхното съдържание. Групите трябва да признаят, че изпращането на членове в Гьотеанума по този начин е нещо добро. От друга страна обаче, работата, вече постигната в Антропософското общество и въплътена в издадените лекционни цикли и отделни лекции, не трябва да бъде подценявана.
Ако вземете тези лекционни цикли и от заглавията си припомните това, което се съдържа в тази или онази лекция и тогава се върнете към Ръководните Мисли, ще откриете, че срещате едно нещо в един лекционен цикъл и друго в друг, което по-пълно ги обяснява.
Чрез едновременно четене на от къси, които са разделени в различните лекционни цикли, вие ще откриете правилните гледни точки за обясняване и развиване на тези Ръководни Мисли.
към текста >>
Чрез едновременно четене на от къси, които са разделени в различните лекционни цикли, вие ще откриете правилните гледни точки за обясняване и развиване на тези Ръководни
Мисли
.
Понастоящем предимство имат тези групи, чиито членове посещават Гьотеанума, слушат лекциите там и могат да отнесат обратно в групите си тяхното съдържание. Групите трябва да признаят, че изпращането на членове в Гьотеанума по този начин е нещо добро. От друга страна обаче, работата, вече постигната в Антропософското общество и въплътена в издадените лекционни цикли и отделни лекции, не трябва да бъде подценявана. Ако вземете тези лекционни цикли и от заглавията си припомните това, което се съдържа в тази или онази лекция и тогава се върнете към Ръководните Мисли, ще откриете, че срещате едно нещо в един лекционен цикъл и друго в друг, което по-пълно ги обяснява.
Чрез едновременно четене на от къси, които са разделени в различните лекционни цикли, вие ще откриете правилните гледни точки за обясняване и развиване на тези Ръководни Мисли.
към текста >>
Ръководните
Мисли
трябва тъкмо това да подбудят в по следвалото им отпечатване и разпространение като лекционни цикли.
Вероятно следващата гледна точка е най-важната. Антропософското съдържание не трябва да бъде само външно чуто или прочетено, а трябва да бъде прието от живата душевна същност. В по-нататъшното мислене и чувстване лежи нещо, което е съществено.
Ръководните Мисли трябва тъкмо това да подбудят в по следвалото им отпечатване и разпространение като лекционни цикли.
Ако тази гледна точка се вземе прекалено слабо предвид, тогава и занапред ще липсва проявяването на същността на антропософията чрез Антропософското общество. Макар и с известно право някои казват: "Каква е моята полза да чуя всички тези неща за духовните светове, ако самият аз не мога да виждам в тях? " Този, който казва това не разбира, че такова виждане бива подпомогнато, когато обработката на антропософското съдържание се извършва по разяснения тук начин. Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на слушателите. Същото се отнася и за съдържанието на лекционните цикли.
към текста >>
Не трябва да се
мисли
, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация.
Макар и с известно право някои казват: "Каква е моята полза да чуя всички тези неща за духовните светове, ако самият аз не мога да виждам в тях? " Този, който казва това не разбира, че такова виждане бива подпомогнато, когато обработката на антропософското съдържание се извършва по разяснения тук начин. Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на слушателите. Същото се отнася и за съдържанието на лекционните цикли. Те не съдържат някакъв мъртъв материал, съобщен само външно, а материал, който когато е разгледан от различни страни, стимулира виждането на духовните светове.
Не трябва да се мисли, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация.
По този начин той никога няма да постигне истински напредък. Тези две неща трябва да действат заедно в душата. Упражнение за душата също е по-нататъшното размишление върху антропософските идеи, както и тяхното душевно усвояване. Един човек израства в духовния свят с отворени очи, ако използва Антропософията по този описан начин.
към текста >>
47.
Съдържание
GA_40 Стихове и медитации
Мисъл
за Петдесетница
Мисъл за Петдесетница
към текста >>
48.
Основополагащият камък
GA_40 Стихове и медитации
световни
мисли
ти разкрива:
световни мисли ти разкрива:
към текста >>
И ти наистина ще
мисли
ш
И ти наистина ще мислиш
към текста >>
Защото управляват мировите
мисли
на духа,
Защото управляват мировите мисли на духа,
към текста >>
Душата се пробужда в мировите
мисли
на духа.
Душата се пробужда в мировите мисли на духа.
към текста >>
49.
Мисъл за Петдесетница
GA_40 Стихове и медитации
МИСЪЛ
ЗА ПЕТДЕСЕТНИЦА
МИСЪЛ ЗА ПЕТДЕСЕТНИЦА
към текста >>
50.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
в главата се препъва
мисъл
та му.
в главата се препъва мисълта му.
към текста >>
духовно бременно, без
мисли
,
духовно бременно, без мисли,
към текста >>
във
мисли
те ти мощно да напира?
във мислите ти мощно да напира?
“
към текста >>
51.
Антропософски календар на душата. Предговор към първото издание 1912/13 г.
GA_40 Стихове и медитации
Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените
мисли
и воля човек усеща като зимно битие.
Човек се чувства свързан със света и хода на неговото време. В същността си той усеща отражението на пра-образа на света. Но това отражение не представлява педантично олицетворяващо подражание на праобраза. Това, което големият свят разкрива като откровение в хода на времето, съответства на махаловидното движение на човешкото същество, което движение обаче не протича в елемента на времето. Своето същество, отдадено на сетивата и на техните възприятия, човек може да почувства много повече като съответстващото на пронизаната със светлина и топлина природа на лятото.
Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля човек усеща като зимно битие.
По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството.
към текста >>
Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и
мисли
, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието.
Но това отражение не представлява педантично олицетворяващо подражание на праобраза. Това, което големият свят разкрива като откровение в хода на времето, съответства на махаловидното движение на човешкото същество, което движение обаче не протича в елемента на времето. Своето същество, отдадено на сетивата и на техните възприятия, човек може да почувства много повече като съответстващото на пронизаната със светлина и топлина природа на лятото. Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля човек усеща като зимно битие. По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот.
Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието.
Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството. Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви. Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание.
към текста >>
52.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
политат
мисли
към пространствените далнини
политат мисли към пространствените далнини
към текста >>
мощта на
мисъл
та
мощта на мисълта
към текста >>
и пълен с мощ, лъчи на
мисъл
та да пръскам
и пълен с мощ, лъчи на мисълта да пръскам
към текста >>
нараства силата на
мисъл
та
нараства силата на мисълта
към текста >>
Укрепва силата на
мисъл
та
Укрепва силата на мисълта
към текста >>
Мощта на
мисъл
та ми да открие,
Мощта на мисълта ми да открие,
към текста >>
ти, сигурност на мировите
мисли
,
ти, сигурност на мировите мисли,
към текста >>
53.
Молитви и медитации за мъртвите
GA_40 Стихове и медитации
Обичайки, ти
мисъл
та ми ще откриеш,
Обичайки, ти мисълта ми ще откриеш,
към текста >>
54.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да
мисли
както иска, а трябва да
мисли
съобразно с предмета.
Когато разглеждаме човешкия живот такъв, какъвто той се разиграва във вътрешността на човешката душа, ние имаме първо нещо изцяло лично, което за един протича така, за друг, по друг начин. Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен характер, че това е така и ще разбере както става.
Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета.
Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили. За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука.
към текста >>
Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се
мисли
и на сляпа вяра.
Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно.
Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра.
Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него.
към текста >>
За да свържем
мисъл
та с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Така може да бъде и с много неща на Духовната наука.
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
към текста >>
55.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо трябва да бъде развит един такъв
мисли
телен живот, който работи с образи, със символи.
И човек трябва да внедри в своя душевен живот нещо, което наистина се равнява на вътрешния душевен живот, но не се отнася към нещо външно. Кое не се отнася към външното? Само размишлението. Но размишлението се простира обикновено върху външния свят. Ето защо то не е използваемо за този, който иска да се издигне във висшите светове.
Ето защо трябва да бъде развит един такъв мислителен живот, който работи с образи, със символи.
Тези образи, тези символи трябва постоянно и постоянно да се поставят пред душата, така щото един такъв мислителен живот предизвиква в Аза една особена дейност. Никога Азът не би си съставил една такава представа, когато той би искал да добие истините на обикновения сетивен свят. Следователно душата трябва да внедри в себе си образи и символи, които не се явяват, когато човек придружава всичко външно със своето азово изживяване.
към текста >>
Тези образи, тези символи трябва постоянно и постоянно да се поставят пред душата, така щото един такъв
мисли
телен живот предизвиква в Аза една особена дейност.
Кое не се отнася към външното? Само размишлението. Но размишлението се простира обикновено върху външния свят. Ето защо то не е използваемо за този, който иска да се издигне във висшите светове. Ето защо трябва да бъде развит един такъв мислителен живот, който работи с образи, със символи.
Тези образи, тези символи трябва постоянно и постоянно да се поставят пред душата, така щото един такъв мислителен живот предизвиква в Аза една особена дейност.
Никога Азът не би си съставил една такава представа, когато той би искал да добие истините на обикновения сетивен свят. Следователно душата трябва да внедри в себе си образи и символи, които не се явяват, когато човек придружава всичко външно със своето азово изживяване.
към текста >>
Той се събужда отново със същото съдържание на съзнанието, спомня си за същите неща, може да
мисли
за същото, и т.н.
които човек изпитва през деня, потъват в една неопределена тъмнина. Целият съзнателен живот на човек потъва в една неопределена тъмнина. Той отново се явява, когато сутрин човек се събужда. Сравнете съзнателния живот при събуждането и при заспиването. Докато човек получава само съзнателни впечатления от външния сетивен живот, той донася отново сутринта със себе си само това, което е имал вечерта в съзнанието.
Той се събужда отново със същото съдържание на съзнанието, спомня си за същите неща, може да мисли за същото, и т.н.
Но когато започва да се упражнява по посочения начин, така че Азът да не присъствува, тогава нещата се представят различно. При такова упражнение човек познава своя напредък по това, че при събуждането той се чувствува обогатен чрез съня, че онова, което е приел преди заспиването, се връща обратно в него с едно по-богато съдържание. Сега той може да каже: Аз погледнах зад духовния свят, който Азът не закрива, и плодът на това виждане е, че в живота на моето съзнание се е включило нещо, което не съм добил от сетивния свят, защото съм го донесъл от света на съня. Такива са първите стъпки на онзи, който минава през един душевно-духовен живот.
към текста >>
Човек е фаталист, когато
мисли
, че всичко става от само себе си.
Според начина, по който се проявяват тези чувства, се вижда вече, какъв е и пътят. Така човек трябва да се научи да не проявява желания по отношение на идващите изживявания, да наложи мълчание на своите желания и особено да отвикне да се страхува пред идващите събития. Той трябва да се научи да казва хладнокръвно: Каквото и да дойде, нека дойде. И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство. За целта не е необходимо човек да стане фаталист, защото той сам трябва да проявява инициатива в живота.
Човек е фаталист, когато мисли, че всичко става от само себе си.
Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание. Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности. Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната. Човек трябва първо да види тази ядка такава, каквато тя е, каквато тя е и работи непосредствено в настоящето. Как може човек да си спомня за нещо, към което още никога не е обърнал своя поглед?
към текста >>
56.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Несъмнено днес съществуват широки и широки кръгове, които започват така да се каже да се подиграват адски язвително, когато от страна на Духовната наука се казва следното: Трябва да си представяме човека съставен не само от едно физическо тяло, което възприемаме във външния свят чрез сетивата, което познаваме и изследваме във външната наука, а на човека трябва да припишем и едно по-висше тяло, така нареченото етерно /или жизнено тяло, при което не трябва да
мисли
м за хипотетичния етер на физиката.
Както е лесно да бъдат опровергани някои неща които бяха казани и показани в първата сказка от тази серия -, ако човек се придържа само към обикновените понятия, също така ще бъде много лесно да бъде отречено и това, което съставлява основните резултати на духовното изследване: че на почвата на Духовната наука в човешкото същество трябва да различаваме не само едно едночленно, а едно многочленно същество.
Несъмнено днес съществуват широки и широки кръгове, които започват така да се каже да се подиграват адски язвително, когато от страна на Духовната наука се казва следното: Трябва да си представяме човека съставен не само от едно физическо тяло, което възприемаме във външния свят чрез сетивата, което познаваме и изследваме във външната наука, а на човека трябва да припишем и едно по-висше тяло, така нареченото етерно /или жизнено тяло, при което не трябва да мислим за хипотетичния етер на физиката.
Ние можем много добре да разберем едно такова отношение, можем да се пренесем в съзнанието на такива хора, можем да чувствуваме и усещаме заедно с тях, какво всъщност те искат. От тяхна гледна точка те имат пълно право. Също така, когато говорим от гледището на Духовната наука, трябва да признаем и един трети член на човешкото същество, астралното тяло, и един четвърти член на човека, неговият Аз. Когато признаем тези четири члена като нещо действително, то от гледна точка на съвременното изследване е извънредно лесно да отречем това, което Духовната наука казва. И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване.
към текста >>
Един човек, който много е
мисли
л върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните.
Един човек, който много е мислил върху живота на животните и на човека и който е говорил от едно дълбоко съзнание, а именно ГЬОТЕ, е изказал хубавите думи: "Животните се поучавали от техните органи, казваха древните.
Към това аз прибавям: Хората също, но въпреки това те имат предимството обратно да поучават отново своите органи."
към текста >>
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да
мисли
много, когато иска да си построи сгради.
И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи.
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради.
Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това.
към текста >>
Тогава етерното тяло може още да
мисли
, но мозъкът не може да върви в крак с него.
Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява.
Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него.
Тогава мисленето започва да предизвиква главоболие. От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение. Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива.
към текста >>
57.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това съвсем не е лесно, когато искаме да го проникнем с
мисъл
та.
Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира. Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз. При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край. Но ние трябва да го обхванем и на другия край.
Това съвсем не е лесно, когато искаме да го проникнем с мисълта.
Но фактически необходимо е да обхванем човека и на другия край.
към текста >>
Така щото, когато пре
мисли
м тази
мисъл
, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
към текста >>
Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така
мисли
Уйлям Джеймс той се натъжава.
Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси.
Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
към текста >>
Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме
мисъл
та, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност.
Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи.
Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност.
Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните.
към текста >>
58.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние хората сме в състояние да говорим за душевни явления в самите нас това чувствува всеки благодарение на нашето съзнание, благодарение на това, че имаме съзнание за това, което
мисли
м, което искаме, което чувствуваме.
Ние хората сме в състояние да говорим за душевни явления в самите нас това чувствува всеки благодарение на нашето съзнание, благодарение на това, че имаме съзнание за това, което мислим, което искаме, което чувствуваме.
Сега трябва да възникне въпросът а той е извънредно важен в нашите днешни съзерцания -: Трябва ли да смесваме понятието за съзнание, каквото го познаваме днес за обикновеното съзнание на човека, трябва ли да смесваме това понятие направо с понятието за душевното или за духовното естество в човека? За да се изразя по-ясно върху тези понятия, бих искал да прибягна до едно сравнение. Един човек може да се движи в една стая и да не види никъде на различните места, където се намира в стаята, нещо от своето собствено лице. Само на едно единствено място, където може да погледне в огледалото, той може да види нещо от собственото си лице. Там срещу него застава формата на неговото лице в образ.
към текста >>
Така въздействието на съня се показва в нашето обикновено същество, когато искаме да
мисли
м праволинейно и не искаме да бъдем твърдоглави.
Ние добиваме възможност и способност да запаметяваме по-лесно, когато сме проспали нещата, като че искаме да научим нещо наизуст на един дъх. Но така е и при други дейности на душата. Обаче ние бихме могли много лесно да се убедим, че би било невъзможно въобще да научим нещо, да усвоим нещо, в което душата трябва да вземе дейно участие, ако не бихме могли постоянно да включваме състоянията на сън в състоянията на нашия живот. Естественият извод, който трябва да направил от такива явления, е този, че от време на време нашата душа има нужда да се оттегли от тялото, за да почерпи сила от една област, която не се намира в тялото, защото вътре в тялото са: били вече изразходвани съответните сили. Трябва да си представим: Когато сутрин се събуждаме от сън, ние донасяме със себе си от състоянието, в което сме били, укрепване, за да развием онези способности, които не бихме могли да развием, ако бихме останали постоянно свързани с нашето тяло.
Така въздействието на съня се показва в нашето обикновено същество, когато искаме да мислим праволинейно и не искаме да бъдем твърдоглави.
към текста >>
Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато
мисли
те, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си.
Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато мислите, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си.
Той чувствува следователно своята собствена наречете я мислителна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи. Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането. И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли.
към текста >>
Той чувствува следователно своята собствена наречете я
мисли
телна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи.
Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато мислите, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си.
Той чувствува следователно своята собствена наречете я мислителна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи.
Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането. И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли. Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня.
към текста >>
И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да
мисли
определени
мисли
.
Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато мислите, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си. Той чувствува следователно своята собствена наречете я мислителна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи. Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането.
И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли.
Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня. Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня. За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме.
към текста >>
От страна на един човек, който
мисли
в духа на естествената наука, това е едно извънредно силно признание.
Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват. Ние се уморяваме само тогава, когато извършваме една дейност, която не е вродена за организма, следователно когато извършваме една дейност, която принадлежи към съзнателния душевен живот. Ето защо трябва да кажем: Ако душевният живот би се родил от човека така, както дейността на сърцето, тогава тази голяма разлика между уморяването и неуморяването би била съвсем необяснима. Ето защо авторът на споменатата книга се чувствува принуден да признае, че душевното се отнася към телесното също както ездачът се отнася към коня, т.е. то е съвършено независимо от телесното.
От страна на един човек, който мисли в духа на естествената наука, това е едно извънредно силно признание.
И човек може да изпита твърде особени чувства, когато констатира, че някой учен, принуден от съвременното природоизследване, стига до там да признае, че трябва да си представим отношението на душевния живот към телесния приблизително така, както отношението на ездача към коня, т.е. според образа, който по-рано, когато хората още са виждала в духовния свят, са си представяли кентавра. От нищо не проличава, че авторът на тази книга е мислил това, обаче мисълта бликва през природонаучната представа и тук ние добиваме чувства за такива представи, които произхождат от времена, когато за много хора още е съществувала способността на ясновиждането. Във всеки случай някои днешни представи за кентавра изглежда да отговарят по-добре на това, което веднъж един господин ми каза. Съответният беше на мнение: Гърците са виждали идващите от север Скити или други яздещи народи, но те са ги виждали може би как излизат от мъглата и поради това не са можели да различават точно показващите се фигури и са помислили, че те са израснали от коня.
към текста >>
От нищо не проличава, че авторът на тази книга е
мисли
л това, обаче
мисъл
та бликва през природонаучната представа и тук ние добиваме чувства за такива представи, които произхождат от времена, когато за много хора още е съществувала способността на ясновиждането.
Ето защо авторът на споменатата книга се чувствува принуден да признае, че душевното се отнася към телесното също както ездачът се отнася към коня, т.е. то е съвършено независимо от телесното. От страна на един човек, който мисли в духа на естествената наука, това е едно извънредно силно признание. И човек може да изпита твърде особени чувства, когато констатира, че някой учен, принуден от съвременното природоизследване, стига до там да признае, че трябва да си представим отношението на душевния живот към телесния приблизително така, както отношението на ездача към коня, т.е. според образа, който по-рано, когато хората още са виждала в духовния свят, са си представяли кентавра.
От нищо не проличава, че авторът на тази книга е мислил това, обаче мисълта бликва през природонаучната представа и тук ние добиваме чувства за такива представи, които произхождат от времена, когато за много хора още е съществувала способността на ясновиждането.
Във всеки случай някои днешни представи за кентавра изглежда да отговарят по-добре на това, което веднъж един господин ми каза. Съответният беше на мнение: Гърците са виждали идващите от север Скити или други яздещи народи, но те са ги виждали може би как излизат от мъглата и поради това не са можели да различават точно показващите се фигури и са помислили, че те са израснали от коня. Може би материалистът ще се задоволи с едно такова обяснение. Обаче именно природонаучните изследвания на съвремието са на път да установят, че душевното е независимо от телесното.
към текста >>
Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да
мисли
, но никога не може да съди за това, което не може да възприема.
Това е извънредно важно. Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да живее в нас. Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват. Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере. И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема.
Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема.
Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото. Светът на възприемаемото е ограничен чрез сетивните органи. Ето защото никога не трябва да се говори за граници на познанието както се говори в смисъла на КАНТ , или за това, което човек би могъл да знае или да не знае, а само за това, което той има пред себе си съобразно своите възприемателни органи.
към текста >>
Когато
мисли
м така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума.
Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго. И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето. Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част. Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея.
Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума.
Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони. Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти
мисли
ш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони.
Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива.
Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони.
Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
Когато
мисли
те до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето будно дневно съзнание зависи много от устройството на нашите сетивни органи и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото.
Когато мислите до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето будно дневно съзнание зависи много от устройството на нашите сетивни органи и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото.
Който поглежда в едно градинско огледало и вижда карикатурата на своя образ, който се показва в него, ще се съгласи на драго сърце, че образът в огледалото не зависи от него, а от самото огледало. Така това, което възприемаме, зависи от устройството на нашия огледален апарат, и нашата душевна дейност е ограничена, един вид отразена в самата нея, като се отразява в живота на тялото. Тогава по-нататък не е чудно, че откъсът нещо, което може да се докаже и физиологически зависи от тялото, когато това или онова става в съзнанието по един или по друг начин, защото всичко, което душата прави, зависи от устройството на тялото ни, щом то трябва да стигне до нашето съзнание, до нашето знание. Наблюдението ни показва, че понятията, които отначало само построихме, отговарят напълно на фактите. Разликата е само тази, че нашето тяло е едно живо огледало.
към текста >>
По този начин животът на тялото се представя фактически така, като че в известно отношение ние записваме това, което
мисли
м, и след това имаме буквите пред себе си.
По този начин животът на тялото се представя фактически така, като че в известно отношение ние записваме това, което мислим, и след това имаме буквите пред себе си.
Така ние записваме дейността на душата в нашия телесен живот. Това, което анатомът доказва, са само буквите, външният апарат, защото ние наблюдаваме напълно нашия душевен живот, когато го наблюдаваме само в телесния живот, ние го наблюдаваме напълно само тогава, когато го наблюдаваме независимо от телесния живот. Но това може да направи само духовният изследовател, когато наблюдава душевния живот, как при събуждането този живот се показва оглеждащ се в будния дневен живот. Тогава той констатира, че душевният живот е като един архитект, който съгражда нещо през нощта, а през време на дневния живот се оказва един разрушител.
към текста >>
Тогава той може да се каже: Сега ти
мисли
ш не с твоя мозък, а сега ти
мисли
ш в съвършено други форми, сега ти
мисли
ш в образи, независимо от твоя мозък.
То се дължи на това, че при процесите, които извършваме през време на дневния живот, ние имаме нещо като огледални образи, обаче когато упражняваме другата дейност, новосъграждането на изхабеното, ние нямаме нищо, в което те да се огледат. Липсва ни огледалото за това. Какво стои на основата на това, може да ни покаже само духовният изследовател. От определена точка нататък духовният изследовател изживява не само душевната дейност, както аз я описах, като един съновиден спомен от съня, а така, като че съвсем няма нужда от инструмента на тялото. Тогава той може да възприема една дейност, която става само в духовното.
Тогава той може да се каже: Сега ти мислиш не с твоя мозък, а сега ти мислиш в съвършено други форми, сега ти мислиш в образи, независимо от твоя мозък.
Обаче духовният изследовател може да стигне до там, да изживее нещо подобно, както аз го описах, когато изживява, че цялото, което при засипването се наслагва около него като нещо мъгливо, не изчезва, но когато мъглата, която се долавя при слепоочията, при ставите, при гръбначния стълб, се превръща в нещо, от което се отразява това, което той върши също както се отразява това, което изживяваме в грубия телесен живот -, когато той може да ограничи и да приеме обратно в себе си своята дейност. Цялата разлика на действителното ясновиждане от обикновения буден дневен живот се състои в това, че будният дневен живот, за да стигне до съзнание на душевната дейност, се нуждае от едно друго огледало, като за целта си служи с тялото, докато дейността на ясновидеца, когато тя се излъчва като душевна дейност, е така силна, че падащият лъч се оттегля обратно в самия себе си. По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен организъм. Всъщност нашата душа се намира в този духовен организъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател. Това става през нощта.
към текста >>
Ако
мисли
м по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес.
По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен организъм. Всъщност нашата душа се намира в този духовен организъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател. Това става през нощта. В този духовен организъм се излива тя. И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането.
Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес.
Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото. Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго. Аз вече обърнах веднъж вниманието върху това, че е извънредно лесно да бъдат опровергани нещата, които за духовния изследовател са една действителност. Но въпреки това, те отговарят на истината. Духовното изследване трябва да говори за това, че при човека имаме работа с неговото физическо тяло, което можем да виждаме с очите, да напипваме с ръцете и което и анатомията и физиологията познават.
към текста >>
Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите
мисли
са действителни.
Такова едно междинно състояние е съновидението, сънуването. По отношение на неговото възникване духовното изследване ни показва, че всъщност сънуването почива на нещо подобно както ясновиждането, само че последното е нещо школувано, докато сънуването е винаги нещо фантастично. Когато се излъчва с Астралното тяло, човек изгубва възможността да отразява своя душевен живот чрез физическото тяло. Обаче при определени ненормални условия, които настъпват за всеки човек, той може да добие способността да отразява душевния изживявания чрез Етерното тяло. Защото в действителност ние не трябва да считаме само физическото тяло като един огледален апарат, но и етерното тяло, защото докато външният свят прави впечатление върху нас, фактически физическото тяло е това, което действува като един отразяващ апарат.
Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите мисли са действителни.
Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло. Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което отначало не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас. Но в будното дневно съзнание ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло. Когато се намираме в едно междинно състояние между будността и съня ние нямаме способността да получаваме външни сетивни впечатления, но все пак имаме нещо, което е свързано с нашето Етерно тяло: нашето Етерно тяло може да ни отразява това, което изживяваме душевно в нашето Астрално тяло. Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение.
към текста >>
Ние живеем в нашите
мисли
и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло.
По отношение на неговото възникване духовното изследване ни показва, че всъщност сънуването почива на нещо подобно както ясновиждането, само че последното е нещо школувано, докато сънуването е винаги нещо фантастично. Когато се излъчва с Астралното тяло, човек изгубва възможността да отразява своя душевен живот чрез физическото тяло. Обаче при определени ненормални условия, които настъпват за всеки човек, той може да добие способността да отразява душевния изживявания чрез Етерното тяло. Защото в действителност ние не трябва да считаме само физическото тяло като един огледален апарат, но и етерното тяло, защото докато външният свят прави впечатление върху нас, фактически физическото тяло е това, което действува като един отразяващ апарат. Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите мисли са действителни.
Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло.
Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което отначало не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас. Но в будното дневно съзнание ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло. Когато се намираме в едно междинно състояние между будността и съня ние нямаме способността да получаваме външни сетивни впечатления, но все пак имаме нещо, което е свързано с нашето Етерно тяло: нашето Етерно тяло може да ни отразява това, което изживяваме душевно в нашето Астрално тяло. Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение. Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни.
към текста >>
И това трябва да ни покаже много ясно, че
мисъл
та за отразяването на душевния живот от телесния живот е много вярна.
Така в съновидението ние нагледно виждаме независимостта на душевния живот от външния телесен живот.
И това трябва да ни покаже много ясно, че мисълта за отразяването на душевния живот от телесния живот е много вярна.
Именно обстоятелството, че интересите, в които сме заплетени, не се отпечатват праволинейно в нашето непосредствено изживяване, ни показва, че наред с живота, който се проявява във всекидневието, протича и един друг живот, който за едно съзнателно тънко наблюдение аз нарекох един вид пробуждане. В него живее всичко, което за нашия духовен живот е независимо от телесния живот даже и понятно, идейно какъвто е примерът със съвестта. Обаче в дневния живот този друг живот се оказва като нещо, което е твърде много ограничено чрез нашите дневни интереси. През време на съня нашата душа се показва цялостно изпълнена и от това нейно морално качество. Това е действително едно вживяване в духовното, което можем да наречем един тласък, едно движение вътре в душата.
към текста >>
Който
мисли
, че през време на съня с нас не става нищо, той би могъл също така да
мисли
, че и с кораба не е нужно да стане нищо, когато от пътуване в морето той се завърне в пристанището.
И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят. Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите. През време на съня обаче а това е същността на съня ние се оттегляме от всяка външна дейност, за да работим над самите нас. Сравнението за това е сполучливо: Когато един кораб, който е пътувал, се завърне в пристанището, той бива подложен на поправка.
Който мисли, че през време на съня с нас не става нищо, той би могъл също така да мисли, че и с кораба не е нужно да стане нищо, когато от пътуване в морето той се завърне в пристанището.
Но той отново ще трябва да пътува и тогава ще се види, какво става, ако не е бил подложен на поправка. Така би било и с нас, ако през време на съня самата душа не би работила над самите нас. През време на съня ние сме възвърнати на самите нас, докато през време на дневния буден живот се изгубваме във външния свят. Само че обикновеният човек не е способен да възприема това, което душата върши през време на съня, така както възприема външния свят през деня. В сказката "Как се добива познание на духовния свят?
към текста >>
59.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Казано бе, че всъщност познаващият самия себе си човек никога не може да
мисли
, че може да приеме като духовно съдържание в своя собствен дух идеи, понятия и представи за нещата и съществата, ако тези понятия и идеи това духовно съдържание, чрез които човек иска да разбере това, което се крие в нещата не биха съществували първо в нещата, ако те не биха били вложени в тях.
Как Духовната наука трябва да признае, Духа, който живее и тъче във всички заобикалящи ни същества, когато тя изхожда от принципа, че в своето познание познаващият човек трябва да познае самия себе си, това бе показано в сказките "Човешката душа и животинската душа" и "Човешкият дух и духът на животното".
Казано бе, че всъщност познаващият самия себе си човек никога не може да мисли, че може да приеме като духовно съдържание в своя собствен дух идеи, понятия и представи за нещата и съществата, ако тези понятия и идеи това духовно съдържание, чрез които човек иска да разбере това, което се крие в нещата не биха съществували първо в нещата, ако те не биха били вложени в тях.
Всяко извличане на нещо духовно от нещата би било чисто фантазиране, би било една самосъздадена фантазия, ако не бихме предположили, че навсякъде, накъдето и да погледнем и откъдето можем да извлечем духа, този дух действително съществува. Можем обаче да кажем, че макар и в малки кръгове все пак това общо предположение за духовното съдържание на света е многократно прието. Обаче и у тези, които говорят за духа в нещата, не отиват по-далече от това, да говорят така да се каже изобщо за духа, т.е. да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително, животинско и т.н. стои едно духовно тъкане.
към текста >>
Но да се навлезе в подробности върху това, как духът се специализира, как той се проявява по особен начин в една или друга форма на съществуването, върху това още не се
мисли
в най-широките кръгове на съвременната култура.
Всяко извличане на нещо духовно от нещата би било чисто фантазиране, би било една самосъздадена фантазия, ако не бихме предположили, че навсякъде, накъдето и да погледнем и откъдето можем да извлечем духа, този дух действително съществува. Можем обаче да кажем, че макар и в малки кръгове все пак това общо предположение за духовното съдържание на света е многократно прието. Обаче и у тези, които говорят за духа в нещата, не отиват по-далече от това, да говорят така да се каже изобщо за духа, т.е. да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително, животинско и т.н. стои едно духовно тъкане.
Но да се навлезе в подробности върху това, как духът се специализира, как той се проявява по особен начин в една или друга форма на съществуването, върху това още не се мисли в най-широките кръгове на съвременната култура.
Хората се сърдят на онези, които не само говорят за духа въобще, а говорят за особените форми, за особените видове на духа, как той се проявява зад едно или друго явление. Но на почвата на нашата Духовна наука не трябва да говорим за духа само по един такъв неясен, общ начин, както току що споменахме, а така, че да познаем: как духът тъче зад минералното или растителното съществуване, как в животинското и човешкото съществуване? Задачата на днешното съзерцание ще бъде да кажем нещо върху същността на духа в растителното царство. Когато не изхождаме от отвлечена философия, от отвлечена теософия, а от безпристрастното наблюдение на действителността и същевременно искаме да говорим върху "Духа в растителното царство" заставайки на почвате на естествената наука както и трябва да бъде на една здрава почва на Духовната наука -, трябва да признаем, че тогава посягаме не само бих могъл да кажа върху неоправдани предразсъдъци на нашето научно и останало съвременно образование, но и върху повече или по-малко оправдани представи, които действуват и трябва да действуват силно внушително. Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение.
към текста >>
Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите
мисли
нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни.
Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло. Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа.
Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни.
Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
към текста >>
Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите
мисли
бяха едно настъпление.
И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него.
Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление.
Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения.
към текста >>
Трябва справедливо да
мисли
м и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие.
Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения. Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука.
към текста >>
Нека разгледаме човека вечер, когато е уморен, как неговото съзнание потъва, как всички
мисли
и чувства, които се вливат през деня в него чрез външните неща, всяко удоволствие и страдание, всяка радост и скръб потъват в една неопределена тъмнина.
Нека разгледаме човека вечер, когато е уморен, как неговото съзнание потъва, как всички мисли и чувства, които се вливат през деня в него чрез външните неща, всяко удоволствие и страдание, всяка радост и скръб потъват в една неопределена тъмнина.
През това време духовното същество на човека както показахме това в сказката върху "Същността на съня" излиза от човешкото физическо тяло и влиза в един духовен свят, отдадено е на духовния свят. Присъщо е за човека, че в това състояние на сън той изгубва своето съзнание. За духовния изследовател – ние ще видим, как той знае това се показва, че вътрешното същество на човека, Астралното тяло и Азът, фактически се излъчва от физическото тяло и етерното тяло, но не само се излъчва и виси над него едно облачно образуване, това вътрешно същество на човека се разширява, разлива се над целия планетарен свят, който е около нас. Колкото и невероятно да изглежда: духовният изследовател установява, че човешката душа се разлива единно над звездния свят, над астралното. Изследователите, които са били запознати в тази област, са знаели добре, защо това, което се излъчва, носи името Астрално тяло.
към текста >>
Във всеки случай това е бил един дълбок математически
мисли
тел, но един разумен човек, който е разбирал да обгръща по един величествен начин природата със своя дух: Новалис.
Това издишване и отново вдишване на душата е чудесната смяна в човешкия живот. От всички онези, които не са говорили направо от гледището на Окултизма, на Духовната наука, аз намерих само при един единствен човек една така сполучлива забележка върху смяната на будността със съня, че тя направо може да бъде приета в Духовната наука, защото се покрива с фактите открити от тази наука.
Във всеки случай това е бил един дълбок математически мислител, но един разумен човек, който е разбирал да обгръща по един величествен начин природата със своя дух: Новалис.
Той казва: "Сънят е едно смесено състояние на тялото и на Душата. В съня тялото е химически свързано с душата. В съня душата е равномерно разпределена в тялото човекът е неутрализиран. Будността е едно разделено полярно състояние. В будността душата е пунктирана локализирана.
към текста >>
Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да
мисли
и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните
мисли
и чувства.
Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни. Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух? То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието?
Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства.
За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства.
към текста >>
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да
мисли
.
То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание. Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие.
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува.
към текста >>
Растенията не могат да се нарекат направо
мисли
те на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и
мисли
.
Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух.
към текста >>
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и
мисли
телен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от
мисли
, чувства и усещания.
Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания.
Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
към текста >>
Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от
мисли
и чувства.
Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания.
Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства.
За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли. И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят.
към текста >>
За духовното изследване Земята е едно духовно същество и
мисли
те и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя.
За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства.
За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя.
Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли. И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята.
към текста >>
Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да
мисли
и чувствува.
Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя.
Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува.
Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли. И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята. Аз казах вече, че един човек, който не би мислил, как всичко в нас, което е усещания, представи, чувства, е насочено към нашия Аз, би трябвало да бъде близо до лудост.
към текста >>
През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да
мисли
.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух.
През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята. Аз казах вече, че един човек, който не би мислил, как всичко в нас, което е усещания, представи, чувства, е насочено към нашия Аз, би трябвало да бъде близо до лудост. Така всичко, на което растенията са посредници през време на лятото, е насочено към центъра на Земята, който е Азът на Земята. Това не трябва да бъде казано само символично!
към текста >>
Аз казах вече, че един човек, който не би
мисли
л, как всичко в нас, което е усещания, представи, чувства, е насочено към нашия Аз, би трябвало да бъде близо до лудост.
Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли. И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят. Целият растителен свят принадлежи на Земята.
Аз казах вече, че един човек, който не би мислил, как всичко в нас, което е усещания, представи, чувства, е насочено към нашия Аз, би трябвало да бъде близо до лудост.
Така всичко, на което растенията са посредници през време на лятото, е насочено към центъра на Земята, който е Азът на Земята. Това не трябва да бъде казано само символично! Както човекът има своя Аз, така и Земята има своя себесъзнателен Аз. Ето защо всички растения се стремят към центъра на Земята. Ето защо ние съвсем не трябва да разглеждаме растенията за себе си, а трябва да ги разглеждаме в обмяна със себесъзнателния Аз на Земята.
към текста >>
Това, което се проявява като
мисли
и усещания на Земята, се представя така, както в нас живеят
мисли
те и усещанията, както това, което в нас се вълнува нагоре и надолу през време на будността, което живее в нас астрално, ако говорим на езика на Духовната наука.
Така всичко, на което растенията са посредници през време на лятото, е насочено към центъра на Земята, който е Азът на Земята. Това не трябва да бъде казано само символично! Както човекът има своя Аз, така и Земята има своя себесъзнателен Аз. Ето защо всички растения се стремят към центъра на Земята. Ето защо ние съвсем не трябва да разглеждаме растенията за себе си, а трябва да ги разглеждаме в обмяна със себесъзнателния Аз на Земята.
Това, което се проявява като мисли и усещания на Земята, се представя така, както в нас живеят мислите и усещанията, както това, което в нас се вълнува нагоре и надолу през време на будността, което живее в нас астрално, ако говорим на езика на Духовната наука.
към текста >>
То е това, което всяка пролет се събужда като
мисли
и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си.
Така ние не можем да си представим Земята само като една физическа формация. Защото физическата форма е за нас както нашето собствено физическо тяло, което можем да напипаме с ръцете, да виждаме с нашите външни очи, и което материалната наука наблюдава; така е тялото на Земята, което днешната Геология или Астрономия наблюдават. След това Земята притежава нещо, което отговаря на етерното или жизнено тяло у човека. Такова етерно тяло има и Земята. И най-после тя има едно астрално тяло.
То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си.
Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време. Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание.
към текста >>
Както човекът, когато заспива, не изгубва своите
мисли
и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време.
Защото физическата форма е за нас както нашето собствено физическо тяло, което можем да напипаме с ръцете, да виждаме с нашите външни очи, и което материалната наука наблюдава; така е тялото на Земята, което днешната Геология или Астрономия наблюдават. След това Земята притежава нещо, което отговаря на етерното или жизнено тяло у човека. Такова етерно тяло има и Земята. И най-после тя има едно астрално тяло. То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си.
Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време.
Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя.
към текста >>
60.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на
мисли
те и чувствата.
Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на мислите и чувствата.
А именно днес ученият е веднага готов да постави изискването: Това, което трябва да важи за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време и за всеки човек. И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек. Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е.
към текста >>
Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея
мисли
, един вид трениране на
мисли
те.
Извънредно важно е, че за духовния изследовател, който иска да насочи своите стъпки в духовния свят, много от това, което за другите хора води направо до едно познание и до една цел, става средство за възпитание, едно интимно средство за възпитание на душата. Позволете ми да изразя това с един пример. Преди много години аз написах една книга: "Философия на Свободата". Сега тя не може да се достави, защото е изчерпана преди години, но се надяваме че скоро ще излезе във второ издание. Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора.
Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите.
Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците. Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
към текста >>
Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези
мисли
, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците.
Позволете ми да изразя това с един пример. Преди много години аз написах една книга: "Философия на Свободата". Сега тя не може да се достави, защото е изчерпана преди години, но се надяваме че скоро ще излезе във второ издание. Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора. Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите.
Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците.
Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
към текста >>
Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително
мисли
те, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора. Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите. Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците. Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно.
Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
към текста >>
Следователно тук се касае за обучение на
мисли
те за гимнастика на
мисли
те.
Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите.
Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>
Нима
мисли
те, че можете да докажете закона на "съответствуващите температури на кипенето" на едно осемгодишно дете?
Така за всеки, който иска да се издигне в духовния свят, съществува едно междинно състояние, при което човек е изложен на опасността да може да внесе в духовния свят това, което е само субективно, което важи само за него. Но човек трябва да мине през това междинно състояние и тогава той стига до степента, при която това, което душата изживява, е също така обективно, което е доказуемо за всеки, който има способността за това, както всички неща на външната, физическа действителност. Защото в крайна сметка за официалната наука важи принципът: Това, което трябва да се счита за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време за всекиго, разбира се за онзи, които е достатъчно подготвен за това.
Нима мислите, че можете да докажете закона на "съответствуващите температури на кипенето" на едно осемгодишно дете?
Съмнявай се. Вие не можете също така да му докажете теоремата на Питагор. Следователно още с този принцип е свързано условието, че човешката душа трябва да бъде подготвена по съответен начин, когато искаме да и докажем нещо. И както човек трябва да бъде подготвен, за да може да разбере теоремата на Питагор въпреки че това е възможно за всеки човек -, така той трябва да бъде подготвен чрез едно обучение на душата, ако иска да изпита или да познае това или онова в духовния свят. Обаче тогава това, което може да бъде познато, може да бъде изпитано и наблюдавано от всеки човек, който е подготвен за целта по необходимия начин.
към текста >>
И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което
мисли
м, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот.
Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата.
И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот.
Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението. Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си. Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата.
към текста >>
Сега бих искал да ви представя една проста
мисъл
, която показва, че образността не изменя нищо от нещата, съвсем нищо.
Сега бих искал да ви представя една проста мисъл, която показва, че образността не изменя нищо от нещата, съвсем нищо.
Нещата се сблъскват и се привличат. Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така?
към текста >>
Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на
мисли
те, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
към текста >>
61.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите
мисли
, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет.
към текста >>
Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в
мисли
те, но то остава в нас като определено настроение на душата.
Но нима то не съществува вече? Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава.
Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата.
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание. Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота.
към текста >>
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави
мисли
те, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата.
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа.
към текста >>
Както аз мисля, така трябва да
мисли
и моят син!
От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично. Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син!
Както аз мисля, така трябва да мисли и моят син!
Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен организъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да живее в съвършено определени форми, докато би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния организъм.
към текста >>
Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на
мисъл
та, така че тук или там то може да сгреши.
Инстинктът на възпитателите на човечеството е създал вече чрез общото съзнание едно чудесно средство, чрез което през първите години човекът е поставен във възможността да работи върху изменящото се, подвижно естество на душевно-духовното, така щото да се даде свободно пространство на игра за формирането на човешкото същество. Това е играта.
Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши.
Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно. Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно. И така е при играта. Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма.
към текста >>
Само тогава ние намираме хода на
мисъл
та, която е предопределена чрез вътрешната заложба.
Инстинктът на възпитателите на човечеството е създал вече чрез общото съзнание едно чудесно средство, чрез което през първите години човекът е поставен във възможността да работи върху изменящото се, подвижно естество на душевно-духовното, така щото да се даде свободно пространство на игра за формирането на човешкото същество. Това е играта. Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши.
Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба.
Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно. Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно. И така е при играта. Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма. А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека.
към текста >>
Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в
мисли
те и подвижностите на организма.
Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши. Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно. Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно. И така е при играта.
Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма.
А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека. Играта и току що характеризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека. Който иска да стане един действителен възпитател, той ще има и за по-късните години съзнанието, че фактически всяка отделна способност трябва да бъде първо проучена, позната, определена при развиващия се човек. Обаче все пак съществува възможността да бъдат съблюдавани определени големи принципи. Такива принципи ни довеждат след това да разберем, как ядката на човешкото същество, която преминава от едно раждане в друго, от един живот в друг живот, използува така да се каже външното, което е вложено в наследствената линия.
към текста >>
Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да
мисли
м в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво.
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н. от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да изгради нещо ново. И действително: бащините и майчините качества не се използуват по същия начин от индивидуалната ядка на човешкото същество, а основата на това използуване лежи един напълно определен закон. Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща.
Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да мислим в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво.
Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят. Целият начин, по който сме в състояние да извършим нещо, зависи от това, дали имаме един подвижен или един бавен, един тъп или един проникващ нещата дух, дали сме остроумни или не. Това, което човек може да направи на своите себеподобни и как ние вършим това, зависи от обстоятелството, дали разбираме да свържем в правилния смисъл нашите интереси с това, което става в заобикалящата ни среда. Някои хора имат добри предпоставки, но те проявяват малък интерес към своите себеподобни и към заобикалящия ги свят. Тук се намираме пред факта, че интересът не примамва способностите да се проявят.
към текста >>
Обаче много по-просто би било да се говори за душата като една единна същност, в която човекът
мисли
, усеща и проявява воля.
Само че днес Духовната наука не е стигнала достатъчно далече, за да постъпва по същия начин. Когато се вземе предвид това, тогава навсякъде ще може да се намери потвърждение на горепосочения закон за наследствените качества получени от майката и от бащата. Но когато обгърнем с поглед целия човек, трябва да бъдем наясно, че това, което наричаме човешка душа и което се проявява в цялата организация на човека, също и в телесно-душевната, съвсем не е нещо просто. И тук някой трябва да бъде неудържимо склонен към тривиалност, за да каже: Защо вие антропософите имате приумицата да различавате в душата три душевни члена и даже много членове в човешката природа? Вие говорите за една Сетивна душа, за една Разсъдъчна душа и за една Съзнателна душа.
Обаче много по-просто би било да се говори за душата като една единна същност, в която човекът мисли, усеща и проявява воля.
Без съмнение това е по-просто, по-удобно но също и тривиално. Но това е и същевременно нещо, което не може да подпомогне действително научното разглеждане на човека. Защото делението на човешката душа на Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа не произтича от желанието да делим нещата и да употребяваме много думи. Защото Сетивната душа е онази част на душата, която влиза първо във връзка с окръжаващия свят и приема от вън възприятията и усещанията, в която също се развиват желанията и инстинктите и която трябва след това да различаваме от онази част на душата, в която вече в известно отношение полученото от вън се преработва. Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа, като заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което като обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти.
към текста >>
И доколкото ръководим и направляваме нашите
мисли
, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа.
Обаче когато се оттеглим и преработваме в нас това, което сме приели чрез възприятията и т.н., така щото възбуденото в нас от външния свят се превръща в чувства, тогава ние живеем във втория член на душата, в Разсъдъчната душа или Чувствуваща душа.
И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа.
към текста >>
Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения,
мисли
и т.н.
Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество. Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят. Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се.
Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н.
Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека. Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно. Но така както човекът е днес в миналото той е бил различен и в бъдеще отново ще бъде различен -, той развива фактически своите мнения, понятия, представи в най-изолираната част на своето същество.
към текста >>
По-голяма част от хората ще запитат, как трябва да се държи детето, а сега идва Духовната наука с нейните изисквания: Хората трябва да научат от детето, как трябва да се отнасят в неговата околност като внимават за това, какви думи произнасят, какви разбирания и какви
мисли
имат.
По-голяма част от хората ще запитат, как трябва да се държи детето, а сега идва Духовната наука с нейните изисквания: Хората трябва да научат от детето, как трябва да се отнасят в неговата околност като внимават за това, какви думи произнасят, какви разбирания и какви мисли имат.
Защото в своята душа детето е много по-възприемчиво отколкото обикновено се вярва, то е преди всичко по-възприемчиво отколкото възрастния човек. Съществуват такива хора с определена чувствителност, които веднага забелязват, когато при тях влиза един човек, който разваля доброто настроение. При детето тази способност съществува в неизмеримо по-голям размер, въпреки че това малко се съблюдава.
към текста >>
И тук много по-важното не е това, какво предприема отделният човек, а това, какво един човек се старае да бъде за другия, какви
мисли
и представи храни той.
И тук много по-важното не е това, какво предприема отделният човек, а това, какво един човек се старае да бъде за другия, какви мисли и представи храни той.
Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее. Това е неудобно, но въпреки това то е правилно!
към текста >>
Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме
мисли
, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите
мисли
трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее.
И тук много по-важното не е това, какво предприема отделният човек, а това, какво един човек се старае да бъде за другия, какви мисли и представи храни той.
Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее.
Това е неудобно, но въпреки това то е правилно!
към текста >>
Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и
мисли
м, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши!
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -, градеж върху авторитета.
Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши!
От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша! Това има неизмеримо значение.
към текста >>
Обаче нашите
мисли
са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена.
Обаче това е една наивност. Нашите мнения съвсем не зависят от това, дали нещо ни се доказва логически. Това е възможно в много малко случаи. Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната волева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е. от онези членове, където възниква волята, чувствата.
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена.
Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма. Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
към текста >>
Логическите
мисли
са най-безсилното нещо в човешката душа.
Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма. Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък. По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък.
Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа.
Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим. Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много! Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване.
към текста >>
Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите
мисли
, не ще ги разбере.
Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим. Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много! Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване. От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си. По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор.
Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере.
Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се домогне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си. Другият е устроен така, че има възможността да схване това, което Духовната наука показва по нейния логично устроен способ. Поради това той също се ориентира в това, което всъщност живее вече в неговата душа.
към текста >>
Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на
мисли
те през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека.
Това може да ни покаже, как това, което е неоспоримо, може да бъде много добре облечено в логически форми.
Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на мислите през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека.
Как трябва да се държим следователно тогава към човека? Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни. Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията. Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм. Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това.
към текста >>
Когато при разравянето на костите на Шилер Гьоте намери неговия череп и видя, как в него са изразени, отпечатани формите, как човешката индивидуалност е работили върху тези форми, когато видя: В тази форма трябваше да се извая течният дух на Шилер, за да може да стане това, което е станал Гьоте можа да изрази това с
мисли
те:
Всичко това ни дава насока към едно настроение.
Когато при разравянето на костите на Шилер Гьоте намери неговия череп и видя, как в него са изразени, отпечатани формите, как човешката индивидуалност е работили върху тези форми, когато видя: В тази форма трябваше да се извая течният дух на Шилер, за да може да стане това, което е станал Гьоте можа да изрази това с мислите:
към текста >>
Накратко казано, ние можем да резюмираме това, което разгледахме днес, в настроението на Гьотевите
мисли
, които той изказва в "Орфическите праслова":
Но не ще го разбере и онзи, който не знае, какъв дълбок поглед е имал Гьоте са вечното тъкане на индивидуалността, която минава от едно раждане в друго и отново и отново се преражда и е същинският архитект на човека. Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух. Ние използуваме нашия мозък за мислене във физическия свят, но ние не бихме могли да го използуваме за мислене, ако мировият дух не би го формирал. И ние не бихме го оформили с една такава индивидуалност, ако самата наша индивидуалност не би се изляла като едно произведение на духа в нашия мозък, образуван така от мозъка присъщ на човешкия вид. Тук ние разбираме по-дълбоко това, което можахме да изнесем днес и което Гьоте е разбирал, когато е указал на онова в човека, което в човешкото същество е определящо за всички негови таланти и способности, като че самите звезди биха били схващани като някое положение на света, и как това, което се изявява във вътрешността на човека като нещо вечно, минава през вратата на смъртта само заради това, за да премине към нови форми на развитието.
Накратко казано, ние можем да резюмираме това, което разгледахме днес, в настроението на Гьотевите мисли, които той изказва в "Орфическите праслова":
към текста >>
62.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Един късоглед поглед може лесно да по
мисли
: Какъвто е човекът днес, както той
мисли
днес, чувствува, образува си представи, както днес чувствува морално, така е чувствувал той по същество откакто съществува като човек.
Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството.
Един късоглед поглед може лесно да помисли: Какъвто е човекът днес, както той мисли днес, чувствува, образува си представи, както днес чувствува морално, така е чувствувал той по същество откакто съществува като човек.
Обаче Духовната наука ни показва това изпъква вече от държаните до сега сказки и ще изпъкне и от следващите -, че именно човешкият душевен живот, начинът на усещането, на чувствуването и на волението в течение на развитието на човечеството е подложен на големи, пълни със значение промени. В древни времена човешкото съзнание е било съвършено различно и ние имаме основание да приемем, че в бъдеще ще бъдат достигнати отново други степени на това съзнание, различни от тези на нормалното днес човечество.
към текста >>
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за
мисли
теля -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
Той
мисли
, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е.
Интересно е сега да се види, как действително Заратустра е учил най-големи подробности своите ученици и с това цялата култура, която изхожда от него, че зад всичко сетивно трябва да се вижда Духът. Тук важното е, че не е достатъчно когато се казва: Пред нас се простира сетивният свят, а зад него тъче Божествено-Духовното. В такова едно изказване и разбиране човек се чувствува като нещо много важно, но с това той работи само опирайки се на един общ пантеизъм.
Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е.
допуска нещо неясно, мъгливо духовно зад всички физически явления. Един човек като Заратустра, който действително се беше издигнал в духовния свят, не говореше на своите ученици и на своя народ по един такъв неясен и мъглив начин. А той показваше: Както отделните сетивни явления се различават, както едното е по-важно, другото по-маловажно, така е и духовното, което се намира зад сетивното, съответно на отделните явления то е ту по-важно, ту по-маловажно. Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по отношение на физическия възглед за нашата световна система е например източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга.
към текста >>
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато
мисли
материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в с
мисъл
а на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение.
към текста >>
Вий с
мисъл
запазете в бъдещите дни.
Вий с мисъл запазете в бъдещите дни.
към текста >>
Това, което Заратустра
мисли
така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те?
Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те?
Те са това, което одухотворява великия свят, Макрокосмоса, което стои зад всички сетивно-физически действия, което са живите Същества зад това, което привидно ни изглежда само като външно сетивно. Обаче човекът, така както той стои в света, е едно копие, едно подобие на този велик свят. И затова в него трябва да се намира всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят. Както в силите стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове. Но сега аз трябва да кажа нещо, което при днешните състояния на нашите светогледи ще предизвика безкрайно раздразнение в нашето време.
към текста >>
А в това, което не е вече нерви, което ни закръгля като личност, ние имаме това, което не се проявява вече в едно външно течение, в едно външно направление: това са Фравашите, това са в нас
мисли
те, които се издигат над обикновения мисловен и мозъчен живот.
Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология! И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка. В нервите на гръбначния мозък, който възбуждат по-нисшия душевен живот на човека, творят Изедите, които съществуват навън като духовни течения; те действуват в нас, кристализират се един вид в двадесет и осемте нерви на гръбначния мозък, защото в тези нерви ние имаме сгъстените течения на Изедите.
А в това, което не е вече нерви, което ни закръгля като личност, ние имаме това, което не се проявява вече в едно външно течение, в едно външно направление: това са Фравашите, това са в нас мислите, които се издигат над обикновения мисловен и мозъчен живот.
към текста >>
63.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което бе направено тогава по определен начин за естествено-научната
мисъл
, то трябва да стане по определен начин в течение на следващите времена и за духовно-научното мислене.
Ние трябва да прескочим един дълъг период от време, когато трябва да обърнем нашия духовен поглед от онази велика личност, от Заратустра или Зороастър, който беше обект на нашата последна сказка от настоящия цикъл, към онези три велики личности, които трябва да стоят на основата на нашите днешни разглеждания. От това, което отстои хилядолетия преди нашето християнско летоброене и който можа да ни бъде разбираемо само благодарение на това, че трябваше да предположим у хората от онова време едно съвършено различно устройство на душите, ние преминаваме към онова време на 16-то, 17-то столетие на нашето летоброене, в което е проблеснал първо онзи дух, който и до нашето съвремие е деен и активен във всички движещи се напред културни течения на човечеството. Ние ще видим тогава, как този дух, който така мощно блести в личности като Джордано Бруно и Галилей, намери след това едно обхватно оформление в онази личност, която е така близо до нас: Гьоте. Галилей и Джордано Бруно са двете имена, които трябва да произнесем, когато искаме да си спомним за началото на онази епоха в развитието на човечеството, в която естествените науки стояха на същата повратна точка, на която днес стои Духовната наука.
Това, което бе направено тогава по определен начин за естествено-научната мисъл, то трябва да стане по определен начин в течение на следващите времена и за духовно-научното мислене.
За да разберем в пълния смисъл думите на Галилей и на Джордано Бруно, ние ще трябва с особена любов да насочим нашия поглед върху целия начин на мислене и чувствуване на човечеството във времето, в което на поврата на 16-тия, 17-тия век бяха поставени Галилей и Джордано Бруно.
към текста >>
Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този въпрос Аристотел е
мисли
л така и така.
През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда. В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек. Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството. Това, което той направи за своето време, има безкрайно значение. Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния език, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона.
Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този въпрос Аристотел е мислил така и така.
Така се намира това у Аристотеля! Докато днешният изследовател или онзи, който изнася нещо из науката или пък даже популяризира нещо от науката, се позовава на това, че този обект е бил наблюдаван тук или там, в столетията на Джордано Бруно и на Галилей хората се позоваваха на това, че преди толкова и толкова столетия даващият тон Аристотел е твърдял това или онова относно този или онзи обект. Също както днес хората се позовават по отношение на духовното на религиозните документи и тяхното предание и не се спират на непосредственото наблюдение, така в миналото в науките са се позовавали не на природата и нейното наблюдение, а на полученото по предание, на Аристотел.
към текста >>
И въпреки че би трябвало да кажем, че за една такава духовна личност не може да се говори неизменено след столетия, все пак от друга страна можем с право да
мисли
м: Тъй като Аристотел е произвел такива важни и величествени неща, все пак хората, макар и да не биха научили нищо ново, когото постоянно им се говори за отстоящия с хилядолетия назад в миналото Аристотел, те би трябвало да получат нещо важно в своите умове.
Извънредно интересно е човек да се задълбочи в една такава университетска сказка, за да се види, как лекарите навсякъде в своите лекции са поставяли за основа Аристотел. Обаче Аристотел е бил един духовен великан.
И въпреки че би трябвало да кажем, че за една такава духовна личност не може да се говори неизменено след столетия, все пак от друга страна можем с право да мислим: Тъй като Аристотел е произвел такива важни и величествени неща, все пак хората, макар и да не биха научили нищо ново, когото постоянно им се говори за отстоящия с хилядолетия назад в миналото Аристотел, те би трябвало да получат нещо важно в своите умове.
Защото от голямо значение ще да е било и полезно същевременно човек да приеме ясните учения и теории на Аристотел. Но не беше такъв случаят и то затова не, защото онези, които са изнасяли тогава тези учения и са ги проповядвали според Аристотел, по правило не са разбирали нищо от Аристотел. Защото всъщност учението на Аристотел беше невъобразимо криво разбрано, тъй както то се изнасяше преди Галилей и преди Джордано Бруно като "аристотелово" учение. Днес от гледището на Духовната наука бих искал да изтъкна само това, което трябва да покаже, как трябваше да застанат Галилей и Джордано Бруно в духовния живот на тяхното време. Аз често пъти съм споменавал нещо, което съвсем не е анекдот, а една истина, и затова искам още веднъж да обърна вниманието върху него.
към текста >>
Тогава авторът пише обратно: Ако би се касаело само за това, да се докаже още по-ясно, че Аристотел е
мисли
л нещо, което е приемливо, тогава той би го доказал чрез един друг цитат.
Така и един учен с църковни разбирания искаше също да пише върху въпроса за безсмъртието. Как се пишеше тогава? Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния въпрос така или така, както искаха да го докажат. Тогава съответният човек, който беше член на един свещенически съюз, беше събрал най-различни извадки с цел да покаже по въпроса за безсмъртието това, което е било истинското мнение на Аристотел. Това отново е една истина: Понеже духовниците трябваше да представят книги на своите началници, тогава началникът на този човек му казва: Това е опасно, не ще бъде одобрено, защото извлеченията от Аристотел биха могли да докажат и противното.
Тогава авторът пише обратно: Ако би се касаело само за това, да се докаже още по-ясно, че Аристотел е мислил нещо, което е приемливо, тогава той би го доказал чрез един друг цитат.
Защото и това би могло да се направи! Накратко казано, Аристотел е бил употребяван и злоупотребяван по всякакъв начин.
към текста >>
Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да
мисли
математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик
мисли
тел.
Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда.
Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител.
Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър. А това значи: От духовните сили на Микеланджело се роди онова разпределение на пространствените сили, което стана достъпно за интелекта на човечеството едва по-късно.
към текста >>
Ако хората действително разгледат някога
мисли
телно нещо подобно, те ще започнат да считат, че съзнанието на човечеството е претърпяло промени: че по-рано хората са притежавали известно ясновидство и че начинът на мислене чрез интелекта не се е родил много отдавна, а този начин можа да се роди благодарение на съвършено определени исторически необходимости едва през времето на 15-то, 16-то, 17-то столетия.
От този пример можем да разберем, че това, което можем да наречем умствено, интелектуално знание, може да дойде много по-късно отколкото изграждането на тези неща в пространството.
Ако хората действително разгледат някога мислително нещо подобно, те ще започнат да считат, че съзнанието на човечеството е претърпяло промени: че по-рано хората са притежавали известно ясновидство и че начинът на мислене чрез интелекта не се е родил много отдавна, а този начин можа да се роди благодарение на съвършено определени исторически необходимости едва през времето на 15-то, 16-то, 17-то столетия.
А духове като Галилей и Джордано Бруно представляват първите хора, които дават тон за това, което трябваше да дойде. От тук и тяхното силно противопоставяне на аристотелиците, а именно против онези, които първо тълкуваха погрешно Аристотеля, който би могъл да бъде считан като израз на една древна наука, и след това прилагат този криво изтълкуван Аристотел към природата. С това ние охарактеризирахме същевременно и положението, което Галилей заема в света.
към текста >>
Първо живеят
мисли
те на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от
мисли
те на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите
мисли
и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества.
Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е. това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е
мисли
л, т.е.
Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества. Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е.
това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
това, което божествените
мисли
са изразили в природата.
Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества. Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък. И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е.
това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
Човешката природа съществува затова, да чете това, което божественият Дух е
мисли
л.
Галилей е стоял напълно на становището, на което са стояли всички велики духове на мировото развитие, че в природните явления, във фактите на природата ни е дадено нещо като букви, които изразяват духа на божествено-духовните Същества. Тогава човешкият дух съществува затова, за да чете това, което божествено-духовните Същества са вписали във формите на минералите, в течението на природните явления, даже в хода на звездните движения.
Човешката природа съществува затова, да чете това, което божественият Дух е мислил.
Обаче в смисъла на Галилей божественият Дух се различава от човешкия по това, че за божествения Дух всичко, което съществува за мисленето, е мислено наведнъж, неограничено от пространството и от времето, в един миг.
към текста >>
Ние веднага ще видим, колко особена е била тази
мисъл
.
Нека вземем това само за една област за областта на математиката.
Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл.
Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее. Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето. А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията.
към текста >>
Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите
мисли
зависи за човека от времето.
Нека вземем това само за една област за областта на математиката. Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл. Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее.
Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето.
А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща. Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва.
към текста >>
А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената
мисъл
то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето.
Нека вземем това само за една област за областта на математиката. Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл. Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее. Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето.
А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето.
Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща. Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва. Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли.
към текста >>
Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е
мисли
л като основа на явленията.
Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл. Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее. Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето. А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления.
Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията.
Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща. Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва. Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли. От смирение пред това, колко ниско стои човешкият ум под божествения Ум, увещаваше Галилей своите съвременници: Вие не можете да прогледнете зад нещата, не защото хората въобще не биха могли да сторят това, но защото времето за това е минало вече.
към текста >>
Галилей си казваше: Зле върви с един
мисли
тел, а и с всички
мисли
тели, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща.
Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее. Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето. А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията.
Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща.
Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва. Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли. От смирение пред това, колко ниско стои човешкият ум под божествения Ум, увещаваше Галилей своите съвременници: Вие не можете да прогледнете зад нещата, не защото хората въобще не биха могли да сторят това, но защото времето за това е минало вече.
към текста >>
Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески
мисли
", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/
мисли
" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните
мисли
.
А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща. Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва.
Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли.
От смирение пред това, колко ниско стои човешкият ум под божествения Ум, увещаваше Галилей своите съвременници: Вие не можете да прогледнете зад нещата, не защото хората въобще не биха могли да сторят това, но защото времето за това е минало вече.
към текста >>
Това беше една
мисъл
, която буквално отнемаше почвата под нозете на хората.
Това беше една мисъл, която буквално отнемаше почвата под нозете на хората.
Не трябва никак да се чудим на мощното впечатление, което една такава мисъл правеше, която оказваше голямо въздействие на всички, независимо дали бяха противници или привърженици на Коперник. За Галилей причината, която накара Коперник да стигне до този възглед, беше особено решаваща. Нека си представим, защо Коперник беше стигнал до този възглед за въртенето на планетите около Слънцето.
към текста >>
Не трябва никак да се чудим на мощното впечатление, което една такава
мисъл
правеше, която оказваше голямо въздействие на всички, независимо дали бяха противници или привърженици на Коперник.
Това беше една мисъл, която буквално отнемаше почвата под нозете на хората.
Не трябва никак да се чудим на мощното впечатление, което една такава мисъл правеше, която оказваше голямо въздействие на всички, независимо дали бяха противници или привърженици на Коперник.
За Галилей причината, която накара Коперник да стигне до този възглед, беше особено решаваща. Нека си представим, защо Коперник беше стигнал до този възглед за въртенето на планетите около Слънцето.
към текста >>
Така, както се разбираше, тя беше една напълно невъзможна
мисъл
: тази Птоломеева система на света.
До тогава царуваше една система на света, която също не беше разбрана, защото тази система се схващаше духовно.
Така, както се разбираше, тя беше една напълно невъзможна мисъл: тази Птоломеева система на света.
Защото хората трябваше да си представят, че планетите описват твърде сложни движения, кръгове и още веднъж кръгове в кръговете. Това бяха извънредно сложни представи, които хората трябваше да приемат. Това беше, което не допадаше на сърцата на такива духове. Всъщност Коперник не е направил никакво ново астрономическо откритие. Той само си е казал: Нека вземем най-простата мисъл, как трябва да обясним движенията на планетите!
към текста >>
Той само си е казал: Нека вземем най-простата
мисъл
, как трябва да обясним движенията на планетите!
Така, както се разбираше, тя беше една напълно невъзможна мисъл: тази Птоломеева система на света. Защото хората трябваше да си представят, че планетите описват твърде сложни движения, кръгове и още веднъж кръгове в кръговете. Това бяха извънредно сложни представи, които хората трябваше да приемат. Това беше, което не допадаше на сърцата на такива духове. Всъщност Коперник не е направил никакво ново астрономическо откритие.
Той само си е казал: Нека вземем най-простата мисъл, как трябва да обясним движенията на планетите!
Той постави целия образ на света в простотата на тази мисъл. Беше нещо величествено, когато в средата бе поставено Слънцето и в кръгове около него се движеха планетите, или, както по-късно доказа Кеплер, планетите се движеха в елипси. Целият възглед величествено опростен! Това беше също онова, което подействува особено убедително и на Галилей. Защото той постоянно твърдеше: На човешкия ум подхожда да разбере истината в проста форма.
към текста >>
Той постави целия образ на света в простотата на тази
мисъл
.
Защото хората трябваше да си представят, че планетите описват твърде сложни движения, кръгове и още веднъж кръгове в кръговете. Това бяха извънредно сложни представи, които хората трябваше да приемат. Това беше, което не допадаше на сърцата на такива духове. Всъщност Коперник не е направил никакво ново астрономическо откритие. Той само си е казал: Нека вземем най-простата мисъл, как трябва да обясним движенията на планетите!
Той постави целия образ на света в простотата на тази мисъл.
Беше нещо величествено, когато в средата бе поставено Слънцето и в кръгове около него се движеха планетите, или, както по-късно доказа Кеплер, планетите се движеха в елипси. Целият възглед величествено опростен! Това беше също онова, което подействува особено убедително и на Галилей. Защото той постоянно твърдеше: На човешкия ум подхожда да разбере истината в проста форма. Красиво е не сложното, а простото, а истината е красива.
към текста >>
Тогавашното време прие
мисъл
та на коперниковата система на света заради красотата и заради красотата в простотата.
Беше нещо величествено, когато в средата бе поставено Слънцето и в кръгове около него се движеха планетите, или, както по-късно доказа Кеплер, планетите се движеха в елипси. Целият възглед величествено опростен! Това беше също онова, което подействува особено убедително и на Галилей. Защото той постоянно твърдеше: На човешкия ум подхожда да разбере истината в проста форма. Красиво е не сложното, а простото, а истината е красива.
Тогавашното време прие мисълта на коперниковата система на света заради красотата и заради красотата в простотата.
И Галилей намери особено това, което търсеше като простота и красота у Коперник. Сега той стоеше там, видя това, което хората едва ли искаха да вярват: той видя със своя телескоп луните на Юпитер! Да, очите на Галилей първи видяха луните на Юпитер, които обикалят Юпитер, както планетите обикалят Слънцето една малка слънчева система: Юпитер със своите луни както Слънцето със своите планети. Това беше в състояние да потвърди една система на света, която беше построена напълно върху мисълта на сетивния свят. Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят.
към текста >>
Това беше в състояние да потвърди една система на света, която беше построена напълно върху
мисъл
та на сетивния свят.
Красиво е не сложното, а простото, а истината е красива. Тогавашното време прие мисълта на коперниковата система на света заради красотата и заради красотата в простотата. И Галилей намери особено това, което търсеше като простота и красота у Коперник. Сега той стоеше там, видя това, което хората едва ли искаха да вярват: той видя със своя телескоп луните на Юпитер! Да, очите на Галилей първи видяха луните на Юпитер, които обикалят Юпитер, както планетите обикалят Слънцето една малка слънчева система: Юпитер със своите луни както Слънцето със своите планети.
Това беше в състояние да потвърди една система на света, която беше построена напълно върху мисълта на сетивния свят.
Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят. С това той стана един откривател на пътя на новата наука. Той беше също така първият, който имаше едно предчувствие, че на Луната има планини, че съществуват слънчеви петна и че това, което минава като една ивица мъгла над звездите, е един разсеян звезден свят. Накратко казано, дойде всичко това, което може да се нарече: една изразена в сетивния свят, "информирана" писменност на божествената мъдрост. Това беше особеното, което действуваше върху Галилей.
към текста >>
Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб
мисъл
та на Коперник за сетивния свят.
Тогавашното време прие мисълта на коперниковата система на света заради красотата и заради красотата в простотата. И Галилей намери особено това, което търсеше като простота и красота у Коперник. Сега той стоеше там, видя това, което хората едва ли искаха да вярват: той видя със своя телескоп луните на Юпитер! Да, очите на Галилей първи видяха луните на Юпитер, които обикалят Юпитер, както планетите обикалят Слънцето една малка слънчева система: Юпитер със своите луни както Слънцето със своите планети. Това беше в състояние да потвърди една система на света, която беше построена напълно върху мисълта на сетивния свят.
Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят.
С това той стана един откривател на пътя на новата наука. Той беше също така първият, който имаше едно предчувствие, че на Луната има планини, че съществуват слънчеви петна и че това, което минава като една ивица мъгла над звездите, е един разсеян звезден свят. Накратко казано, дойде всичко това, което може да се нарече: една изразена в сетивния свят, "информирана" писменност на божествената мъдрост. Това беше особеното, което действуваше върху Галилей. Времето, което искаше да премине напълно в съзерцаването на сетивния свят, имаше за Галилей и за неговия изграден върху математиката дух нещо твърде особено.
към текста >>
В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази
мисъл
, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата
мисъл
на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип.
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и философски ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството. Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си".
В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип.
Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното. Нима червеният цвят е в нещата? Галилей използува едно твърде забележително сравнение, от което същевременно се вижда, колко погрешна е мисълта; но важното не е това, а важното е да схванем мисълта като мисъл на времето, на епохата. Той казваше: Да вземем едно птиче перо и да погъделичкаме стъпалото на един човек или неговата длан: човекът чувствува един гъдел. Нима гъделът е в самото перо?
към текста >>
Галилей използува едно твърде забележително сравнение, от което същевременно се вижда, колко погрешна е
мисъл
та; но важното не е това, а важното е да схванем
мисъл
та като
мисъл
на времето, на епохата.
Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си". В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип. Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното. Нима червеният цвят е в нещата?
Галилей използува едно твърде забележително сравнение, от което същевременно се вижда, колко погрешна е мисълта; но важното не е това, а важното е да схванем мисълта като мисъл на времето, на епохата.
Той казваше: Да вземем едно птиче перо и да погъделичкаме стъпалото на един човек или неговата длан: човекът чувствува един гъдел. Нима гъделът е в самото перо? , пита той. Не, гъделът е нещо съвършено субективно. В перото се намира нещо съвършено различно.
към текста >>
Това беше една
мисъл
, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог. Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух.
Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега.
Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел.
към текста >>
Основната
мисъл
на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог. Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас.
Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице. Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло!
към текста >>
Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна
мисъл
, ние трябва да кажем: До тази основна
мисъл
го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време!
Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време!
Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице. Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло! Това живеещо у Джордано Бруно във всяка негова нишка.
към текста >>
Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите
мисли
на Аристотел.
Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време!
Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел.
Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице. Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло! Това живеещо у Джордано Бруно във всяка негова нишка.
към текста >>
След това Джордано Бруно
мисли
, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея.
Това е първата познавателна способност. Първото нещо, с което човек може да си достави познания, са сетивните впечатления; второто са образите, които си съставяме в нашите представи, когато вече нямаме пред себе си сетивните впечатленията само си спомняме за тях. Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления. Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността. Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре.
След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея.
Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта. Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления. Четвъртата степен за Джордано Бруно е разумът. Сега за него отново разумът е едно живеене и тъкане в нещо чисто духовно.
към текста >>
Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме
мисли
, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления.
Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления. Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността. Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре. След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея. Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта.
Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления.
Четвъртата степен за Джордано Бруно е разумът. Сега за него отново разумът е едно живеене и тъкане в нещо чисто духовно.
към текста >>
, пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна
мисъл
на света.
Джордано Бруно стои точно в изходната точка на времето, на епохата, която предизвиква познанието за сетивното виждане и затова си служи с изрази, които ни напомнят повече за изразите на обикновеното познание за сетивния свят отколкото за това на по-висшия свят. Но как Джордано Бруно гледа нагоре от своя мощен възторг, ние можем да видим това от факта, че той казва: Божественият Дух, който живее във всичко, който във всичко има своето тяло, за него това, което ние имаме като представи, са идеи които са мислени преди нещата да съществуват. Как светът е в Бога? Как духът е в Бога?
, пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света.
А как е за него духът в природата? Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма. А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи. Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените мисли! Нека добре си отбележим: Нашите представи, казва той, не са сенки на нещата, а сенки на божествените идеи, на божествените мисли.
към текста >>
Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените
мисли
!
Как духът е в Бога? , пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света. А как е за него духът в природата? Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма. А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи.
Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените мисли!
Нека добре си отбележим: Нашите представи, казва той, не са сенки на нещата, а сенки на божествените идеи, на божествените мисли. Следователно, когато имаме нещата на природата около нас и в тях имаме сенките на божествените идеи, с това нашите представи биват отново оплодени. Когато си образуваме представи, когато мислим, в това действува божественият Дух с неговите идеи, така щото имаме едно течение, можем да кажем, което ни свързва с божествените идеи.
към текста >>
Нека добре си отбележим: Нашите представи, казва той, не са сенки на нещата, а сенки на божествените идеи, на божествените
мисли
.
, пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света. А как е за него духът в природата? Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма. А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи. Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените мисли!
Нека добре си отбележим: Нашите представи, казва той, не са сенки на нещата, а сенки на божествените идеи, на божествените мисли.
Следователно, когато имаме нещата на природата около нас и в тях имаме сенките на божествените идеи, с това нашите представи биват отново оплодени. Когато си образуваме представи, когато мислим, в това действува божественият Дух с неговите идеи, така щото имаме едно течение, можем да кажем, което ни свързва с божествените идеи.
към текста >>
Когато си образуваме представи, когато
мисли
м, в това действува божественият Дух с неговите идеи, така щото имаме едно течение, можем да кажем, което ни свързва с божествените идеи.
Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма. А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи. Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените мисли! Нека добре си отбележим: Нашите представи, казва той, не са сенки на нещата, а сенки на божествените идеи, на божествените мисли. Следователно, когато имаме нещата на природата около нас и в тях имаме сенките на божествените идеи, с това нашите представи биват отново оплодени.
Когато си образуваме представи, когато мислим, в това действува божественият Дух с неговите идеи, така щото имаме едно течение, можем да кажем, което ни свързва с божествените идеи.
към текста >>
Когато разгледаме естественонаучните теории, това, което съществува днес като монизъм и което е противоположно на разбирането на Джордано Бруно, биещото на очи е това, че тези теории би трябвало да кажат, ако биха искали да бъдат последователни; Ние въобще не говорим върху божествените
мисли
!
Когато разгледаме естественонаучните теории, това, което съществува днес като монизъм и което е противоположно на разбирането на Джордано Бруно, биещото на очи е това, че тези теории би трябвало да кажат, ако биха искали да бъдат последователни; Ние въобще не говорим върху божествените мисли!
Но Джордано Бруно не казва това. Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на думата. Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли! Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно. Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително.
към текста >>
Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените
мисли
, отнася се за единствената дума: Човешките
мисли
са сенки на божествените
мисли
!
Когато разгледаме естественонаучните теории, това, което съществува днес като монизъм и което е противоположно на разбирането на Джордано Бруно, биещото на очи е това, че тези теории би трябвало да кажат, ако биха искали да бъдат последователни; Ние въобще не говорим върху божествените мисли! Но Джордано Бруно не казва това. Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на думата.
Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли!
Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно. Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително. Той беше духът, който предаде на своите съвременници това, което Галилей беше дал повече интелектуално за естественонаучното мислене, предаде го сега от своя преливащ ентусиазъм. Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и живее в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно. Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който живее навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно.
към текста >>
Колко велико и чудесно е, когато Джордано Бруно изказва тази
мисъл
противоположно на Аристотел: Духът, Духът на божествения разум не е някъде вън от сетивния свят.
Колко велико и чудесно е, когато Джордано Бруно изказва тази мисъл противоположно на Аристотел: Духът, Духът на божествения разум не е някъде вън от сетивния свят.
Божественият Разум не е в нещо външно, не е в нещо, за което след това можем да кажем: Нещо в далечната окръжност тласка той не може да бъде нещо тласкащо в кръг, нещо, което довежда в кръгово движение тласкайки отвън, но за Божественото е по-достойно то да бъде един вътрешен Принцип на движението, който може да бъде видян във всичко, което съществува в самата природа. Този беше езикът, който прозвучаваше в онова време, в онази епоха, която говореше от самата душа на Джордано Бруно.
към текста >>
Това беше една съвършено материалистична
мисъл
, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него. То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните.
Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци.
Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение. Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Тогава ми дойде една
мисъл
, една идея, която не можех да си представя по друг начин, освен този: Гьоте е имал също и идеята, че самият мозък е един метаморфоризиран чрез духа гръбначен мозък, така щото не само обвивката, а и самият мозък издигнат на една по-висока степен е това, което съществува на една по-ниска степен в костите на прешлените на гръбначния стълб и в гръбначния мозък.
Наистина: за мене беше нещо твърде чудесно, когато дълго време бях работил с естественонаучните съчинения на Гьоте и се постарах да проникна в един такъв принцип, какъвто е този, когато Гьоте си представя костите на човешкия череп просто като метаморфозирани прешлени кости представя си, че костите на прешлените на гръбначния стълб са се разширили и са се превърнали в кости на черепа.
Тогава ми дойде една мисъл, една идея, която не можех да си представя по друг начин, освен този: Гьоте е имал също и идеята, че самият мозък е един метаморфоризиран чрез духа гръбначен мозък, така щото не само обвивката, а и самият мозък издигнат на една по-висока степен е това, което съществува на една по-ниска степен в костите на прешлените на гръбначния стълб и в гръбначния мозък.
И за мене беше един чудесен момент, когато върху една малка бележка, написана от Гьоте с молив, намерих през 19-те години това, което после бе съобщено от професор Барделебен във Ваймарския Годишник в една статия "Гьоте като анатомист": Всъщност мозъкът е една преобразена част на гръбначния мозък.
към текста >>
Когато
мисли
м по този начин върху редуващите се степени на такива духове като Галилей, Джордано Бруно и Гьоте, ние най-после ще привикнем да апелираме към това, което е основната черта на такива духове, и не ще останем при обикновените разбирания, защото и по отношение на великите духове хората на драго сърце слушат фрази.
Когато мислим по този начин върху редуващите се степени на такива духове като Галилей, Джордано Бруно и Гьоте, ние най-после ще привикнем да апелираме към това, което е основната черта на такива духове, и не ще останем при обикновените разбирания, защото и по отношение на великите духове хората на драго сърце слушат фрази.
По отношение на Галилей, който със своята велика божествена идея обгръщаше моментално безпространствено и безвременно целия живот, можем много добре да запитаме: Какво повече знаят хората на нашето съвремие върху особеното значение на Галилей, освен единственото нещо, което сигурно не е вярно, че той бил казал: "И все пак то се движи! "? /Слънцето/. Това е наистина една красива фраза, но както можете да видите от изследванията на италианския учен Анджело де Губернатис -, то е нещо, което съвсем не е вярно. И колко често за Гьоте постоянно се цитира, че неговите последни думи са били: "Повече светлина! " -, единственото, което той не е казал.
към текста >>
Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една
мисъл
на Бога.
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом. По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите кости и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений. Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души.
Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога.
И така много неща. При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом! Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>
При гроба на Шилер в Гьоте се роди
мисъл
та, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом!
Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща.
При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом!
Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>
64.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но ние не трябва да
мисли
м, че по цялото лице на Земята така просто са се наслоили по-нови пластове над по-стари, а трябва да ни бъде ясно, че понякога стари пластове се издигат чак до повърхността което проличава по техния характер -, че в течение на развитието са станали най-разнообразни смущения, разбърквания, преобръщания, подхлупвания и т.н.
Но ние не трябва да мислим, че по цялото лице на Земята така просто са се наслоили по-нови пластове над по-стари, а трябва да ни бъде ясно, че понякога стари пластове се издигат чак до повърхността което проличава по техния характер -, че в течение на развитието са станали най-разнообразни смущения, разбърквания, преобръщания, подхлупвания и т.н.
на тези пластове. Така щото на Геологията съвсем не е лесно да каже в отделния случай, как един пласт се е поставил върху другия. Това са неща, за които тук можем само да загатнем. Във всеки случай ние трябва да се абстрахираме от гореизброените неправилности и трябва да приемем, че на разположение на геолозите стоят земните пластове с всички намиращи се в тях отлагания и че от тях те вадят своите заключения, как е изглеждало на Земята, когато още не е бил отложен най-горният пласт или когато не са съществували още намиращите се по-дълбоко пластове и т.н. От това те могат да си съставят представи, как е изглеждала нашата Земя в далечните минали времена.
към текста >>
Гьоте, който наред с това, че беше един велик поет, беше също един велик
мисли
тел върху природата, е чувствувал особено дълбоко, когато е заставал пред това най-старо скално образуване на нашата Земя, гранита, как този зърнест скален материал е нещо, върху което другото се издига като върху един скелет на Земята.
Гьоте, който наред с това, че беше един велик поет, беше също един велик мислител върху природата, е чувствувал особено дълбоко, когато е заставал пред това най-старо скално образуване на нашата Земя, гранита, как този зърнест скален материал е нещо, върху което другото се издига като върху един скелет на Земята.
Това вдъхваше на Гьоте нещо, което за него беше като отзвук на първичната тишина на нашата планета и той наблюдаваше с благоговение тази скала. Един такъв човек не можеше другояче, освен да наблюдава процесите сред нашето земно развитие не само с ума, но и със сърцето, да чувствува също, какво ни разкриват тези остатъци на нашето земно развитие. Дълбоко затрогващи и още по-дълбоко водещи в тайните отколкото всяко мислене са думите, които Гьоте произнася в присъствието на този "най-стар син на природата", както той се произнася стоейки пред гранита:
към текста >>
С тези
мисли
и чувства се приближавам аз до вас, вие най-старите и най-достойни паметници на времето.
". . .
С тези мисли и чувства се приближавам аз до вас, вие най-старите и най-достойни паметници на времето.
Седейки върху един висок и гол връх на планината и обгръщайки с погледа една обширна област, аз мога да си кажа: Тук ти седиш непосредствено върху една основа, която стига до най-дълбоките места на Земята, между тебе и твърдата почва на първичния свят не се е наслоил никакъв по-нов пласт, не са се натрупали никакви наносни развалини, ти не минаваш над един непрекъснат ров както в онези плодородни хубави долини, тези планински върхове не са родили нищо живо и не са погълнали нищо живо, те съществуват преди всякакъв живот над всеки живот. В този момент, когато вътрешните привличащи и движещи сили на Земята действуват така да се каже непосредствено върху мене, когато влиянията на небето ме обгръщат до тук, аз съм настроен за едно по-възвишено съзерцание на природата, и както човешкият дух оживява всичко, така в мене се събужда един символ, на чиято възвишеност аз не мога да противостоя. Така самотен, аз казвам на себе си, когато гледам целия този планински връх надолу и съзирам в далечината към полите едвам израстващ мъх, така самотен, казвам аз, се чувствува човек, който иска да разтвори своята душа за най-старите, най-първи и най-дълбоки чувства на истината."
към текста >>
Но хората не са
мисли
ли винаги така и този начин на мислене се е образувал напълно постепенно.
Колкото и схематично да е това, което можах да изложа до сега, то показва все пак така да се каже в едри вагленни щрихи образа, който днес човек може да си състави от геологията върху развитието на Земята и на нейните същества.
Но хората не са мислили винаги така и този начин на мислене се е образувал напълно постепенно.
Защото например по времето, когато Гьоте се занимаваше с геология, бушуваше по определен начин един спор върху възникването на Земята, който се нарича спор на плутонистите и на нептунистите. Един от най-главните представители на последните беше запознатият също и с Гьоте Вернер. Той беше на мнение, че по същество всичко, което можем да виждаме като наслоявания в кората на нашата Земя, не трябва да се приписва на някакви огнени действия, но че всичко, което може да бъде изследвано, показва, че всъщност Земята се е образувала от един воден елемент, от една водна форма на нашата планета. Че даже и най-старите наслоени пластове са от водата, че следователно и гранитът не се образувал чрез клокочещия огън, а се е отложил също от водата и само чрез по-късни процеси в течение на времето се изменил така, че днес неговият воден произход не личи вече. Всичко е възникнало така да се каже от водата това беше един основен възглед на нептунистите и особено на Вернер.
към текста >>
Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у
мисли
телите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили.
Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили.
Обаче ние трябва да насочим вниманието върху това, което Духовната наука показва изхождайки от своите наблюдения, че истината е именно такава. Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато
мисли
м, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора.
Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора. Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма.
Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора.
Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия.
към текста >>
Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно
мисли
и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси.
Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм. Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси.
Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси.
Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>
Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с
мисъл
та: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение.
Когато разглеждаме развитието на Земята по този начин, ние поглеждаме към основата и почвата, върху която ходим, ние не вземаме под внимание отделните процеси и си казваме: Ние стоим върху тази основа, върху тази почва, в гранита и в това, което се е отделило върху него тя съдържа онова, което царствата на живите същества не можаха да използуват, което те можаха да използуват само като го отделиха като почва, за да ходят по нея. И това, което съществува като едно продължение на този процес, е един процес на разрушение и разтваряне.
Тук ние би трябвало да се запознаем всъщност с мисълта: Когато днес геологът ни описва земната почва, как тя се състои от долини и планини и е устроена на пластове, това би трябвало да бъде като един разлагащ се труп, който продължава един стар процес на разлагане и разрушение.
Тогава в смисъла на Духовната наука ние бихме ходили върху един такъв процес на разрушение, за да имаме основа и почва от която се нуждаем, когато вземем под внимание сочещите към бъдещето сили, които вървят в противоположна посока на тази, по която върви земната почва. Защото тези сочещи към бъдещето сили са нещо, което прониква така да се каже независимо от земната почва в човешките души, в човешките духове, може би също и в онези същества, които първо се издигат от основата на земната почва. Обаче в самата земна почва ние бихме имали нещо разлагащо се. Когато разглеждаме нашата Земя духовнонаучно–геологически, тя ще ни се яви като един все повече и повече разлагащ се труп и геологическите закони ще бъдат същевременно закони на разлагащия се труп на Земята. И човекът на Земята ще бъде за нас нещо, което се издига от трупа на Земята, както човешката душа, когато минава през вратата на смъртта, се издига от мъртвия труп на тялото и го изоставя на онези сили, които го разлагат и унищожават.
към текста >>
Когато вземем под внимание думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са изградени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната
мисъл
.
По какво казва геологията, модерната геология по отношение на едно такова духовнонаучно-геологическо схващане?
Когато вземем под внимание думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са изградени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната мисъл.
Обаче когато разглеждаме тази Духовна наука, която работи също така строго и методически както коя да е друга наука, когато я разгледаме в отношение с естествената наука, необходимо е вече да погледнем към това, което естествената наука действително има да каже, т.е. постави по отношение на казаното днес въпроса: Какво има да каже геологията по отношение на развитието на Земята? Днес в популярно научни писания и в популярни светогледи често пъти се изнасят куп неща, които са от твърдо второстепенно естество, и след това се казва: "Науката" е установила това. Но когато сравним казаното или писаното по този начин с това, което "побърканите, полулуди" духовни изследователи казват, тогава ще се окаже, че то е нещо, на което "не можем да разчитаме". Защото някой, който не познава от Духовната наука повече от това, което стига до него от всевъзможни съмнителни източници, той именно ще счита, че това, което тази Духовна наука изнася, са фантастични неща.
към текста >>
65.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нужно е само да си спомним, как трябва да
мисли
м, когото накрая се ражда една
мисъл
, когато например имаме в нас
мисъл
та на един триъгълник.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене.
Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник.
Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства.
към текста >>
Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме
мисъл
та за един триъгълник.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник.
Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник.
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
към текста >>
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите
мисли
и представи.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник.
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи.
Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
към текста >>
Както мисленето се отнася към
мисли
те, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис.
Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене.
Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис.
Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>
Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с
мисли
и чувства.
Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис.
Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства.
И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>
А в
мисли
те и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис.
Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис.
Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>
Както в часовника ние не виждаме нещо, което чрез малки демони движи стрелките, а нещо механическо, и знаем също, че на основата на цялото устройство на часовника стои
мисъл
та на първия изобретател на часовника,
мисъл
дошла от човешката душа, така щото нещо духовно е образувало механизма на часовника; както стрелките на часовника стоят една към друга, разбира се зависими една от друга,така и когато поглеждаме в пространството ние виждаме, че там царуват механическите закони, но в крайна сметка тези закони са зависими от онези закони, които човекът чувствува в своята душа, когато говори за силата на Озирис и за силата на Изис -, така Слънцето и Луната се явяваха като изразни средства на един мощен миров часовник.
Защото всичко, което ни заобикаля тук, важи именно като сетивен свят, който не можеше да предложи никакви външни символи за свръхсетивния свят. За да добият нещо като един вид език, като един вид писмен израз за такива представи, които са вълнували мощно душата, когато тя си казваше: Силата на Озирис-Изис действува в мене древните египтяни са прибягнали до онази писменност, която небесните тела записват в мировото пространство. Те си казваха: Това, което чувствуваме като свръхсетивна сила на Озирис, можем да си го представим онагледено в това, което излиза като светлина от Слънцето и протъкава и оживява пространството като дейна сила на светлината. А в това, което чувствуваме като Изис, можем да виждаме това, което ни идва като отразена слънчева светлина от Луната, която Луна по себе си е тъмна както душата, когато в нея не се намира активното мислене и чака светлината на Слънцето, за да я отрази, както душата очаква силата на Озирис, за да я отрази като сила на Изис. Щом древният египтянин е чувствувал така: Вън Слънцето и Луната ми казват, как най-добре аз мога да мисля върху това, което моята душа чувствува, тогава той знаеше същевременно: Не е никак една случайна връзка тази, между това, което тайнствено се явява в пространството като разпространяващо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна, но това, което аз виждам като озаряващо пространството, като пръскащо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна трябва да има някаква връзка с онези сили, които аз чувствувам като свръхсетивни сили в мене.
Както в часовника ние не виждаме нещо, което чрез малки демони движи стрелките, а нещо механическо, и знаем също, че на основата на цялото устройство на часовника стои мисълта на първия изобретател на часовника, мисъл дошла от човешката душа, така щото нещо духовно е образувало механизма на часовника; както стрелките на часовника стоят една към друга, разбира се зависими една от друга,така и когато поглеждаме в пространството ние виждаме, че там царуват механическите закони, но в крайна сметка тези закони са зависими от онези закони, които човекът чувствува в своята душа, когато говори за силата на Озирис и за силата на Изис -, така Слънцето и Луната се явяваха като изразни средства на един мощен миров часовник.
И египтянинът не само си казваше: Слънцето и Луната ми онагледяват отношението между Озирис и Изис, а той чувствуваше: Това, което живее в мене, то стои първоначално на основата на онова тайнствено отношение на силите, което има светлината към Слънцето и Луната.
към текста >>
Но ние не можем да схванем като
мисли
и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени
мисли
те за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека.
Обаче една такава представа за прадревни мъдрости се превръщаше в душата на древния египтянин в едно завладяващо чувство, в едно чувство обхващащо целия египетски душевен живот. Човек може да приеме в душата си отвлечени представи, без да бъде засегната морално-етичната страна на душевния живот, или също това, което е свързано със съдбата, със щастието. Така човек може да приеме особено математически-отвлечени представи на естествената наука, може да разисква върху електричеството и други подобни сили, без душата да трябва да постави въпроса относно съдбата на човека.
Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека.
Тези мисли са тогава раздрусани! Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява отначало напълно. На основата на моето същество стои една Озирисова, една Изидина природа, но тя принадлежи на първичните светове, на старите златни, свещени епохи. За съвременните човеци тази природа е била победена от силите, които от външните физически вещества и сили са образували човешкото тяло и са затворили силите на Озирис и на Изис в тялото, което е смъртно и подлежи на разрушение, както външните природни сили.
към текста >>
Тези
мисли
са тогава раздрусани!
Обаче една такава представа за прадревни мъдрости се превръщаше в душата на древния египтянин в едно завладяващо чувство, в едно чувство обхващащо целия египетски душевен живот. Човек може да приеме в душата си отвлечени представи, без да бъде засегната морално-етичната страна на душевния живот, или също това, което е свързано със съдбата, със щастието. Така човек може да приеме особено математически-отвлечени представи на естествената наука, може да разисква върху електричеството и други подобни сили, без душата да трябва да постави въпроса относно съдбата на човека. Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека.
Тези мисли са тогава раздрусани!
Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява отначало напълно. На основата на моето същество стои една Озирисова, една Изидина природа, но тя принадлежи на първичните светове, на старите златни, свещени епохи. За съвременните човеци тази природа е била победена от силите, които от външните физически вещества и сили са образували човешкото тяло и са затворили силите на Озирис и на Изис в тялото, което е смъртно и подлежи на разрушение, както външните природни сили.
към текста >>
66.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава в него проблесна
мисъл
та, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва.
Тази идея стана плодотворна в душата на великия Готама и доведе именно до озарението, което се нарича "Озарение под дървото Боди". Тогава му стана ясно така можем да го опишем: Ние се намираме в един свят на майя, на илюзията. Ние живеем един живот след друг в този свят на майя или на илюзията, в който сме слезли от едно духовно съществуване. В този живот ние можем да се издигнем от един чин на друг в духовно отношение. Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта.
Тогава в него проблесна мисълта, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва.
И неговото озарение се състоеше сега в това, че той си каза: Следователно това, което се шири в света на майя или на илюзията, не е истинска мъдрост, то е така малко истинска мъдрост, че и след много прераждания ние не можем да почерпим от това външно съществуване едно разбиране за това, което е изпълнено със страдание, и за едно освобождение от страданието. Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение. Така от този момент нататък Буда виждаше в учението за страданието основния елемент, от който човечеството се нуждае в неговото по-нататъшно развитие.
към текста >>
Ако, след като тук бе изложена абстрактно основната
мисъл
на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека.
Ако, след като тук бе изложена абстрактно основната мисъл на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека.
Той изолира човека, интересува се от съдбата и целта на съществуването на човека така, както той стои като отделна личност, като отделна индивидуалност в света. Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук? Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане.
към текста >>
Но как можеше да
мисли
по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук?
Ако, след като тук бе изложена абстрактно основната мисъл на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека. Той изолира човека, интересува се от съдбата и целта на съществуването на човека така, както той стои като отделна личност, като отделна индивидуалност в света.
Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук?
Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане. Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението. Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда.
към текста >>
Можем да
мисли
м върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно.
Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане.
Можем да мислим върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно.
В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано. При своето сливане човечеството е стигнало до определена дълбочина благодарение на нещо, което е станало чрез негова собствена вина, което може да бъде наречено една предосъзната вина. Следователно ние нямаме просто работа с едно обикновено слизане, както разбира това Будизмът, а с едно изменящо се чувствуване в това слизане, което, ако биха действували само предишните условия, не би станало такова, каквото е станало сега: защото сега то е станало такова, че душевното устройство на хората е паднало в едно изкушение.
към текста >>
Когато будистът
мисли
в истинския с
мисъл
, той има едно редуване един след друг на Буди, едно повторение на земните епохи, които в тяхното земно протичане имат всъщност един подобен с
мисъл
.
" Съвършено противоположният възглед! А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас. В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене! " Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството.
Когато будистът мисли в истинския смисъл, той има едно редуване един след друг на Буди, едно повторение на земните епохи, които в тяхното земно протичане имат всъщност един подобен смисъл.
Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е охарактеризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие. Който би искал да говори за едно повторение на Христовото Събитие, както често се е случвало в историята на човечеството и има опасност да се случи отново, с това той би показал само, че не се е издигнал до истинската същност на едно историческо схващане на развитието на човечеството. Ако трябва действително да имаме история, тя трябва да протича така, че да бъде направлявана от една точка. Както везната трябва да има една точка на равновесието и както гредичката на везната, на която са окачени блюдата, трябва да имат една опорна точка, така и при историческото схващане на развитието на човечеството трябва да съществува едно еднократно събитие така, щото историческото развитие преди него и след него да сочи на едно еднократно събитие. Който би говорил за едно повторение на Христовото Събитие, би казал нещо също така нелепо, както когато някой би твърдял, че можем да опрем гредичката на една везна върху две точки.
към текста >>
Всъщност
мисли
Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене.
Така стоят пред нас две светогледни течения в цялото развитие на човечеството. Едното е Шопенхауерово, което казва: О, този свят с всички негови страдания е такъв, че ние чувствуваме истинското положение на човека само тогава, когато гледаме творенията на великите художници, които изобразяват, представят един образ, който чрез своята аскетичност е постигнал едно освобождение от земното съществуване, който вече плува над земното съществуване.
Всъщност мисли Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене.
Аз се стремя нагоре и предвкусвам онова съществуване, с което влизам в допир, когато Земята е победена, когато съм победил това, което е свързано със земното съществуване. В това се състои великото освобождение. И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света.
към текста >>
67.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние чувствуваме, как той още живее в нашите
мисли
и усещания и как така да се каже, когато се обясняваме с него, като че се обясняваме с една част от нашата собствена душа.
При разглеждането на онези велики исторически индивидуалности, с които имахме работа в миналите сказки, при Заратустра, Хермес, Буда, ние стояхме пред явления, които ни интересуват като човеци, доколкото чувствуваме, че с целия наш душевен живот участвуваме в цялостното развитие на човечеството и можем да разберем нашето съвремие само тогава, когато поглеждаме назад към онези духовни величия на миналото, които са участвували в строежа на това, което се простира и до нашето съвремие. При Мойсея, чиято личност ще разгледаме днес, нещата стоят съвършено различно. При всичко, което е свързано с името на Мойсея, ние чувствуваме, че безкрайно много от него продължава още да живее непосредствено в това, което е съставна част, духовно съдържание на нашата собствена душа. Ние чувствуваме в нашите удове, как все още продължават да действуват импулсите, които са изходили от Мойсея.
Ние чувствуваме, как той още живее в нашите мисли и усещания и как така да се каже, когато се обясняваме с него, като че се обясняваме с една част от нашата собствена душа.
Ето защо и текущото предание, което е свързано с Мойсея, присъствува за нас по един съвършено друг начин, стои пред нашите очи непосредствено като непрекъснато течащото предание, което се свързва с другите разгледани величия. Това от една страна ни улеснява да разглеждаме личността на Мойсея, защото всеки познава днес от Библията този мощен, издигащ се високо във времената образ. Макар и съвестното проучване, сериозната наука през последните десетилетия и години да е изкарала на повърхността някои неща, които в известно отношение хвърлят тази или онази светлина върху историята на Мойсея, доколкото ние я вземаме от Библията, трябва все пак да кажем, когато погледнем всичко това по-точно: Извънредно малко нещо се изменило в общия образ, който ние носим в себе си и който сме добили от Библията. Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност.
към текста >>
За целта ние трябва да вникнем с
мисъл
та в развитието на египетската мисия.
Но тази мисия беше създала вече всичко, което се криеше като заложби в нея, беше го изявила. Това, което трябваше да дойде по-нататък, беше заложено наистина като зародиш в египетската култура, но египетския народ като такъв запазваше своя темперамент, своята особеност, не беше в състояние да даде от себе си форма на новата мисия. Ето защо ръководството и направляването на човечеството трябваше да премине върху един друг елемент на човечеството. Това трябваше наистина да израсне от египетския елемент, но то трябваше все пак да бъде нещо различно. Така ние виждаме като един вид изменение на посоката в общия смисъл на развитието на човечеството.
За целта ние трябва да вникнем с мисълта в развитието на египетската мисия.
Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа. Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души.
към текста >>
Не така е
мисли
л древният човек под влиянието на ясновидската дарба.
Даже и Гьоте в заключителните думи на "Фауст" говори за "Вечно"'Женственото". Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага. Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата.
Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба.
Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества. Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>
Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да
мисли
интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света.
Следователно, това, което днес считаме като най-важен елемент на културния живот, е получило своя първи импулс чрез Мойсей. От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея. На него то беше още дадено по един съвършено особен начин. Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена. Тук ние имаме пред себе си един чудесен пример.
Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света.
На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци. А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане. При него той беше първият от нови и последният от старите импулси. Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство. На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец.
към текста >>
Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да
мисли
.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона. От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат. Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят.
Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли.
Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ. Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха.
към текста >>
Не се
мисли
, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума.
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения". Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?!
Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума.
Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят.
към текста >>
Ние се научаваме да познаваме, как така да се каже мировите Духове са имали нещо предвид с нашето съществуване и как това, което те са имали предвид, което са
мисли
ли, все повече и повече се проявява в живота.
Когато така обгръщаме с поглед развитието на човечеството, ние си казваме: Ние се научаваме да се познаваме като стоящи в един жив смисъл на развитието.
Ние се научаваме да познаваме, как така да се каже мировите Духове са имали нещо предвид с нашето съществуване и как това, което те са имали предвид, което са мислили, все повече и повече се проявява в живота.
Да, разглеждането на най-великите духове и на най-великите събития на развитието на човечеството ни даряват с онова силно съзнание, с онази сигурност в нашата душа, с онази сигурност на надеждата, благодарение на която единствено можем да застанем правилно в общото определение на човечеството така, че да обгърнем по този начин мировата история и отново да почувствуваме хубавите думи на Гьоте, който казва: "Най-доброто", което историята може да роди в нас, е "ентусиазмът". Обаче онзи ентусиазъм, който не остава само едно мъртво удивление, а се състои в това, че ние приемаме в нашата душа семената на миналите времена и развиваме тези семена в плодове за бъдещето. И думите на поета оживяват в една изменена форма, когато от разглеждането на най-великите личности и на най-великите събития добиваме истината:
към текста >>
68.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката
мисъл
, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя.
Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят.
Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя.
Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука.
към текста >>
Но това, което човешката глава може да из
мисли
като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите
мисли
ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с
мисъл
та.
Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука.
Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
към текста >>
Нека си представим, що значи да обгърнем с
мисъл
та една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата.
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение. Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения.
към текста >>
Нека си представим, що значи: да в
мисли
м в пространството една така ясна в себе си
мисъл
, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата.
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
към текста >>
Ето защо нищо чудно, че тази
мисъл
за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение. Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения.
Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
към текста >>
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в
мисли
, един образ с чудесна яснота.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота.
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът.
към текста >>
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата
мисъл
, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота.
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите.
Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят.
към текста >>
Имаше нещо съблазнително за някои
мисли
тели на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н.
От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите.
Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н.
водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух".
към текста >>
Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава
мисъл
.
Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията.
Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл.
Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
към текста >>
В посочената книга ще намерите тази
мисъл
прокарана с голямо остроумие.
В посочената книга ще намерите тази мисъл прокарана с голямо остроумие.
Бих могъл да посоча и по-късно излезли трудове от същия характер, обаче Шрам първи е третирал въпроса. Така щото когато едно ново явление се явява, ние винаги трябва да го отнасяме там, където то за първи път се е появило. Така следователно Шрам можа да покаже, как съвършено по същия закон две молекули упражняват сили на привличане, точно по същия начин както най-големите небесни тела. Така астрономическото познание стана нещо, което зае място в най-голямото мирово пространство и действуваше чак в предположените най-малки части на материята и на етера. Това стоеше като един велик и мощен идеал през цялото време пред мислителите на 19-то столетие.
към текста >>
Това стоеше като един велик и мощен идеал през цялото време пред
мисли
телите на 19-то столетие.
В посочената книга ще намерите тази мисъл прокарана с голямо остроумие. Бих могъл да посоча и по-късно излезли трудове от същия характер, обаче Шрам първи е третирал въпроса. Така щото когато едно ново явление се явява, ние винаги трябва да го отнасяме там, където то за първи път се е появило. Така следователно Шрам можа да покаже, как съвършено по същия закон две молекули упражняват сили на привличане, точно по същия начин както най-големите небесни тела. Така астрономическото познание стана нещо, което зае място в най-голямото мирово пространство и действуваше чак в предположените най-малки части на материята и на етера.
Това стоеше като един велик и мощен идеал през цялото време пред мислителите на 19-то столетие.
Който се е учил през това време, знае, как тогава този идеал бе разработен за най-различните явления, как астрономическото познание беше един завладяващ идеал. И можем да кажем, че всичко първо през 70-те години беше способно да благоприятствува подържането на този идеал, защото към всичко, което.../има допълнителен текст не се разчита/... във връзка с великите постижения на естествените науки, се прибавяше в това време още и онова, което се яви на бял свят чрез по-точното изследване на отношението на топлината към другите природни сили. През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени числови отношения. Че това беше така, ние виждаме, когато например прокарваме пръста си върху една повърхност: натискането се превръща в топлина. Когато нагряваме една парна машина, топлината се превръща в двигателните сили на машината.
към текста >>
Когато тази
мисъл
биваше свързана със законите на астрономическото познание, можеше да се каже: Това, което имаме тук пред нас, се различава по отношение на действителността само чрез това, че определена форма на движение в света на атомите и молекулите се превръща в друга форма на движение.
През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени числови отношения. Че това беше така, ние виждаме, когато например прокарваме пръста си върху една повърхност: натискането се превръща в топлина. Когато нагряваме една парна машина, топлината се превръща в двигателните сили на машината. Както тук топлината се превръща в двигателна сила или силата на налягане се превръща в топлина, така и другите природни сили, електричество и т.н. също се превръщат в природни сили, за които се мислеше, че те са превръщаеми.
Когато тази мисъл биваше свързана със законите на астрономическото познание, можеше да се каже: Това, което имаме тук пред нас, се различава по отношение на действителността само чрез това, че определена форма на движение в света на атомите и молекулите се превръща в друга форма на движение.
В молекулите съществува определена форма на движение, така да се каже едно малка, сложна астрономическа система, и движенията се превръщат в други движения, системата в други системи. Така топлината се превръща в двигателна сила и т.н.
към текста >>
Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези
мисли
бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо?
Така хората мислят, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко. И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел.
Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо?
За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг. В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата. Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда.
към текста >>
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква
мисли
ма връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите.
Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>
Щом е вярно и правилно е да приемем това като вярно -, че когато в с
мисъл
а на Лайбниц и на Дю Боа-Реймонд увеличим нашия мозък толкова много /по-добре казано: ако си го представим увеличен толкова много/, че бихме могли да ходим из него и да гледаме движенията в него както гледаме движенията на небесните тела, и щом в тези движения на нашия мозък не възприемаме нищо от насрещните образи на тези движения, никак не трябва да се чудим, че когато стоим в един така увеличен мозък а именно в образа на света също не можем да намерим моста между движенията на звездите в небесното пространство и евентуалните душевни и духовни дейности, които пронизват мировото пространство и биха се намирали в същото отношение към движенията на звездите, както нашите
мисли
, чувства и душевни изживявания към движенията на нашата мозъчна материя.
Това е именно, което можем богато да извлечем от някои грешки, които се съдържат в споменатата реч на Дю Боа-Реймонд "Върху границите на природопознанието". Обаче ценното в тази реч е: в нея има нещо като една реакция против всесилата и всемъдростта на астрономическото познание. Ако размислим върху това, което можахме да извлечем така богато, ние ще намерим възможност да го пренесем върху голямото астрономическо познание. Да предположим, което без съмнение е правилно: че от астрономическите познания на движението на най-малките частици на материята не можем да намерим мост към душевните и духовните изживявания. Но тогава и от това, което голямата астрономия предлага от описанието на звездното небе и неговите движения и отношенията по звездите помежду им също не можем да изградим мост до евентуални изпълващи пространството душевни и духовни действия!
Щом е вярно и правилно е да приемем това като вярно -, че когато в смисъла на Лайбниц и на Дю Боа-Реймонд увеличим нашия мозък толкова много /по-добре казано: ако си го представим увеличен толкова много/, че бихме могли да ходим из него и да гледаме движенията в него както гледаме движенията на небесните тела, и щом в тези движения на нашия мозък не възприемаме нищо от насрещните образи на тези движения, никак не трябва да се чудим, че когато стоим в един така увеличен мозък а именно в образа на света също не можем да намерим моста между движенията на звездите в небесното пространство и евентуалните душевни и духовни дейности, които пронизват мировото пространство и биха се намирали в същото отношение към движенията на звездите, както нашите мисли, чувства и душевни изживявания към движенията на нашата мозъчна материя.
Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
към текста >>
Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да
мисли
, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
Обаче ценното в тази реч е: в нея има нещо като една реакция против всесилата и всемъдростта на астрономическото познание. Ако размислим върху това, което можахме да извлечем така богато, ние ще намерим възможност да го пренесем върху голямото астрономическо познание. Да предположим, което без съмнение е правилно: че от астрономическите познания на движението на най-малките частици на материята не можем да намерим мост към душевните и духовните изживявания. Но тогава и от това, което голямата астрономия предлага от описанието на звездното небе и неговите движения и отношенията по звездите помежду им също не можем да изградим мост до евентуални изпълващи пространството душевни и духовни действия! Щом е вярно и правилно е да приемем това като вярно -, че когато в смисъла на Лайбниц и на Дю Боа-Реймонд увеличим нашия мозък толкова много /по-добре казано: ако си го представим увеличен толкова много/, че бихме могли да ходим из него и да гледаме движенията в него както гледаме движенията на небесните тела, и щом в тези движения на нашия мозък не възприемаме нищо от насрещните образи на тези движения, никак не трябва да се чудим, че когато стоим в един така увеличен мозък а именно в образа на света също не можем да намерим моста между движенията на звездите в небесното пространство и евентуалните душевни и духовни дейности, които пронизват мировото пространство и биха се намирали в същото отношение към движенията на звездите, както нашите мисли, чувства и душевни изживявания към движенията на нашата мозъчна материя.
Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
към текста >>
Но той
мисли
, че "вторият главен принцип на механическата теория на топлината" противоречи всъщност на първия, че всичката топлина е превръщаема.
Можем да кажем, че особено за астрономическия образ на света тази всеобща топлинна смърт е станала нещо фатално. Не всички астрономи приемат нещата така леко, както ги взема Ернст Хекел в своите "Мирови загадки". Вие знаете от други случаи, с какво зачитане съм говорил върху Хекел като природоизследовател.
Но той мисли, че "вторият главен принцип на механическата теория на топлината" противоречи всъщност на първия, че всичката топлина е превръщаема.
Наистина не може да се отрече това знае и Хекел -, че нашата слънчева система се стреми към една такава топлинна смърт, но той се утешава с това, че си казва: Когато цялата слънчева система изпадне в топлинната смърт, тя ще се сблъска с една друга мирова система и тогава чрез сблъскването отново ще се роди топлина тогава ще се роди една нова мирова система! Но при това не се взема предвид, че се предполага едно сблъскване на шлаките и остатъците в пътя към топлинната всеобща смърт, така че не може да се надяваме много на една такава утеха.
към текста >>
Защото целият ход на
мисли
те е напълно материалистичен, толкова материалистичен, че никак не се държи сметка за това, че животът би могъл до има своя произход също така тук, както и в това, което бихме могли да си представим, че е пренесено с лъчите от едно небесно тяло на друго.
, защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела. От всичко това не излиза нещо особено. Защото какво особено ще добием с това, че пренасяме възникването на живота върху други небесни тела? И в този случай остават непревъзмогнати същите трудности, само че отношенията върху Земята ни пречат да приемем възникването на живота върху други небесни тела. Това са въобще неща, които могат да покажат, как привидно добре замислени начинания на съвременността, които изхождат даже от вечността на живота, се намират под влиянието на материалистични предразсъдъци.
Защото целият ход на мислите е напълно материалистичен, толкова материалистичен, че никак не се държи сметка за това, че животът би могъл до има своя произход също така тук, както и в това, което бихме могли да си представим, че е пренесено с лъчите от едно небесно тяло на друго.
Това показва, че даже добре замислени мисли в нашето съвремие страдат от недъга, че трябва да застанат на почвата на материализма.
към текста >>
Това показва, че даже добре замислени
мисли
в нашето съвремие страдат от недъга, че трябва да застанат на почвата на материализма.
От всичко това не излиза нещо особено. Защото какво особено ще добием с това, че пренасяме възникването на живота върху други небесни тела? И в този случай остават непревъзмогнати същите трудности, само че отношенията върху Земята ни пречат да приемем възникването на живота върху други небесни тела. Това са въобще неща, които могат да покажат, как привидно добре замислени начинания на съвременността, които изхождат даже от вечността на живота, се намират под влиянието на материалистични предразсъдъци. Защото целият ход на мислите е напълно материалистичен, толкова материалистичен, че никак не се държи сметка за това, че животът би могъл до има своя произход също така тук, както и в това, което бихме могли да си представим, че е пренесено с лъчите от едно небесно тяло на друго.
Това показва, че даже добре замислени мисли в нашето съвремие страдат от недъга, че трябва да застанат на почвата на материализма.
към текста >>
Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите
мисли
и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм.
Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука.
Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм.
Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната. Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
към текста >>
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус
мисли
, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго.
Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас.
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго.
Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан". Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>
Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така
мисли
един физик, който се занимава само с външната страна на явленията.
Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи.
Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията.
Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили?
към текста >>
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е
мисли
л той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е
мисли
той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа.
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>
Така
мисли
Шилер.
Така мисли Шилер.
Това е правилно, когато гледаме само това, което се движи външно в пространството. То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество.
към текста >>
69.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните
мисъл
, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ. Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята. Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед.
Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото.
Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни
мисли
тели, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва.
Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие.
Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва.
Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
Такива хора биха
мисли
ли само за себе си и не би им дошло на ум, че бъдещите поколения може би ще възприемат като световни убеждения това, което днес е убеденост на малцина.
Това може да ни послужи накратко да характеризираме възгледите на нашето време; но ако никой не се обезпокои за това, и само упорства в становището: “Аз вярвам в това, което е в Библията" – това би било егоизъм.
Такива хора биха мислили само за себе си и не би им дошло на ум, че бъдещите поколения може би ще възприемат като световни убеждения това, което днес е убеденост на малцина.
към текста >>
Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски с
мисъл
, а също и в областта на определено научната
мисъл
.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях. Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес. Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа.
Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл.
Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие.
към текста >>
Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който
мисли
, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят.
Вие може би ще предположите, вследствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния.
Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който мисли, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят.
Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които следва да бъдат разглеждани само като такива. Когато духовният изследовател погледне в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото. Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически организъм, не винаги е бил материално същество. Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически организъм, и духовният изследовател няма възражения към това. Но заобикалящото ни материално, има духовен произход.
към текста >>
Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни
Мисли
тели", т.н.
Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Стария Завет изчезват. Тогава директното възприемане на духовните светове ни довежда до ново разбиране на Библията, която е най-удивителен документ. Човек, който се занимава с духовно изследване ще открие, че има четири гледни точки, различни при хората, подхождащи към изучаване на Библията. Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща внимание на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука.
Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н.
“Свободни Духове". Те са в повечето случаи честни, искрени хора, търсещи истината. Но тогава стигаме до нещо, издигащо се над становището на “умните" хора. Много свободни мислители са били убедени, че Библията е подходяща само за началния етап на човешката еволюция, и не могат да я подкрепят срещу науката. Но след време им идва на ум, че много от даденото в Библията има преносен смисъл; че то е дреха, изплетена около събитията.
към текста >>
Много свободни
мисли
тели са били убедени, че Библията е подходяща само за началния етап на човешката еволюция, и не могат да я подкрепят срещу науката.
Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща внимание на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука. Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н. “Свободни Духове". Те са в повечето случаи честни, искрени хора, търсещи истината. Но тогава стигаме до нещо, издигащо се над становището на “умните" хора.
Много свободни мислители са били убедени, че Библията е подходяща само за началния етап на човешката еволюция, и не могат да я подкрепят срещу науката.
Но след време им идва на ум, че много от даденото в Библията има преносен смисъл; че то е дреха, изплетена около събитията. Това е третата гледна точка – тази на символиста. Тук властва пълна произволност, а също и възгледът, че Библията може да бъде разбрана символично.
към текста >>
70.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тук имате двете дейности на човешката
мисъл
, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането.
Съзнанието, че човечеството на петата подраса стои под знака на огъня е онова, което първоначално е изразено в мита за Прометей. А Прометей е не друг, а представителят на цялата коренна раса. Неговият брат е Епиметей. Прометей означава “мислещ предварително”, Епиметей означава “мислещ после, размишляващ”.
Тук имате двете дейности на човешката мисъл, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането.
Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5. Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей. Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей. Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало.
към текста >>
Размишляващият човек е човекът, който позволява
мисли
те на този свят да работят върху него, и после
мисли
; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5.
Съзнанието, че човечеството на петата подраса стои под знака на огъня е онова, което първоначално е изразено в мита за Прометей. А Прометей е не друг, а представителят на цялата коренна раса. Неговият брат е Епиметей. Прометей означава “мислещ предварително”, Епиметей означава “мислещ после, размишляващ”. Тук имате двете дейности на човешката мисъл, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането.
Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5.
Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей. Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей. Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало. То първо е в мисълта и след това мисълта се превръща в реалност.
към текста >>
Днес човекът на петата коренна раса все още
мисли
главно като Епиметей.
А Прометей е не друг, а представителят на цялата коренна раса. Неговият брат е Епиметей. Прометей означава “мислещ предварително”, Епиметей означава “мислещ после, размишляващ”. Тук имате двете дейности на човешката мисъл, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането. Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5.
Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей.
Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей. Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало. То първо е в мисълта и след това мисълта се превръща в реалност. Това е мисленето на Прометей.
към текста >>
То първо е в
мисъл
та и след това
мисъл
та се превръща в реалност.
Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5. Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей. Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей. Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало.
То първо е в мисълта и след това мисълта се превръща в реалност.
Това е мисленето на Прометей. Това мислене на Прометей в петата коренна раса е Манас-мисленето6. Кама-Манас и Манас текат като два потока един до друг в петата коренна раса. Манас-мисленето постепенно ще става все по и по-разпространено.
към текста >>
71.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Трябва да
мисли
те за тези Същества като за много високо развити, далеч по-напреднали от човека на степента, на която беше той тогава.
Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията. И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва.
Трябва да мислите за тези Същества като за много високо развити, далеч по-напреднали от човека на степента, на която беше той тогава.
Но по определен начин те бяха изостанали в своето развитие зад Съществата, които в средата на Лемурийското време се намесиха в делата на човечеството. Това изоставане се бе случило скоро. Съществата, за които говоря сега, принадлежаха с цялото си естество към онова, което наричаме Лунна еволюция. Те преминаха своето развитие на Старата Луна, но не бяха толкова напреднали като Съществата, които бяха способни да се намесят в средата на Лемурийската епоха. Те бяха останали зад нормалното развитие на Луната.
към текста >>
Човекът на петата коренна раса
мисли
с физическия мозък.
За пръв път започва съществената култура на Кама-Манас. Тя трябваше постепенно да се подготви за този момент; само че едва тогава започна истински. Нашата пета коренна раса притежава в голяма степен тази Кама-Манас култура. Кама е в астралното, и дори и днес е активна в астралното тяло. А Манас е онова, което е активно във физическия мозък.
Човекът на петата коренна раса мисли с физическия мозък.
Едва в една бъдеща фаза на еволюцията Кама, астралното тяло, ще бъде толкова напреднало, че ще може да мисли. Днес Манас владее физическия мозък. Ние трябва да преминем между пречките от двете страни - Сцила-Манас и Харибда-Кама. Пътуването на Одисей е картина на това. От едната страна е астралният водовъртеж на инстинкти, желания и страсти, в които човекът може да изпадне; от другата страна е физическият интелект, прикован към скалата.
към текста >>
Едва в една бъдеща фаза на еволюцията Кама, астралното тяло, ще бъде толкова напреднало, че ще може да
мисли
.
Тя трябваше постепенно да се подготви за този момент; само че едва тогава започна истински. Нашата пета коренна раса притежава в голяма степен тази Кама-Манас култура. Кама е в астралното, и дори и днес е активна в астралното тяло. А Манас е онова, което е активно във физическия мозък. Човекът на петата коренна раса мисли с физическия мозък.
Едва в една бъдеща фаза на еволюцията Кама, астралното тяло, ще бъде толкова напреднало, че ще може да мисли.
Днес Манас владее физическия мозък. Ние трябва да преминем между пречките от двете страни - Сцила-Манас и Харибда-Кама. Пътуването на Одисей е картина на това. От едната страна е астралният водовъртеж на инстинкти, желания и страсти, в които човекът може да изпадне; от другата страна е физическият интелект, прикован към скалата. Скалата я има също и в мита за Прометей, където срещаме скалата отново.
към текста >>
Когато висшата окултна мъдрост ви учи нещо, вие също можете
мисли
те по него.
Петата коренна раса трябва да развие човешката интелигентност. Човешката интелигентност е крайно безплодна, когато е обърната само към себе си. Когато тя има нещо, което може да се нарече съдържание, тогава интелигентността може да бъде приложена към него. Интелигентността е мрежа, оплетена около нещата, които имаме от друго място. Когато външният опит ви учи на нещо, вие можете да плетете около него със своята интелигентност.
Когато висшата окултна мъдрост ви учи нещо, вие също можете мислите по него.
Хората казват, че окултната мъдрост противоречи на разума. Нищо не противоречи на разума! Когато на хоризонта изгрява нещо ново, хората винаги казват, че то е против разума. А интелектът съществува само за целите на съчетаването. Сам по себе си той не може да постигне нищо.
към текста >>
72.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята - закон вече неразпознаван от съвременната
мисъл
.
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на интуицията към този на логиката?
Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята - закон вече неразпознаван от съвременната мисъл.
Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени.
към текста >>
Тази любов бе основния принцип на розенкройцерската
мисъл
, но тя никога не бе разбрана от външния свят.
Тази любов бе основния принцип на розенкройцерската мисъл, но тя никога не бе разбрана от външния свят.
Тя е предопределена да промени самата същност на всички религии, на всички култове, на всички науки.
към текста >>
73.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
В обикновената
мисъл
Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос. Същността на Манихейското учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото.
В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото.
За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света.
към текста >>
Магичната сила на
мисъл
та е от същото естество.
Само тогава можем да видим неговия висш идеал. Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем "сгъстено пространство" в малко място - затова и огромната й сила на разширяване.
Магичната сила на мисълта е от същото естество.
Нека тогава се издигнем до мисълта за идеала на човечеството като цяло, водено от нишката на неговата еволюция през времевите епохи.
към текста >>
Нека тогава се издигнем до
мисъл
та за идеала на човечеството като цяло, водено от нишката на неговата еволюция през времевите епохи.
Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем "сгъстено пространство" в малко място - затова и огромната й сила на разширяване. Магичната сила на мисълта е от същото естество.
Нека тогава се издигнем до мисълта за идеала на човечеството като цяло, водено от нишката на неговата еволюция през времевите епохи.
към текста >>
Величието на дарвиновата
мисъл
не се поставя под въпрос, но тя не обяснява цялата еволюция на човека.
Системи като дарвиновата също търсят тази ръководна нишка.
Величието на дарвиновата мисъл не се поставя под въпрос, но тя не обяснява цялата еволюция на човека.
Тя вижда само низшите, долни елементи. Така тя е с чисто физически обяснения, които не разпознават духовната същност на човешкото същество. Теории на еволюцията, основани изцяло на физически факти, приписват на човека животински произход, защото науката е установила, че при пещерния човек челото липсва. Окултизмът, знаейки че физическият човек не е нищо повече от израз на етерния човек, вижда нещо много различно. В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него.
към текста >>
74.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Има едно явление на физическия живот, което никога не е било обяснено от екзотеричната
мисъл
- хаотичният живот, свързан със съня, и наричан животът на съня.
Има едно явление на физическия живот, което никога не е било обяснено от екзотеричната мисъл - хаотичният живот, свързан със съня, и наричан животът на съня.
към текста >>
Материалистът няма да допусне, че
мисли
те, породени в нас от Природата, всъщност вече се съдържат в нейното същество.
Материалистът няма да допусне, че мислите, породени в нас от Природата, всъщност вече се съдържат в нейното същество.
Той си представя, че ние вливаме своите мисли в Природата.
към текста >>
Той си представя, че ние вливаме своите
мисли
в Природата.
Материалистът няма да допусне, че мислите, породени в нас от Природата, всъщност вече се съдържат в нейното същество.
Той си представя, че ние вливаме своите мисли в Природата.
към текста >>
Мисли
те, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там.
Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там.
Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.
към текста >>
75.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Той може да го накара да
мисли
, че столът е кон, или че столът не е там, или че няма никой в стая, която всъщност е пълна с хора.
Ние знаем, че хипнозата причинява различно състояние на съзнанието, не само в хипнотизирания субект, но и в хипнотизатора, който внушава всичко, което поиска, на своя субект.
Той може да го накара да мисли, че столът е кон, или че столът не е там, или че няма никой в стая, която всъщност е пълна с хора.
Посветеният съзнателно упражнява сила, чрез която може да заличи от своето виждане физическото тяло на човека пред него. Тогава, на мястото на физическото тяло, той вижда не празно пространство, а етерното тяло. Това тяло донякъде наподобява физическото тяло, и все пак е различно. То заема формата на физическото тяло, простирайки се малко отвъд него. Етерното тяло е повече или по-малко светещо и флуидно.
към текста >>
Ето защо всички
мисли
трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина.
Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
Мисъл
та трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена
мисъл
.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
76.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
1. Контрол на
мисъл
та.
1. Контрол на мисълта.
Трябва да можем да концентрираме мисълта си върху един обект и да я задържим там.
към текста >>
Трябва да можем да концентрираме
мисъл
та си върху един обект и да я задържим там.
1. Контрол на мисълта.
Трябва да можем да концентрираме мисълта си върху един обект и да я задържим там.
към текста >>
77.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от
мисли
му, се явява на Посветения във видима форма.
В хода на етапа на Християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека.
Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма.
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите". Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
78.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да
мисли
м и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина.
Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
към текста >>
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна
мисъл
, бива разрешен от ясновидецът.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим.
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
Днес ние жънем плодовете на тесногръдите, материалистични
мисли
, разпръснати от нашите предци в астралния свят.
Всичко, което изхвърляме от себе си в астралния свят, в бъдещите времена ще се появи отново по някое време на физически план. Онова което посеем в астралния свят, ще пожънем на Земята в бъдещите времена.
Днес ние жънем плодовете на тесногръдите, материалистични мисли, разпръснати от нашите предци в астралния свят.
към текста >>
79.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Чувствата, желанията и
мисли
те тогава стават живи и видими форми, съставлящи аурата около физическата обвивка.
Ясновидството се състои в научаване да виждаш отвън това, което в обичайния живот се чувства отвътре.
Чувствата, желанията и мислите тогава стават живи и видими форми, съставлящи аурата около физическата обвивка.
към текста >>
Тези шест добродетели са: контрол на
мисъл
та, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
80.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Процедурата, предприета от адепта с цел да освободи астралното си тяло е, от една страна, да се обучава и да развива такива чувства и
мисли
, които притежават в себе си определен ритъм, който може тогава да бъде съобщен на физическото тяло и, от друга страна, да избягва онези, които пораждат физически безпорядък.
Процедурата, предприета от адепта с цел да освободи астралното си тяло е, от една страна, да се обучава и да развива такива чувства и мисли, които притежават в себе си определен ритъм, който може тогава да бъде съобщен на физическото тяло и, от друга страна, да избягва онези, които пораждат физически безпорядък.
Радост или страдание, протичащи до крайност, се избягват. Адептът се учи на необходимостта от равновесие на душата.
към текста >>
81.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
За да се достигне третата степен на Девакана,
мисъл
та трябва е освободена от нещата на физическия свят.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят.
Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера". Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
към текста >>
Тогава човек може съзнателно да живее в света на
мисъл
та, напълно независимо от действителното съдържание на
мисъл
та.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят.
Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта.
Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера". Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли.
към текста >>
Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и
мисли
.
Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера". Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли.
Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук. Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този "въздух" на Девакана. Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм.
към текста >>
Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и
мисли
.
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, "Царството на Майките", за което Гьоте говори във "Фауст" във връзка с Елена. В тази област на Девакана се разкрива Акашовата Летопис на индийската философия. В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се "фиксира" в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии.
Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли.
Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която - ако можехме да я видим - е различна от всички останали. Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ. В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма.
към текста >>
В спиритическите сеанси почти винаги бива виждан такъв вид образ, за който се
мисли
, че е духът на мъртвия.
Акашовите картини не са статични и неподвижни. Те се разгръщат пред окото на ясновидеца като жива панорама, където предметите и личностите се движат и дори говорят. Астралната форма на Данте би говорила така, както той е говорил в своето обкръжение.
В спиритическите сеанси почти винаги бива виждан такъв вид образ, за който се мисли, че е духът на мъртвия.
към текста >>
82.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Неговото съществуване бе крайно примитивно, хоризонтът му - тесен,
мисли
те му – ограничени до търсенето на храна и средства за защита на живота си.
Съвременната екзотерична наука се връща назад до Каменната Ера – една епоха, когато човекът живееше в пещери, използвайки издялани камъни като единствени свои инструменти.
Неговото съществуване бе крайно примитивно, хоризонтът му - тесен, мислите му – ограничени до търсенето на храна и средства за защита на живота си.
към текста >>
Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да
мисли
, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди.
В онези времена външният вид на човека изобщо не бе същият като днес. Известно е, че челото на праисторическия човек не беше развито, защото в действителност развитието на челото и предната част на главата върви паралелно с развитието на мозъка и на мисленето. В онези минали дни физическият мозък бе много по-малък от съответстващата етерна форма, която се простираше отвъд него на всички страни. В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа.
Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди.
От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
към текста >>
До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща
мисъл
и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум".
До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Във и през съществото на човека се изливаха космически
мисли
.
Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да "одушевява" тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя. Отново преди това, човекът и Земята съществуваха в чисто деваканично състояние. Още нямаше дори и образно съзнание.
Във и през съществото на човека се изливаха космически мисли.
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
към текста >>
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата
мисъл
.
Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да "одушевява" тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя. Отново преди това, човекът и Земята съществуваха в чисто деваканично състояние. Още нямаше дори и образно съзнание. Във и през съществото на човека се изливаха космически мисли.
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
към текста >>
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на
мисли
те, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина.
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
83.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата
мисъл
.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл.
В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
Когато ние вече не просто въплътяваме своите
мисли
в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа.
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
84.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите
мисли
щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени
мисли
.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка.
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с
мисли
, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова.
Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова.
Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
Човешката
мисъл
е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове.
Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер.
Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят". Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>
Ако
мисли
те на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата.
Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра.
Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
към текста >>
Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката
мисъл
.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра.
Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл.
Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество.
към текста >>
Но тук се получава грешка на
мисъл
та.
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест.
Но тук се получава грешка на мисълта.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят. Във всеки един момент от живота Карма представлява нещо като ведомост, точен отчет на дебит и кредит. С всяко действие, зло или добро, човек увеличава своя дебит или кредит. Онези, които не допускат действие в свобода, са като бизнесмен, който не се осмелява да рискува с нова сделка, защото не желае да поема никакъв риск; той предпочита винаги да пази същия баланс.
към текста >>
85.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите
мисли
, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение.
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение.
Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Бъдещето знание за връзката между атома, електричеството и човешката
мисъл
.
Френската революция и граф Сен Жермен. Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство. Четири учебни метода в ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните институции са формите. Новото знание за атома.
Бъдещето знание за връзката между атома, електричеството и човешката мисъл.
към текста >>
Лежащата в основата на тайните общества
мисъл
за еволюцията и инволюцията
Лежащата в основата на тайните общества мисъл за еволюцията и инволюцията
към текста >>
Връзка на атома,
мисъл
та и електричеството.
Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието. Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух. Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията. Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома.
Връзка на атома, мисълта и електричеството.
Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство. Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
към текста >>
Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от
мисъл
та за тяхната националност.
Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер.
Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност.
Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/. Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
към текста >>
87.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Ако Библията не се чете автоматично, без
мисъл
във висш с
мисъл
, – много неща ще станат ясни.
Ако вземете Петокнижието на Мойсей, там ще намерите някои неща, които показват развитието на човечеството от лемурийската епоха насам. Разказът за Адам и Ева и техните потомци не трябва да се взема буквално наивно. Аз ви моля да имате предвид, че в Петокнижието, в Енох/*3/, в Псалмите и в някои важни глави от евангелията, в Посланията към евреите и някои Послания на апостол Павел и в Апокалипсиса, ние изцяло имаме работа с труда на посветени, така че правилното в тези писания е да търсим едно окултно значение. В окултните школи навсякъде се говори за това значение.
Ако Библията не се чете автоматично, без мисъл във висш смисъл, – много неща ще станат ясни.
И аз бих могъл да обърна вниманието ви към нещо, което лесно може да бъде пренебрегнато, а трябва да бъде взето съвсем буквално, за да се да види, че нищо в Библията не е безсмислено и че много лесно е някоя мисъл да ни убегне.
към текста >>
И аз бих могъл да обърна вниманието ви към нещо, което лесно може да бъде пренебрегнато, а трябва да бъде взето съвсем буквално, за да се да види, че нищо в Библията не е безсмислено и че много лесно е някоя
мисъл
да ни убегне.
Ако вземете Петокнижието на Мойсей, там ще намерите някои неща, които показват развитието на човечеството от лемурийската епоха насам. Разказът за Адам и Ева и техните потомци не трябва да се взема буквално наивно. Аз ви моля да имате предвид, че в Петокнижието, в Енох/*3/, в Псалмите и в някои важни глави от евангелията, в Посланията към евреите и някои Послания на апостол Павел и в Апокалипсиса, ние изцяло имаме работа с труда на посветени, така че правилното в тези писания е да търсим едно окултно значение. В окултните школи навсякъде се говори за това значение. Ако Библията не се чете автоматично, без мисъл във висш смисъл, – много неща ще станат ясни.
И аз бих могъл да обърна вниманието ви към нещо, което лесно може да бъде пренебрегнато, а трябва да бъде взето съвсем буквално, за да се да види, че нищо в Библията не е безсмислено и че много лесно е някоя мисъл да ни убегне.
към текста >>
88.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Това са
мисли
.
Това може да се обясни само посредством въздействията, които се получават от него. То е изяснено в сагата за Тантал. С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони.
Това са мисли.
С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато. В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила. Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница. В обвивките-мисли се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник. Опасността е, че с тази сила може да се злоупотреби.
към текста >>
В обвивките-
мисли
се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник.
Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато. В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила. Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница.
В обвивките-мисли се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник.
Опасността е, че с тази сила може да се злоупотреби. Той може../ липсва текст/.
към текста >>
От по-малко издигнатата научна
мисъл
почти нищо не остава.
Той /посветеният/ обаче е искал да създаде тези легенди така, че те да станат израз на вечното. Онзи, който е можел да произнесе нещата по този начин, разбира се, е имал голяма власт над своите братя човеци. Създателят на легенда от този вид е отпечатвал нещо в човешкия дух. Онова, което по този начин е изказвано, след това е било забравяно и само най-слабата диря от него надживява смъртта. Вечните истини остават най-дълго след смъртта.
От по-малко издигнатата научна мисъл почти нищо не остава.
Вечното обаче остава и се появява отново през ново въплъщение.
към текста >>
89.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който
мисли
предварително, Епиметей, който
мисли
за нещата, след като те са станали.
Братът на Прометей е Епиметей.
Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали.
Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек. Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях. Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/. Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него. Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.
към текста >>
Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това
мисли
за тях.
Братът на Прометей е Епиметей. Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали. Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек.
Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях.
Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/. Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него. Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.
към текста >>
Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да
мисли
ш за него.
Братът на Прометей е Епиметей. Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали. Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек. Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях. Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/.
Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него.
Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.
към текста >>
Човекът от петата коренна раса
мисли
главно по начина на Епиметей.
Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали. Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек. Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях. Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/. Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него.
Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.
към текста >>
Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който
мисли
напред.
Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който мисли напред.
Никога не би имало никакви открития, ако човекът беше само като Епиметей. Едно откритие възниква, защото човек е в състояние да създаде нещо, което преди това не е съществувало. Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност. Това е прометеево мислене. прометеевото мислене в петата коренна раса е "манасмислене" /мисленето с духовни мисли/.
към текста >>
Първоначално то съществува в
мисъл
та, а след това
мисъл
та се трансформира в реалност.
Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който мисли напред. Никога не би имало никакви открития, ако човекът беше само като Епиметей. Едно откритие възниква, защото човек е в състояние да създаде нещо, което преди това не е съществувало.
Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност.
Това е прометеево мислене. прометеевото мислене в петата коренна раса е "манасмислене" /мисленето с духовни мисли/. земното мислене и духовното мислене протичат едно до друго в петата коренна раса. Постепенно духовното мислене ще стане все по-широко разпространено.
към текста >>
прометеевото мислене в петата коренна раса е "манасмислене" /мисленето с духовни
мисли
/.
Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който мисли напред. Никога не би имало никакви открития, ако човекът беше само като Епиметей. Едно откритие възниква, защото човек е в състояние да създаде нещо, което преди това не е съществувало. Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност. Това е прометеево мислене.
прометеевото мислене в петата коренна раса е "манасмислене" /мисленето с духовни мисли/.
земното мислене и духовното мислене протичат едно до друго в петата коренна раса. Постепенно духовното мислене ще стане все по-широко разпространено.
към текста >>
90.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Дълбоката
мисъл
, която се крие тук е, че царството на тъмнината трябва да бъде победено от царството на светлината и то не посредством наказание, а чрез кротост; не чрез противопоставяне на злото, а чрез съединяване с него, за да се освободи злото като такова.
Дълбоката мисъл, която се крие тук е, че царството на тъмнината трябва да бъде победено от царството на светлината и то не посредством наказание, а чрез кротост; не чрез противопоставяне на злото, а чрез съединяване с него, за да се освободи злото като такова.
И поради това, че част от светлината влиза в злото, самото зло ще бъде преодоляно, преобразено.
към текста >>
Ако вие
мисли
те по този начин, ще видите, че това манихейството много добре съвпада с тълкуването, което сме дали за злото.
Ние срещаме същото това противопоставяне и в по-късни сказания в Средните векове – от една страна Фаустовите сказания, от друга страна, лютеровите сказания./*20/ Лютер продължава да носи принципа на авторитета,/*21/ Фауст от друга страна се бунтува, той се опира на своята вътрешна духовна светлина. Ние имаме легендата за Лютер; той замерва главата на дявола с мастилницата. Онова, което за него изглежда да е зло, той отстранява. А от друга страна, ние имаме договора на Фауст с дявола. Искрица от царството на светлината се изпраща в царството на тъмнината, така че когато тъмнината бъде проникната, тя спасява себе си, злото е победено с благост.
Ако вие мислите по този начин, ще видите, че това манихейството много добре съвпада с тълкуването, което сме дали за злото.
към текста >>
91.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Той
мисли
, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина.
След тези изживявания той бива доведен до една стълба в полуосветена стая. Тази стълба е така конструирана, че се движи и чрез това се получава впечатлението, че човек е слязъл много надолу, докато в действителност той е слязъл само малко надолу. Същото е и когато кандидатът пада.
Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина.
Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент. Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите. Тогава братът пазач бива запитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество? "Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото приемане? ". Той трябва да отговори: "Светлина".
към текста >>
Един свободен масон не е необходимо да има по-различни
мисли
от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни.
Човек би искал да запита: "Докъде води всичко това? " Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове. Има разлика, дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше общество, или дали.. /пропуск/.
Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни.
Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично, дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.
към текста >>
Той би трябвало да
мисли
върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя.
Значението на първата част на церемонията – отнемането на металните предмети – е, че кандидатът не би трябвало да държи на себе си нищо, което не е произведено чрез неговия труд. Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите. Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената.
Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя.
По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната.
към текста >>
92.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Дори ако това не успее през следващите една-две години, не трябва да се
мисли
, че неуспехът в такива неща е от голямо значение.
Някои неща ще узреят в близкото бъдеще и поради това ще трябва да говорим за тях. Това налага необходимостта от бавното постепенно напредване в придобиване на знанията. Това напредване стъпка по стъпка с право е подчертано от онези, които желаят да съживят ритуалите на Мизраим и Мемфис.
Дори ако това не успее през следващите една-две години, не трябва да се мисли, че неуспехът в такива неща е от голямо значение.
Има един човек начело на американското Мизраимско движение, чиито значителен характер представлява сигурна гаранция за постоянство в напредъка. Това е чудесният свободен-масон Джон Яркър./*16/
към текста >>
Тайната, която ще бъде открита, е, че електричеството – когато човек се научи да го наблюдава на един известен план – е точно същото, каквото е човешката
мисъл
.
Вече човек започва да осъзнава, че физическият атом е кондензирано електричество. Но има и нещо друго, което трябва да бъде взето в предвид: Какво е самото електричество? Това все още е неизвестно. Не се знае именно, къде трябва да се търси истинската природа на електричеството. Природата на електричеството не може да бъде открита посредством никакви външни експерименти или чрез външни наблюдения.
Тайната, която ще бъде открита, е, че електричеството – когато човек се научи да го наблюдава на един известен план – е точно същото, каквото е човешката мисъл.
Човешката мисъл е същото нещо като електричеството, гледано веднъж отвътре, друг път отвън.
към текста >>
Човешката
мисъл
е същото нещо като електричеството, гледано веднъж отвътре, друг път отвън.
Но има и нещо друго, което трябва да бъде взето в предвид: Какво е самото електричество? Това все още е неизвестно. Не се знае именно, къде трябва да се търси истинската природа на електричеството. Природата на електричеството не може да бъде открита посредством никакви външни експерименти или чрез външни наблюдения. Тайната, която ще бъде открита, е, че електричеството – когато човек се научи да го наблюдава на един известен план – е точно същото, каквото е човешката мисъл.
Човешката мисъл е същото нещо като електричеството, гледано веднъж отвътре, друг път отвън.
към текста >>
Тук е мостът от човешката
мисъл
към атома.
Онзи, който сега осъзнава какво е електричеството, знае, че има нещо живо в него, което в замръзнало състояние представлява атома.
Тук е мостът от човешката мисъл към атома.
Човек се научава да опознава градивните камъни на физическия свят; те са мънички кондензирани монади, кондензирано електричество.
към текста >>
В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за
мисъл
та, електричеството и атома, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та следатлантска епоха.
В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за мисълта, електричеството и атома, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та следатлантска епоха.
Те ще са научили как да градят с атоми чрез силата на мисленето.
към текста >>
[1] В стенограмата тук има пропуск; в бележки като текст се открива допълнението: (какво трябва да се излее в тези черупки като
мисъл
.
[1] В стенограмата тук има пропуск; в бележки като текст се открива допълнението: (какво трябва да се излее в тези черупки като мисъл.
Това обаче се знае),
към текста >>
93.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Това е великата
мисъл
, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията.
Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията.
Инволюцията е всмукване навътре, еволюцията е даване навън. Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава.
към текста >>
Самата
мисъл
е от същата субстанция.
Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща. Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома. Ще бъде осъзнато – също и от обикновения ум, – че атомът не е нищо друго освен замразено електричество.
Самата мисъл е от същата субстанция.
към текста >>
Когато човек бъде в състояние да схване приликата между
мисъл
та и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома.
Преди края на нашата настояща 5та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом.
Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома.
И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на въздействие. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място. Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.
към текста >>
Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че
мисъл
та и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.
Преди края на нашата настояща 5та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом. Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома. И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на въздействие. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място.
Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.
към текста >>
94.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Всеки може да види, че е глупаво да се
мисли
по този начин.
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна.
Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин.
Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н.
към текста >>
Би било глупаво да се
мисли
, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н.
Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
към текста >>
Синовете на огъня са, които от всеобхватните всемирни
мисли
трябва да внесат в света мъдростта, красотата и добротата, за да преобразят света в един храм.
Авел беше овчар, той здраво се придържаше към онова, което му беше дадено и приемаше света такъв, какъвто беше. Това е винаги противоположността между хората. Едни се държат за нещата, каквито са, други желаят чрез изкуство да създават нов живот от неодушевеното. Други народи са изобразили прадеда на тези Синове на огъня в мита за Прометей/*5/.
Синовете на огъня са, които от всеобхватните всемирни мисли трябва да внесат в света мъдростта, красотата и добротата, за да преобразят света в един храм.
към текста >>
Исках да разкажа легендата дотук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше
мисъл
та, че човекът има за задача да преобрази неодушевения свят, да не се задоволи с това, което вече е създадено там.
Исках да разкажа легендата дотук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има за задача да преобрази неодушевения свят, да не се задоволи с това, което вече е създадено там.
Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става дело, за да стане светът отражение на първоначалната вечна духовност.
към текста >>
Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме,
мисли
м и възприемаме.
Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга.
Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме.
Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога.
към текста >>
Не е правилно да
мисли
м, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това.
Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
към текста >>
95.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Тъй като в по-дълбок с
мисъл
е вярно, че
мисли
те на човека подготвят бъдещето.
Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство. Това е една необходима преходна степен за човека. Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя.
Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето.
С право един древен индийски афоризъм казва: "Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре."
към текста >>
С право един древен индийски афоризъм казва: "Каквото
мисли
ш днес, това ще бъдеш утре."
Това е една необходима преходна степен за човека. Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя. Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето.
С право един древен индийски афоризъм казва: "Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре."
към текста >>
Самото съществуване на света произтича от живи
мисли
, не от мъртвата материя.
Самото съществуване на света произтича от живи мисли, не от мъртвата материя.
Каквото е външно вещество, то е последствие от жива мисъл, както ледът е последствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени мисли.
към текста >>
Каквото е външно вещество, то е последствие от жива
мисъл
, както ледът е последствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени
мисли
.
Самото съществуване на света произтича от живи мисли, не от мъртвата материя.
Каквото е външно вещество, то е последствие от жива мисъл, както ледът е последствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени мисли.
към текста >>
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в
мисъл
та.
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта.
Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо.
към текста >>
Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме
мисли
те на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя.
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта.
Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя.
Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо.
към текста >>
96.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Преди това трябва да си
мисли
м за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя.
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя – твърда, течна и газообразна, последната някога беше наречена въздух. Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата форма – огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората – светлинен етер; третата – химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони "афинитет по сродство"; и четвъртата – физически или жизнен етер; всичко четири вида етер, проникващи Земята. Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер. След това тя се сгъстява и втвърдява. Това втвърдяване за първи път става през лемурийската епоха.
Преди това трябва да си мислим за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя.
Аз искам да ви разясня това.
към текста >>
97.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като
мисли
и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше.
Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
към текста >>
Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества,
мисъл
та изглежда като нещо по-различно.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето.
Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно.
Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса. Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
Мисъл
та, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на
мисъл
.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас.
Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл.
Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса. Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
Ако ние възприемем самата
мисъл
като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл.
Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
Знание, освободено от
мисъл
та, стои на още по-високо ниво.
Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
98.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
– бихме отговорили: – Човек положително може да обхване твърде много с
мисъл
, с идеи.
Сега ако се попитаме: – Какво става всъщност тук?
– бихме отговорили: – Човек положително може да обхване твърде много с мисъл, с идеи.
Ала идеите нямат действително съществуване. Една идея не е нищо повече от онова, което от висши области е било свалено долу на физическото поле. – Онова, което човек мисли е обаче нещо най-незначително, тъй като то се намира само на физическото поле. Друго е, когато насреща на тази идея се поднесе нещо, което също произхожда от висшите сфери. Вземете например учението на Питагор за музиката на сферите/*3/, както той го е предал на своите ученици.
към текста >>
– Онова, което човек
мисли
е обаче нещо най-незначително, тъй като то се намира само на физическото поле.
Сега ако се попитаме: – Какво става всъщност тук? – бихме отговорили: – Човек положително може да обхване твърде много с мисъл, с идеи. Ала идеите нямат действително съществуване. Една идея не е нищо повече от онова, което от висши области е било свалено долу на физическото поле.
– Онова, което човек мисли е обаче нещо най-незначително, тъй като то се намира само на физическото поле.
Друго е, когато насреща на тази идея се поднесе нещо, което също произхожда от висшите сфери. Вземете например учението на Питагор за музиката на сферите/*3/, както той го е предал на своите ученици. Философите се опитват да представят окултната музика на Питагор като една проста схема. Разумът лесно може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея.
към текста >>
Чрез това, че
мисли
те се обвиват около божествения елемент, срещу
мисъл
та застава божествено влияние.
Разумът лесно може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея. Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята!
Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава божествено влияние.
Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни мисли, да може да ги възприема. Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови мисли с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле. Ако ръководещият брат на човечеството, може би, има ученици, които следват такива изпълнени с дух идеи, то те са сила, която също му помага в работата му във външния свят, за да възникнат великите центрове на духовна деятелност. Вие виждате, че онова, което нарекох окултизъм, действително е много тясно свързано с напредъка на човечеството. И в наше време ние имаме една крайно важна задача.
към текста >>
Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни
мисли
, да може да ги възприема.
Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея. Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята! Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава божествено влияние.
Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни мисли, да може да ги възприема.
Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови мисли с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле. Ако ръководещият брат на човечеството, може би, има ученици, които следват такива изпълнени с дух идеи, то те са сила, която също му помага в работата му във външния свят, за да възникнат великите центрове на духовна деятелност. Вие виждате, че онова, което нарекох окултизъм, действително е много тясно свързано с напредъка на човечеството. И в наше време ние имаме една крайно важна задача. Нека се опитаме с няколко думи само да кажем, как сме дошли до тази наша задача.
към текста >>
Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови
мисли
с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле.
Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята! Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава божествено влияние. Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни мисли, да може да ги възприема.
Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови мисли с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле.
Ако ръководещият брат на човечеството, може би, има ученици, които следват такива изпълнени с дух идеи, то те са сила, която също му помага в работата му във външния свят, за да възникнат великите центрове на духовна деятелност. Вие виждате, че онова, което нарекох окултизъм, действително е много тясно свързано с напредъка на човечеството. И в наше време ние имаме една крайно важна задача. Нека се опитаме с няколко думи само да кажем, как сме дошли до тази наша задача.
към текста >>
Ала когато земното съзнание, подвижността на
мисъл
та се завърне, онова, което астралното тяло е отпечатало върху етерното тяло, би било веднага отново изтрито.
Ние трябва да работим със силно съсредоточване, трябва силно да съсредоточим нашата душа в чисто свръхсетивното, а не само посредством картинни понятия. Такова понятие, което довежда до силно съсредоточаване на нашето вътрешно същество, може тогава много по-силно да повлияе върху етерното тяло, привързано здраво към физическото тяло. За да може астралното тяло да работи върху етерното тяло, в ранните времена то е трябвало да бъде извличано от етерното тяло. Сега етерното тяло може да бъде повлияно от астралното тяло дори и когато е вътре във физическото тяло. Ако бихме направили същия експеримент, който е бил обичаен за древните мистерии и предизвикаме състояние на летаргия, тогава бихме могли да влияем на етерното тяло.
Ала когато земното съзнание, подвижността на мисълта се завърне, онова, което астралното тяло е отпечатало върху етерното тяло, би било веднага отново изтрито.
Ние трябва да повлияем много силно етерното тяло, ако искаме то да задържи онова, което сме отпечатали върху него. Окултната задача е станала по-различна днес, тя е много по-вътрешна.
към текста >>
Онова, което е в мен днес, беше някога вън от мен: Това е основната
мисъл
в окултното обучение.
Тук заставаме пред един факт, който по един прост начин може да обясни онова, което се нарича йога, или вътрешно обучение. От думите, които изрекох, ще можете да разберете, че това, което някога създаде света, което твори и създаде света, по-рано беше възприето от нашето вътрешно същество.
Онова, което е в мен днес, беше някога вън от мен: Това е основната мисъл в окултното обучение.
Преди да е съществувало нашето физическо тяло, е съществувало нашето етерно тяло. А нашето етерно тяло е едно образувание, което е било формирано от нашето астрално тяло. И това е началната точка на йогиското обучение. Който се занимава с йогиско обучение, влиза в своето етерно тяло и знае, че ще намери в него силите, които някога преди милиони години са го създали. Физическото тяло бавно се е развило от основата на етерното тяло.
към текста >>
– Това е моментът, когато човек започва да разбира, че в природата има по-висши сили от
мисъл
та, че има нещо извън него, което не може да бъде изразено в
мисли
те на съвремието, но което довежда до това, че при двама души, двамата които говорят за едно и също нещо, речта на единия от тях може да бъде ясна но суха, а при другия да е пронизана с топлата светлина, която ще създава бъдещето.
Важен момент е, когато той осъзнае какво означава: – Аз не съм ти.
– Това е моментът, когато човек започва да разбира, че в природата има по-висши сили от мисълта, че има нещо извън него, което не може да бъде изразено в мислите на съвремието, но което довежда до това, че при двама души, двамата които говорят за едно и също нещо, речта на единия от тях може да бъде ясна но суха, а при другия да е пронизана с топлата светлина, която ще създава бъдещето.
към текста >>
99.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Трябва да
мисли
м за тях като за взаимодействащи сили.
В тази мъдрост се разбират и двата пола. Там мъжът, който е в жената, работи върху жената и върху мъжът работи това, което отново е несексуално. Мъжкият и женският принцип се срещат в познанието на висшите светове. Съвсем естествено е, че същинската окултна основа е донесена от Свободното масонство и че е поставено едно ново начало. Нещо такова се нарича "спирала": Така в нашето време тези неща са преплетени.
Трябва да мислим за тях като за взаимодействащи сили.
Теософията не се опира нито на Библейската легенда, нито на Храмовата легенда, а търси във всички неща сърцевината на мъдростта, която трябва отново да бъде възобновена безполово. Сега виждате как теософията носи омиротворение и хармония.
към текста >>
Ала по-дълбоката
мисъл
е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове.
Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове.
Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин. Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно. Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария. Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел. Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
към текста >>
Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като
мисъл
онова, което трябва да стане реалност в него по-късно.
Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин.
Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно.
Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария. Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел. Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
към текста >>
100.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Само от този източник човек може да
мисли
за истински баланс, истинско равновесие между двата пола.
При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство. При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово. Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения. Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола.
Само от този източник човек може да мисли за истински баланс, истинско равновесие между двата пола.
Всичко друго е последствие на предишната разделена сексуалност.
към текста >>
101.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Астралното тяло, ауричната обвивка, която обвива и прониква човешкото същество, е структурата, в която намират израз душевният живот, инстинктите, страстите и всяка
мисъл
.
Според формата си, съвременният човек има главно три тела – физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Етерното тяло е един вид прототипен образ на физическото тяло.
Астралното тяло, ауричната обвивка, която обвива и прониква човешкото същество, е структурата, в която намират израз душевният живот, инстинктите, страстите и всяка мисъл.
Всъщност от все още недиференцираното астрално тяло в течение на времето се изгражда цялото човешко същество. Ако се върнем достатъчно назад, до ранните пра епохи на човечеството, намираме, че физическата и етерната субстанция, която прониква съвременния човек, са разтворени в първичното астрално тяло като семе, зарито в Земята.
към текста >>
Ала структурите, които човек си е изработил посредством начина, по който той
мисли
, чувствува и решава, остават фиксирани.
Ще ви обясня това по следния начин. Чрез своите представи човекът непрекъснато създава структури в астралното тяло. Те се проявяват в най-различни форми. Астралната субстанция, която лежи неизползвана между индивидуалните структури, се нарича "междинна астрална субстанция", за разлика от тази, която е била оформена в структури. Тази междинна астрална субстанция непрекъснато се попълва от астралната субстанция на нашата околна среда, непрекъснато тече навътре и навън, непрекъснато бива възобновена.
Ала структурите, които човек си е изработил посредством начина, по който той мисли, чувствува и решава, остават фиксирани.
към текста >>
Това понятие, тази
мисъл
протича в астралната субстанция на другия.
Да вземем двама души, заети в обикновен разговор. Единият от тях си е изградил сковани, фиксирани понятия, които от своя страна са породили много определени фиксирани структури в астралната субстанция. Другият му говори и се опитва да му обясни нещо. На какво се основава това, че един човек се опитва да изясни нещо на друг? Основава се на това, че той изпраща своето собствено понятие в астралната субстанция на другия човек.
Това понятие, тази мисъл протича в астралната субстанция на другия.
Тя първо трябва да се разтвори от междинната субстанция и в съответствие със съществуващите там форми отново да се формира и да се преобрази.
към текста >>
Тази
мисъл
съществува в неговата астрална субстанция.
Нека предположим, че единият се опитва да обясни на другия нещо, свързано с прераждането. Другият обаче вече си е формирал сковани понятия за прераждането. Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил понятието, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно.
Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция.
И ето че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия. И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там. Това обаче няма да стане, защото неговите понятия са твърде сковани, твърде определени. Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мисъл-форми и следователно не я разбира.
към текста >>
И ето че пристига новата
мисъл
на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия.
Нека предположим, че единият се опитва да обясни на другия нещо, свързано с прераждането. Другият обаче вече си е формирал сковани понятия за прераждането. Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил понятието, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно. Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция.
И ето че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия.
И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там. Това обаче няма да стане, защото неговите понятия са твърде сковани, твърде определени. Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мисъл-форми и следователно не я разбира.
към текста >>
И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез
мисъл
-формите, вече съществуващи там.
Нека предположим, че единият се опитва да обясни на другия нещо, свързано с прераждането. Другият обаче вече си е формирал сковани понятия за прераждането. Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил понятието, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно. Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция. И ето че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия.
И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там.
Това обаче няма да стане, защото неговите понятия са твърде сковани, твърде определени. Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мисъл-форми и следователно не я разбира.
към текста >>
Той не може да приспособи новопредадената
мисъл
към своите собствени
мисъл
-форми и следователно не я разбира.
Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил понятието, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно. Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция. И ето че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия. И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там. Това обаче няма да стане, защото неговите понятия са твърде сковани, твърде определени.
Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мисъл-форми и следователно не я разбира.
към текста >>
Благоговение означава да излъчваме такива
мисли
, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане?
Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче.
Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Ако вие например имате една благоговейна
мисъл
, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче.
Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като
мисъл
форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Топлото благоговейно чувство поражда
мисъл
форма, която е синкава по характер.
Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Също така /в астралността чрез
мисъл
та на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък.
Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата.
Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък.
Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина. И ако някой изпрати благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство. Така се проникват лицето, към което е отправено благоговението и лицето, което проявява благоговението.
към текста >>
Така е също и с благоговейната
мисъл
.
Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина.
Така е също и с благоговейната мисъл.
Тя е празно пространство, проникнато от топлина. И ако някой изпрати благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство. Така се проникват лицето, към което е отправено благоговението и лицето, което проявява благоговението.
към текста >>
И ако някой изпрати благоговейна
мисъл
на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство.
Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина.
И ако някой изпрати благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство.
Така се проникват лицето, към което е отправено благоговението и лицето, което проявява благоговението.
към текста >>
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга
мисъл
-форма и вие му я поднасяте.
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте.
Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието. Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция. Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено. Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е.
към текста >>
Тогава излъчвате червената
мисъл
-форма на егоизма, на себелюбието.
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте.
Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието.
Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция. Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено. Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е. Тя не възприема нищо.
към текста >>
Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната
мисъл
-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено.
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте. Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието. Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция. Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе.
Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено.
Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е. Тя не възприема нищо. Така стои в отношението си към другите един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо.
към текста >>
Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена
мисъл
-форма стои такава, каквато е.
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте. Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието. Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция. Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено.
Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е.
Тя не възприема нищо. Така стои в отношението си към другите един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо.
към текста >>
Всеки, който раз
мисли
върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и
мисли
; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху даденостите на детето. Той не разрушава тези предразположения – напротив, той им помага да се изявят.
към текста >>
Когато изпращаме безброй такива
мисъл
форми, обвити в топлина към други хора, ние израстваме, чрез величието на другия човек.
Това означава нещо съвсем по-различно, отколкото само да знаем, че е истина, че е действителност, което получаваме обратно, когато благоговеем пред друг човек, който е достоен за това. Нещо съвсем по-различно е реално да изживеем.
Когато изпращаме безброй такива мисъл форми, обвити в топлина към други хора, ние израстваме, чрез величието на другия човек.
Това е нещо напълно различно от външното схващане на такива неща с нашия разум, от това само да знаем какво представляват те. В окултизма ние се научаваме да разбираме живота по-сериозно, научаваме се, че нещата, които не са осезаеми, които не могат да бъдат наблюдавани чрез сетивата, все пак са действителни. Научаваме се да разбираме и ценим цялата тежест и значение на нашия душевен свят.
към текста >>
Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на
мисли
и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши
мисли
към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма.
Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
към текста >>
Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли
мисъл
на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
към текста >>
Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което
мисли
и чувства към другите хора.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора.
Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена
мисъл
– нещо, което живее на по-висшите полета от астралното.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ.
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното.
За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
За да се изследват
мисли
те на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното.
За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
Мисъл
та, вдъхновяваща тази подраса беше да се разпростре християнството в своя първи стадий по цяла Европа и околните области.
Например 4-та подраса (културна епоха), от която произлезе нашата подраса (петата културна епоха, западноевропейската), се разви от една малка група хора в азия и се превърна в юдео-гръко-латинската подраса. Тя имаше за задача да изпълни първата мисия на християнството от народностна гледна точка.
Мисълта, вдъхновяваща тази подраса беше да се разпростре християнството в своя първи стадий по цяла Европа и околните области.
Това е една народностна мисъл.
към текста >>
Това е една народностна
мисъл
.
Например 4-та подраса (културна епоха), от която произлезе нашата подраса (петата културна епоха, западноевропейската), се разви от една малка група хора в азия и се превърна в юдео-гръко-латинската подраса. Тя имаше за задача да изпълни първата мисия на християнството от народностна гледна точка. Мисълта, вдъхновяваща тази подраса беше да се разпростре християнството в своя първи стадий по цяла Европа и околните области.
Това е една народностна мисъл.
към текста >>
Това е една едностранчива
мисъл
, ала тя беше правилна и необходима.
След това настъпи основна промяна; хората бяха възпитавани в представата, че най-важен е отделният физически живот. Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма. В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него.
Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима.
Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
към текста >>
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази
мисъл
., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време.
към текста >>
Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната
мисъл
.
В това ние можем да открием действието на един девакански принцип.
Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл.
Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент. Изкуството например при друг народ, би се изразило по съвсем различен начин отколкото при гръцкия народ.
към текста >>
Как тази
мисъл
се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент.
В това ние можем да открием действието на един девакански принцип. Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл.
Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент.
Изкуството например при друг народ, би се изразило по съвсем различен начин отколкото при гръцкия народ.
към текста >>
Макар че народностната
мисъл
наистина живее във всеки отделен член на народа, отделният човек не се изчерпва с нея.
Макар че народностната мисъл наистина живее във всеки отделен член на народа, отделният човек не се изчерпва с нея.
Редом с нея, човекът изразява и собствената си личност. Нещо твърде забележително и специално ни се разкрива тук. Много по-лесно е за един човек да види своя път в мисловния свят на своя народ, в неговата деваканна мисия, отколкото да дойде до правилното равновесие между собствените си чувства и националните чувства. Това не е лесно, особено за онези, които са придобили по-високо образование и изисканост. Уравновесяването между чувствата на индивида и народа по-бърже се постига в по-ниските нива на еволюцията, тъй като на тези нива се развива една по-голяма принадленост между индивидуалното чувстване и националната чувствителност.
към текста >>
На колкото по-ниско ниво стои индивидът, толкова е по-силен изразът на националната чувствителност, народната
мисъл
у него, така както животното е израз на вида си.
Редом с нея, човекът изразява и собствената си личност. Нещо твърде забележително и специално ни се разкрива тук. Много по-лесно е за един човек да види своя път в мисловния свят на своя народ, в неговата деваканна мисия, отколкото да дойде до правилното равновесие между собствените си чувства и националните чувства. Това не е лесно, особено за онези, които са придобили по-високо образование и изисканост. Уравновесяването между чувствата на индивида и народа по-бърже се постига в по-ниските нива на еволюцията, тъй като на тези нива се развива една по-голяма принадленост между индивидуалното чувстване и националната чувствителност.
На колкото по-ниско ниво стои индивидът, толкова е по-силен изразът на националната чувствителност, народната мисъл у него, така както животното е израз на вида си.
към текста >>
Мисли
те на народа биха могли да влияят върху мисленето на индивида толкова силно, че те да го обземат, преди той достатъчно да се е развил.
С развитието си обаче човекът повдига собственото си астрално тяло, то става по-диференцирано, по-специфично. И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ. Когато онова, което просветва надолу от това по-висше ниво се схване интелектуално или умствено, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите. Понякога се случва, чувствата на астралното тяло на един човек да не са развити колкото неговото мислене.
Мислите на народа биха могли да влияят върху мисленето на индивида толкова силно, че те да го обземат, преди той достатъчно да се е развил.
към текста >>
Но ако е бил преследван, може би и убит, поради своите идеали, тогава
мисъл
та за отмъщение го обзема непосредствено след неговата смърт.
Когато един такъв човек, който е бил велик и благороден идеалист, който е посветил себе си на идеалите на своя народ умре, той бива победен от личния елемент, който все още е в него. Тогава изпъкват по-низшите качества на астралното му тяло. Да предположим, че един такъв човек е станал мъченик. Той е създал нещо благородно, ала е бил зле третиран от своя народ, както такива напреднали хора често са третирани така. Обикновено, въпреки че по време на живота си смело и храбро следва своите идеали, той не се оглежда настрани.
Но ако е бил преследван, може би и убит, поради своите идеали, тогава мисълта за отмъщение го обзема непосредствено след неговата смърт.
Онова, което той е подтискал като личност все още е в него, когато е в камалока.
към текста >>
По този начин имаме една духовна национална
мисъл
на Изток и една психическа на Запад.
Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности. Този народностен елемент живее в африканските народи. Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е характерен. Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното.
По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад.
към текста >>
102.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Ако по онова време, а също и сега се говори за тези идеали с някой, който наистина разбира нещо от това, тогава разискването се отнася до нещо съвсем определено, което е свързано с протичане на събитията през идващите векове по същия начин, както
мисли
те на строителя, съграждащ една фабрика са свързани с фабриката, когато тя вече е завършена.
Когато един свободен масон говори днес за идеали и някой го попита, какво има предвид, той ще каже: – Най-висшите идеали са мъдрост, красота и сила; – което при по задълбочено разглеждане обаче се оказва обикновено само една фраза.
Ако по онова време, а също и сега се говори за тези идеали с някой, който наистина разбира нещо от това, тогава разискването се отнася до нещо съвсем определено, което е свързано с протичане на събитията през идващите векове по същия начин, както мислите на строителя, съграждащ една фабрика са свързани с фабриката, когато тя вече е завършена.
към текста >>
Тук идваме до основната
мисъл
на Свободното масонство, която наистина е стара, много стара.
Тук идваме до основната мисъл на Свободното масонство, която наистина е стара, много стара.
Свободното масонство се развива в древни времена като опонент на свещеническата култура. Сега обаче, по правилен начин трябва да ни стане ясно, какво трябва да се разбира под свещеническа култура.
към текста >>
Сътворението на природата е получило нова форма в резултат на човешката
мисъл
.
Представете си онзи момент, онази точка във времето на развитието на нашата Земя, когато никой човек не е протягал ръка, за да оформи неорганичната природа; когато цялата планета е била предадена на човека такава, каквато е дошла от природата! И какво е станало тогава? Погледнете назад към издигането на египетските пирамиди, където е поставян камък върху камък чрез работата на човека.
Сътворението на природата е получило нова форма в резултат на човешката мисъл.
Така човешката мъдрост е трансформирала Земята. Това се е възприемало като същинската мисия на свободния, на съграждащия човек на Земята. Чрез най-разнообразните инструменти човешките сили управлявани от човешката мъдрост постепенно са преобразували минералния свят от прастари времена до настоящето, когато без механични средства те могат да влияят до най-далечните пространства.
към текста >>
Така средновековният
мисли
тел на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя.
Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
Който обаче
мисли
интуитивно, с
мисли
те си е вкоренен в по-висши области, ще бъде в състояние да постигне една акустична сграда.
Но не всички сили се намират в неживата природа. Някои неща, които някога са били там, са изчезнали, защото в цикъла на природата, в който ние сме сега и който наричаме Земя, материалното познание стои на преден план, докато интуитивното е било загубено. Бих искал да посоча само един случай – в архитектурата способността да се планира една наистина акустична сграда е напълно загубена. Обаче в миналото това изкуство беше разбирано. Който изгражда една сграда само външно, никога не ще създаде една акустика.
Който обаче мисли интуитивно, с мислите си е вкоренен в по-висши области, ще бъде в състояние да постигне една акустична сграда.
Онези, които знаят това, знаят също, че така както човекът вече владее земното привличане, светлината и електричеството в неодушевената природа, в бъдеще ще владее и онези сили във външната природа, над които понастоящем няма никакъв контрол.
към текста >>
От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са
мисли
ли посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на последните 400 години.
От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на последните 400 години.
към текста >>
Тази
мисъл
е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността.
Има един смислен обичай в Свободното масонство, който е свързан с този въпрос. Всеки официално въведен в ложата получава два чифта ръкавици. Единият чифт – да ги облече, другият чифт трябва да облече този, който му е най-скъп. Чрез това се обозначава, че тези двама би трябвало да се докосват един друг само с ръкавици, така че чувствените импулси да нямат нищо общо с онова, което се отнася до Свободното масонство.
Тази мисъл е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността.
Тя бива покрита с престилка. Който не разбере тази дълбока идея в масонството, няма да има никаква представа, какво означава тази престилка. В тесен смисъл човек не би могъл да свърже престилката със Свободното масонство.
към текста >>
103.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на
мисъл
та, прогреса и истината.
Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили. Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон.
Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
към текста >>
"Следователно точно същата
мисъл
е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда.
"Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда.
В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината! Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината. "Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души.
към текста >>
Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина
мисли
.
Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим.
Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези
мисли
, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
Ала кой би си
мисли
л да обядва!
След пет минути се достига до Федълхоф. Стаята на Лайбниц е празна. Никой не знае кога "американският господин" ще се завърне. Що се отнася до багажа му, нищо не се вижда освен една малка желязна кутия. Наближава обед.
Ала кой би си мислил да обядва!
Графър меланхолично е подтикнат да отиде и намери барон Линден; намира го в "Енте". Те отиват с карета до Ландщрасе, откъдето нещо ги кара, някакво неясно предчувствие, да пътуват с пощенска бързина.
към текста >>
/*2/ – Джим Пол /псевдоним на Джим Пол Фридрих Рихтер /1763-18251 поет, писател на романи и
мисли
тел.
/*2/ – Джим Пол /псевдоним на Джим Пол Фридрих Рихтер /1763-18251 поет, писател на романи и мислител.
Тук разказаният епизод е от неговите детски спомени.
към текста >>
Там първоначално пребивавали
мисли
те, картините, чувствата и др.
/*4/ – Според бележки на една лекция от Рудолф Щайнер, държана в Колон на 28 декември 1907 г. той казва: "Откъде се е появила цялата днешна дължина, ширина и височина на физическото тяло? Това е резултат на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло.
Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др.
Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото. Смъртта се различава от съня, само че в първото състояние физическото тяло остава в леглото, а етерното тяло се оттегля заедно с другите два члена на човешкото същество. Тогава става едно странно явление, което би могло да се опише като усещане, ала което е свързано с един вид понятие: Лицето започва да усеща, като че се разширява – и тогава се появява паметовото табло; но преди това да стане, самият човек се разширява по всички направления – той придобива размери от всички страни.
към текста >>
Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил
мисъл
-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена. Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време.
Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма.
Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ. Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
към текста >>
И тези
мисъл
форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена. Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време. Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма. Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес.
И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие.
Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ. Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
към текста >>
Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на
мисъл
-формата, която Ной преживява в ковчега.
Защо са дадени точните размери на Ноевия ковчег в Библията? За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло.
Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега.
Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин. Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло.
към текста >>
През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези
мисъл
-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха .
Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло. Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида.
През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха .
Това трябва да бъде представено на човека. Днес мерките на човешкото тяло са пропорции 300 към 50 към 30. В бъдеще неговото тяло ще бъде изградено съвсем по-различно. Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло? Това също ни е казано.
към текста >>
Какво ще даде на съвременния човек
мисъл
-формата за изграждане на бъдещето му тяло?
Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида. През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха . Това трябва да бъде представено на човека. Днес мерките на човешкото тяло са пропорции 300 към 50 към 30. В бъдеще неговото тяло ще бъде изградено съвсем по-различно.
Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло?
Това също ни е казано. Това са размерите на Соломоновия храм. И тези размери на Соломоновия храм, когато бъдат реализирани във физическа форма, представляват, в дълбока символичност цялата физическа система на човека от следната епоха, 6-та велика епоха.
към текста >>
Онова, което се явява като
мисъл
и чувство в един период е външната форма за следващия.
Всичко, което е действено в човечеството, започва от вътрешността на човешкото същество, а не отвън.
Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия.
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно. Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение".
към текста >>
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят
мисъл
-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно.
Всичко, което е действено в човечеството, започва от вътрешността на човешкото същество, а не отвън. Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия.
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно.
Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение".
към текста >>
Ето тук ви се дава въздействието на
мисъл
-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури.
Всичко, което е действено в човечеството, започва от вътрешността на човешкото същество, а не отвън. Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия. И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно.
Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури.
Те имат много реално значение".
към текста >>
Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката
мисъл
, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят".
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р.
Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят".
/Виж също лекция 9. от 16. декември 1904 г. и забележката към нея 22/.
към текста >>
декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига атома чрез
мисъл
", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че, като нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с атоми като "с най-малките строителни камъни".
С предсказанието, дадено в трите лекции от 9., 16. и 23.
декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига атома чрез мисъл", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че, като нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с атоми като "с най-малките строителни камъни".
към текста >>
Последната
мисъл
той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21.
Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21.
октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция.
към текста >>
За неговите слушатели по онова време тези
мисли
не са били съвсем нови.
юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива".
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови.
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
Сравни различните заглавия: "Мистицизъм и съвременна
мисъл
", "Мистици на Ренесанса" и "Единадесет европейски мистици".
/*7/ – Николай от Кузан, 1401-1464 немски мистик.
Сравни различните заглавия: "Мистицизъм и съвременна мисъл", "Мистици на Ренесанса" и "Единадесет европейски мистици".
към текста >>
104.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята закон вече неразпознаван от съвременната
мисъл
.
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на интуицията към този на логиката?
Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята закон вече неразпознаван от съвременната мисъл.
Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени.
към текста >>
Тази любов бе основния принцип на розенкройцерската
мисъл
, но тя никога не бе разбрана от външния свят.
Тази любов бе основния принцип на розенкройцерската мисъл, но тя никога не бе разбрана от външния свят.
Тя е предопределена да промени самата същност на всички религии, на всички култове, на всички науки.
към текста >>
105.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В обикновената
мисъл
Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която Доброто трябва да унищожи другата Злото.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос. Същността на манихейската учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото.
В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която Доброто трябва да унищожи другата Злото.
За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света.
към текста >>
Магичната сила на
мисъл
та е от същото естество.
Само тогава можем да видим неговия висш идеал. Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем “сгъстено пространство” в малко място затова и огромната й сила на разширяване.
Магичната сила на мисълта е от същото естество.
Нека тогава се издигнем до мисълта за идеала на човечеството като цяло, водено от нишката на неговата еволюция през времевите епохи.
към текста >>
Нека тогава се издигнем до
мисъл
та за идеала на човечеството като цяло, водено от нишката на неговата еволюция през времевите епохи.
Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем “сгъстено пространство” в малко място затова и огромната й сила на разширяване. Магичната сила на мисълта е от същото естество.
Нека тогава се издигнем до мисълта за идеала на човечеството като цяло, водено от нишката на неговата еволюция през времевите епохи.
към текста >>
Величието на дарвиновата
мисъл
не се поставя под въпрос, но тя не обяснява цялата еволюция на човека.
Системи като дарвиновата също търсят тази ръководна нишка.
Величието на дарвиновата мисъл не се поставя под въпрос, но тя не обяснява цялата еволюция на човека.
Тя вижда само низшите, долни елементи. Така тя е с чисто физически обяснения, които не разпознават духовната същност на човешкото същество. Теории на еволюцията, основани изцяло на физически факти, приписват на човека животински произход, защото науката е установила, че при пещерния човек челото липсва. Окултизмът, знаейки че физическият човек не е нищо повече от израз на етерния човек, вижда нещо много различно. В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него.
към текста >>
106.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Има едно явление на физическия живот, което никога не е било обяснено от екзотеричната
мисъл
хаотичният живот, свързан със съня, и наричан животът на съня.
Има едно явление на физическия живот, което никога не е било обяснено от екзотеричната мисъл хаотичният живот, свързан със съня, и наричан животът на съня.
към текста >>
Материалистът няма да допусне, че
мисли
те, породени в нас от Природата, всъщност вече се съдържат в нейното същество.
Материалистът няма да допусне, че мислите, породени в нас от Природата, всъщност вече се съдържат в нейното същество.
Той си представя, че ние вливаме своите мисли в Природата.
към текста >>
Той си представя, че ние вливаме своите
мисли
в Природата.
Материалистът няма да допусне, че мислите, породени в нас от Природата, всъщност вече се съдържат в нейното същество.
Той си представя, че ние вливаме своите мисли в Природата.
към текста >>
Мисли
те, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там.
Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там.
Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената.
към текста >>
107.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той може да го накара да
мисли
, че столът е кон, или че столът не е там, или че няма никой в стая, която всъщност е пълна с хора.
Ние знаем, че хипнозата причинява различно състояние на съзнанието, не само в хипнотизирания субект, но и в хипнотизатора, който внушава всичко, което поиска, на своя субект.
Той може да го накара да мисли, че столът е кон, или че столът не е там, или че няма никой в стая, която всъщност е пълна с хора.
Посветеният съзнателно упражнява сила, чрез която може да заличи от своето виждане физическото тяло на човека пред него. Тогава, на мястото на физическото тяло, той вижда не празно пространство, а етерното тяло. Това тяло донякъде наподобява физическото тяло, и все пак е различно. То заема формата на физическото тяло, простирайки се малко отвъд него. Етерното тяло е повече или по-малко светещо и флуидно.
към текста >>
Ето защо всички
мисли
трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина.
Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
Мисъл
та трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена
мисъл
.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
108.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
1. Контрол на
мисъл
та.
1. Контрол на мисълта.
Трябва да можем да концентрираме мисълта си върху един обект и да я задържим там.
към текста >>
Трябва да можем да концентрираме
мисъл
та си върху един обект и да я задържим там.
1. Контрол на мисълта.
Трябва да можем да концентрираме мисълта си върху един обект и да я задържим там.
към текста >>
109.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от
мисли
му, се явява на Посветения във видима форма.
В хода на етапа на християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека.
Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма.
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската “Книга на Мъртвите”. Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
110.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да
мисли
м и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина.
Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
към текста >>
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна
мисъл
, бива разрешен от ясновидецът.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим.
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
Днес ние жънем плодовете на тесногръдите, материалистични
мисли
, разпръснати от нашите предци в астралния свят.
Всичко, което изхвърляме от себе си в астралния свят, в бъдещите времена ще се появи отново по някое време на физически план. Онова което посеем в астралния свят, ще пожънем на Земята в бъдещите времена.
Днес ние жънем плодовете на тесногръдите, материалистични мисли, разпръснати от нашите предци в астралния свят.
към текста >>
111.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Чувствата, желанията и
мисли
те тогава стават живи и видими форми, съставящи аурата около физическата обвивка.
Ясновидството се състои в научаване да виждаш отвън това, което в обичайния живот се чувства отвътре.
Чувствата, желанията и мислите тогава стават живи и видими форми, съставящи аурата около физическата обвивка.
към текста >>
Тези шест добродетели са: Контрол на
мисъл
та, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
112.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Процедурата, предприета от адепта с цел да освободи астралното си тяло е, от една страна, да се обучава и да развива такива чувства и
мисли
, които притежават в себе си определен ритъм, който може тогава да бъде съобщен на физическото тяло и, от друга страна, да избягва онези, които пораждат физически безпорядък.
Процедурата, предприета от адепта с цел да освободи астралното си тяло е, от една страна, да се обучава и да развива такива чувства и мисли, които притежават в себе си определен ритъм, който може тогава да бъде съобщен на физическото тяло и, от друга страна, да избягва онези, които пораждат физически безпорядък.
Радост или страдание, протичащи до крайност, се избягват. Адептът се учи на необходимостта от равновесие на душата.
към текста >>
113.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
За да се достигне третата степен на Девакана,
мисъл
та трябва е освободена от нещата на физическия свят.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят.
Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”. Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
към текста >>
Тогава човек може съзнателно да живее в света на
мисъл
та, напълно независимо от действителното съдържание на
мисъл
та.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят.
Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта.
Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”. Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли.
към текста >>
Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и
мисли
.
Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”. Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли.
Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук. Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този “въздух” на Девакана. Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм.
към текста >>
Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и
мисли
.
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, “Царството на Майките”, за което Гьоте говори във “Фауст” във връзка с Елена. В тази област на Девакана се разкрива Акашовата Летопис на индийската философия. В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се “фиксира” в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии.
Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли.
Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която ако можехме да я видим е различна от всички останали. Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ. В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма.
към текста >>
В спиритическите сеанси почти винаги бива виждан такъв вид образ, за който се
мисли
, че е духът на мъртвия.
Акашовите картини не са статични и неподвижни. Те се разгръщат пред окото на ясновидеца като жива панорама, където предметите и личностите се движат и дори говорят. Астралната форма на Данте би говорила така, както той е говорил в своето обкръжение.
В спиритическите сеанси почти винаги бива виждан такъв вид образ, за който се мисли, че е духът на мъртвия.
към текста >>
114.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Неговото съществуване бе крайно примитивно, хоризонтът му тесен,
мисли
те му – ограничени до търсенето на храна и средства за защита на живота си.
Съвременната екзотерична наука се връща назад до Каменната ера – една епоха, когато човекът живееше в пещери, използвайки издялани камъни като единствени свои инструменти.
Неговото съществуване бе крайно примитивно, хоризонтът му тесен, мислите му – ограничени до търсенето на храна и средства за защита на живота си.
към текста >>
Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да
мисли
, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди.
В онези времена външният вид на човека изобщо не бе същият като днес. Известно е, че челото на праисторическия човек не беше развито, защото в действителност развитието на челото и предната част на главата върви паралелно с развитието на мозъка и на мисленето. В онези минали дни физическият мозък бе много по-малък от съответстващата етерна форма, която се простираше отвъд него на всички страни. В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа.
Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди.
От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
към текста >>
До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща
мисъл
и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”.
До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Във и през съществото на човека се изливаха космически
мисли
.
Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да “одушевява” тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя. Отново преди това, човекът и Земята съществуваха в чисто деваканично състояние. Още нямаше дори и образно съзнание.
Във и през съществото на човека се изливаха космически мисли.
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
към текста >>
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата
мисъл
.
Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да “одушевява” тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя. Отново преди това, човекът и Земята съществуваха в чисто деваканично състояние. Още нямаше дори и образно съзнание. Във и през съществото на човека се изливаха космически мисли.
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
към текста >>
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на
мисли
те, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина.
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
115.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата
мисъл
.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл.
В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
Когато ние вече не просто въплътяваме своите
мисли
в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа.
Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
116.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите
мисли
щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени
мисли
.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка.
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с
мисли
, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова.
Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова.
Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
Човешката
мисъл
е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове.
Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер.
Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”. Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>
Ако
мисли
те на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата.
Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра.
Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
към текста >>
Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката
мисъл
.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра.
Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл.
Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество.
към текста >>
Но тук се получава грешка на
мисъл
та.
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест.
Но тук се получава грешка на мисълта.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят. Във всеки един момент от живота Карма представлява нещо като ведомост, точен отчет на дебит и кредит. С всяко действие, зло или добро, човек увеличава своя дебит или кредит. Онези, които не допускат действие в свобода, са като бизнесмен, който не се осмелява да рискува с нова сделка, защото не желае да поема никакъв риск; той предпочита винаги да пази същия баланс.
към текста >>
117.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите
мисли
, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение.
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение.
Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
към текста >>
118.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Понеже не се касае навсякъде за буквално препредаване,
мисли
те не винаги са ясно изразени.
Съдържащите се в този том лекции на Рудолф Щайнер са от по-ранния период на лекторската му дейност, когато още не са били записвани от професионални стенографи. Тук са представени обобщения от отчасти непълни записки на слушателите, които първоначално не са били предназначени за отпечатване.
Понеже не се касае навсякъде за буквално препредаване, мислите не винаги са ясно изразени.
Поради съдържащите се в лекциите важни духовнонаучни аспекти, те се представят на читателите като част от цялото творчество на Рудолф Щайнер в неговите «Събрани съчинения».
към текста >>
119.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чувствата и
мисли
те като реалност във взаимния човешки живот.
Чувствата и мислите като реалност във взаимния човешки живот.
Розенкройцерският произход на окултни братства и тяхното влияние върху външната култура. Епидемии от душевни болести като заплашващи следствия от материализма. Заблудата на спиритизма и задачата на истинската духовна наука.
към текста >>
Произход на чувствата и
мисли
те ни в астралния и духовния свят.
Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание. Епидемичната хистерия на средновековните аскети отговаря на внушенията на материалистическата наука.
Произход на чувствата и мислите ни в астралния и духовния свят.
Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата. Символичният шрифт на природните явления. Слабостта на социалните експерименти, изхождащи от материалистически възгледи. Влиянията на металите върху хората.
към текста >>
Насрещни образи в духовните светове на нашите чувства,
мисли
и дела.
Смърт и сън. Панорамата на спомените. Изживявания на душата в камалока и в девахана. Слизане за ново въплъщение.
Насрещни образи в духовните светове на нашите чувства, мисли и дела.
Боговете на съдбата.
към текста >>
Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея
мисли
.
Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят. Мировата душа излива в началото единна астрална субстанция в човешките тела. Школата на туранските адепти и следствията ѝ във великите прарелигии.
Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея мисли.
Азовото съзнание се запазва в човечеството до края на развитието му.
към текста >>
120.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова ще споделя няколко общи
мисли
за това.
Постоянно се вижда колко е трудно за нашите съвременници да разберат теософския живот.
Затова ще споделя няколко общи мисли за това.
Теософията (антропософията)1 е нещо, за което всеки, чувстващ се привлечен към нея, си създава представата, че тя би трябвало да задоволи неговия най-дълбок копнеж за духовен живот. Ако искаме обаче да поставим пред душата си правилната за съвремието ни теософска основна идея, да изпълним цялото си съзнание с мислите, че духовното е нещо действително, трябва най-после да обявим, че признаваме достойнството на личността на нашия ближен. Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода. Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително. На всички вас това ви е ясно.
към текста >>
Ако искаме обаче да поставим пред душата си правилната за съвремието ни теософска основна идея, да изпълним цялото си съзнание с
мисли
те, че духовното е нещо действително, трябва най-после да обявим, че признаваме достойнството на личността на нашия ближен.
Постоянно се вижда колко е трудно за нашите съвременници да разберат теософския живот. Затова ще споделя няколко общи мисли за това. Теософията (антропософията)1 е нещо, за което всеки, чувстващ се привлечен към нея, си създава представата, че тя би трябвало да задоволи неговия най-дълбок копнеж за духовен живот.
Ако искаме обаче да поставим пред душата си правилната за съвремието ни теософска основна идея, да изпълним цялото си съзнание с мислите, че духовното е нещо действително, трябва най-после да обявим, че признаваме достойнството на личността на нашия ближен.
Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода. Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително. На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално. Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого.
към текста >>
Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и
мисли
те, изобщо духовното е нещо действително.
Постоянно се вижда колко е трудно за нашите съвременници да разберат теософския живот. Затова ще споделя няколко общи мисли за това. Теософията (антропософията)1 е нещо, за което всеки, чувстващ се привлечен към нея, си създава представата, че тя би трябвало да задоволи неговия най-дълбок копнеж за духовен живот. Ако искаме обаче да поставим пред душата си правилната за съвремието ни теософска основна идея, да изпълним цялото си съзнание с мислите, че духовното е нещо действително, трябва най-после да обявим, че признаваме достойнството на личността на нашия ближен. Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода.
Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително.
На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално. Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого. Трябва да си разясним, че лошата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето. И злонамереното чувство, чувството на омраза и безлюбие, с което заставам срещу ближния си, са действителност, каквато е обикновеното външно нараняване, което човек нанася на друг човек.
към текста >>
Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши
мисли
към някого.
Ако искаме обаче да поставим пред душата си правилната за съвремието ни теософска основна идея, да изпълним цялото си съзнание с мислите, че духовното е нещо действително, трябва най-после да обявим, че признаваме достойнството на личността на нашия ближен. Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода. Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително. На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално.
Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого.
Трябва да си разясним, че лошата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето. И злонамереното чувство, чувството на омраза и безлюбие, с което заставам срещу ближния си, са действителност, каквато е обикновеното външно нараняване, което човек нанася на друг човек. Едва когато това се осъзнае, се става теософ.
към текста >>
Трябва да си разясним, че лошата
мисъл
, която отправям към ближния си,
мисъл
та, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето.
Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода. Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително. На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално. Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого.
Трябва да си разясним, че лошата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето.
И злонамереното чувство, чувството на омраза и безлюбие, с което заставам срещу ближния си, са действителност, каквато е обикновеното външно нараняване, което човек нанася на друг човек. Едва когато това се осъзнае, се става теософ.
към текста >>
Проникнем ли се изцяло с това съзнание, наясно ли сме, че духът в нас е действителност, тогава сме схванали теософската
мисъл
и за нас следва същинското следствие, най-важното следствие за такова духовно схващане.
Проникнем ли се изцяло с това съзнание, наясно ли сме, че духът в нас е действителност, тогава сме схванали теософската мисъл и за нас следва същинското следствие, най-важното следствие за такова духовно схващане.
Хората в едно образовано общество първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания. Но с какви мисли, с какви мнения хората на нашето образовано общество седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам. Вие го знаете. Теософското общество има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността. Ако в наше време, когато предимно става въпрос хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии.
към текста >>
Но с какви
мисли
, с какви мнения хората на нашето образовано общество седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам.
Проникнем ли се изцяло с това съзнание, наясно ли сме, че духът в нас е действителност, тогава сме схванали теософската мисъл и за нас следва същинското следствие, най-важното следствие за такова духовно схващане. Хората в едно образовано общество първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания.
Но с какви мисли, с какви мнения хората на нашето образовано общество седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам.
Вие го знаете. Теософското общество има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността. Ако в наше време, когато предимно става въпрос хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии. Това е следствието от различието на мненията. Теософското движение има за задача да внесе идеята за братството в дълбоката същност на хората.
към текста >>
Ние ще разберем напълно антропософията, тази братска идея, едва когато сме в състояние да бъдем заедно в едно братство въпреки възможно най-големите различия в
мисли
те.
Вие го знаете. Теософското общество има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността. Ако в наше време, когато предимно става въпрос хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии. Това е следствието от различието на мненията. Теософското движение има за задача да внесе идеята за братството в дълбоката същност на хората.
Ние ще разберем напълно антропософията, тази братска идея, едва когато сме в състояние да бъдем заедно в едно братство въпреки възможно най-големите различия в мислите.
Не искаме просто да уважаваме и ценим личността на ближния си и да пристъпваме насреща му, признавайки изцяло човешкото му достойнство, а дълбоко в душата си искаме да признаваме брата си като душа. Но тогава трябва да останем до него, дори когато е налице най-голямо различие в мненията. Никой не бива да напуска теософската общност, теософското братство поради различия в мненията. Именно това е предимството на теософите, че остават братски свързани, дори когато не са на едно мнение. Докато не се сближим по братски, няма да сме в състояние да изпълним основната теософска мисъл.
към текста >>
Докато не се сближим по братски, няма да сме в състояние да изпълним основната теософска
мисъл
.
Ние ще разберем напълно антропософията, тази братска идея, едва когато сме в състояние да бъдем заедно в едно братство въпреки възможно най-големите различия в мислите. Не искаме просто да уважаваме и ценим личността на ближния си и да пристъпваме насреща му, признавайки изцяло човешкото му достойнство, а дълбоко в душата си искаме да признаваме брата си като душа. Но тогава трябва да останем до него, дори когато е налице най-голямо различие в мненията. Никой не бива да напуска теософската общност, теософското братство поради различия в мненията. Именно това е предимството на теософите, че остават братски свързани, дори когато не са на едно мнение.
Докато не се сближим по братски, няма да сме в състояние да изпълним основната теософска мисъл.
Едва когато сме наясно, че можем да действаме заедно с ближните си, също и когато имаме различни мнения, чрез това ще ни бъде възможно да почерпим от душите най-дълбоките тайни, дремещи в тях, най-дълбоките способности, които живеят като сън в основата на душата.
към текста >>
Така Русо и Лесинг са били импулсирани с получените основни
мисли
.
От такава среща, която например трае само три часа, следва пълно преобразяване на човека. Така – можете да вярвате или да не вярвате – някои велики, значими за света идеи са били всадени в душевността на някои хора. По такъв начин велики идеи са импулсирани у Волтер, без той може би да си има понятие, кой е бил застанал пред него като привидно напълно незначителна личност, която обаче му е казала нещо важно.
Така Русо и Лесинг са били импулсирани с получените основни мисли.
към текста >>
Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните
мисли
.
Тук докосваме една от най-важните тайни в съвремието ни. Вече посочих тук, а и другаде, защо всъщност съществува теософското движение, за какво е необходимо то. Който може да погледне в духовния свят, знае, че всичко, което съществува външно материално, има духовен произход, произлиза от духовното. Няма нищо веществено, което да не произлиза от духовното.
Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли.
Изцяло важи поговорката: Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре. Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически. Смисълът на поговорката е, че греховете на бащите4 си отмъщават до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материално, да отвръщат разума си от всичко духовно. Каквото хората са мислили тогава, ще се изпълни.
към текста >>
Изцяло важи поговорката: Каквото
мисли
ш днес, това ще бъдеш утре.
Тук докосваме една от най-важните тайни в съвремието ни. Вече посочих тук, а и другаде, защо всъщност съществува теософското движение, за какво е необходимо то. Който може да погледне в духовния свят, знае, че всичко, което съществува външно материално, има духовен произход, произлиза от духовното. Няма нищо веществено, което да не произлиза от духовното. Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли.
Изцяло важи поговорката: Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре.
Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически. Смисълът на поговорката е, че греховете на бащите4 си отмъщават до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материално, да отвръщат разума си от всичко духовно. Каквото хората са мислили тогава, ще се изпълни. И не сме така далеч от времето, когато сред човечеството ще се появят странни болести и епидемии!
към текста >>
Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени
мисли
, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически.
Вече посочих тук, а и другаде, защо всъщност съществува теософското движение, за какво е необходимо то. Който може да погледне в духовния свят, знае, че всичко, което съществува външно материално, има духовен произход, произлиза от духовното. Няма нищо веществено, което да не произлиза от духовното. Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли. Изцяло важи поговорката: Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре.
Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически.
Смисълът на поговорката е, че греховете на бащите4 си отмъщават до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материално, да отвръщат разума си от всичко духовно. Каквото хората са мислили тогава, ще се изпълни. И не сме така далеч от времето, когато сред човечеството ще се появят странни болести и епидемии! Това, което наричаме нервност, ще приеме тежки форми най-късно след половин столетие.
към текста >>
Каквото хората са
мисли
ли тогава, ще се изпълни.
Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли. Изцяло важи поговорката: Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре. Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически. Смисълът на поговорката е, че греховете на бащите4 си отмъщават до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материално, да отвръщат разума си от всичко духовно.
Каквото хората са мислили тогава, ще се изпълни.
И не сме така далеч от времето, когато сред човечеството ще се появят странни болести и епидемии! Това, което наричаме нервност, ще приеме тежки форми най-късно след половин столетие. Както някога в Средновековието е имало чума, холера и проказа, ще се появят епидемии, обхващащи душевния живот, болести на нервната система в епидемични форми. Това са истинските следствия на обстоятелството, че на хората им липсва духовният жизнен център. Където съществува съзнание за този духовен жизнен център, човекът ще бъде здрав под влиянието на здравословен, истински, мъдър мироглед.
към текста >>
Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези
мисли
трябва да се превърнат в душевна кръв, в духовна интимна същност, понеже те са здравословните.
За да получат хората познания за истинската си духовна същност, имаме Теософското (Антропософското) общество. То е призвано да доведе до оздравяването на човечеството, а не един или друг човек да узнае различни неща.
Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези мисли трябва да се превърнат в душевна кръв, в духовна интимна същност, понеже те са здравословните.
Не става въпрос дали ги доказваме или не ги доказваме, дали можем да основем наука, която прецизно математически да излага прераждането и кармата. Има само едно доказателство за духовнонаучните учения и това е животът. Духовнонаучните учения ще се покажат като истина, когато под тяхно влияние се породи здравословен живот. Той ще е истинското доказателство за теософските (антропософските) учения. Който иска да има доказателство относно антропософията, трябва да я изживее.
към текста >>
Когато само се свържете с тези
мисли
и се вживеете в тези по-висши области, ще получите предчувствие за състоянието на съзнанието, което имаме, когато астралният свят ни заобикаля, а също и за състоянието на съзнанието, когато деваханическият свят е около нас.
Главното е – също и при астрономите – да се навлезе с карта в ръка във висшите области. Това е същественото, за което се касае. Така е и относно знанието за по-висшия свят. Само тогава можем да навлезем в този по-висш свят, когато узнаем нещо от същността му. Когато тук описваме астралния свят, трябва да узнаете за начина и вида на трептящия и подвижен свят на астралността, а когато става въпрос за девахана, трябва да узнаете нещо за специфичността на този свят, противоположен на нашия.
Когато само се свържете с тези мисли и се вживеете в тези по-висши области, ще получите предчувствие за състоянието на съзнанието, което имаме, когато астралният свят ни заобикаля, а също и за състоянието на съзнанието, когато деваханическият свят е около нас.
Ако си представите състоянието, което има ясновидецът, когато се издига в тези светове, имате нещо повече от осезаемо доказателство, че можете да изживеете нещо.5
към текста >>
Как
мисли
те, колко хора ще го признаят?
Можете да си създадете представа за това, ако вземете едно просто сравнение. При днешните обстоятелства е трудно дори човек да се издигне до по-висши, инкарнирани в плът духовни същества. Представете си, ако днес в съвремието се появи Христос Исус!
Как мислите, колко хора ще го признаят?
Съвсем не искам да кажа, че някои ще изтичат в полицията, ако се появи някой с претенциите, с които някога е пристъпил Христос. Но става въпрос дали хората са узрели да видят това, което съществува около тях.
към текста >>
Поради това трябва все повече да се опитваме да осъществяваме теософските
мисли
така, че да разбираме ближните си дълбоко в душата им и при най-големите различия в мненията да останем братски свързани.
То е вече там, в по-висшите полета. На Земята е само отражението. Образът на това, което се намира във висшите полета, е братството върху нашата Земя. Когато на Земята не се грижим за братството между нас, ние се отричаме от това, което вече е в нас. Това е по-дълбокото значение на братската идея.
Поради това трябва все повече да се опитваме да осъществяваме теософските мисли така, че да разбираме ближните си дълбоко в душата им и при най-големите различия в мненията да останем братски свързани.
Истинската принадлежност, истинското братство е, когато не очакваме другият да има същото мнение като нашето, а да дадем правото на всеки човек да има своето собствено мнение. Тогава в общата работа ще се достигне върхът на мъдростта. Това е по-дълбоко схващане на нашия първи теософски принцип. Схванем ли нашата идея за братство така, можем да си кажем: Ние сме свързани заедно при всички обстоятелства, колкото и да имаме различни мнения. Разликите в мненията не могат никога да са причина да се разделим.
към текста >>
121.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Един задълбочен немски
мисли
тел, един от тези, които са се потапяли в загадките на битието, предава настроението, което го е обхващало, когато
мисли
те му са отлитали към древните места на гръцката мъдрост, настроението на един странстващ в духа.
Един задълбочен немски мислител, един от тези, които са се потапяли в загадките на битието, предава настроението, което го е обхващало, когато мислите му са отлитали към древните места на гръцката мъдрост, настроението на един странстващ в духа.
Това е Хегел, онзи могъщ майстор на мисълта, който – мислейки – е търсил да възобнови картините, които учениците на мистериите някога са виждали. Поемата17 произлиза от него.
към текста >>
Това е Хегел, онзи могъщ майстор на
мисъл
та, който – мислейки – е търсил да възобнови картините, които учениците на мистериите някога са виждали.
Един задълбочен немски мислител, един от тези, които са се потапяли в загадките на битието, предава настроението, което го е обхващало, когато мислите му са отлитали към древните места на гръцката мъдрост, настроението на един странстващ в духа.
Това е Хегел, онзи могъщ майстор на мисълта, който – мислейки – е търсил да възобнови картините, които учениците на мистериите някога са виждали.
Поемата17 произлиза от него.
към текста >>
Така говори вглъбеният
мисли
тел, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си гърди само с
мисли
и така обръща поглед назад към мистериите на Елевзин.
Така говори вглъбеният мислител, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си гърди само с мисли и така обръща поглед назад към мистериите на Елевзин.
Той продължава:
към текста >>
На
мисъл
та, завръщаща се пак,
На мисълта, завръщаща се пак,
към текста >>
Така този
мисли
тел призовава духовете, които наистина са се явявали на учениците от Елевзин.
Така този мислител призовава духовете, които наистина са се явявали на учениците от Елевзин.
После той призовава самата богиня Церес, която е действала в центъра на мистериите. Церес е не само богиня на земното плодородие, но и оплодителка на духовния живот.
към текста >>
Дори и
мисъл
та не може да обхване днес душата,
Дори и мисълта не може да обхване днес душата,
към текста >>
Не
мисли
те ли, че тогава почитанието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне.
За тях се казва, че представляват прадревни предания. Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях. Ако поне за известно време, може би две до три години се занимаваме с тях, ще видим, че цялата наука и всички открития все още ни интересуват, но по отношение на великите откровения, съдържащи се в тези Дзиан-строфи, всичко, което съвременната наука е постигнала, ни изглежда действително съвсем тривиално.
Не мислите ли, че тогава почитанието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне.
Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска. Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо. Още по-глупаво изглежда тогава възражението на критиците, което само показва, че не са разбрали нито една думичка. Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска. Хората говорят, че е направила една или друга грешка.
към текста >>
Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в
мисли
и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
18) «Тимей»: В този диалог, произведение на Платон в късна възраст, се описва взаимовръзката на пространството с мировата душа: Всичко одушевено е част от мировата душа, чрез която са се породили също и закономерните движения на звездите. Обобщаващо това означава, че е показано как е създаден този свят.
Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
към текста >>
122.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри
мисли
– както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето.
Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера. Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава. В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло. През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие. Един умен човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност.
Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри мисли – както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето.
към текста >>
123.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Привички и чувства се преодоляват по-трудно от
мисли
те, които трябва да се отхвърлят.
Този вид предразсъдъци може би най-трудно ще се преодолеят. Лесно ще се намерят хора, които да разберат какви истини представят теософската литература и теософските лекции. Човек се измъква по-трудно от изградените чрез възпитанието привички и чувства, отколкото от научените предразсъдъци.
Привички и чувства се преодоляват по-трудно от мислите, които трябва да се отхвърлят.
Може дори да се чуе някой да казва: Разбира се, ние искаме да се посветим на антропософията, но не искаме да отровим живота на тези, които очакват нещо от него. Например може да се помисли, че младежта също иска да се порадва на живота. Тук естествено става въпрос на какво се радваме, но въпросът е нещата да се разгледат по-дълбоко. Всъщност би могло да става въпрос да се потърсят по-хубави и по-благородни поводи за радост и те да станат съставна част на един по-благороден живот. Тогава ще дадем ново съдържание на живота и няма да имаме нужда да потискаме жизнената радост на младежта, когато ѝ предложим нов вид радост, нов вид удоволствие.
към текста >>
Тогава си
мисли
, че на другия му е добре, понеже печеното прасе не му е вкусно.
Един от нашите теософи, който силно се интересува от духовната наука и е възприел определен теософски начин на живот, живее заедно с друг, който също се чувства привлечен от духовната наука, но още не може да се отърси от удоволствието да яде печено прасе, твърде много го обича. Когато го яде, получава угризения на съвестта, че още не може да се откаже от това удоволствие.
Тогава си мисли, че на другия му е добре, понеже печеното прасе не му е вкусно.
Нуждите на другия са се променили. Така може да се стигне толкова далеч, че тези, които не търсят повече обикновените удоволствия, да бъдат приемани като пример за доброто.
към текста >>
Въпросният се
мисли
за невероятно умен, но се намира под влиянието на материалистическото внушение, което действа върху него точно така, както е действала върху широките маси общата хистерия през 16-ти век.
Въпросният се мисли за невероятно умен, но се намира под влиянието на материалистическото внушение, което действа върху него точно така, както е действала върху широките маси общата хистерия през 16-ти век.
Помислете само колко много такива внушения съществуват около човека и действат върху него. Тези внушения са безкрайно много. Когато се появят в голямо количество, могат да се сумират в една картина, която би показвала именно болестната картина на днешната научност, както широко се говори за Dementia praecox26. Тук имате степента на зависимост, в която живее този, който стои под въздействието на такива внушения. В сравнение със Средновековието се е променило много малко.
към текста >>
Те се проявяват в света, който се разглежда като единствено реалния, само като
мисли
, и затова им се приписва само мисловно съществуване.
Тя се проявява само в отделни случаи. Но за сметка на това много е разпространена друга форма на обсебеност, истинска, реална обсебеност. Средновековната обсебеност е астрална обсебеност, днешната е ментална обсебеност. В Средновековието хората са били обсебвани от същества, които, ако се разгледат чрез духовното изследване, са се намирали на астралния план. Съществата обаче, които са заседнали в учените днес и са ги обсебели, се намират на менталния план, в девахана.
Те се проявяват в света, който се разглежда като единствено реалния, само като мисли, и затова им се приписва само мисловно съществуване.
Както чувствата, усещанията, страстите, нагоните и силните желания не са просто секрет на тялото, а сами по себе си са нещо самостоятелно, реално, истинско, така също и мисловният свят сам за себе си е действителност. Само че такива, каквито са човешките мисли сега, те не са реалност. Тези човешки мисли са само сенки на реалните мисли, както страстите и чувствата на човека са само сенки на нещо съвсем друго.
към текста >>
Само че такива, каквито са човешките
мисли
сега, те не са реалност.
Средновековната обсебеност е астрална обсебеност, днешната е ментална обсебеност. В Средновековието хората са били обсебвани от същества, които, ако се разгледат чрез духовното изследване, са се намирали на астралния план. Съществата обаче, които са заседнали в учените днес и са ги обсебели, се намират на менталния план, в девахана. Те се проявяват в света, който се разглежда като единствено реалния, само като мисли, и затова им се приписва само мисловно съществуване. Както чувствата, усещанията, страстите, нагоните и силните желания не са просто секрет на тялото, а сами по себе си са нещо самостоятелно, реално, истинско, така също и мисловният свят сам за себе си е действителност.
Само че такива, каквито са човешките мисли сега, те не са реалност.
Тези човешки мисли са само сенки на реалните мисли, както страстите и чувствата на човека са само сенки на нещо съвсем друго.
към текста >>
Тези човешки
мисли
са само сенки на реалните
мисли
, както страстите и чувствата на човека са само сенки на нещо съвсем друго.
В Средновековието хората са били обсебвани от същества, които, ако се разгледат чрез духовното изследване, са се намирали на астралния план. Съществата обаче, които са заседнали в учените днес и са ги обсебели, се намират на менталния план, в девахана. Те се проявяват в света, който се разглежда като единствено реалния, само като мисли, и затова им се приписва само мисловно съществуване. Както чувствата, усещанията, страстите, нагоните и силните желания не са просто секрет на тялото, а сами по себе си са нещо самостоятелно, реално, истинско, така също и мисловният свят сам за себе си е действителност. Само че такива, каквито са човешките мисли сега, те не са реалност.
Тези човешки мисли са само сенки на реалните мисли, както страстите и чувствата на човека са само сенки на нещо съвсем друго.
към текста >>
Но човешките чувства и
мисли
принадлежат също и към друг свят, именно астралния свят.
Тук често сме говорили как нещата зависят едно от друго. Знаем, че това, което можем да наблюдаваме при човека с физическите сетива, именно физическото тяло, е само част от човешката същност. Знаем, че мускули и нерви, кости и кръв са само част от това същество. Каквото наричаме съставни части, елементи на физическото тяло, принадлежи към физическия свят.
Но човешките чувства и мисли принадлежат също и към друг свят, именно астралния свят.
към текста >>
Невероятно лесно е, и са достатъчни съвсем прости
мисли
, така че само след пет минути слушателите ще дадат право на някого, който им е представил «убедителни разсъждения».
Тук само съвременната логика с нейните предразсъдъци прави странни скокове. Съвременниците изобщо не разбират, че собственото им мислене, собствената им логика би трябвало всъщност да им каже колко невъзможни са изводите, които постоянно правят и че внасят масови внушения в мисловната си дейност.
Невероятно лесно е, и са достатъчни съвсем прости мисли, така че само след пет минути слушателите ще дадат право на някого, който им е представил «убедителни разсъждения».
Но не се забелязва, че към тях се присъединява баластра от отживял живот и чувства. Така е при «убедителните разсъждения».
към текста >>
Мисли
те на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет.
Колко е трудно човек да се бори срещу тези внушения, може да знае само този, който навлиза дълбоко в духовния живот. Така именно популярните научни занимания са нещо, което се проявява като извънредно вредно, понеже се представя с авторитетна непогрешимост, която едва бъдещите времена могат да я преценят в истинската светлина. Днешният човек още си няма понятие в каква степен е подвластен на влиянието, произлизащо от авторитетите. Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия. Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове.
Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет.
Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят. Мисълта, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ. От ясновидеца, изградил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество. Ако видите на стената сянка, ще я разберете само ако я свържете с принадлежащия към нея предмет. Така е и при мислите ви.
към текста >>
Мисъл
та, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ.
Днешният човек още си няма понятие в каква степен е подвластен на влиянието, произлизащо от авторитетите. Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия. Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове. Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет. Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят.
Мисълта, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ.
От ясновидеца, изградил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество. Ако видите на стената сянка, ще я разберете само ако я свържете с принадлежащия към нея предмет. Така е и при мислите ви. Без нещо друго, към което сочат, те са само сенки. Те се отнасят към реални същности също така, както тази ръка тук.
към текста >>
Така е и при
мисли
те ви.
Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет. Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят. Мисълта, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ. От ясновидеца, изградил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество. Ако видите на стената сянка, ще я разберете само ако я свържете с принадлежащия към нея предмет.
Така е и при мислите ви.
Без нещо друго, към което сочат, те са само сенки. Те се отнасят към реални същности също така, както тази ръка тук. Както тази ръка хвърля сянка върху стената, така висшите същества хвърлят своите сенки в този свят. И тези сенки са вашите мисли. Човекът, както стои пред нас, е всъщност сцената на процеси, разиграващи се извън физическото.
към текста >>
И тези сенки са вашите
мисли
.
Ако видите на стената сянка, ще я разберете само ако я свържете с принадлежащия към нея предмет. Така е и при мислите ви. Без нещо друго, към което сочат, те са само сенки. Те се отнасят към реални същности също така, както тази ръка тук. Както тази ръка хвърля сянка върху стената, така висшите същества хвърлят своите сенки в този свят.
И тези сенки са вашите мисли.
Човекът, както стои пред нас, е всъщност сцената на процеси, разиграващи се извън физическото. Като физическо същество той първоначално е отделена, завършена същност. Като такава той живее в един цялостен свят. За да разберем човека като физическо същество, трябва да останем във физическия свят. Искате ли например да изследвате и разберете кръвта като физическа субстанция, трябва да останете във физическия свят.
към текста >>
По подобен начин трябва да се опитате да разберете и света на
мисли
те.
Като физическо същество той първоначално е отделена, завършена същност. Като такава той живее в един цялостен свят. За да разберем човека като физическо същество, трябва да останем във физическия свят. Искате ли например да изследвате и разберете кръвта като физическа субстанция, трябва да останете във физическия свят. Но искате ли да разберете какво представляват чувствата, усещанията и страстите, трябва или да произнасяте само фрази, или да ги отнесете към същества, които се намират зад физическия свят, към свят, който се отнася към тях, както светът на багрите, към света на осезанието.
По подобен начин трябва да се опитате да разберете и света на мислите.
към текста >>
Същото е и с човешките
мисли
.
Ако човекът не знае нищо за тези по-висши светове, им е подчинен като роб, безсилен е пред този, който го дърпа за конците. Както физическата личност се освобождава само чрез това, че разгръща собствената си воля и може да се опълчи свободно на другия, така астралната същност на човека може да стане свободна, когато опознае своята взаимовръзка с целия астрален свят. Докато човекът живее само с обикновените си усещания и чувства, астралната същност го влече като с примка, той е винаги обсебен от нея. Свободен ще стане, когато я опознае. Както опознаваме физическия свят около нас, така трябва да застанем срещу тези същества с духовно око срещу духовно око, или да знаем с кого си имаме работа.
Същото е и с човешките мисли.
Това води до действителната свобода, до прозиране на заобикалящата ни действителност. За да я опознаем правилно, трябва да погледнем стоящото зад физическия свят. Началото трябва да се направи, като се изучат нещата, като светът изучи тези неща.
към текста >>
Когато човек се освободи от внушенията и знае, че
мисли
те не са нищо друго освен сенки на деваханически същества, и когато се случи някой професор под влияния от менталния свят да твърди, че една билярдна топка е движена от Materia movens, пренасяща се върху другата билярдна топка, тогава ще може да се погледне зад кулисите и да се види, че той е повлиян от определени същества.
Тези, които често са слушали нещо за антропософията, го знаят. Казах го, за да ви дам опора срещу твърдението, че антропософията не е научна и да ви въоръжа срещу възражения, искащи да се опрат на логиката. Само късогледата логика има възражения срещу духовната наука. Логиката, която търси логичното и в най-крайния ъгъл, не може да възрази нищо срещу нейната абсолютна разумност. Така трябва да стане ясно, че тези, които действат срещу антропософията, не изхождат от логически основания, а от внушения.
Когато човек се освободи от внушенията и знае, че мислите не са нищо друго освен сенки на деваханически същества, и когато се случи някой професор под влияния от менталния свят да твърди, че една билярдна топка е движена от Materia movens, пренасяща се върху другата билярдна топка, тогава ще може да се погледне зад кулисите и да се види, че той е повлиян от определени същества.
към текста >>
124.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Мисъл
та, довела някога този
мисли
тел да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това.
Тук вече е разисквано, че цялата материална култура, всичко, което човекът създава с чук, трион, тесла, или другояче, дължи произхода си на духовната култура. Можете да наблюдавате както малкото, така и голямото. Вземете един от най-големите строежи на съвремието, Симплонския тунел или тунела Готхард. Малко хора си представят, че никога не биха могли да бъдат построени тези тунели, ако не беше живял Лайбниц. Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да изгради такива строежи.
Мисълта, довела някога този мислител да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това.
Всичко, което става на физическия план, води до мисълта. Груба илюзия е, ако някой вярва, че в материалната култура има нещо, което не води назад до духа, до мислите. Каквото и да вземете в областта на изкуството, техниката, индустрията или търговията, най-практичното, простото, ежедневното, то в края на краищата води до това, което се разиграва в душата на човека.
към текста >>
Всичко, което става на физическия план, води до
мисъл
та.
Можете да наблюдавате както малкото, така и голямото. Вземете един от най-големите строежи на съвремието, Симплонския тунел или тунела Готхард. Малко хора си представят, че никога не биха могли да бъдат построени тези тунели, ако не беше живял Лайбниц. Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да изгради такива строежи. Мисълта, довела някога този мислител да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това.
Всичко, което става на физическия план, води до мисълта.
Груба илюзия е, ако някой вярва, че в материалната култура има нещо, което не води назад до духа, до мислите. Каквото и да вземете в областта на изкуството, техниката, индустрията или търговията, най-практичното, простото, ежедневното, то в края на краищата води до това, което се разиграва в душата на човека.
към текста >>
Груба илюзия е, ако някой вярва, че в материалната култура има нещо, което не води назад до духа, до
мисли
те.
Вземете един от най-големите строежи на съвремието, Симплонския тунел или тунела Готхард. Малко хора си представят, че никога не биха могли да бъдат построени тези тунели, ако не беше живял Лайбниц. Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да изгради такива строежи. Мисълта, довела някога този мислител да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това. Всичко, което става на физическия план, води до мисълта.
Груба илюзия е, ако някой вярва, че в материалната култура има нещо, което не води назад до духа, до мислите.
Каквото и да вземете в областта на изкуството, техниката, индустрията или търговията, най-практичното, простото, ежедневното, то в края на краищата води до това, което се разиграва в душата на човека.
към текста >>
Днешният материалистически
мисли
тел не би стигнал до този пример.
Тук докосваме нещо, чрез което ще ни стане ясно как окултните братства са действали през изминалите столетия и хилядолетия. Да вземем един пример.
Днешният материалистически мислител не би стигнал до този пример.
Пламенен, ентусиазиран младеж от 18-то столетие, с големи заложби, имал нужда само от подтика чрез едно събитие, което изглежда като случайност, като нещо извънредно незначително. Като по случайност той среща една привидно безразлична личност. Тя му казва някои думи, които привидно не му правят никакво особено впечатление.
към текста >>
Мозъкът първоначално е изграден от
мисли
.
Сега стигаме до нещо, което е хубаво добре да запомните. То съдържа извънредно важна тайна, която може би не от всеки се смята за важна тайна. Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са изградени от тази дейност.
Мозъкът първоначално е изграден от мисли.
Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи.
към текста >>
Но зад този мозък стоят другите
мисли
, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка.
Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи.
Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка.
Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят. Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация. Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области.
към текста >>
Така че трябва да правим разлика между обикновените
мисли
и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят.
Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи. Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка. Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят.
Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят.
Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация. Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области. Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.
към текста >>
Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само
мисли
, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация.
С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи. Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка. Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят.
Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация.
Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области. Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.
към текста >>
Когато
мисли
те се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата
мисъл
да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.
Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят. Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация. Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области.
Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.
към текста >>
Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до лед, и от мозъка отново се отделят
мисли
те, както водата от затопления лед.
Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним. Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед. Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода. Така разглеждайте и човешкия мозък.
Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до лед, и от мозъка отново се отделят мислите, както водата от затопления лед.
Така можете да схванете всичко материално като сгъстяване на духа, като свиване на духа, а духовното, което се появява в света, можете да го разглеждате като произлизащо от физическото.
към текста >>
Сега можем да свържем казаното с една
мисъл
, която изказахме последния път.
Сега можем да свържем казаното с една мисъл, която изказахме последния път.
Говорих ви за писането. Ние написваме нещо и казваме думата «дух». Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази дума. Но може да дойде някой, който няма понятие от духа, изобщо не може да чете, но може да опише: Това е крива линия, която отива надолу, после отново има крива линия нагоре, после отново надолу и така нататък. На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух».
към текста >>
Мисли
те и законите на логиката са същите за всичките три свята.
В астралния свят изглежда по друг начин, съвсем различно. А в деваханическия свят изглежда съвсем другояче. Така става по отношение на възприемането. Но съществува мисленето, с което разбираме възприятията от физическия, астралния и деваханическия свят.
Мислите и законите на логиката са същите за всичките три свята.
Което е мислено правилно, е също правилно в девахана, правилно е на астралния, както и на физическия план. Научите ли се да мислите правилно на физическия план, в това правилно мислене имате сигурен водач през другите светове. Но става въпрос да се научим да мислим смислено, дълбоко и значително. Поради това никой не би следвало да си спести усилието да прониква с мислите в сетивния свят и да го разглежда като писмени знаци, които носят сведения за един по-висш духовен свят.
към текста >>
Научите ли се да
мисли
те правилно на физическия план, в това правилно мислене имате сигурен водач през другите светове.
А в деваханическия свят изглежда съвсем другояче. Така става по отношение на възприемането. Но съществува мисленето, с което разбираме възприятията от физическия, астралния и деваханическия свят. Мислите и законите на логиката са същите за всичките три свята. Което е мислено правилно, е също правилно в девахана, правилно е на астралния, както и на физическия план.
Научите ли се да мислите правилно на физическия план, в това правилно мислене имате сигурен водач през другите светове.
Но става въпрос да се научим да мислим смислено, дълбоко и значително. Поради това никой не би следвало да си спести усилието да прониква с мислите в сетивния свят и да го разглежда като писмени знаци, които носят сведения за един по-висш духовен свят.
към текста >>
Но става въпрос да се научим да
мисли
м смислено, дълбоко и значително.
Така става по отношение на възприемането. Но съществува мисленето, с което разбираме възприятията от физическия, астралния и деваханическия свят. Мислите и законите на логиката са същите за всичките три свята. Което е мислено правилно, е също правилно в девахана, правилно е на астралния, както и на физическия план. Научите ли се да мислите правилно на физическия план, в това правилно мислене имате сигурен водач през другите светове.
Но става въпрос да се научим да мислим смислено, дълбоко и значително.
Поради това никой не би следвало да си спести усилието да прониква с мислите в сетивния свят и да го разглежда като писмени знаци, които носят сведения за един по-висш духовен свят.
към текста >>
Поради това никой не би следвало да си спести усилието да прониква с
мисли
те в сетивния свят и да го разглежда като писмени знаци, които носят сведения за един по-висш духовен свят.
Но съществува мисленето, с което разбираме възприятията от физическия, астралния и деваханическия свят. Мислите и законите на логиката са същите за всичките три свята. Което е мислено правилно, е също правилно в девахана, правилно е на астралния, както и на физическия план. Научите ли се да мислите правилно на физическия план, в това правилно мислене имате сигурен водач през другите светове. Но става въпрос да се научим да мислим смислено, дълбоко и значително.
Поради това никой не би следвало да си спести усилието да прониква с мислите в сетивния свят и да го разглежда като писмени знаци, които носят сведения за един по-висш духовен свят.
към текста >>
Оригинално можем да
мисли
м самo когато виждаме зад нещата и може да разбираме тяхното реално значение.
Такива импулси се изтъкават по-нататък, това може да трае дълго време. Нека вземем за пример едно древно посвещение, това на Хераклит38. Той е излагал откритите от него истини във външни формули, които безброй хора са доразвили. Те вярвали, че мислят оригинално, но не е така.
Оригинално можем да мислим самo когато виждаме зад нещата и може да разбираме тяхното реално значение.
към текста >>
125.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Склонности и черти на характера произлизат от представи,
мисли
и понятия, които сме си изградили в предишния живот.
Което бавно се извършва в един и същ земен живот, т. е. преходът на нещо, намиращо се само в астралното тяло, към етерното тяло, се извършва кармически от едно въплъщение в друго по следния начин. Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има плодовете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си. Което сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи.
Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот.
Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта.
към текста >>
Авторът, който, както ясно се вижда, не знае много за окултизма, открива чрез външно наблюдение, че във физиономията на
мисли
теля може да се познае отпечатъкът на преживените болки.
Не е безинтересно, че чрез външно изследване днес многократно се потвърждава, каквото окултистите казват от хилядолетия. Че мъдростта е свързана с болки и страдания, с пълен с лишения сериозен живот в предишното съществуване. От време на време си струва да се допитаме до външното научно изследване. В последно време излезе една книга, отнасяща се до мимиката при мисленето41. Книгата иска да покаже как физиономията на човека показва начина и вида на неговото мислене.
Авторът, който, както ясно се вижда, не знае много за окултизма, открива чрез външно наблюдение, че във физиономията на мислителя може да се познае отпечатъкът на преживените болки.
Сегашната наука постепенно започва да потвърждава прадревната окултна мъдрост. През следващите години това ще се случва много повече, отколкото някой учен може да си представи.
към текста >>
Това песимистично настроение на един
мисли
тел може да се разбере, ако се проследи кармически.
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история. Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед, тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа. По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло.
Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически.
Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела. И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено.
към текста >>
Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да
мисли
те, че всичко е предопределено.
Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела. И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела.
Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено.
За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот. Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот. Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер42, имаме предвид такива дела.
към текста >>
От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с
мисли
те за спасението чрез Христос Исус.
Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си.
От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус.
Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини.
към текста >>
Ако някой
мисли
, че човек сам си е докарал страданието, че си го е заслужил, затова не бива да му помага, би било глупост.
Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга – постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката. Както във всеки момент на търговския живот може да се извърши нова сделка, така във всеки момент може да се предизвика нова карма чрез някое ново действие.
Ако някой мисли, че човек сам си е докарал страданието, че си го е заслужил, затова не бива да му помага, би било глупост.
Това е същото, както ако някой каже на банкрутирал търговец: Двадесет хиляди марки биха ти помогнали, но ако ти ги дам, ще се наруши твоята равносметка. Това сигурно няма да е истина. Уравняващата сума просто ще се впише в сметката.
към текста >>
Трябва да
мисли
м по-малко за миналото, отколкото за бъдещето.
Законът на кармата трябва да хвърли светлина преди всичко върху бъдещето ни.
Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето.
Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че подготвя в астралното си тяло бъдещата конфигурация на етерното тяло в смисъла на кармическия закон, и като по-нататъшно следствие също и бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Които ще живеят в бъдещето, са преродените хора от настоящето.
към текста >>
Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на
мисъл
та за възпитанието, именно на възпитанието на народите.
Законът на кармата трябва да хвърли светлина преди всичко върху бъдещето ни. Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето. Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че подготвя в астралното си тяло бъдещата конфигурация на етерното тяло в смисъла на кармическия закон, и като по-нататъшно следствие също и бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка.
Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите.
Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Които ще живеят в бъдещето, са преродените хора от настоящето. Ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите народи. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм.
към текста >>
126.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всички
мисли
, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека.
Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация. А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха. Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха. От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела. Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека.
Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека.
Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл. Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн. Само че това устройство се проявява едва на Земята. Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално.
към текста >>
Прочетете новелата на Хамисо, като имате предвид тези
мисли
, и тогава ще ви се изясни, че в някои такива разкази има още много дълбоки неща.
Сега ще разберете какво дълбоко значение има, когато Хамисо52 говори за Петер Шлемихл като за мъжа без сянка. Петър Шлемихл загубил душата си заедно със сянката си.
Прочетете новелата на Хамисо, като имате предвид тези мисли, и тогава ще ви се изясни, че в някои такива разкази има още много дълбоки неща.
към текста >>
Който иска да
мисли
, може вече да го разбере и никой не може да го опровергае само чрез мислене.
Развитието е напълно равномерно. Също както слухът е слязъл на физическия план, ще слезе също и зрението, като се развие до истинско ясновиждане. Това напълно може да се разбере логически.
Който иска да мисли, може вече да го разбере и никой не може да го опровергае само чрез мислене.
към текста >>
127.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не бива да
мисли
м, че има три истини.
Нека първоначално да си изясним, че има не само един вид път на познанието, а имаме предвид три вида.
Не бива да мислим, че има три истини.
Истината е една-единствена, както пред всички, които стоят на върха на една планина, се разкрива същият изглед. Но има различни пътища, за да се стигне до планинския връх.
към текста >>
Мисли
се, че има само един-единствен път на познанието и че това е пътят на йога.
Има три различни пътя, понеже човешките натури на нашето земно кълбо са различни. Могат да се различат три типа човешка натура. Както не би било правилно, ако някой, за да стигне върха, не тръгне по най-кратката пътека, а по лежащата далеч от него, така не би било добре, ако някой човек иска да върви по различен от подходящия за него духовен път. Относно това също и сред теософското движение, което още трябва да се развие от своя начален стадий, царят доста неясни представи.
Мисли се, че има само един-единствен път на познанието и че това е пътят на йога.
Само че ориенталският йога-път не е нито единственият, нито най-подходящият за хора, които живеят в европейските културни области. Който разглежда нещата само отвън, естествено почти не може да има представа за какво се касае тук, понеже човешката природа общо взето не изглежда така различна при различните раси. Но ако голямата разлика между човешките типове се разгледа с окултни сили, се разбира, че нещо, което е добро за ориенталците, а може би и за отделни хора в нашата култура, съвсем не е правилно за всички. Има хора, но малко, сред европейските условия, които биха могли да вървят по ориенталския път йога. За най-голямата част от европейците той е непроходим, донася илюзии и душевни разрушения.
към текста >>
Човекът трябва да свикне да
мисли
за взаимовръзките в света, изхождайки от обширни, безкористни гледни точки.
Каквото е необходимо в най-висока степен при розенкройцерското обучение, обикновено не му се обръща достатъчно внимание при всички други окултни обучения. Това е ясното логическо мислене, или поне стремежът към него. Най-напред е необходимо да се отстрани всяко объркано и пълно с предразсъдъци мислене.
Човекът трябва да свикне да мисли за взаимовръзките в света, изхождайки от обширни, безкористни гледни точки.
Затова ако някой иска като обикновен човек да тръгне по розенкройцерския път, най-доброто е изучаването на елементарните учения на духовната наука. Не е разумно възражение да се каже: Какво ме ползва да изучавам сведенията за по-висшите светове, за човешките раси и култури, за карма и превъплъщение, щом сам не мога да виждам и възприемам. Това не е разумно възражение, понеже именно заниманията с тези истини пречиства мисленето и така го дисциплинира, че човекът узрява за другите крачки, които водят към окултния път. В обикновения живот човекът мисли най-често съвсем разбъркано. Насоките и периодите на човешкото развитие и на планетната еволюция, правилните възгледи, които се разкриват пред знаещия, довеждат мисленето до подредени форми.
към текста >>
В обикновения живот човекът
мисли
най-често съвсем разбъркано.
Най-напред е необходимо да се отстрани всяко объркано и пълно с предразсъдъци мислене. Човекът трябва да свикне да мисли за взаимовръзките в света, изхождайки от обширни, безкористни гледни точки. Затова ако някой иска като обикновен човек да тръгне по розенкройцерския път, най-доброто е изучаването на елементарните учения на духовната наука. Не е разумно възражение да се каже: Какво ме ползва да изучавам сведенията за по-висшите светове, за човешките раси и култури, за карма и превъплъщение, щом сам не мога да виждам и възприемам. Това не е разумно възражение, понеже именно заниманията с тези истини пречиства мисленето и така го дисциплинира, че човекът узрява за другите крачки, които водят към окултния път.
В обикновения живот човекът мисли най-често съвсем разбъркано.
Насоките и периодите на човешкото развитие и на планетната еволюция, правилните възгледи, които се разкриват пред знаещия, довеждат мисленето до подредени форми. Всичко това е част от розенкройцерското обучение. То се нарича учене. Оттам учителят препоръчва на ученика да се занимае с елементарните уроци за реинкарнацията и кармата, за трите свята, акашовата хроника, еволюцията на Земята и човешките раси. Даденото в елементарните уроци на духовната наука, както тя се разпространява днес, е най-добрата подготовка за обикновения човек.
към текста >>
То се състои в това, че учителят дава указания на ученика как да концентрира
мисли
те си върху определени части на тялото.
Петото се нарича изучаване на съответствието между микрокосмоса и макрокосмоса.
То се състои в това, че учителят дава указания на ученика как да концентрира мислите си върху определени части на тялото.
Които са чули лекцията за отношението на сетивата към висшите светове, ще си спомнят, че целият свят участва в създаването на физическото тяло. Очите са създадени от светлината, от духовете, които действат в светлината. Всяка точка на физическото тяло стои във връзка с определена сила в космоса. Нека разгледаме точката в основата на носа. Някога етерната глава се е разпростирала далеч над физическото тяло.
към текста >>
Окултният учител насочва ученика да управлява
мисли
те си и да ги концентрира в тази точка.
Органът, който прави човека способен да казва аз за себе си, е свързан със съвсем определен процес по време на атлантското земно развитие.
Окултният учител насочва ученика да управлява мислите си и да ги концентрира в тази точка.
След това му дава една мантра58. Чрез това в тази точка на главата се събужда сила, която отговаря на определен процес в макрокосмоса. По този начин се предизвиква кореспонденция между микрокосмоса и макрокосмоса. Чрез съответна концентрация върху очите човекът стига до познание за Слънцето. Така той духовно открива цялата организация на макрокосмоса в собствените си органи.
към текста >>
То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да
мисли
, но да се научи да чувства в тези светове.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство.
То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове.
Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете. Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища. Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
към текста >>
Тя е насочена навътре и се опитва чрез преодоляване на всички сетивни впечатления и
мисли
да постигне по-висши състояния на съзнанието (разширение на съзнанието).
59) Контемплация, от латински: «съзерцание»; интензивна и засилена форма на медитацията, която съзнателно се отказва от помощни средства като изображения и др.
Тя е насочена навътре и се опитва чрез преодоляване на всички сетивни впечатления и мисли да постигне по-висши състояния на съзнанието (разширение на съзнанието).
към текста >>
128.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако човекът иска да
мисли
логично, и при това да остане несамостоятелен, може да пие много кафе.
Каквото причинявате с кафето на стомаха, правите същото и при мисленето, когато извършвате практически логически упражнения. Когато пиете кафе, в известен смисъл поощрявате логическата последователност в мисленето. И когато се каже, че пиенето на кафе означава повишаване на дейността, необходима за засилване на мисленето, това наистина е правилно. Но кафето поощрява логическото мислене само по несамостоятелен начин, то действа като принуда. Във вас чувствате известна несамостоятелност, нещо като въздействие отвън.
Ако човекът иска да мисли логично, и при това да остане несамостоятелен, може да пие много кафе.
Но когато иска да извършва мисловната дейност самостоятелно, тогава трябва да се освободи именно от нещата, които действат върху него. Той трябва да изгради в себе си силите, които произхождат от душата. Тогава ще разбере, че след съответните упражнения също и стомахът се оправя и остава в ред.
към текста >>
Насреща на подредената мисловна дейност стои мисленето, което не може да остане при дадена
мисъл
, безспирното неспокойно мислене.
Друго нещо.
Насреща на подредената мисловна дейност стои мисленето, което не може да остане при дадена мисъл, безспирното неспокойно мислене.
То действа разсейващо и мислите не могат да се свързват една с друга. И това мислене има своето съответствие в действието на определено вещество върху храносмилането и то се съдържа в чая. Чаят действа долу наистина върху обмяната на веществата така, както горе, в главата, действа предизвикващото беглите мисли.
към текста >>
То действа разсейващо и
мисли
те не могат да се свързват една с друга.
Друго нещо. Насреща на подредената мисловна дейност стои мисленето, което не може да остане при дадена мисъл, безспирното неспокойно мислене.
То действа разсейващо и мислите не могат да се свързват една с друга.
И това мислене има своето съответствие в действието на определено вещество върху храносмилането и то се съдържа в чая. Чаят действа долу наистина върху обмяната на веществата така, както горе, в главата, действа предизвикващото беглите мисли.
към текста >>
Чаят действа долу наистина върху обмяната на веществата така, както горе, в главата, действа предизвикващото беглите
мисли
.
Друго нещо. Насреща на подредената мисловна дейност стои мисленето, което не може да остане при дадена мисъл, безспирното неспокойно мислене. То действа разсейващо и мислите не могат да се свързват една с друга. И това мислене има своето съответствие в действието на определено вещество върху храносмилането и то се съдържа в чая.
Чаят действа долу наистина върху обмяната на веществата така, както горе, в главата, действа предизвикващото беглите мисли.
към текста >>
Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез
мисли
, че например някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни
мисли
.
Също както храносмилането съответства на мисловната дейност, така сърдечната и кръвната дейност съответстват на волевия и чувствения живот, така че всичко, което има влияние върху кръвта чрез определени вещества, чрез известен вид хранителни средства, предизвиква съответствие във волевата дейност. Това се вижда, особено когато се наблюдава обратното.
Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез мисли, че например някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни мисли.
Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма. Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа. Нещо друго е обаче, когато със средствата на окултизма се навлезе много по-дълбоко, именно там, където в основата лежи същинската причина. Предположете, че даден човек се разболее в сферата на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи.
към текста >>
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато
мисли
, в действителност
мисли
коремът му.
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Първият може да е слаб мислител, но да мисли самостоятелно, другият може да е силен мислител, но мисли несамостоятелно. От това отново можете да си извлечете поука.
към текста >>
Първият може да е слаб
мисли
тел, но да
мисли
самостоятелно, другият може да е силен
мисли
тел, но
мисли
несамостоятелно.
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Първият може да е слаб мислител, но да мисли самостоятелно, другият може да е силен мислител, но мисли несамостоятелно.
От това отново можете да си извлечете поука.
към текста >>
Но човекът трябва винаги да бъде господар на
мисли
те и представите си.
Трябва особено много да се погрижим да не даваме на тялото прекалено много или прекалено малко белтъчини. Тук непременно трябва да се намери правилната мярка. Защото при храносмилането белтъчините отговарят на това, което в мисловната дейност става при създаването на мисловните представи. Същата дейност, която в горния организъм предизвиква плодоносността на мисленето, в долния организъм се предизвиква чрез белтъчините. Ако те не се дават в уравновесено количество, тогава създават изобилие от сили, които в долната телесна дейност отговарят на образуването на представите в горния човек.
Но човекът трябва винаги да бъде господар на мислите и представите си.
Затова приемането на белтъчини трябва да остане в известни граници, иначе човекът ще бъде надмогнат от прекалена представна дейност, от която следва именно да е свободен. Това е имал предвид Питагор, когато е учил учениците си: Въздържайте се от боба!
към текста >>
Той е слаб
мисли
тел.
Естествено тогава идват хора и казват: Вижте, ядачът на ориз!
Той е слаб мислител.
– Да, такъв човек тогава още не се е развил, но не става въпрос за това, че се познават правилата и се мисли, че всеки трябва само да ги изпълни. Когато долният човек (обмяната на веществата) не съответства на горния (главата с нервно-сетивната система), чрез това могат да се предизвикат злини. Вземете някой човек, който отскоро е станал вегетарианец70. При този нов вегетарианец дейността долу протича по определен начин. Известни сили се преобразуват от материални в духовни.
към текста >>
– Да, такъв човек тогава още не се е развил, но не става въпрос за това, че се познават правилата и се
мисли
, че всеки трябва само да ги изпълни.
Естествено тогава идват хора и казват: Вижте, ядачът на ориз! Той е слаб мислител.
– Да, такъв човек тогава още не се е развил, но не става въпрос за това, че се познават правилата и се мисли, че всеки трябва само да ги изпълни.
Когато долният човек (обмяната на веществата) не съответства на горния (главата с нервно-сетивната система), чрез това могат да се предизвикат злини. Вземете някой човек, който отскоро е станал вегетарианец70. При този нов вегетарианец дейността долу протича по определен начин. Известни сили се преобразуват от материални в духовни. Но ако те не се употребят, действат неблагоприятно и могат дори да затруднят мозъчната дейност.
към текста >>
129.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И понеже човек постепенно свиква и се вживява с
мисли
те си в тази област, би могло да бъде от полза, ако често оставяме такива
мисли
да преминават пред вътрешните ни очи.
Пътищата на кармата се разбират по-добре, когато се разгледа съдбата на човешката душа между смъртта и ново раждане. Днес ще ни занимаят някои моменти от пътя, който душата изминава между смъртта и ново раждане. Ще разгърнем картината на съдбата на душата след смъртта.
И понеже човек постепенно свиква и се вживява с мислите си в тази област, би могло да бъде от полза, ако често оставяме такива мисли да преминават пред вътрешните ни очи.
към текста >>
Етерното тяло е носителят на темперамента, също на
мисли
те, представите, които се запазват в душата.
Първо имаме физическото тяло. В основата му като първообраз стои етерното тяло. В известно отношение това етерно тяло е творецът на физическото тяло. Можем с относително право да кажем, че етерното тяло наподобява физическото. Именно в областта на главата етерното тяло е вид копие на физическото тяло.
Етерното тяло е носителят на темперамента, също на мислите, представите, които се запазват в душата.
Когато една мисъл стане постоянна собственост на човека, така че да е винаги на разположение, тогава се е отпечатала в етерното тяло. Етерното тяло, а именно най-гъстата му част е носител на паметта. Третата част на човешката същност е астралното тяло, носителят на силните желания и страсти, които изплуват в човека чрез неговите потребности. Не съществува рязка граница между етерното и астралното тяло. Четвъртата част от човешката същност е азът.
към текста >>
Когато една
мисъл
стане постоянна собственост на човека, така че да е винаги на разположение, тогава се е отпечатала в етерното тяло.
В основата му като първообраз стои етерното тяло. В известно отношение това етерно тяло е творецът на физическото тяло. Можем с относително право да кажем, че етерното тяло наподобява физическото. Именно в областта на главата етерното тяло е вид копие на физическото тяло. Етерното тяло е носителят на темперамента, също на мислите, представите, които се запазват в душата.
Когато една мисъл стане постоянна собственост на човека, така че да е винаги на разположение, тогава се е отпечатала в етерното тяло.
Етерното тяло, а именно най-гъстата му част е носител на паметта. Третата част на човешката същност е астралното тяло, носителят на силните желания и страсти, които изплуват в човека чрез неговите потребности. Не съществува рязка граница между етерното и астралното тяло. Четвъртата част от човешката същност е азът.
към текста >>
Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и
мисли
за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава.
Тогава в душата се появява усещане от особен вид. Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода. Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока.
Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава.
към текста >>
Мисли
те и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло.
Тогава човекът бива насочен към родителската двойка, която е приблизително подходяща за новото му въплъщение. Само възможно най-доброто тяло може да му бъде прибавено. Включването на физическото тяло не става само според тази единствена гледна точка, а се определя също мястото и околността, където човекът ще се развива. Всичко това се определя от действията, извършени от хората в предишния им живот. Каквото се включва от астралната субстанция, са способностите, които той си е изградил.
Мислите и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло.
Етерното тяло обуславя от своя страна изграждането на физическото тяло. Как става така, че човекът среща именно ситуацията, в която бива въведен при новото си въплъщение? Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека. Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло. Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план.
към текста >>
Когато човекът има някаква
мисъл
, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло.
Каквото се включва от астралната субстанция, са способностите, които той си е изградил. Мислите и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло. Етерното тяло обуславя от своя страна изграждането на физическото тяло. Как става така, че човекът среща именно ситуацията, в която бива въведен при новото си въплъщение? Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека.
Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло.
Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план. Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана.
към текста >>
Чувствата и
мисли
те, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план.
Мислите и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло. Етерното тяло обуславя от своя страна изграждането на физическото тяло. Как става така, че човекът среща именно ситуацията, в която бива въведен при новото си въплъщение? Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека. Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло.
Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план.
Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана. Както всяка мисъл създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана.
към текста >>
Както всяка
мисъл
създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана.
Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план. Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана.
Както всяка мисъл създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана.
Делата също имат своето съответствие в по-висшите светове, и то в света будхи. Следователно мислите имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана, делата в – будхи-план.
към текста >>
Следователно
мисли
те имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана, делата в – будхи-план.
Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана. Както всяка мисъл създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана. Делата също имат своето съответствие в по-висшите светове, и то в света будхи.
Следователно мислите имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана, делата в – будхи-план.
към текста >>
мисли
– астрално поле
мисли – астрално поле
към текста >>
130.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Мисли
за вечността са изпълвали душата им.
Те се събират рано надвечер. В мълчаливо мислене е трябвало да си изяснят какво означава това най-важно събитие. Събирали се заедно и в тъмнината оставали в дълбоко мълчание. Оставали часове наред в тъмното помещение, докато настъпи среднощ.
Мисли за вечността са изпълвали душата им.
Срещу полунощ прозвучавали тайнствени, засилващи се и отслабващи звуци, изпълващи пространството. Учениците, които възприемали тези тонове, знаели, че това е музиката на сферите. Дълбоко молитвено смирение и благоговение изпълвало сърцата им. Тогава бавно просветлявало. Светлината идвала от слабо осветен диск.
към текста >>
131.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез
мисли
те на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света.
Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията.
Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света.
С молитвата се постига същото повече по чувствен начин.
към текста >>
Ще си представим нещата по правилен начин, ако ги
мисли
м така: Някога, в лемурийската епоха, на тази Земя още не е имало физически човек в сегашен с
мисъл
като най-висше същество, а е имало само един вид най-висшата животинска обвивка на нашия днешен човек; имало е същества, които тогава са се състояли от четирите нисши члена на човешката природа.
Ще си представим нещата по правилен начин, ако ги мислим така: Някога, в лемурийската епоха, на тази Земя още не е имало физически човек в сегашен смисъл като най-висше същество, а е имало само един вид най-висшата животинска обвивка на нашия днешен човек; имало е същества, които тогава са се състояли от четирите нисши члена на човешката природа.
Това, което е висшата човешка същност, което е вечно в човешката природа, което чрез трите заложби – манас, будхи, атма – ще продължи да се развива в бъдеще, дотогава е почивало в лоното на божествеността. Искате ли да си представите фактите, както са протекли по онова време, макар в малко тривиален, но по-нагледен начин, представете си, че всички хора, които живеят днес в цялото човечество, са си изградили до онзи момент тела, които са направили възможно да се приеме човешката душа, както една гъба може да всмуче водата.
към текста >>
Научили сте безкрайно много, възприели сте много
мисли
и представи.
Научили сте безкрайно много, възприели сте много мисли и представи.
От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си. Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст. Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало.
към текста >>
132.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но никога не бихте могли да го направите, ако не е имало часовникар, който да е из
мисли
л предварително това (идеята на часовника), за което вие
мисли
те сега.
Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества, духовните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в сравнение със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно. Тогава не биха могли да го кажат, а същевременно биха видели понятието, и то като дейност, дори като същество. Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие. Можете да си изградите представа за това, ако си представите как протича някаква човешка дейност. Можете да си създадете понятие за един часовник, за механиката на часовника и движението на стрелките.
Но никога не бихте могли да го направите, ако не е имало часовникар, който да е измислил предварително това (идеята на часовника), за което вие мислите сега.
Каквото той е вложил, сега вие го мислите.
към текста >>
Каквото той е вложил, сега вие го
мисли
те.
Тогава не биха могли да го кажат, а същевременно биха видели понятието, и то като дейност, дори като същество. Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие. Можете да си изградите представа за това, ако си представите как протича някаква човешка дейност. Можете да си създадете понятие за един часовник, за механиката на часовника и движението на стрелките. Но никога не бихте могли да го направите, ако не е имало часовникар, който да е измислил предварително това (идеята на часовника), за което вие мислите сега.
Каквото той е вложил, сега вие го мислите.
към текста >>
Въздействието на Отче наш е било влято в
мисли
те, и както е вярно, че човекът може много добре да смила храната, без някой физиолог да му казва как да го прави, също така е истина, че който се моли с Отче наш, чувства въздействието без да му се обяснява.
Отче наш е молитва, която ще има значение и след хиляди години, понеже е мисловна мантра.
Въздействието на Отче наш е било влято в мислите, и както е вярно, че човекът може много добре да смила храната, без някой физиолог да му казва как да го прави, също така е истина, че който се моли с Отче наш, чувства въздействието без да му се обяснява.
Въздействието на Отче наш е налице, понеже лежи в мощта на самите мисли. Но към това се прибавя и по-висше познание, което предава по-дълбоко значение на Отче наш и никой не бива да го игнорира. Такъв е пътят, който са изминали религиозните истини.
към текста >>
Въздействието на Отче наш е налице, понеже лежи в мощта на самите
мисли
.
Отче наш е молитва, която ще има значение и след хиляди години, понеже е мисловна мантра. Въздействието на Отче наш е било влято в мислите, и както е вярно, че човекът може много добре да смила храната, без някой физиолог да му казва как да го прави, също така е истина, че който се моли с Отче наш, чувства въздействието без да му се обяснява.
Въздействието на Отче наш е налице, понеже лежи в мощта на самите мисли.
Но към това се прибавя и по-висше познание, което предава по-дълбоко значение на Отче наш и никой не бива да го игнорира. Такъв е пътят, който са изминали религиозните истини.
към текста >>
133.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хората са далеч от
мисъл
та да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество.
Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството.
Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество.
Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене. И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу Светия дух.
към текста >>
Докато днес даден човек, който има умни
мисли
, не може да дочака кога
мисли
те му, изложени и отпечатани на хартия, ще се понесат из света, в старите времена е било напълно обратното.
Ако искаме да се придържаме към едно нещо, което може би в това отношение се е появило най-силно на повърхността на външната история, то е великата езотерична християнска школа, която Апостол Павел сам е основал в Атина – школата на Дионисий Ареопагита94. Учените говорят за Псевдо-Дионисий, понеже произведенията, носещи това име, могат да се докажат едва от 6-ти век насам. В това отношение те няма да улучат истината, докато не им стане ясно, че в течение на времето обичаите съществено са се променили.
Докато днес даден човек, който има умни мисли, не може да дочака кога мислите му, изложени и отпечатани на хартия, ще се понесат из света, в старите времена е било напълно обратното.
Свещените истини са се опазвали строго от широката публичност и не са се хвърляли на главата на всекиго. Само тези, които са били познати и са давали потвърждение, че по достоен начин и с чувство за правдивост ще приемат такива истини, само те са можели да ги получат.
към текста >>
134.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид
мисли
.
Изглежда, като че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история. Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност. Авторът казва следното: «Нека да вземем притчата за нечестния управител, която особено често дава повод (за размишление?). Да я вземем сама по себе си само до изречението: Господарят похвали нечестния управител, понеже е постъпил умно. Защо отделяме всички други изречения, ще стане ясно по-късно.
Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли.
Ако вземем притчата като притча, тя просто иска да каже, че управителят е знаел, че ще последва сметката и след това уволняването. Поради това обмисля какво може да направи и веднага прилага единственото средство. Това е умно действие. Дори самият ощетен господар е трябвало да го признае. Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това!
към текста >>
Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и
мисли
м, че изречението трябва да има с
мисъл
а: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана.
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог. Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри».
Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана.
Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти. Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното. Това е материализъм, който е причината за другия, естественонаучния материализъм. Тук материализмът се потапя в душите и тогава не е възможно да се направи нищо друго освен фактите на природната наука да се интерпретират материалистически.
към текста >>
Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги
мисли
те символично.
Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения. Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46. Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят. От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото.
Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично.
Така е също и с характера на звученето в такива притчи. Характерно е дори, че физическият израз на такива притчи е отблъскващ.
към текста >>
Древните окултисти са си представяли особени регенти за обиколката на Слънцето и са
мисли
ли правилното.
Древните окултисти са си представяли особени регенти за обиколката на Слънцето и са мислили правилното.
Цялата система обикаля и така са определяли времето съответно на обиколката през дванадесетте знака на Зодиака: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни и т. н. Знаете, че едно проявление в развитието на една мирова система се нарича манвантара, която винаги се следва от пралая като състояние на покой, и че такива състояния се сменят като ден и нощ.
към текста >>
135.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Началните букви на програмата предават основните му
мисли
121.
Имаме такъв опит в мистерийните драми на Едуард Шуре120. Тук Шуре се опитва да възобнови мистерийните игри. Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света. Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле. Розенкройцерството провежда даденото от християнството в бъдещето.
Началните букви на програмата предават основните му мисли121.
към текста >>
Би трябвало повече да
мисли
м как да помогнем на цялото човечество, отколкото как науката за духа може да помогне на нас.
На когото науката за духа не дава знания за живота, той не я е разбрал, защото тя е извор на вътрешно жизнено доволство от бъдещето. Ако материализмът все повече се засилва и с това също и егоизмът, който принадлежи към първия, човечеството все повече ще изпада в песимизъм, който е шлаката на изгорелия дух. Приеме ли човечеството науката за духа, отново ще му бъде дадена истинската ведрина, която същевременно е изворът на здравето. Дисхармонията в крайна сметка е излив на егоизма, а ведрото, радостно настроение избликва от висшия човек. Колкото повече висшето, божественото навлиза в човека, толкова той ще става все по-блажен.
Би трябвало повече да мислим как да помогнем на цялото човечество, отколкото как науката за духа може да помогне на нас.
Когато се запознаваме с етиката на свръхличностното, все повече се приближаваме до опознаването на извора на вечната ведрина и радост, вечната младост.
към текста >>
Дори това, което човекът трябва да изживее като болка, се преобразява в лицето на
мисли
теля и се появява облагородено.
Целта на теософията (антропософията) не лежи в отрицанието, а в одобрението. Свръхличностното означава отрицание, свръхличностното – одобрение, дори и когато се проявява слабо. Това, което произлизайки от същността на човечеството, същевременно ни показва задачата на науката за духа: «По плодовете ще я познаете», по това, че тя прави хората способни и подходящи за живота, с лица, които са израз на хармонична душа. Духът никога не се отразява в едно измъчено лице.
Дори това, което човекът трябва да изживее като болка, се преобразява в лицето на мислителя и се появява облагородено.
Изразът на болката се показва пречистен в хармоничното лице на мислещия. Измъченото лице е израз на все още непреодолян егоизъм. Науката за духа ни насочва да излезем от себе си навън, но не да се изгубим, а външният свят да ни запази. Тя ще ни изведе от личностното не чрез унищожаване на личността в безличното, а чрез покачване към свръхличното.
към текста >>
136.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Каквото
мисли
м, говорим и учим, са абстрактни понятия, първоначално това е спекулация.
Астралният свят се схваща постепенно, когато се обработва чувството, а това става чрез имагинацията. Искам да ви покажа как тя се появява пред човека, как го обучава и го извежда в астралния свят. Това става тогава, когато всички човешки представи, които иначе са дадени като абстрактни понятия и догми, се превърнат в картини, пристъпят като картинни образи.
Каквото мислим, говорим и учим, са абстрактни понятия, първоначално това е спекулация.
Те никого не извеждат нагоре във висшите светове. Едва когато понятията се превърнат в картинни образи, тогава човекът постепенно получава достъп до висшите светове.
към текста >>
Как става превръщането на
мисли
те в картини?
Как става превръщането на мислите в картини?
В розенкройцерската школа учителят казва на ученика: «Погледни растението. То протяга корените си надолу в почвата, стъблото се издига право нагоре, а горе се намират цветът и плодът. Сравни сега растението с човека. При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека. В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането.
към текста >>
Когато ви говоря, моите
мисли
са в мен.
Когато ви говоря, моите мисли са в мен.
Аз ги обличам с думи. Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите мисли се представят пред вашата душа. Ларинксът е апаратът, който предизвиква въздушните вълни, за да изведе навън това, което е в душата. Когато някой изнамери апарат, чрез който вълните биха могли да се втвърдяват, тогава бихте могли да съберете моите мисли, моите думи. В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
към текста >>
Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите
мисли
се представят пред вашата душа.
Когато ви говоря, моите мисли са в мен. Аз ги обличам с думи.
Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите мисли се представят пред вашата душа.
Ларинксът е апаратът, който предизвиква въздушните вълни, за да изведе навън това, което е в душата. Когато някой изнамери апарат, чрез който вълните биха могли да се втвърдяват, тогава бихте могли да съберете моите мисли, моите думи. В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
към текста >>
Когато някой изнамери апарат, чрез който вълните биха могли да се втвърдяват, тогава бихте могли да съберете моите
мисли
, моите думи.
Когато ви говоря, моите мисли са в мен. Аз ги обличам с думи. Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите мисли се представят пред вашата душа. Ларинксът е апаратът, който предизвиква въздушните вълни, за да изведе навън това, което е в душата.
Когато някой изнамери апарат, чрез който вълните биха могли да се втвърдяват, тогава бихте могли да съберете моите мисли, моите думи.
В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
към текста >>
137.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Когато интензивно се
мисли
за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън.
В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в душата му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове. Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите.
Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън.
Сетивният орган започва да се движи кръгообразно. Казва се, че колелото се върти, че оживява. При обикновените хора не съществува такъв орган на това място или най-многото той се намира там в зачатък. Чрез обучението това проблясване се поражда, когато астралното тяло се намира извън физическото тяло. Получава се впечатление за въртящо се колело, което ясновидецът може да наблюдава отвън.
към текста >>
Това са изключително интимни процеси, упражняване в
мисли
, които имат способността да развият такива органи.
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи.
Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи.
При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите. Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло. Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено.
към текста >>
При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези
мисли
и да
мисли
за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи.
При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло. Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено.
към текста >>
Когато човекът
мисли
за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло.
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи. При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло.
Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено.
към текста >>
Когато се каже: «Трябва да вземеш една обикновена
мисъл
и без да допускаш друга
мисъл
, като отблъскваш всички други
мисли
, да я
мисли
ш възможно най-интензивно» – така човекът трябва да приложи известно усилие.
Представете си, че през деня правите нещо за усилването на физическото и етерното тяло, за възстановяването, така че чрез тяхната собствена същност и ритъм да трептят в съзвучие с големия Космос. Тогава ще сте в състояние сами да се ползвате от силите на астралното тяло. И това трябва да се направи. Не е необходимо веднага да се прави, но идва моментът, когато трябва да стане. Когато учителят каже: «Трябва да концентрираш мисленето», тогава не се има предвид само обикновеното мислене.
Когато се каже: «Трябва да вземеш една обикновена мисъл и без да допускаш друга мисъл, като отблъскваш всички други мисли, да я мислиш възможно най-интензивно» – така човекът трябва да приложи известно усилие.
За такова усилие става въпрос. Не предметът трябва да интересува и да пленява вниманието.
към текста >>
Лесно е например да се
мисли
за Наполеон, но много е трудно в продължение на продължително време непрекъснато да се
мисли
за една кибритена клечка.
Лесно е например да се мисли за Наполеон, но много е трудно в продължение на продължително време непрекъснато да се мисли за една кибритена клечка.
Това обаче е най-същественото. Тогава ще видите как след известно време получавате известна вътрешна сила и сигурност. Тогава от едно вътрешно изживяване се чувства дали упражнението има някакво въздействие.
към текста >>
Но не трябва да
мисли
те, че кармата действа така, че в следващия живот можем веднага да изплатим всичко, което сме причинили в предишния.
Но не трябва да мислите, че кармата действа така, че в следващия живот можем веднага да изплатим всичко, което сме причинили в предишния.
към текста >>
Не е нужно от сутрин до вечер да
мисли
те за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име.
Най-голямата заблуда е някой да иска да намери аза, себето в себе си. Правилното е човек да се откъсне от себе си чрез задълбочаването във всичките детайли на света. Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява. Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път. И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща.
Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име.
Достатъчно е да познавате мислите. Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик. Ако той ги съхранява в себе си така, както в обикновения живот има своите инстинкти, мотиви и пориви, тогава тези мисли са крачки, които ще го изведат до свръхсетивното поле на познанието, те ще означават за него проникване в мировата мъдрост, проникване до любовта чрез познанието.
към текста >>
Достатъчно е да познавате
мисли
те.
Правилното е човек да се откъсне от себе си чрез задълбочаването във всичките детайли на света. Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява. Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път. И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща. Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име.
Достатъчно е да познавате мислите.
Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик. Ако той ги съхранява в себе си така, както в обикновения живот има своите инстинкти, мотиви и пориви, тогава тези мисли са крачки, които ще го изведат до свръхсетивното поле на познанието, те ще означават за него проникване в мировата мъдрост, проникване до любовта чрез познанието.
към текста >>
Има
мисли
, без които езотерикът не може да бъде езотерик.
Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява. Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път. И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща. Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име. Достатъчно е да познавате мислите.
Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик.
Ако той ги съхранява в себе си така, както в обикновения живот има своите инстинкти, мотиви и пориви, тогава тези мисли са крачки, които ще го изведат до свръхсетивното поле на познанието, те ще означават за него проникване в мировата мъдрост, проникване до любовта чрез познанието.
към текста >>
Ако той ги съхранява в себе си така, както в обикновения живот има своите инстинкти, мотиви и пориви, тогава тези
мисли
са крачки, които ще го изведат до свръхсетивното поле на познанието, те ще означават за него проникване в мировата мъдрост, проникване до любовта чрез познанието.
Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път. И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща. Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име. Достатъчно е да познавате мислите. Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик.
Ако той ги съхранява в себе си така, както в обикновения живот има своите инстинкти, мотиви и пориви, тогава тези мисли са крачки, които ще го изведат до свръхсетивното поле на познанието, те ще означават за него проникване в мировата мъдрост, проникване до любовта чрез познанието.
към текста >>
138.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Не само чувствата и
мисли
те при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му.
Но за този, който има окултни познания, има огромна разлика между един човек, роден в Ориента, и друг, роден в Европа или в Америка. Това се вижда до физическата природа. Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
Не само чувствата и мислите при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му.
Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и биологията не могат да кажат нищо за тях. Затова трябва да се има предвид човешката природа и не може на всички хора да се посочи същия път за издигане до висшите светове чрез по-висшето развитие.
към текста >>
Не бива обаче да се
мисли
, че всички хора стоят равностойно в нашето пето културно течение.
Не само мисленето се променя през дългото време от атлантската катастрофа насам, а също астралното, етерното и физическото тяло.
Не бива обаче да се мисли, че всички хора стоят равностойно в нашето пето културно течение.
Запазили са се много свойства от предишните културни течения. Това, което се е развило едно след друго, още живее едно до друго.
към текста >>
Мисли
те и чувствата са реалности, които се разпространяват навън в света.
Който познава духовните истини, знае, че зад физическите факти е скрито нещо друго, той знае, че причината хората днес да са материалисти, е, че те се намират под външни материалистически влияния. Но при това не става въпрос само за външните възприятия. От гледната точка на окултизма учим да опознаваме другите причини.
Мислите и чувствата са реалности, които се разпространяват навън в света.
Ние сме заобиколени от материалистически мисли. Навсякъде около нас се носят такива мисли. Даже и в области, където при селяните не достигат никакви книги или списания, в които са изложени материалистически възгледи, въпреки това те са заобиколени от тези материалистически мисли, които ги повлияват.
към текста >>
Ние сме заобиколени от материалистически
мисли
.
Който познава духовните истини, знае, че зад физическите факти е скрито нещо друго, той знае, че причината хората днес да са материалисти, е, че те се намират под външни материалистически влияния. Но при това не става въпрос само за външните възприятия. От гледната точка на окултизма учим да опознаваме другите причини. Мислите и чувствата са реалности, които се разпространяват навън в света.
Ние сме заобиколени от материалистически мисли.
Навсякъде около нас се носят такива мисли. Даже и в области, където при селяните не достигат никакви книги или списания, в които са изложени материалистически възгледи, въпреки това те са заобиколени от тези материалистически мисли, които ги повлияват.
към текста >>
Навсякъде около нас се носят такива
мисли
.
Който познава духовните истини, знае, че зад физическите факти е скрито нещо друго, той знае, че причината хората днес да са материалисти, е, че те се намират под външни материалистически влияния. Но при това не става въпрос само за външните възприятия. От гледната точка на окултизма учим да опознаваме другите причини. Мислите и чувствата са реалности, които се разпространяват навън в света. Ние сме заобиколени от материалистически мисли.
Навсякъде около нас се носят такива мисли.
Даже и в области, където при селяните не достигат никакви книги или списания, в които са изложени материалистически възгледи, въпреки това те са заобиколени от тези материалистически мисли, които ги повлияват.
към текста >>
Даже и в области, където при селяните не достигат никакви книги или списания, в които са изложени материалистически възгледи, въпреки това те са заобиколени от тези материалистически
мисли
, които ги повлияват.
Но при това не става въпрос само за външните възприятия. От гледната точка на окултизма учим да опознаваме другите причини. Мислите и чувствата са реалности, които се разпространяват навън в света. Ние сме заобиколени от материалистически мисли. Навсякъде около нас се носят такива мисли.
Даже и в области, където при селяните не достигат никакви книги или списания, в които са изложени материалистически възгледи, въпреки това те са заобиколени от тези материалистически мисли, които ги повлияват.
към текста >>
Ако разпитаме как е било в епохите, когато се е знаело още нещо за окултните сили, ще узнаем, че се е полагало грижа, например в Китай, при пристъпването на човека във физическия свят той да бъде посрещнат от хора, изпълнени с духовни
мисли
.
Ако разпитаме как е било в епохите, когато се е знаело още нещо за окултните сили, ще узнаем, че се е полагало грижа, например в Китай, при пристъпването на човека във физическия свят той да бъде посрещнат от хора, изпълнени с духовни мисли.
Това е нещо различно, отколкото ако той бъде посрещнат от материалистическия лекар в една материалистически мислеща среда. Там към човека пристъпват съвсем други неща, отколкото е било по-рано в една среда, изпълнена с духовни мисли. Тук трябва да се потърси причината за материалистическата нагласа на хората. От 13-то, 14-то столетие насам, още при своето раждане, човекът навлиза в една материалистическа атмосфера. Това трябва да бъде така.
към текста >>
Там към човека пристъпват съвсем други неща, отколкото е било по-рано в една среда, изпълнена с духовни
мисли
.
Ако разпитаме как е било в епохите, когато се е знаело още нещо за окултните сили, ще узнаем, че се е полагало грижа, например в Китай, при пристъпването на човека във физическия свят той да бъде посрещнат от хора, изпълнени с духовни мисли. Това е нещо различно, отколкото ако той бъде посрещнат от материалистическия лекар в една материалистически мислеща среда.
Там към човека пристъпват съвсем други неща, отколкото е било по-рано в една среда, изпълнена с духовни мисли.
Тук трябва да се потърси причината за материалистическата нагласа на хората. От 13-то, 14-то столетие насам, още при своето раждане, човекът навлиза в една материалистическа атмосфера. Това трябва да бъде така. Но поради това за тези, които са искали да се издигнат в по-висшите светове, е трябвало да бъде създаден метод, чрез който те да станат достатъчно силни и здрави, и въпреки външните материалистически условия, да им е възможно да се издигнат в духовните светове.
към текста >>
Но когато човек иска да тръгне по пътя към висшите светове, трябва да свикне да може да
мисли
също и тогава, когато изворът на неговото мислене лежи само в неговата собствена душевност, без връзка с външния свят.
Ученето обаче представлява тук нещо различно от това, което се разбира под това понятие в обикновения живот. Тук то означава определено усвояване на представи и понятия, което се нарича несетивно мислене. Цялото мислене на обикновения човек е свързано с външната сетивност. Разгледайте всичко, което изживявате от сутрин до вечер и премахнете мислено всичко, което сте видели или чули външно. За повечето хора тогава остава или много малко, или съвсем нищо.
Но когато човек иска да тръгне по пътя към висшите светове, трябва да свикне да може да мисли също и тогава, когато изворът на неговото мислене лежи само в неговата собствена душевност, без връзка с външния свят.
към текста >>
Единственият начин да се
мисли
несетивно в европейските страни, е математиката.
Единственият начин да се мисли несетивно в европейските страни, е математиката.
Детето учи, че две по две е четири, най-напред опирайки се на външното наблюдение, с пръстите или с други предмети и на ужасните сметачни машини. Но човекът не стига в тази област до удовлетворителен резултат, докато не може да си създаде тези представи без патериците на външното наблюдение. Един кръг никога не може да се види във външната действителност, кръгове, които се начертават на дъската, са наредени една до друга купчинки тебешир. Едва мисловният кръг е точен. Кръгът трябва да се конструира в духа, човек трябва да може да мисли за кръга.
към текста >>
Кръгът трябва да се конструира в духа, човек трябва да може да
мисли
за кръга.
Единственият начин да се мисли несетивно в европейските страни, е математиката. Детето учи, че две по две е четири, най-напред опирайки се на външното наблюдение, с пръстите или с други предмети и на ужасните сметачни машини. Но човекът не стига в тази област до удовлетворителен резултат, докато не може да си създаде тези представи без патериците на външното наблюдение. Един кръг никога не може да се види във външната действителност, кръгове, които се начертават на дъската, са наредени една до друга купчинки тебешир. Едва мисловният кръг е точен.
Кръгът трябва да се конструира в духа, човек трябва да може да мисли за кръга.
към текста >>
Човекът, който се вживее в ученията на антропософския мироглед, има едно средство да се научи да
мисли
несетивно.
Човекът, който се вживее в ученията на антропософския мироглед, има едно средство да се научи да мисли несетивно.
Истинската антропософия винаги ще се стреми да развива колкото се може повече несетивното мислене. Разглеждайки антропософските учения, срещаме описания на състояния, които не можем да видим. Когато разглеждаме развитието на нашата Земя и от какво е произлязла тя, описваме онези планетни състояния, когато всичко е било различно от стадия, в който се намира нашата сегашна Земя. Описваме Старата Луна – не сегашната, – когато няма още твърда минерална земна почва, върху която човекът да върви, а планетата е от един вид растителна природа. В тази маса, която можем да сравним със сготвена салата или спаначено пюре, е имало твърди частици само от такъв вид, какъвто днес е кората на дърветата.
към текста >>
Авторът дава с нея само възможността
мисли
те сами да се развиват.
До него можем да стигнем също и с изучаването на една книга, каквато е «Философия на свободата».
Авторът дава с нея само възможността мислите сами да се развиват.
Там отделните мисли произлизат от самите себе си в изцяло несетивно мислене, от само себе си се подреждат така, че не би могла да се премахне нито една мисъл оттам, където тя стои и да се премести на друго място, също както не може да се отреже ръката от тялото и да се постави на друго място. Това е пътят на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
Там отделните
мисли
произлизат от самите себе си в изцяло несетивно мислене, от само себе си се подреждат така, че не би могла да се премахне нито една
мисъл
оттам, където тя стои и да се премести на друго място, също както не може да се отреже ръката от тялото и да се постави на друго място.
До него можем да стигнем също и с изучаването на една книга, каквато е «Философия на свободата». Авторът дава с нея само възможността мислите сами да се развиват.
Там отделните мисли произлизат от самите себе си в изцяло несетивно мислене, от само себе си се подреждат така, че не би могла да се премахне нито една мисъл оттам, където тя стои и да се премести на друго място, също както не може да се отреже ръката от тялото и да се постави на друго място.
Това е пътят на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
Ако си представим тези неща имагинативно, не само нашите
мисли
, но и нашите чувства ще бъдат насочени навътре в заобикалящия ни свят.
Ако си представим тези неща имагинативно, не само нашите мисли, но и нашите чувства ще бъдат насочени навътре в заобикалящия ни свят.
Ние се научаваме да познаваме вътрешното съотношение между растение и човек. Опознаваме чистата невинна растителна природа, която не е проникната още от страсти и копнежи, и природата на човека, при когото невинната растителна субстанция се е преобразувала в проникнатата от страсти, желания и копнежи плът. Но към това в неговото същество същевременно навлиза нещо висше и той постига своето ясно дневно съзнание. Растението спи, а човекът е постигнал своето ясно дневно съзнание чрез това, че е роден в плът, проникната от силни пориви, страсти и инстинкти. Заради това той е трябвало да направи пълното завъртане.
към текста >>
Това не е абстрактно мислене, а състояние, в което чувстваме всяка степен от развитието, а не само я
мисли
м.
В миналото ние виждаме невинната растителна природа, в настоящето виждаме пронизания от страсти човек, а в бъдеще ще виждаме как човекът с пречистеното тяло приема духовния слънчев лъч в Свещения съд на Граала, като по-висша степен на развитието на растителния съд.
Това не е абстрактно мислене, а състояние, в което чувстваме всяка степен от развитието, а не само я мислим.
Когато по този начин чувстваме какво се развива, постепенно се издигаме така, че чрез картинните образи стигаме до имагинативното познание. Образът на Свещения Граал застава пред нас, когато освободим тези картини от сетивността и приемем образа от онзи висш свят.
към текста >>
Днес
мисли
те, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни
мисли
и чувства.
Такива картини имаме в печатите и колоните,17 както бяха представени в Мюнхен при конгреса за началото и края на човешкото развитие и Апокалипсиса. По-рано човекът е съществувал на една Земя, която е била огнено-течна. Той постепенно достига до своето сегашно тяло чрез много въплъщения и ще се развива още през много въплъщения. Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето. В бъдеще те ще са възпроизводителните органи.
Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства.
По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите мисли в думите и трептенията на въздуха. Както в миналото човекът е слязъл от една светлинна и топлинна сфера, така в бъдеще той сам ще създава топлина и светлина.
към текста >>
По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите
мисли
в думите и трептенията на въздуха.
По-рано човекът е съществувал на една Земя, която е била огнено-течна. Той постепенно достига до своето сегашно тяло чрез много въплъщения и ще се развива още през много въплъщения. Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето. В бъдеще те ще са възпроизводителните органи. Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства.
По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите мисли в думите и трептенията на въздуха.
Както в миналото човекът е слязъл от една светлинна и топлинна сфера, така в бъдеще той сам ще създава топлина и светлина.
към текста >>
139.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Гьоте пояснява един процес, протичащ в онзи човек, в когото най-висшите идеи,
мисли
и представи се превръщат в чувства и усещания.
Пренесени сме в тази ситуация. Показва ни се един поклонник, който, ако го запитаме, не би могъл да ни каже според разума си това, което току-що изложихме като езотерична християнска идея, но това би могъл да го направи един поклонник, в чието сърце и душа живеят тези идеи, превърнати в чувства. Не е лесно да открием всичко скрито в това стихотворение, наречено «Тайните».
Гьоте пояснява един процес, протичащ в онзи човек, в когото най-висшите идеи, мисли и представи се превръщат в чувства и усещания.
Чрез какво се извършва това преобразуване?
към текста >>
Душата преобразува своите изживявания, идеи и
мисли
.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом. Той слуша суровия си баща.
Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли.
Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>
140.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Например лоши
мисли
, които хората излъчват, привличат лоши същества в аурата на човека, защото там те намират храна.
За този, който разбира духовния свят, не важи въпросът: «Защо съществата се намират там, а другаде ги няма.» Не бива да питаме за произхода им; той лежи във Всемира. Даде ли им се повод за хранене, съществата прииждат.
Например лоши мисли, които хората излъчват, привличат лоши същества в аурата на човека, защото там те намират храна.
Тогава в неговата аура се въплъщават определени същества.
към текста >>
Продължим ли тези
мисли
, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества!
Продължим ли тези мисли, ще трябва да си кажем: Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества!
Движим се във въздуха и той не се състои само от химични субстанции, а все е откровение на духовни същества. Ние сме обкръжени и изцяло проникнати от тези духовни същества и ако човекът не иска да има съвсем тъжна, изсушаваща живота му съдба, трябва в бъдеще да има познания за това, което живее около него. Без такива познания той няма да може да напредва. Човекът трябва да се запита: «Откъде произлизат тези същества? Откъде идват тези същества?
към текста >>
141.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Когато той
мисли
и чувства, това се отразява в астралното тяло, но преминава също в етерното и физическото тяло.
Етерното тяло на човека не е същото като етерното тяло на растенията. Във физическото и етерното тяло на човека се втичат през нощта сили от по-висш свят. Може да се случи следното: С будното си съзнание човекът непрекъснато действа върху физическото и етерното тяло.
Когато той мисли и чувства, това се отразява в астралното тяло, но преминава също в етерното и физическото тяло.
Там се отпечатва. По-рано физическото и етерното тяло са се проявявали изцяло по волята на висшите същества. Но когато човекът става самосъзнателен, тези висши същества постепенно престават да действат върху физическото и етерното тяло. Върху физическото и етерното тяло въздейства това, което живее в душата. Анатомът естествено не може да констатира какви промени се извършват във физическото и етерното тяло, но те се извършват.
към текста >>
Един гръцки храм е гръцка пространствена
мисъл
.
Един гръцки храм е гръцка пространствена мисъл.
Хората ще го разберат, ако биха могли да си представят, че протичат сили отгоре надолу и отдясно наляво. Можем да си представим три нарисувани ангела, носещи се във въздуха, така че знаем, че те се опират един на друг. При древните художници откриваме това чувство за пространството. Днес вече не го откриваме, дори не и при Бьоклин.31 На неговата Пиета има един ангел, при когото имаме чувството, че всеки момент ще падне.
към текста >>
Всеки път, когато човекът създаде истинска
мисъл
за пространството, дава възможност на съществата да изпълнят това пространство.
Чувството за пространството може да липсва дори на най-големия гений, ако му липсва духовна култура.
Всеки път, когато човекът създаде истинска мисъл за пространството, дава възможност на съществата да изпълнят това пространство.
Тогава ние заточваме висши същества долу в пространството. Съвсем други същества повикваме долу с гръцката колона и с хоризонтално поставената отгоре дървена конструкция, съвсем други с готическия дом и неговите остри дъги. Готическият дом се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин. При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл. Поради това, че храмът е това, което е, той е жилище на една висша същност, на един бог дори когато в него няма хора.
към текста >>
При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена
мисъл
.
Чувството за пространството може да липсва дори на най-големия гений, ако му липсва духовна култура. Всеки път, когато човекът създаде истинска мисъл за пространството, дава възможност на съществата да изпълнят това пространство. Тогава ние заточваме висши същества долу в пространството. Съвсем други същества повикваме долу с гръцката колона и с хоризонтално поставената отгоре дървена конструкция, съвсем други с готическия дом и неговите остри дъги. Готическият дом се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин.
При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл.
Поради това, че храмът е това, което е, той е жилище на една висша същност, на един бог дори когато в него няма хора. Но към готическата катедрала принадлежат хората. Тя трябва да се допълни с благоговението на хората и с издигнатите, сключени за молитва ръце. Гръцкият храм е обиталище на бога. Готическата катедрала е култово място и обиталище на бога само когато хората са там.
към текста >>
Пред душата ни отново се изправя
мисъл
та за Петдесятница.
Пред душата ни отново се изправя мисълта за Петдесятница.
Тя се изразява в един символ, който можем да опознаем чрез такива разглеждания, а именно, че хората създават чрез своята работа места за слизането на духовни същества, че те работят за одухотворяването на света.
към текста >>
Той е израз на
мисъл
та на ползата, на човешкия егоизъм.
Тогава дори една гара ще се изгражда по примера на гръцкия храм и готическата катедрала. Нашето време също има определен строителен стил, който му съответства. Това е универсалният магазин.
Той е израз на мисълта на ползата, на човешкия егоизъм.
Времето на ползата създава универсалния магазин като единствения оригинален стил.
към текста >>
В бъдеще ние ще видим кристализиралите антропософски
мисли
в това, което покрива Земята.
По-рано хората са влагали душевните си вълнения във строителния стил. Универсалният магазин е израз на чувствата на 19-то столетие. Но сега съществува вече едно духовно движение, което работи за по-късното одухотворяване. Хората, които разбират антропософското движение така, осъществяват идеята на Петдесятница.
В бъдеще ние ще видим кристализиралите антропософски мисли в това, което покрива Земята.
към текста >>
142.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Продължите ли тази
мисъл
докрай, можете да разберете как да схващате самосъзнанието при човека.
Този аз няма само възможността да знае нещо за околния свят, а да познава и себе си, да знае, че е самостоятелно същество.
Продължите ли тази мисъл докрай, можете да разберете как да схващате самосъзнанието при човека.
Появява се въпросът: Как стоят нещата с животното, растението, минерала? Можем ли да говорим в определен смисъл за самосъзнание при животното, растението и минерала? Някои хора просто казват: «Защо пък да не може и камъкът да има един аз, както човекът, само че човекът да не го възприема? » Те говорят без да познават нещата. Защото на това, което наричаме физически план, самосъзнание, един аз има само човекът, но не и животното, растението и минералът.
към текста >>
Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да
мисли
те или-или.
Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да мислите или-или.
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак. Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното?
към текста >>
Сега се опитайте не само да
мисли
те такава истина, а да я почувствате!
Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате!
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта.
към текста >>
143.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което хората са свикнали да наричат от древни времена елементарни царства, не е така разбираемо, както сме свикнали да
мисли
м според едно повърхностно наблюдение.
Това, което хората са свикнали да наричат от древни времена елементарни царства, не е така разбираемо, както сме свикнали да мислим според едно повърхностно наблюдение.
Защото тези елементарни царства принадлежат към лежащото зад света на възприятията, зад това, което се представя непосредствено пред сетивата.
към текста >>
144.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи,
мисли
и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства.
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства.
Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение. Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата. Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.
към текста >>
Мисли
те и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския с
мисъл
на думата.
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства. Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение.
Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата.
Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.
към текста >>
Ще се занимаем с въпроса: «Могат ли
мисли
те, които се споделят тук с нас, да се влеят във всички сили на душата ни и да ни направят нов човек по отношение на всичко, което изживяваме вътрешно?
Днес няма да говорим за такова тривиално мнение, а за вътрешното преобразуване на нашето усещане и чувстване, когато действително приемем антропософията.
Ще се занимаем с въпроса: «Могат ли мислите, които се споделят тук с нас, да се влеят във всички сили на душата ни и да ни направят нов човек по отношение на всичко, което изживяваме вътрешно?
»
към текста >>
Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да
мисли
м, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас.
Там един човек пъхва ръцете си. Как бихме се заблудили, ако повярваме, че тези ръце са същества сами за себе си. На такова заблуждение се излага всеки, който разглежда животното като същество само за себе си. Мъдри същества управляват прелетните птици. Така животинският свят става за нас израз на един стоящ зад него свят с мъдри същества.
Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да мислим, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас.
Тези животински групови души са винаги в обкръжението на нашата Земя. Те обкръжават непрекъснато Земята подобно на пасатните ветрове или на прелетните птици, или течащите около Земята електрически и магнитни токове. Така има и духовни токове и движения, които не представляват нищо друго освен делата на животинските групови азове.
към текста >>
Как може да се каже по-добре от: «Защото всяко същество стене от болка в очакване на осиновяването».37 Не може да се отиде достатъчно дълбоко, ако искаме да разберем
мисли
те на посветените.
Само чрез болките на минералното царство сме могли да достигнем до определено състояние на развитието. Тези страдания на камъните ще престанат едва когато се достигне крайното състояние на Земята, когато Земята отново стане мека, отново стане духовна. Преместете се в това развитие на Земята: огнено-течна Земя, хората са вътре в нея още в духовно състояние. Лавата се втвърдява. Непрекъснати болки и страдания в безжизненото минерално царство заради напредъка на човешкия род.
Как може да се каже по-добре от: «Защото всяко същество стене от болка в очакване на осиновяването».37 Не може да се отиде достатъчно дълбоко, ако искаме да разберем мислите на посветените.
към текста >>
145.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Постоянно трябва да се подчертава, че антропософията трябва да стане живот в с
мисъл
а, че чрез нея човекът не само учи това-онова, а учи да
мисли
, чувства и усеща по друг начин спрямо цялото си обкръжение.
Постоянно трябва да се подчертава, че антропософията трябва да стане живот в смисъла, че чрез нея човекът не само учи това-онова, а учи да мисли, чувства и усеща по друг начин спрямо цялото си обкръжение.
Това настъпва при човека, когато той поеме антропософските импулси по правилен начин. Той трябва да се научи да съчувства и съизживява с всички същества. Това се отнася най-вече за другите хора. Но ние учим да чувстваме заедно с другите хора, като първо обхванем целия останал свят.
към текста >>
146.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Те виждат нещата и им изплува
мисъл
та, че могат да бъдат други и веднага ги преобразуват.
Те се намират във висшия деваханически свят и въздействат дълбоко в човека. Тук нямаме повече работа с течностите, а с много по-фини неща. Когато ясновидецът разглежда тези същества, те му изглеждат много особени. Те са надарени с грандиозен талант на откриватели, те са откриватели във всеки момент от живота си. Но не се нуждаят да обмислят своите открития.
Те виждат нещата и им изплува мисълта, че могат да бъдат други и веднага ги преобразуват.
Така тези същества непрекъснато променят нещата. Всичко, което виждат, го променят веднага по най-остроумен начин. Сетивното възприятие и умното изобретяване са непосредствени. С премисляне, с логика и подобни неща те не искат да имат работа, но преобразуват всичко непосредствено със сетивното впечатление, оттам те са реформатори, революционери.
към текста >>
Човекът не го разбира, понеже няма толкова протегливи
мисли
, че да проточи мисловни нишки от едното към другото.
Човекът не го разбира, понеже няма толкова протегливи мисли, че да проточи мисловни нишки от едното към другото.
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене. Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта. Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата. Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки!
към текста >>
При това обаче не бива да
мисли
те, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка.
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене. Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта. Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата. Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки!
При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка.
Отделният човек не живее отделно. И вие трябва да знаете, че на отделния човек не може така просто да се помогне. Представете си един човек, който живее в блатиста местност. Той може да оздравее, ако напусне тази местност. Трябва да се съобразим с факта, че човекът живее в своето обкръжение.
към текста >>
Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си
мисли
те, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка.
От днешното изложение отново се запознахме с други видове същества, които тясно са свързани с нашия живот.
Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка.
Защото нещата са въпреки това тук! Никога не бихте могли да се освободите, като си затваряте очите, а само чрез това, че опознавате нещата. Подредите ли живота си така, че чрез своя аз да ставате все повече господар на телата си, тогава ще изгоните всички тези същества от живота си. Познанието и истината са средствата човекът да стане свободен. «Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.»48
към текста >>
147.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Светът се
мисли
като проникнат в неговата материална субстанциалност от закони, това означава от дух.
Там духът продължава да работи. Появяват се науките. Човекът не схваща повече света само като работно поле, а търси неговите закони. Египтянинът открива геометрията. Халдеецът търси закономерност във външното космическо пространство, в движенията на звездите.
Светът се мисли като проникнат в неговата материална субстанциалност от закони, това означава от дух.
към текста >>
Докъде ще доведе такава духовна култура, която
мисли
така късогледо, може да си представи всеки, който малко се вдълбочи в нещата.
Това е много умно заключение. Също така добре може да се каже: «Пред банката двама души броят един и същ брой пари, които се внасят и изнасят; следователно в банката няма служители.» Не са ли обаче необходими служители, които да извършат всичко това? На същата степен стои възгледът на онзи психолог и на голяма част от това, което фигурира днес като наука.
Докъде ще доведе такава духовна култура, която мисли така късогледо, може да си представи всеки, който малко се вдълбочи в нещата.
Необходимо е да се притежава духовното знание, защото в него е даден единственият истински импулс за развитието на човечеството. Ако човекът не проникне зад явленията, няма да разбере света. Трябва да стигнем до великите всеобхватни закони, до взаимовръзките между съществата и световете.
към текста >>
148.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Човекът не може да има никакви
мисли
, усещания и чувства, без те да проявят своите въздействия до физическото тяло.
При това те ги намират променени в сравнение с по-рано, когато са ги доставили на човека. Човекът е бил вътре със своето астрално тяло и аза и е работил в тях. Там духовните същества от висшите мирови области намират въздействия, които не съответстват на тяхната висша духовност, а са следствия на това, което човекът е извършвал в своето физическо тяло чрез своята астралност и аза. Материалистическият начин на разглеждане е запознат само с грубото. Когато обаче се обърнем към тайнствените факти на духовния свят, откриваме, че във физическото тяло се намират и други въздействия.
Човекът не може да има никакви мисли, усещания и чувства, без те да проявят своите въздействия до физическото тяло.
към текста >>
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в
мисли
те, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата. При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите. Фантоми са духовни същества, които в своя външен физиономичен израз по определен начин са имитация на човешките телесни части и фигура.
към текста >>
Трябва да осъзнаем, че всичко, което
мисли
м, чувстваме и усещаме, има много по-силни въздействия, и то в широк мащаб, от това, което става, когато изстреляме един куршум.
Така виждаме как човекът задържа своя собствен прогрес с това, че може да твори в духовния свят.
Трябва да осъзнаем, че всичко, което мислим, чувстваме и усещаме, има много по-силни въздействия, и то в широк мащаб, от това, което става, когато изстреляме един куршум.
Последното може да е лошо, но се приема за опасно, понеже човекът може да го възприеме с грубите сетива, докато другото не може да го наблюдава.
към текста >>
Един гръцки храм е в чистия с
мисъл
на думата художествена пространствена
мисъл
.
Той не може да схване, че те взаимно се носят и поддържат. Древните, които още са имали живото усещане за съществуващото тогава древно ясновидство, са осъзнавали такива взаимно поддържащи се динамични сили. Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу. В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено. Гърците са го имали като архитектонични, архитектурни представи.
Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл.
Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
към текста >>
Гръцкият храм е нещо цяло и без хората, а готическата катедрала – само когато подслонява общността и към стреловидните арки се прибавят събраните за молитва ръце; когато
мисли
те и чувствата се съединят с архитектурните форми.
Богът е вътре! Това е своеобразното на гръцкия храм. Не е така обаче при готическата катедрала. Съвсем различно е, ако си представяте готическата катедрала празна, без хората. Тогава тя не е нещо цяло.
Гръцкият храм е нещо цяло и без хората, а готическата катедрала – само когато подслонява общността и към стреловидните арки се прибавят събраните за молитва ръце; когато мислите и чувствата се съединят с архитектурните форми.
Премислите ли всичко това, разбирате, че готическата катедрала не е цялост. По това тя се отличава от гръцкия храм. Тя представлява друга архитектурна мисъл, породена по грандиозен начин от духовното пространство, но без човека не е цялост. Но от друга страна, тя е населена с духовни същества и те могат да слизат долу по описания начин тогава, когато тя е пълна с богомолците от енорията.
към текста >>
Тя представлява друга архитектурна
мисъл
, породена по грандиозен начин от духовното пространство, но без човека не е цялост.
Съвсем различно е, ако си представяте готическата катедрала празна, без хората. Тогава тя не е нещо цяло. Гръцкият храм е нещо цяло и без хората, а готическата катедрала – само когато подслонява общността и към стреловидните арки се прибавят събраните за молитва ръце; когато мислите и чувствата се съединят с архитектурните форми. Премислите ли всичко това, разбирате, че готическата катедрала не е цялост. По това тя се отличава от гръцкия храм.
Тя представлява друга архитектурна мисъл, породена по грандиозен начин от духовното пространство, но без човека не е цялост.
Но от друга страна, тя е населена с духовни същества и те могат да слизат долу по описания начин тогава, когато тя е пълна с богомолците от енорията.
към текста >>
Така всяка архитектурна
мисъл
съвсем конкретно се опира на нещо определено.
Така всяка архитектурна мисъл съвсем конкретно се опира на нещо определено.
към текста >>
В романската сграда архитектурно е изразена
мисъл
та за гроба.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида. Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят.
В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба.
Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея. Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус. По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят. Може да е потискащо да се узнае, че човекът създава армия от духовни същества, които задържат неговото развитие, но от друга страна, можем да се утешим, като видим, че чрез това, което човекът внася в света като такива архитектонични форми, той си изгражда пътища към висшите духовни същества.
към текста >>
Тя е породена от
мисъл
та за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида. Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят. В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба. Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея.
Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус.
По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят. Може да е потискащо да се узнае, че човекът създава армия от духовни същества, които задържат неговото развитие, но от друга страна, можем да се утешим, като видим, че чрез това, което човекът внася в света като такива архитектонични форми, той си изгражда пътища към висшите духовни същества.
към текста >>
Да се надяваме, че когато човечеството завладее въздуха, стигне така далеч, че да може да свърже
мисъл
та за отлитането с мястото на отлитането, така че във формата да се почувства, че само един самолет може да отлита там.
Да се надяваме, че когато човечеството завладее въздуха, стигне така далеч, че да може да свърже мисълта за отлитането с мястото на отлитането, така че във формата да се почувства, че само един самолет може да отлита там.
Духовният живот може навсякъде да се прояви във формата. Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното. Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа. Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света. Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения.
към текста >>
Тя не се състои в абстрактни
мисли
, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения.
Да се надяваме, че когато човечеството завладее въздуха, стигне така далеч, че да може да свърже мисълта за отлитането с мястото на отлитането, така че във формата да се почувства, че само един самолет може да отлита там. Духовният живот може навсякъде да се прояви във формата. Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното. Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа. Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света.
Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения.
Тя трябва да се отпечата във всичко. Всички следва да се проникнем с мислите, които ни предлага науката за духа.
към текста >>
Всички следва да се проникнем с
мисли
те, които ни предлага науката за духа.
Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното. Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа. Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света. Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения. Тя трябва да се отпечата във всичко.
Всички следва да се проникнем с мислите, които ни предлага науката за духа.
към текста >>
Нека да поставим още една друга
мисъл
пред душата си, тази
мисъл
, която ни помага да осъзнаем как трябва да действат духовнонаучните импулси, ако следва да станат това, за което са определени да станат.
Нека да поставим още една друга мисъл пред душата си, тази мисъл, която ни помага да осъзнаем как трябва да действат духовнонаучните импулси, ако следва да станат това, за което са определени да станат.
Добре е, особено когато привършваме един зимен семестър и се разделяме, да вземем с нас такова усилване на чувствата и душевността. Когато сме поели в нашите сърца нещо от това и го вземем със себе си, като винаги се чувстваме членове на духовнонаучното мирово течение. Днес може много хора отвън да не знаят за науката за духа. Вижте тези малки сбирки, вижте и във всичко, което се прави навън. Там никой не знае, не чувства нищо от духовнонаучната същност!
към текста >>
Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други
мисли
, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят.
Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение.
Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят.
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите. Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове.
към текста >>
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните
мисли
, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите.
Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение. Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят.
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите.
Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове. Искаме да укрепнем и да помислим, че духовнонаучната мисъл следва да стане така скъпа на сърцето ни, че макар и известно време да сме разделени, въпреки това да сме заедно в духа.
към текста >>
Искаме да укрепнем и да по
мисли
м, че духовнонаучната
мисъл
следва да стане така скъпа на сърцето ни, че макар и известно време да сме разделени, въпреки това да сме заедно в духа.
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите. Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове.
Искаме да укрепнем и да помислим, че духовнонаучната мисъл следва да стане така скъпа на сърцето ни, че макар и известно време да сме разделени, въпреки това да сме заедно в духа.
И това чувство нека отново да ни събере!
към текста >>
149.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
На работещите върху лимфата марсови сили можем да съдействаме в доброто с ясни
мисли
.
На работещите върху лимфата марсови сили можем да съдействаме в доброто с ясни мисли.
към текста >>
Чрез такива
мисли
човекът вреди на ближните си, чрез ясни
мисли
той поощрява всеобщото здраве, затова е от най-голямо значение винаги да се концентрираме и да се упражняваме да изграждаме добри и ясни
мисли
.
Болестите могат да са източник на неконтролиран злобен, враждебен начин на мислене.
Чрез такива мисли човекът вреди на ближните си, чрез ясни мисли той поощрява всеобщото здраве, затова е от най-голямо значение винаги да се концентрираме и да се упражняваме да изграждаме добри и ясни мисли.
към текста >>
150.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Цитатът гласи:
Мисъл
та е форма на силата.
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г.
Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата.
Ние вървим със същата сила, с която мислим. Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли. Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
Ние вървим със същата сила, с която
мисли
м.
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г. Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата.
Ние вървим със същата сила, с която мислим.
Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли. Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме
мисли
.
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г. Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата. Ние вървим със същата сила, с която мислим.
Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли.
Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
151.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние ще опознаем физическото тяло, което всеки
мисли
, че го знае, а всъщност изобщо не го познава.
Ние ще се запознаем със седемчленната човешка природа, каквато я вижда метода на розенкройцерите. Ние ще се запознаем с тази природа, както тя се явява пред нас.
Ние ще опознаем физическото тяло, което всеки мисли, че го знае, а всъщност изобщо не го познава.
Както е невъзможно да се види кислорода във водата, а е необходимо първо да се отдели от водорода, а след това да се разпознае, така и при вида на другия човек не виждаш физическия човек. Човекът е също такава смесица от физическо, етерно, астрално тяло и други елементи на своята висша природа, както и водата се състои от кислород и водород. И ето съединенията на всички тези елементи вие виждате пред себе си. Ако вие желаете да съзрете само физическото тяло е необходимо да отстраните астралното това е възможно, когато човек спи без сънища. Сънят е един вид висше химическо отделяне на астралното тяло заедно с висшите принципи на човешката природа от етерното и физическо тяло.
към текста >>
152.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Все пак не следва да се
мисли
, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура. При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика. Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика.
Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика.
Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот. Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието. Мъдрост, приложена в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
към текста >>
153.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичко, което
мисли
м и желаем се намира в астралното тяло.
Това, че човекът трябва да се потопи в такъв сън, има дълбоко основание в цялата природа. Вие не трябва да си въобразявате, че астралното тяло, намирайки се през нощта по време на съня извън физическото и етерно тела, бездейства и не извършва никаква работа. Когато през деня астралното тяло се намира във физическото и етерно тела, на него му въздействат влиянията на външния свят, които човек получава благодарение на собствената си дейност върху астралното тяло, благодарение на своите чувствени впечатления, благодарение на своята дейност във външния свят. Всички тези чувства и усещания, които получава човек, всичко, което му въздейства отвън, достига неговото астрално тяло. Това и е действително усещащата и мислещата част на човека, а физическото тяло и това, което се намира в етерното тяло, се явява само негови посредници, негови средства.
Всичко, което мислим и желаем се намира в астралното тяло.
По време на дневната дейност на човека във външния свят астралното тяло постоянно получава впечатления от външния свят. От друга страна, ние помним, че астралното тяло се явява действителния строител на етерното и физическо тела. Подобно като физическото тяло е застинало, втвърдено етерно тяло, точно така всичко, което тече и действа в етерното тяло, се е родило от астралното тяло.
към текста >>
Новата
мисъл
, произведението на изкуството, новата машина внасят в света нещо такова, което там още не го е имало.
Четвъртата област на Девакан съдържа първичните форми, причините на всичко това оригинално, ново, което е било създадено тук, на Земята. Ако се огледаме наоколо, ако ние изследваме ставащото във физическия свят, то ще открием, че най-често вътрешните процеси биват причинно обусловени отвън. Ние се радваме на цветенцето или на животното, и без цветето или животното ние не бихме изпитали тази радост. Но има и такива процеси, които не са предизвикани от външните причини.
Новата мисъл, произведението на изкуството, новата машина внасят в света нещо такова, което там още не го е имало.
Но всички тези поприща намират място оригиналните изпълнения. Ако в света не би се внасяло нищо ново, човечеството не би се придвижвало напред. Особено оригиналните неща, подарени на света от великите художници и изобретатели, стоят на стъпало по-горе, отколкото всяко друго самобитно действие, дори най-незначителното. Важното е, че вътрешно се е състояло нещо ново. И дори за най-незначителните оригинални действия, в Девакан вече присъстват образците.
към текста >>
154.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това, което той тогава е
мисли
л, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция.
Какво е това "Акашова летопис"? Най-добре ще можем да разберем това, ако си изясним, че всичко ставащо на нашата Земя и въобще в света се отпечатва като фини есенции, и тези неизличими отпечатъци стават достъпни за хората, минали през посвещение. Това не е обикновена хроника, тя може да бъде наречена жива летопис. Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово.
Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция.
Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал. Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли. но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно.
към текста >>
Може да се видят също и волевите импулси, чувства,
мисли
.
Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово. Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция. Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал.
Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли.
но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно. Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази волева сила, която се крие тук, става видима. И това, което сега духовно действа в нас, запълвайки физическата форма, там ще става духовно видимо.
към текста >>
Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко
мисли
те на Цезар.
Да вземем например Цезар. Ние можем да проследим всичко, което е извършил.
Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко мислите на Цезар.
Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига волеви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота. Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници. Ако ясновиждащият иска да узнае нещо за Цезар и вземе за опорна точка някоя историческа дата, той бързо ще постигне успех. Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от помощ. Ако ясновиждащият обръща поглед назад, към Цезар, той вижда, като че ли самият Дух на Цезар, реално действащ, стоящ до него и говорейки с него.
към текста >>
Всичко, което е
мисли
м човек в продължение на своя земен живот, всички негови чувства и страсти всичко, което е преживял тук, Девакан излиза пред него в образа на предмети.
Всичко, което е мислим човек в продължение на своя земен живот, всички негови чувства и страсти всичко, което е преживял тук, Девакан излиза пред него в образа на предмети.
В началото човекът вижда своето собствено физическо тяло в неговия първоначален образ. Подобно на това, както ние вървим на земята по скалите, по планините и камъните, по същия начин там човек върви по тези образи, които ги има тук, във физическия свят, а значи и по своето собствено физическо тяло. Може дори да се каже, че след смъртта като определен знак служи на човека това, че неговото тяло се намира извън самия него. това му позволява да разбере, че той се е издигнал от Камалока в Девакан. Тук той казва на своето тяло:"Това съм Аз".
към текста >>
Не трябва да се
мисли
, че в Девакан човекът нищо не бива да прави, освен да се грижи само за самия себе си освен това, му се налага да се работи над други много важни неща.
Не трябва да се мисли, че в Девакан човекът нищо не бива да прави, освен да се грижи само за самия себе си освен това, му се налага да се работи над други много важни неща.
Ще можем да разберем това, ако разгледаме развитието на нашата Земя в неголям интервал от време. Да насочим нашия поглед хиляда години назад! Ако разгледаме местностите, които виждаме сега, то колко различно са изглеждали те тогава! Различните растения, различните животни, дори климатът е бил различен. Земната повърхност постоянно се променя в това, що се отнася до нещата, създавани от природата.
към текста >>
155.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Душевните качества, душевните
мисли
, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна. Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл. Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока. Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени.
Душевните качества, душевните мисли, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
към текста >>
Ако ние изпратим на нашите починали
мисъл
изпълнена с любов, но не егоистична любов, то по този начин ние укрепваме чувството на свързаност с тях.
Да предположим, че на някоя друга физическа планета има такива същества, които са несимпатични един на друг, които могат да се свържат един с друг само с много малко връзки на любов. Те биха имали беден Девакан. Богат, съдържателен Девакан има само тази планетарна област, където такива връзки на любовта съединяват хората. Този, който вече се намира там, в Девакан, и по принцип не може да бъде видян от обикновения човек, има в зависимост от своето развитие повече или по-малко ясно съзнание за връзките с тези същества, които са останали тук. Има дори средства да се усилят тези душевни връзки.
Ако ние изпратим на нашите починали мисъл изпълнена с любов, но не егоистична любов, то по този начин ние укрепваме чувството на свързаност с тях.
към текста >>
Погрешно е да се
мисли
, че човешкото съзнание в Девакан е сумрачно, подобно на сянка.
Погрешно е да се мисли, че човешкото съзнание в Девакан е сумрачно, подобно на сянка.
Това не е така. Ние трябва да подчертаем, че тази степен на съзнание, която е достигнал човек, вече не може да бъде изгубена, макар при някои преходни процеси да са възможни понижаване на неговото ниво. Така в Девакан човек със своите духовни органи ясно осъзнава, какво се случва тук на Земята. Окултната наука показва, че живеещият в духовния свят човек изцяло съпреживява това, което става на Земята.
към текста >>
156.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние изобщо изясняваме връзката на миналите събития и техните следствия, ние вече
мисли
м в духа на този закон.
Днес ние преминаваме към опита на човека в нашия физически свят, който се определя от миналия живот на човека. в началото трябва да подчертаем, че животът се определя не само от предишните прераждания, и, нека само в една неголяма част,и от сегашния живот. Тук ние се сблъскваме със закона за това, как се съотнасят едно към друго миналото, бъдещето и настоящето на човека,този закон се нарича в духовенството закон на кармата. Това е истинският закон на човешката съдба. В действието на закона на кармата във всеки отделен живот ние имаме частни случаи на великия космически закон, понеже това, което ние наричаме закон на кармата, е абсолютно всеобщ космичен закон, и неговото действие в човешкия живот е само частен случай.
Ако ние изобщо изясняваме връзката на миналите събития и техните следствия, ние вече мислим в духа на този закон.
За това аз бих искал в подобаващ начин да обясня ролята на закона на кармата в Космоса в неговия частен случай например човешкия живот.
към текста >>
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела,
мисли
и чувства.
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела, мисли и чувства.
В живота толкова често се налага да слушаме: правилното не може да се вземе с мислене.
към текста >>
Под това се подразбира, че може да
мисли
ш каквото си поискаш, това не притеснява никого във външния свят.
Под това се подразбира, че може да мислиш каквото си поискаш, това не притеснява никого във външния свят.
Тук има важен момент, отличаващ онзи, който действително е движим от духовните импулси, от материално мислещият човек.
към текста >>
Материалистът
мисли
, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза
мисъл
не може да причини на ближния вреда.
Материалистът мисли, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда.
Но онзи, който наистина познава света, разбира, че от такава мисъл изхождат къде по-силни влияния, или следствия отколкото някакъв захвърлен камък. Всичко, което мисли и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например, мисълта изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство. Мисълта на ненавист обратно, се забива в астралното и етерно тяло подобно на поразяваща стрела.
към текста >>
Но онзи, който наистина познава света, разбира, че от такава
мисъл
изхождат къде по-силни влияния, или следствия отколкото някакъв захвърлен камък.
Материалистът мисли, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда.
Но онзи, който наистина познава света, разбира, че от такава мисъл изхождат къде по-силни влияния, или следствия отколкото някакъв захвърлен камък.
Всичко, което мисли и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например, мисълта изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство. Мисълта на ненавист обратно, се забива в астралното и етерно тяло подобно на поразяваща стрела.
към текста >>
Всичко, което
мисли
и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например,
мисъл
та изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство.
Материалистът мисли, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда. Но онзи, който наистина познава света, разбира, че от такава мисъл изхождат къде по-силни влияния, или следствия отколкото някакъв захвърлен камък.
Всичко, което мисли и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например, мисълта изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство.
Мисълта на ненавист обратно, се забива в астралното и етерно тяло подобно на поразяваща стрела.
към текста >>
Мисъл
та на ненавист обратно, се забива в астралното и етерно тяло подобно на поразяваща стрела.
Материалистът мисли, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда. Но онзи, който наистина познава света, разбира, че от такава мисъл изхождат къде по-силни влияния, или следствия отколкото някакъв захвърлен камък. Всичко, което мисли и чувства човек, има своите следствия в астралния свят, и ясновиждащият много ясно може да проследи, как действа, например, мисълта изпълнена с любов към другия човек, и колко по-различно влияе изпълнена с любов, ясновиждащият наблюдава, как възниква светлинна форма под формата на малка чашка на цветенце, която любовно обвива със себе си астралното и етерно тяло на човека, и по този начин в тях се внася нещо животворно, даряващо блаженство.
Мисълта на ненавист обратно, се забива в астралното и етерно тяло подобно на поразяваща стрела.
към текста >>
В астралния свят съществува огромна разлика между изказването на вярна и лъжлива
мисъл
.
В тази област могат да се направят най-различни наблюдения.
В астралния свят съществува огромна разлика между изказването на вярна и лъжлива мисъл.
Мисълта отнасяща се към някоя вещ се явява истина, доколкото тя се съгласува с нея. Да допуснем, че някакъв факт предизвиква следствие във висшите светове. Някой преразказва този факт вярно, и тогава от разказвача се излъчва нагоре, към висините астрален образ, който се съединява с този, който е произлязъл от самия факт, и в резултат заедно те се усилват един друг. Тези подсилени форми служат на нашия духовен свят да става все по-подреден и съдържателен, което ни е и необходимо, ако ние искаме човечеството да се предвижва напред. Ако факта се изопачи, така че разказа за него да не съответства на случилото се, когато е измислен, тогава мислената форма, излизаща от разказвача, се сблъсква с формата, изхождаща от факта, и става взаимно разрушение.
към текста >>
Мисъл
та отнасяща се към някоя вещ се явява истина, доколкото тя се съгласува с нея.
В тази област могат да се направят най-различни наблюдения. В астралния свят съществува огромна разлика между изказването на вярна и лъжлива мисъл.
Мисълта отнасяща се към някоя вещ се явява истина, доколкото тя се съгласува с нея.
Да допуснем, че някакъв факт предизвиква следствие във висшите светове. Някой преразказва този факт вярно, и тогава от разказвача се излъчва нагоре, към висините астрален образ, който се съединява с този, който е произлязъл от самия факт, и в резултат заедно те се усилват един друг. Тези подсилени форми служат на нашия духовен свят да става все по-подреден и съдържателен, което ни е и необходимо, ако ние искаме човечеството да се предвижва напред. Ако факта се изопачи, така че разказа за него да не съответства на случилото се, когато е измислен, тогава мислената форма, излизаща от разказвача, се сблъсква с формата, изхождаща от факта, и става взаимно разрушение. Такива експлозивни разрушения, предизвикани от лъжата, действат подобно, рана върху тялото, разяждаща организма.
към текста >>
И ясновиждащият наблюдава, че всички чувства и
мисли
на хората имат своите последствия на астрално ниво.
Действително, всеки говорещ истина съдейства за развитието на човечеството, а всеки лъжец го възпрепятства. От тук е окултния закон: лъжата от духовна гледна точка това е убийство. Тя не само убива астралния образ, тя още е и самоубийство. Всеки, който лъже, става препятствие за собствения си път. Подобни действия или следствия могат да се срещнат навсякъде в духовния свят.
И ясновиждащият наблюдава, че всички чувства и мисли на хората имат своите последствия на астрално ниво.
към текста >>
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той
мисли
, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан.
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан.
Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан. Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура. Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция. Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания. На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки.
към текста >>
Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите
мисли
извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция.
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан. Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан. Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура.
Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция.
Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания. На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки. Всичко, което се случва външно се отразява във висшите области на Девакан, която ние наричаме свят на ума.
към текста >>
Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките
мисли
, чувства и усещания.
Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан. Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан. Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура. Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция.
Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания.
На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки. Всичко, което се случва външно се отразява във висшите области на Девакан, която ние наричаме свят на ума.
към текста >>
Всичко, което той е
мисли
л, чувствал, усещал, е станало непреходна част от астралния свят.
Сега ние можем да разберем, по какъв начин човекът, спускайки се в ново въплъщение, създава отново и присъединява към себе си своето астрално тяло.
Всичко, което той е мислил, чувствал, усещал, е станало непреходна част от астралния свят.
От всичко това, тук са останали много следи. Ако в онова, което е мислил човекът е имало много истина, тези следи ще му съставят добро астрално тяло. Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя темперамент и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези дела, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло. Тук се намират тези сили, които поставят човека в определена местност. Ако човекът е направил на някого зло, то това е външен факт, който се издига до висшите сфери на Девакан.
към текста >>
Ако в онова, което е
мисли
л човекът е имало много истина, тези следи ще му съставят добро астрално тяло.
Сега ние можем да разберем, по какъв начин човекът, спускайки се в ново въплъщение, създава отново и присъединява към себе си своето астрално тяло. Всичко, което той е мислил, чувствал, усещал, е станало непреходна част от астралния свят. От всичко това, тук са останали много следи.
Ако в онова, което е мислил човекът е имало много истина, тези следи ще му съставят добро астрално тяло.
Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя темперамент и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези дела, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло. Тук се намират тези сили, които поставят човека в определена местност. Ако човекът е направил на някого зло, то това е външен факт, който се издига до висшите сфери на Девакан. При ново влизане във физическо тяло този факт оказва влияние насилите, оставени от самия човек; това заставя човека да отиде разбира се, под ръководството на висши същества там, където той ще може да изживее във физическия свят следствието от своите постъпки.
към текста >>
Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и
мисли
те.
Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и мислите.
Ако животът е бил използван добре, много е било видяно, били са получени богати познания, то като следствие се явява това, че астралното тяло в следващия живот се ражда с редки дарби в същите тези области. Изпитаното и преживяното се отпечатва, по този начин, в следващото въплъщение в астралното тяло на човека. Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на душата,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него устойчиви наклонности. Този, който е изпитал много радост, ще има темперамент склонен към радост. Този, който се старае да върши много добри дела, в следващия живот благодарение на чувствата, които е изпитал при това, ще притежава истински талант да прави добро.
към текста >>
Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки
мисли
тел може да се открие някаква застинала болка.
По този начин, може в значителна степен да се проникне в дълбините на създаването на света, ако се знае съотношението между физическия и астралния светове. И предметите се съотнасят един с друг съвършено не така, както си го представят това хората. Много се оплакват например, от болки и страдание. Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата.
Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки мислител може да се открие някаква застинала болка.
Това, което казва тук писателят-материалист, отдавна е известно на окултистите, защото висшата мъдрост на света се придобива със спокойно понасяне на болката и страданието. Това създава мъдрост в следващото прераждане.
към текста >>
Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи
мисли
постепенно израстват в демони.
Съществата, с които е проникнато астралното тяло, които правят това тяло несвободно, се наричат демони.
Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи мисли постепенно израстват в демони.
Има добри демони произхождащи от добрите мисли. Но лошите мисли и на първо място неистинните, лъжливите мисли пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло. По същия начин етерното тяло се пронизва от същества, от които човекът трябва да се освободи, призраци, или спектри. Накрая, има и такива, които проникват физическото тяло фантоми. Покрай тези три вида, има още други същества, които гонят и принуждават човешкия "Аз",това са духове, както и самият "Аз" е дух.
към текста >>
Има добри демони произхождащи от добрите
мисли
.
Съществата, с които е проникнато астралното тяло, които правят това тяло несвободно, се наричат демони. Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи мисли постепенно израстват в демони.
Има добри демони произхождащи от добрите мисли.
Но лошите мисли и на първо място неистинните, лъжливите мисли пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло. По същия начин етерното тяло се пронизва от същества, от които човекът трябва да се освободи, призраци, или спектри. Накрая, има и такива, които проникват физическото тяло фантоми. Покрай тези три вида, има още други същества, които гонят и принуждават човешкия "Аз",това са духове, както и самият "Аз" е дух. В крайна сметка именно човекът извиква към живот такива същества, които после, когато той слезе на Земята, определят неговата вътрешна и външна съдба.
към текста >>
Но лошите
мисли
и на първо място неистинните, лъжливите
мисли
пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло.
Съществата, с които е проникнато астралното тяло, които правят това тяло несвободно, се наричат демони. Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи мисли постепенно израстват в демони. Има добри демони произхождащи от добрите мисли.
Но лошите мисли и на първо място неистинните, лъжливите мисли пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло.
По същия начин етерното тяло се пронизва от същества, от които човекът трябва да се освободи, призраци, или спектри. Накрая, има и такива, които проникват физическото тяло фантоми. Покрай тези три вида, има още други същества, които гонят и принуждават човешкия "Аз",това са духове, както и самият "Аз" е дух. В крайна сметка именно човекът извиква към живот такива същества, които после, когато той слезе на Земята, определят неговата вътрешна и външна съдба. Те оживяват в течение на вашия живот, така че вие чувствате всички тези демони, призраци и фантоми, които са създали вашите астрално, етерно и физическо тела.
към текста >>
Така склонността на човек да
мисли
по един напълно определен начин, влияе на физическото тяло, и за следващото прераждане не е без значение дали
мисли
те духовно или материалистично.
Ние трябва да кажем и още нещо, за да разберем закона на кармата. От едно тънко познаване на закона на кармата е произлязло самото духовно движение. Вие видяхте, че това, което се намира в етерното тяло, в следващия живот влияе на физическото тяло.
Така склонността на човек да мисли по един напълно определен начин, влияе на физическото тяло, и за следващото прераждане не е без значение дали мислите духовно или материалистично.
Човек, знаещ нещо за висшите светове,достатъчно е само да вярва в тях в своя следващ живот ще притежава хармонично физическото тяло, спокойна нервна система, тяло, което може да се
към текста >>
Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на
мисли
те, и цели народи ще бъдат обхванати от тях.
Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на мислите, и цели народи ще бъдат обхванати от тях.
към текста >>
157.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И за това, не следва в никакъв случай да се
мисли
, че в живота цари непроменящият се закон за кармата.
Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела. Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка. Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил. Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата.
И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата.
И, мислейки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето. Ние пазим в себе си следствията на нашите минали действия, и не сме роби на миналото, но господари на бъдещето. Ако желаем добре да уредим нашето бъдеще, на нас ни е необходимо да внесем в книгата на живота по възможност благоприятни за това позиции.
към текста >>
Велика сила е тази
мисъл
знанието за това, че нито една наша постъпка не е напразно, че всичко има своето влияние върху бъдещето.
Велика сила е тази мисъл знанието за това, че нито една наша постъпка не е напразно, че всичко има своето влияние върху бъдещето.
За това закона така действа и не ни подтиска, а ни изпълва с прекрасна надежда. Това е най-хубавия дар от Духовната наука. Законът на кармата ни дарява радост, тъй като благодарение на него ние можем да погледнем бъдещето. Той ни дава задача да действаме в духа на този закон, в него няма нищо такова, което може да ни натъжи, нищо, което би могло да придаде на света песимистична окраска. Той ни окрилява в работата ни над развитието на Земята.
към текста >>
158.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И човекът
мисли
за всичко, което възприема със своите сетива.
Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук. Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус.
И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива.
Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата. Ние можем да видим три предишни състояния и три които ще последват. Някой би могъл да се учуди, че ние се оказваме точно по средата.
към текста >>
159.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да
мисли
м за днешните минерали.
Да се запитаме сега: какви царства, какви светове имало на Сатурн? Само едно царство, последните рудименти на което се съхранили в днешния минерал.
Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да мислим за днешните минерали.
Следва последните остатъци на сатурновия минерал да се вижда в нашите очи, уши и другите сетивни органи. Това е най-физическото, найминералното в нас. Устройството на очите е подобно на физически инструмент и остава в неизменен вид дълго време след смъртта на човека.
към текста >>
160.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но не трябва да си
мисли
м, че преминаване на планетата през това състояние на сън означава преминаване през бездействие, на състояние на небитие.
Сега ние трябва да си представим, че това слънчево състояние е минало през някакво състояние на сън, период на затъмнение, на латентност.
Но не трябва да си мислим, че преминаване на планетата през това състояние на сън означава преминаване през бездействие, на състояние на небитие.
То не се явява такова, както и състоянието Девакан при човека. Човешкия Девакан това не е състояние на бездействие. Напротив, ние видяхме, как човекът там се намира в непрестанна деятелност и взема най-съществено участие в развитието на нашата Земя. Едва при съвременното съзнание на човека това състояние представлява някакъв вид сън. Но за друго съзнание то е много дейно, много актуално състояние.
към текста >>
Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака,
мисли
л как да убие Балдур.
Те започнали да мислят, как да открият средство за да го спасят. Майката на бог Фриг получила твърда клетва от всички същества на Земята, че никой от тях няма да убие Балдур. Всичките се заклели, и затова им се сторило, че е невъзможно Балдур някога да умре. Веднъж когато боговете играели, по време на игрите хвърляли на Балдур всевъзможни предмети, но не можели да го наранят. Те знаели, че той е неуязвим.
Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур.
Чул той от Фриг, че тя получила клетва от всички същества, че те няма да убият Балдур. Но някъде много надалече имало едно безвредно растение, имел, от което Фриг не взела клетва и казала за това на Локи. Лукавият Локи взел имела и го занесъл на слепия бог Хед, който не виждайки, какво прави убил Балдур с имела. Така с помощта на имела лошият сън се сбъднал. В народните обичаи имела винаги е играел специална роля.
към текста >>
161.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В петата атлантска епоха точката на етерната глава навлиза във физическия мозък и благодарение на това, че тези две точки съвпадали, се развива това, което е свойствено за нас сега: способността да се смята, да прави съждения, въобще да
мисли
с понятия, с интелект.
Ако ясновиждащ би поискал да изследва връзката, която съществувала при древният атлант между етерното и физическото тяло, той би направил интересно наблюдение. Докато в сегашния човек етерната глава приблизително съответства на физическата глава, само малко излиза извън нея, при древния атлант етерната глава силно излиза извън границите на физическата. Главно това се проявява в областта на челото. Да си представим точката във физическия мозък между веждите, само че на сантиметър по-дълбоко, и друга точка, в етерната глава, която би съответствала на първата. В атланта тези точки се намират още на значително разстояние една от друга, и развитието се състои именно в това, че те все повече се сближават.
В петата атлантска епоха точката на етерната глава навлиза във физическия мозък и благодарение на това, че тези две точки съвпадали, се развива това, което е свойствено за нас сега: способността да се смята, да прави съждения, въобще да мисли с понятия, с интелект.
По-рано в атланта имаше само добре развита памет, но нямаше разум, съобразяване. Тук се намира отправната точка за осъзнаване на собствения "Аз". До момента когато тези точки съвпадат, в атланта нямаше самостоятелност на неговата същност; за това пък той можеше да живее в по-голям тесен контакт с природата. Той изменял формата на камъните и ги съединявал с растящите дървета. Неговото жилище се формира от намиращата се в процес на формиране природа, то било, собствено казано, видоизменение на природата на предмета.
към текста >>
162.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Не следва също да се
мисли
, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще.
Но това впечатление е невярно. Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и кислород, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата. Но дали ще направите това, зависи от вашата воля. Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората. Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той.
Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще.
Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните. От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията. Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопределение. Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството. Ако вие гледате в отдалечена от вас точка в пространството, например, от другата страна на улицата, и виждате как един човек дава на друг 10 пфенинга, нима вие сте предизвикали това действие?
към текста >>
Всъщност точно от тази
мисъл
произлиза егоизма, наистина, не обикновения, ежедневния, а по-изтънчен, който поражда подобно душевно сладострастие.
до преодоляване на материализма, и едновременно с това, което би било възможно да се нарече братски съюз, към проявата на всеобща любов към хората? Може да се застане от тази гледна точка, че е необходимо само настоятелно да се сочи за голямата важност на тази всеобща братска любов към хората, и тогава тя ще се появи, или че е необходимо да се създават общества, поставящи се за цел тази любов. Окултизмът никога не се е придържал към такива мнения. Напротив! Колкото повече човек говори за всеобща братска любов и човечност, омайвайки себе си с тези думи, толкова по егоистични стават хората. Понеже както има сетивно сладострастие, и това дори е много по-изтънчено сладострастие, когато човек говори: аз желая да в моралното все по-нагоре.
Всъщност точно от тази мисъл произлиза егоизма, наистина, не обикновения, ежедневния, а по-изтънчен, който поражда подобно душевно сладострастие.
към текста >>
Може да се разбере много ли е
мисли
л човека в живота, или е живял без
мисли
.
Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете. Вашият физически облик се променя също при изчервяване от срам. Това преминава, но вие виждате, че нещо се случва: нещо въздейства на душата, по такъв начин, че това влияние се разпространява върху кръвта, а чрез кръвта на физическото тяло, непосредствено върху вашия физически облик. Това влияние може да бъде още по-интензивно. Вие знаете, че хората водейки духовен живот отпечатват в облика на своето лице собствената си духовна дейност.
Може да се разбере много ли е мислил човека в живота, или е живял без мисли.
Така човекът все пак продължава да работи над своя външен облик, и благородно чувстващият човек изразява тези чувства в благородни движения. Това са само малки реликви от работата, която извършило човечеството над себе си хиляди години.
към текста >>
Както човечеството
мисли
днес, такова ще стане утре.
Само от тази гледна точка, че тялото се изменя от душата, човек ще успее действително да преобрази човешкия род. Само мисленето в дух на окултизма, в духа на спиритуализма на сърцето и ларинкса.
Както човечеството мисли днес, такова ще стане утре.
Човечеството, мислещо материално ще създава в бъдеще ужасни същества, а човечеството, мислещо спиритуално, така преобразяващо ще въздейства на организма на бъдещето, че от тук ще се появят прекрасни човешки тела.
към текста >>
Така
мисли
този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост.
Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството.
Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>
Такъв човек
мисли
за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството.
Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг.
И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>
163.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И ако би могло растението да
мисли
, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея.
Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на Евангелието на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша. Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства. Представи си как растението израства от почвата. То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето.
И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея.
Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно. Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
към текста >>
Трябва да се притежава душа, която
мисли
вече не само с помощта на мозъка.
Седмата степен възнесение не може да се описва.
Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка.
За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
към текста >>
Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да
мисли
м свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека.
По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека.
Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество. Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение.
към текста >>
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една
мисъл
от друга.
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга.
Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга. Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал. Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
към текста >>
Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква
мисъл
и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една
мисъл
в тях произтича от друга.
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука".
Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга.
Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал. Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
към текста >>
Авторът се отдава на волята на
мисли
те, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга. Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал.
Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
към текста >>
Но за този, който желае да се издигне по-нагоре, е това задълбочаване в изграждане на
мисли
, където една
мисъл
израства от другата.
По този начин, изучаването е за този, който желае елементарно да премине този курс, запознавайки се с елементарните факти на духовната наука.
Но за този, който желае да се издигне по-нагоре, е това задълбочаване в изграждане на мисли, където една мисъл израства от другата.
към текста >>
Ако ние сме способни да
мисли
м по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството.
Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи. Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл. Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
към текста >>
Ако вие
мисли
те като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството. Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви.
Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи.
Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл. Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
към текста >>
164.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Във всеки един миг, когато ние
мисли
м и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя.
Така е свързана волята на човека с това, което се случва на Земята. Човекът едновременно със самия себе си преобразява мястото, където живее. Одухотворявайки самият себе си той одухотворява Земята. Някога, на следващата планета, той ще благодари на тази Земя за своята собствена творческа сила.
Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя.
Водачите на човечеството виждат тези взаимовръзки и се стремят да приобщят човечеството такива сили, които биха въздействали развиващо. Едно от последните такива движения е теософското. То е длъжно да внесе хармония и равновесие в дълбочините на душата. който поставя своето мнение над любовта, опърничавост над съгласието, той още не е разбрал до край теософската идея. Умонастроението за любов трябва да въздейства и върху мненията на хората.
към текста >>
165.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в
мисли
тел, в сетивен наблюдател.
Трябва да си представите, че върху атлантеца са упражнявали въздействието си и двете течния студените от север и топлите от юг. Топлите течения са позволили в сърцето да навлезе огън, направили са така, че в него да пламне ентусиазъм, докато другата част на човешката природа е била повлияна от студения север.
Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател.
Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек. Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител. А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото.
към текста >>
Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в
мисли
тел.
Трябва да си представите, че върху атлантеца са упражнявали въздействието си и двете течния студените от север и топлите от юг. Топлите течения са позволили в сърцето да навлезе огън, направили са така, че в него да пламне ентусиазъм, докато другата част на човешката природа е била повлияна от студения север. Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател. Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек.
Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител.
А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото. Така ние можем да кажем: по онова време върху човека се работеше от две страни. Физическото му тяло беше преобразувано така, че от една страна да може да се превърне в носител на мозъка, а от друга страна на тялото да може да се доставя кръвта, от която преобразения по този начин човек се нуждаеше.
към текста >>
Нека
мисли
м за него в с
мисъл
а на Гьотевите думи: "Всичко преходно е само едно отражение".
Какво е човекът? Един символ на духа, тъй като е плод на духовния свят. Той е една съвкупност от духовни сили. Опознавайки сам себе си правилно, човекът се вижда като един символ на заложената в него вечност. Нека продължим това наблюдение и през следващите осем дни.
Нека мислим за него в смисъла на Гьотевите думи: "Всичко преходно е само едно отражение".
Самият човек е едно отражение на непреходния дух в преходното. Ако човек разбере това, ще му се открие и познанието за собственото духовно непреходно, за вечното ядро на съществото.
към текста >>
166.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Те трябва най-напред да свикнат с
мисъл
та, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи.
Днес ще се осмелим на един още по-дълбок поглед в тази област. Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-дълго с тези въпроси. Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора.
Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи.
Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите. С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена.
към текста >>
167.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днес човек може да изпрати
мисли
те си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет. Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта. Това ще стане, когато той успее да овладее така, както владее тялото си външно посредством мускулните си сили, и вътрешно посредством силата на духа и когато бъде в състояние да си придава сам форма.
Днес човек може да изпрати мислите си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
към текста >>
168.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Над тези убеждения търсачът на духа ще бъде изведен от възгледа, който трябва да обхване сърцето,
мисли
те и душата му, че и в други времена хората са притежавали истината, но под друга форма, че съществуват и други форми на истината.
Той знаеше, че ще срещне разбиране сред хората, които все още притежаваха определено ниво на ясновиждане. Ако посредством окултизма можехме да се потопим в душите на тези предци, то ние никога не бихме били завладени от високомерието и самозаслепението на просветителите, което казва: как успяхме да доведем нещата дотам! Не е ли ужасно високомерие затъмнението на хората през 19 век, да се твърди, че в сравнение с откритията на 19 век, всичко, което хората са знаели преди е само една детинска фантазия, и че това, което е открито днес ще важи за вечни времена? Не е ли ужасно високомерие, когато тези, които проповядват от катедрите в университетите и съдебните зали и тези, които възпитават наоколо, твърдят, че единствената форма на истината е изведената през по следните десетилетия? Те се смятат за смирени, но е най-страшно високомерие е да имаш подобни убеждения.
Над тези убеждения търсачът на духа ще бъде изведен от възгледа, който трябва да обхване сърцето, мислите и душата му, че и в други времена хората са притежавали истината, но под друга форма, че съществуват и други форми на истината.
Той ще преодолее и другото високомерие че това, което казват днешните учени ще важи за вечни времена. Както формите на знанието са се променили от времето на наши те предци, както те са разказвали в картини това, което ние днес оповестяваме в друга форма, във формата на окултизма, така и в бъдещите епохи истините няма да се изразяват в нашите форми, а в други, които далеч ще са надраснали настоящите. Знаем, че истината е вечна, но също така знаем, че тя преминава през човешките души под различни форми.
към текста >>
169.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Винаги съм повтарял, че при това трябва да се
мисли
толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило
мисли
м за крило.
На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума. Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие.
Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило.
Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи. По-скоро ще се постараем да привлечем в помощ истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща. Голяма част от персийските или германските сказания вече ни се изясни през последните понеделници.
към текста >>
170.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Мнозина вярват в следното: вие казвате, че окултните сили могат да се придобият и при това си
мисли
те за сравнително безобидни, елементарни окултни способности.
Най напред трябва да си разясним какво следва да се разбира под "магия", и какво следва да се разбира под "черна магия".
Мнозина вярват в следното: вие казвате, че окултните сили могат да се придобият и при това си мислите за сравнително безобидни, елементарни окултни способности.
Тъй като говорещите за това обикновено не знаят нищо за висшите окултни способности, те нямат идея какво точно трябва да си представят под това. Обикновено хората прибавят и това, че черна магия прави този, който прилага такива способности в името на личния егоизъм.
към текста >>
Но за този, който
мисли
реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени.
Не се ли съдържа в това изказване, че човек не бива да използва окултни сили в служба на собствения си егоизъм едно невъзможно изискване към съвременното човечество? Най-напред трябва да си отговорим на този въпрос. Разбира се тези, които го поставят посочват първата заповед: Не бъде егоистичен! Това със сигурност е много важна заповед.
Но за този, който мисли реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени.
И ако някой смята, че тя може без особени усилия да бъде осъществена от съвременните хора, то той е попаднал в голяма илюзия. Този, който вижда като свой дълг разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.
към текста >>
Това показва, че хората най-напред трябва да знаят нещо за разпределението на работата на земята, преди да могат да започнат с най-малките
мисъл
за реформа.
и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила. Никой не се съобразява, че с това не се цели нищо провокиращо духа и тялото. Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение. Той например би могъл да каже, че може да назначи нови пощенски раздавачи, и така да осигури работа на хората. При това обаче не съобразява, че ако назначи нови хора, от работата им няма да произлезе нищо ново, а единствено бедността ще се разпредели по нов начин.
Това показва, че хората най-напред трябва да знаят нещо за разпределението на работата на земята, преди да могат да започнат с най-малките мисъл за реформа.
Незнание, което иска да реформира, е нещо ужасно в световната взаимовръзка. Ужасно е, че често хората нямат търпение да изчакат докато се научат да придобият общ поглед върху това, как може да се помогне, а са прекалено активни, за да се случи едно или друго. Всичко това са илюзии, с които хората се заобикалят. Такава илюзия е и когато в тривиалната теософия се говори за несебичност. Ако желаем да се просветим относно бялата и черната магия трябва най-напред да се занимаем с понятието "магия", за което тези, които са слушали последните лекции вече знаят нещо.
към текста >>
Само в по-ново време, когато човекът вече
мисли
и чувства материалистично, трябва да разберем, че е невъзможно да отделим строго един от друг тези два клона, и затова от 14 век насам тази разлика между двете класи не се прави, така че учителят не посвещава никого без същевременно да му даде определена степен на ясновидство.
В древните окултни школи беше нещо съвсем обичайно тези две класи да са една до друга. Ясновидците приемаха съветите на неясновиждащите посветени. Това беше особено необходимо в случаи те, когато беше нужна висока степен на посвещение и висока степен на ясновидство, например при всичко, което се отнася до астрологията. Беше така, че тези, които искаха да изучат всестранно сложните закони на астрологията, по правило трябваше да се лишат от онова висше ясновидство, до което трябваше да достигне астралният ясновидец. Те се допълваха взаимно.
Само в по-ново време, когато човекът вече мисли и чувства материалистично, трябва да разберем, че е невъзможно да отделим строго един от друг тези два клона, и затова от 14 век насам тази разлика между двете класи не се прави, така че учителят не посвещава никого без същевременно да му даде определена степен на ясновидство.
По друг начин това не може да стане, тъй като не би могло да се съгласува с егоизма и липсата на доверие, които царят днес. Затова не се прави разлика между двете, тъй като хората днес не могат да бъдат несебични.
към текста >>
171.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако някой пророк или създател на религия говори за светлината и иска да обозначи с това мъдростта, то ние не бива да
мисли
м, че така му е хрумнало, или че използва този израз защото иска да бъде духовит.
Ако постепенно получаваме правилни насоки за използването на фигурите или знаците, те се превръщат в едно средство, което постепенно отвежда човека до познание на висшите светове и може да го направи ясновиждащ. Който се задълбочава в медитация върху пентаграма той би могъл да намери пътя на тези течения в етерното тяло. Няма смисъл да си измисляме произволни значения на тези знаци. Ако вземем този знак за предмет на медитация това трябва да се прави с търпение то тя ще ни доведе до окултни действителности. Така е с всички сетивни образи и знаци, дори и с тези, които се намират в различните религиозни източници, тъй като тези сетивни образи са дълбоко основани в окултизма.
Ако някой пророк или създател на религия говори за светлината и иска да обозначи с това мъдростта, то ние не бива да мислим, че така му е хрумнало, или че използва този израз защото иска да бъде духовит.
Той просто желае да бъде истинен. Като окултист човек трябва да се отучи от неподчиненото на правила мислене, това означава, че няма право да си прави произволни изводи и да раздава присъди, трябва стъпка по стъпка да развие правилно мислене на базата на духовните факти.
към текста >>
172.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Един архитектурен стил не бива измислен, той се ражда във времето от великите
мисли
на посветените, те го карат да се влее в света.
Нека сега извикаме пред душите си схематично тази част от развитието на човека.
Един архитектурен стил не бива измислен, той се ражда във времето от великите мисли на посветените, те го карат да се влее в света.
Сградите възникват, те въздействуват на човека, хората взимат по нещо от живеещата в тези форми спиритуална сила. Това, което душата е получила чрез наблюдението на архитектурните форми на пример тези на готиката те проявява в настроението на душите: ще възникнат пламенни души гледащи към висшето. Преди няколко столетия хората приеха в себе си това, което живееше в готиката. А сега ще проследим през някои от следващите столетия тези хора, които бяха приели в себе си силата на архитектурните форми в следващото си въплъщение те носят на физиономиите си, на лицата си белега на онази вътрешна нагласа. Душите на хората са обособили лицата им.
към текста >>
Тъй като според това, което
мисли
те и чувствате се оформи тялото ви.
Вместо предмета, който се приближаваше до него, атлантецът възприемаше една светлинна форма, синя за любовта, червена за страстта, яда и т.н. Около него се разпростираха душевните сили на хората. Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло. Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който душата на човека трябваше да приеме нови впечатления. Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло.
Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви.
Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя.
към текста >>
173.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни
мисли
предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези
мисли
в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак.
Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието. Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове. Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика.
В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак.
Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза. Така стъпка по стъпка можем да проследим хода на времето, и навсякъде ще установим строга противоположност със Средновековието. Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки. Тук преминават една след друга две епохи, които имат точно противоположен характер. Духовната наука ни дава обяснение на тези епохи.
към текста >>
вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите
мисли
.
Така навсякъде в живота в откровението се сменят инволюция и еволюция. Този, който застине на едно място ще наблюдава само външната страна. Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него.
вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли.
Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота.
към текста >>
Преди тези
мисли
не бяха там.
Този, който застине на едно място ще наблюдава само външната страна. Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли.
Преди тези мисли не бяха там.
Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело.
към текста >>
Ако например създавате
мисъл
та за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата.
Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там.
Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата.
Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел.
към текста >>
А когато в
мисли
те ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди.
Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там.
А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди.
Такъв е случаят и в останалите области на живота. Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел. Нека обаче си представим, че той е подредил една група модели. Микеланджело беше там, моделите бяха там.
към текста >>
Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как
мисли
те са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Микеланджело беше там, моделите бяха там. Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало.
Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува.
към текста >>
Това, което едно същество
мисли
, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава.
Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото.
Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава.
Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело.
към текста >>
Ако днес имате добри
мисли
, то тези
мисли
са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят.
Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си.
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят.
Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби.
към текста >>
Разпада се и всичко, посредством което е възникнала
мисъл
та, въздействието на
мисъл
та остава,
мисъл
та продължава да действува.
Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада.
Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува.
Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това, окото е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди?
към текста >>
Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито
мисли
бяха облаците и звездите.
Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това, окото е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди?
Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите.
Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение. Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от мислите на божеството.
към текста >>
Всичко възниква от мисловни творения, и
мисъл
та е ново творение.
Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това, окото е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди? Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите.
Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение.
Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от мислите на божеството.
към текста >>
Всичко е възникнало от
мисъл
та, а великите неща в света са предхождани от
мисли
те на божеството.
Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това, окото е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди? Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите. Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение.
Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от мислите на божеството.
към текста >>
В питагорейски с
мисъл
: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в
мисли
те си остатъка.
Същественото в единицата е неделимостта. В действителност и единицата може да се раздели, например на 1/3 и на 2/3. Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния свят, когато отнемете две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две. Бог е единно същество. Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата.
В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка.
към текста >>
Днешното изложение имаше за цел да ви даде отправна
мисъл
за тези неща.
Този, който правилно се вглъби в това, което в питагорейски смисъл гласи: изследвай числата той ще се научи от символиката на числата да разбира живота и света.
Днешното изложение имаше за цел да ви даде отправна мисъл за тези неща.
към текста >>
174.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вероятно
мисли
те, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така.
Нека се пренесем в едно по-далечно минало, когато не съществуваха лъвове. Хората съществуваха, тъй като човекът е най-древното същество, но той имаше съвсем различно сърце от днешното. Навсякъде в природата съществуват взаимоотношения, които не винаги са пределно ясни. Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце.
Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така.
Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно. Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва. Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската душа в сърцето.
към текста >>
175.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Теософията ще се превърне в решаващ фактор в живота, едва когато вече не дава единствено едно обвързано с
мисъл
та обобщение на всякакви събития във физическия, в астралния и в деваканския план, а когато се вживее в душите ни така, че те да започнат да чувстват различно, да желаят да се учат различно.
Но там, където в днешния човек сухото, трезвено сетивно възприятие преминава в поетическото или художествено усещане, е само началото на това, което окултизмът трябва да даде все още не на разума, не на разсъдъка, не на главите, а на душите и на сърцата.
Теософията ще се превърне в решаващ фактор в живота, едва когато вече не дава единствено едно обвързано с мисълта обобщение на всякакви събития във физическия, в астралния и в деваканския план, а когато се вживее в душите ни така, че те да започнат да чувстват различно, да желаят да се учат различно.
Трябва именно да си изясним, че чрез теософията и окултизма все повече ще се проявява това, което подчертахме още във вчерашната ни лекция: човечеството ще се научава да вижда във външния свят, какъвто се представя на сетивата, какъвто се изразява, физиономията, жестовете, мимиката, чрез които в откровение се превръща, това което като душевно и духовно е скрито зад тях. Ще се научим да виждаме израз на духовното и душевното и н това, което се разиграва около земята, в движението на небесните тела, както например виждаме в жеста на ръката и в очите на някой човек израз на нещо душевно. Ще се научим да виждаме например в избистрянето на въздуха външното откровение на вътрешни процеси на духовните същества, които действително проникват въздуха, водата и земята.
към текста >>
Този, който
мисли
само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество.
А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така.
Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество.
Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент.
към текста >>
176.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Символите на четирите животни не са измислени,
мисъл
та не е изходната точка, не в нея е произходът им, а във виждането.
Винаги, когато слушаме подобни изрази на окултни истини и ги сравняваме с това, което човечеството е съхранило в своите знаци и символи, ще си спомняме колко е създало човешкото съзнание, преди да се превърне в разсъдъчно. Човекът толкова обича да вярва, че днес вече сме стигнали далече. Но със своя разум той куцука зад творческото съзнание от миналото, което между впрочем притежаваха единствено посветените и те са го скрили в сказанията.
Символите на четирите животни не са измислени, мисълта не е изходната точка, не в нея е произходът им, а във виждането.
към текста >>
177.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Трябва единствено да знаете, че
мисли
те, чувствата, представите, които човекът изпитва, са действителни сили, които му въздействуват преобразяващо, формиращо, променящо.
Това, което може да бъде съобщено тук като цяло са само примери от огромния брой окултни символи и знаци. Не става дума и затова, да се даде изчерпателно изложение, обясняващо един или друг окултен знак, а по-скоро да се посочи значението на окултния знак като цяло и отношението му към астралния и духовния свят. Ако тези знаци не бяха нищо друго освен схематична илюстрация, то целта и значението им нямаше да бъдат големи, и някой би могъл да помисли, че се касае само за един вид онагледяване на определени факти от висшите светове. Случаят обаче не е такъв. Онези символи и знаци, които са извлечени от окултния светоглед имат огромно значение за развитието на човека, за неговото усъвършенствуване, дори може да се каже, че окултните знаци и печат, ако приемем думите най-широк смисъл, са изиграли голяма роля в цялото възпитание и развитие на човечеството.
Трябва единствено да знаете, че мислите, чувствата, представите, които човекът изпитва, са действителни сили, които му въздействуват преобразяващо, формиращо, променящо.
към текста >>
Върху плътното физическо тяло на човека
мисъл
та днес вече не може да въздействува толкова силно.
Така както водата се уплътнява в лед, така и астралното вещество се уплътнява и се превръща в етерно и физическо вещество. Във времето, когато човекът все още беше същество, каквото сте вие днес, когато спите и се намирате извън физическото и етерното си тела, съществуваха сили, които оформиха астралното му вещество, това бяха чисти чувстващи и представни сили. Астралното вещество действува различно от етерното или физическото. То е в непрестанно движение. Всяка страст, всеки инстинкт, всяка похот веднага се изживява в астралното вещество, така че в следващия момент, когато изразява друга страст, то има коренно различна форма.
Върху плътното физическо тяло на човека мисълта днес вече не може да въздействува толкова силно.
Въпреки това дори и днес мисълта, чувствата имат някакво влияние върху физическото тяло. Нужно е само да наблюдавате, как някой уплашен или страхуващ се от нещо човек пребледнява. Това не означава нищо друго освен, че цялата му кръвна маса извършва различни движения от тези в нормалното състояние. Тя напира отвън навътре. Или вземете изчервяването, когато е налице чувство на срам, тогава кръвта се изтласква отвътре към периферията, навън.
към текста >>
Въпреки това дори и днес
мисъл
та, чувствата имат някакво влияние върху физическото тяло.
Във времето, когато човекът все още беше същество, каквото сте вие днес, когато спите и се намирате извън физическото и етерното си тела, съществуваха сили, които оформиха астралното му вещество, това бяха чисти чувстващи и представни сили. Астралното вещество действува различно от етерното или физическото. То е в непрестанно движение. Всяка страст, всеки инстинкт, всяка похот веднага се изживява в астралното вещество, така че в следващия момент, когато изразява друга страст, то има коренно различна форма. Върху плътното физическо тяло на човека мисълта днес вече не може да въздействува толкова силно.
Въпреки това дори и днес мисълта, чувствата имат някакво влияние върху физическото тяло.
Нужно е само да наблюдавате, как някой уплашен или страхуващ се от нещо човек пребледнява. Това не означава нищо друго освен, че цялата му кръвна маса извършва различни движения от тези в нормалното състояние. Тя напира отвън навътре. Или вземете изчервяването, когато е налице чувство на срам, тогава кръвта се изтласква отвътре към периферията, навън. Това са само твърде слаби влияния.
към текста >>
Ако се върнете назад във времето, ще откриете много по-значителни влияния на душевността и на
мисъл
та върху тялото.
Нужно е само да наблюдавате, как някой уплашен или страхуващ се от нещо човек пребледнява. Това не означава нищо друго освен, че цялата му кръвна маса извършва различни движения от тези в нормалното състояние. Тя напира отвън навътре. Или вземете изчервяването, когато е налице чувство на срам, тогава кръвта се изтласква отвътре към периферията, навън. Това са само твърде слаби влияния.
Ако се върнете назад във времето, ще откриете много по-значителни влияния на душевността и на мисълта върху тялото.
Ако проследите през хилядолетията човешките форми, вие ще видите, че образът, цялата физиономия, всичко в човека се променя. Това се случва така, че най-напред идват душевните, духовните процеси. Човекът има определени представи, и както образува представите си така в хода на хилядолетията той оформя и телесния си образ и физиономия, дори и това да не е забележимо за външния биологичен анализ. Всичко се оформя отвътре навън. Нашата външна материалистична наука днес още не е стигнала до там да прозре как тези влияния се отнасят едно към друго в хода на хилядолетията.
към текста >>
Хората, които се отдаваха на раз
мисъл
в стаите, построени в този стил, изживява ха
мисли
, които бяха подбуди на готическите сгради.
За да си изясним какви са тези взаимовръзки нека си спомним първата поява на готическия архитектурен стил, когато определени процеси в развитието на човечеството биват за първи път изразени в архитектурните форми на готиката.
Хората, които се отдаваха на размисъл в стаите, построени в този стил, изживява ха мисли, които бяха подбуди на готическите сгради.
Тези мисли, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека. Като едно следствие от тези впечатления, които бяха възприемали сетивата, и представите, които бяха образува ни с тези сетивни възприятия, след столетия се появи онова мистично движение, което срещаме у Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други. В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества.
към текста >>
Тези
мисли
, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека.
За да си изясним какви са тези взаимовръзки нека си спомним първата поява на готическия архитектурен стил, когато определени процеси в развитието на човечеството биват за първи път изразени в архитектурните форми на готиката. Хората, които се отдаваха на размисъл в стаите, построени в този стил, изживява ха мисли, които бяха подбуди на готическите сгради.
Тези мисли, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека.
Като едно следствие от тези впечатления, които бяха възприемали сетивата, и представите, които бяха образува ни с тези сетивни възприятия, след столетия се появи онова мистично движение, което срещаме у Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други. В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества. Така ние виждаме как тук, в продължение на няколко столетия в следствие на наблюдението на външните форми на готическия стил, на стила на острите арки, възниква онази стремяща се към небесата мистика в Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и така нататък.
към текста >>
Ако вземем предвид хилядолетия вместо столетия, то ние ще видим как самите телесни форми на човека се образуват според
мисли
те и чувствата, и представите, които хората имаха преди хилядолетия.
Като едно следствие от тези впечатления, които бяха възприемали сетивата, и представите, които бяха образува ни с тези сетивни възприятия, след столетия се появи онова мистично движение, което срещаме у Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други. В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества. Така ние виждаме как тук, в продължение на няколко столетия в следствие на наблюдението на външните форми на готическия стил, на стила на острите арки, възниква онази стремяща се към небесата мистика в Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и така нататък.
Ако вземем предвид хилядолетия вместо столетия, то ние ще видим как самите телесни форми на човека се образуват според мислите и чувствата, и представите, които хората имаха преди хилядолетия.
А великите водачи на човечеството дават на хората в точния момент от развитието им точните представи за да може да бъде преобразувана и човешката форма.
към текста >>
Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на
мисъл
та.
Една точка, която днес се намира в рамките на главата, преди беше извън нея и едва постепенно се измести. Двете точки все повече се изместваха една към друга и в последната третина на атлантската епоха съвпаднаха. Това беше по времето, когато от североизток на Атлантида, от областта на днешна Ирландия се изсели пра семитската раса. Тогава човекът се сдоби със способността, чрез която двете точки съвпаднаха и се припокриха. Поради това, че етерното тяло на главата му се намираше извън нея, атлантският човек имаше едно мъгливо ясновидство.
Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на мисълта.
Тя дойде в следатлантската епоха. Но той притежаваше един вид първично ясновидство, тъй като етерното му тяло излизаше далеч извън очертанията на физическата му глава. Тогава мислите и усещанията на астралното му тяло имаха много по-голямо влияние върху тази част на етерното му тяло и по този начин и върху образуването на физическото. Това, което живееше първоначално като чувства, усещания и мисловни представи в астралното му тяло, продължаваше в един процес на движение в етерното отяло и оформяше физическото в днешната форма.
към текста >>
Тогава
мисли
те и усещанията на астралното му тяло имаха много по-голямо влияние върху тази част на етерното му тяло и по този начин и върху образуването на физическото.
Тогава човекът се сдоби със способността, чрез която двете точки съвпаднаха и се припокриха. Поради това, че етерното тяло на главата му се намираше извън нея, атлантският човек имаше едно мъгливо ясновидство. Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на мисълта. Тя дойде в следатлантската епоха. Но той притежаваше един вид първично ясновидство, тъй като етерното му тяло излизаше далеч извън очертанията на физическата му глава.
Тогава мислите и усещанията на астралното му тяло имаха много по-голямо влияние върху тази част на етерното му тяло и по този начин и върху образуването на физическото.
Това, което живееше първоначално като чувства, усещания и мисловни представи в астралното му тяло, продължаваше в един процес на движение в етерното отяло и оформяше физическото в днешната форма.
към текста >>
Там най-напред бяха
мисли
те, образите, усещанията и така нататък.
Как са възникнали днешната дължина, широчина и височина на физическото тяло? Те са следствие от това, което първоначално присъствуваше в астралното и етерното тяло.
Там най-напред бяха мислите, образите, усещанията и така нататък.
Ще разберете това по-добре ако си спомните процеса, който настъпва непосредствено след физическата смърт: физическото тяло бива напуснато първо от етерното и след това от астралното тяло. По време на сън се отделят само Азът и астралното тяло, докато етерното и физическото остават в леглото. Смъртта се различава от съня по това, че етерното тяло също тръгва с астрално то и Аза. Тогава настъпва едно своеобразно явление, нещо, което може да се опише като усещане, но е свързано и с една определена представа. Човекът се чувства така сякаш расте, сякаш се разтяга във всички посоки, той приема всички посоки и измерения.
към текста >>
Това, което в един момент е
мисъл
и усещане, в следващия момент е външна форма.
Всички неща, които действуват в човека, се случват отвътре, не отвън.
Това, което в един момент е мисъл и усещане, в следващия момент е външна форма.
А индивидуалностите, които ръководят развитието на човечеството, трябва да присаждат в него хилядолетия по-рано мисловните форми, които след това ще станат външна физическа действителност. С това имате функцията на мисловните форми, които биват подбуждани от подобни символични образи като Ноевия ковчег, Соломоновия храм, до четирите апокалиптични същества Човек, Лъв, Телец, Орел. Те имат много реално значение. Така посочихме някои от нещата, които ръководят хората, когато той им се отдаде. За образите говорихме и вчера, когато се спряхме на съществата Човека, Лъв, Телец, Орел.
към текста >>
В основата на това лежи великата
мисъл
, че всичко, което се случва в човека, в микрокосмоса, е подражание на това, което живее в макрокосмоса.
В основата на това лежи великата мисъл, че всичко, което се случва в човека, в микрокосмоса, е подражание на това, което живее в макрокосмоса.
Ако всичко в микрокосмоса е в съзвучие с макрокосмическото духовно битие, тогава светът и човекът ще бъдат в съзвучие. Поради това, че не съществува дисхармония, човекът действително може да се свърже и да се чувства едно със световното развитие. Ако обаче човекът напусне тази хармония, ако не се включи в световната хармония, тогава и външната му конституция ще бъде дисхармонична, и за него ще е невъзможно да продължи пътя си в хода на света.
към текста >>
Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с
мисли
те във физическия свят.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти. Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия. Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят.
Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят.
той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност. Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето. Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето. Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето. Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони.
към текста >>
Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави,
мисли
и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти. Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия. Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят. Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят. той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност.
Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето.
Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето. Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето. Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони. Вярно е, че веществото, материята, тухлите и камъните, от които е съставена катедралата, се разпадат. Но че формата е присъствувала някога това не е без значение.
към текста >>
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в
мисли
те си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята.
Формата, която е била отпечата на от хората в материята остава, тя става част от етерното и астралното тяло на земята и се развива като сила наред със земята. И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение. Днес ние строим творбите на изкуството и на красотата, ние оформяме творбите на мъдростта не напразно на нашата земя. Ние ги създаваме за да се появят по-късно като природни продукти на земята. И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните богове и духове са построили в предишния свят.
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята.
То става реални сили и форми на бъдещето. Нашите машини и фабрики обаче, всичко, което правим само за да служим на външната полза, на принципа на утилитарността, ще бъде вреден елемент в следващото въплъщение на земята. Ако отпечатваме символи в материята, които са израз на по-висши светове, те ще действуват за напредъка. Напротив нашите машини и фабрики, които служат единствено на външната полза, ще имат демонично, унищожително влияние върху земята в следващото и въплъщение. така ние сами формираме добрите, а също така и демоничните сили за следващата епоха на човечеството.
към текста >>
178.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи,
мисли
, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие.
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи, мисли, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие.
Дори бихме могли да видим, че Ноевият ковчег беше формиращ за настоящото физическо тяло, и че Соломоновият храм, ако въздействува с формите си върху съвременните хора ще има огромно значение за формирането на хората от шестата раса. От тези данни вече можете да разберете, че посредством водачите на човечеството, които непрестанно се намесват в развитието на човечеството, ще се поеме по един подобен път, както посредством отделните хора в елементарните тайни школи. И тук имаме работа с една концентрация на усещания, мисли, представи и т.н. съществуват още някои неща които имат формиращо действие върху човека.
към текста >>
И тук имаме работа с една концентрация на усещания,
мисли
, представи и т.н.
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи, мисли, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие. Дори бихме могли да видим, че Ноевият ковчег беше формиращ за настоящото физическо тяло, и че Соломоновият храм, ако въздействува с формите си върху съвременните хора ще има огромно значение за формирането на хората от шестата раса. От тези данни вече можете да разберете, че посредством водачите на човечеството, които непрестанно се намесват в развитието на човечеството, ще се поеме по един подобен път, както посредством отделните хора в елементарните тайни школи.
И тук имаме работа с една концентрация на усещания, мисли, представи и т.н.
съществуват още някои неща които имат формиращо действие върху човека.
към текста >>
И ако човек по някое време се за
мисли
, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети. Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора.
И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му.
Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини.
към текста >>
Той е свалено отражение на Девакана, на
мисъл
та, която човекът отглежда, е нещо което принадлежи към физическия план, тя е само една сянка на висшите процеси.
Всички сочещи към имагинации, към образното представи на човека, го възпитават така, че той постепенно да достигне онази точка в жизненото си развитие, когато се научава да вижда все повече в духовните светове. Образни представи, както например тази за Старата Луна, са мощно възпитателно средство в тази посока. Посредством такива представи идеята за развитието се насочва по правилен езотеричен начин към човека. Когато пред него се поставят единствено сухи, абстрактни понятия, той остава с мисленето си във физическия план, тъй като обикновеното мислене като такова никога не може да се отдели от този план.
Той е свалено отражение на Девакана, на мисълта, която човекът отглежда, е нещо което принадлежи към физическия план, тя е само една сянка на висшите процеси.
Дори и да си съставите толкова фина представа за това, как протича развитието, как съществото на първото стъпало от съществуването се диференцира, се потапя и загръща всичко това са само представи, които ви дават понятията от физическия план, но които не ви водят напред в развитието. Едва сетивно-свръхсетивните представи и понятия могат действително да ви отведат постепенно едно стъпало по-нагоре. Най-напред понятията трябва да се преобразуват в образи, в имагинации и този процес трябва да се повтаря непрекъснато.
към текста >>
Днес той служи затова, да превръща
мисли
те ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха.
Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса.
Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха.
С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето.
към текста >>
Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ
мисли
за развитието на човечеството.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал.
Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>
Същественото при символите е това, не просто да
мисли
м за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят. По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи,
мисли
и понятия.
Единствено и само поради това, че едно същество е в състояние да възприема външни влияния и да ги преработва във вътрешни преживявания, в света може да въз никне нещо ново, може да се осъществи напредък. Това е третото, нарича се сътворяване от нищото. Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви свят, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение. Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му.
Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия.
Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи. Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи. Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови
мисли
и нови идеи.
Това е третото, нарича се сътворяване от нищото. Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви свят, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение. Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му. Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия.
Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи.
Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи. Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови
мисли
и идеи.
Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви свят, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение. Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му. Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия. Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи.
Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи.
Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
179.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Пред душите ни по-скоро изникне
мисъл
та как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно.
Днес ще се спрем повече на чувствената страна, на страната на усещанията в познанието на Духа.
Пред душите ни по-скоро изникне мисълта как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно.
В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници. Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини. Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена. Защото те бяха нещо реално за душата. Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
към текста >>
Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските
мисли
и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества.
При този повод често ни е занимавал дълбокият смисъл на Коледния празник. Днес ще го разгледаме от една различна страна.
Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества.
Днес поради абстрактната астрономия за човека, който поглежда към звездното небе, то е изпълнено с абстрактни материални небесни кълба. Тези кълба ще се явят пред него отново като тела от душа и дух. Пространството за него отново ще се изпълни с душата и духа. Той ще усеща целия космос топъл, както, както усеща приятелската гръд, единствено разбира се космосът за него ще бъде по-величествен и по-огромен.
към текста >>
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото
мисли
те, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове.
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове.
Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас. Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет? то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове. В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз. Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните.
към текста >>
Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да
мисли
те за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате!
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка.
Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате!
Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата. И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>
Първите християни не възприеха учение или сбор от
мисли
, когато изговаряха името Христово.
Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово.
За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението.
към текста >>
180.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вчленяване на твърдото /пепелта/ в организма посредством
мисли
те, посредством Словото, което е било в началото.
Водните образувания посредством тона, музиката на сферите. Образуване на белтъка чрез "танца на веществата". За клетката. Вследствие отделянето на Слънцето се откриват органите на чувствата. Жива и минерална топлина.
Вчленяване на твърдото /пепелта/ в организма посредством мислите, посредством Словото, което е било в началото.
към текста >>
Отделяне на частите на тези същества посредством лъжи /фантоми/, чрез лош социален ред /спектри/, натрапчива
мисъл
/демони/.
Човек в сън. Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви, кръв. Разлика между "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и астралното тяло от физическото и етерното тяло по време на сън. Пронизване на физическото и етерно тяло от висши същества.
Отделяне на частите на тези същества посредством лъжи /фантоми/, чрез лош социален ред /спектри/, натрапчива мисъл /демони/.
Размекване на етерното тяло и неговото изпълване с духовни, т.е., религиозни и художествени представи. Рихард Вагнер. Троица.
към текста >>
181.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите
мисли
и представи.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор.
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
Би могло да се каже, че при тези същества
мисли
те се изливат от устата не само едно изразяване на
мисли
те с думи, а самите
мисли
се изливат от устата в този мек език.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език.
Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
182.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И това продължава по-нататък; и не трябва да си
мисли
м, че това се е извършило само веднъж!
И когато достигне това зодиакално битие, какво става тогава? Тогава то жертва себе си! И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума. По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн.
И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж!
Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя.
към текста >>
И така, ако искате да
мисли
те за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат.
И така, ако искате да мислите за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат.
Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни. Това всъщност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Само пет съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. По този начин, вие виждате, как силите слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия. В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на неговото същество, на висшите по-благородни свойства.
към текста >>
183.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И ние трябва да си
мисли
м, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука.
И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се. Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка.
към текста >>
Но вие не трябва да си
мисли
те, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий.
Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност.
Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.
към текста >>
184.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да
мисли
, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина.
Ще си съставите правилна представа, ако помислите за това, че, на приливи и отливи, пулсира в нашето собствено тяло, ако помислите за това основно различие, каквото в това отношение съществува между низшите животински същества, съхранени в известна степен на развитие, и човека. Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима. Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло.
Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да мисли, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина.
Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя. Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал никаква светлина. За да станат светещи, мировите тела трябвало в началото да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце. Ако бихме се приближили към Стария Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло! Бихте го изживели като запълнено от топлина пространство, като един вид напалена печка.
към текста >>
Трябва да
мисли
те за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее. С нашето минерално царство и т.н. не може да се живее така, както човек е живял на Стария Сатурн. Тогава е било възможно. И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха.
Трябва да мислите за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
към текста >>
Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да
мисли
м, че са били само ниски страсти.
Какво предлагат сега Духовете на Формата “от външна страна”? На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”. На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астралното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм.
Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти.
Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата. Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.
към текста >>
С този отвор, който възниква благодарение на това, че физическото тяло се пронизва от силите на Аза, трябва да
мисли
м за особеното му свързване с разкриването на физическите органи на чувствата.
Във физическото тяло се образува вдлъбнатина и около нея имаме етерно и астрално тяло. Да си представим сега това схематично, в следващите лекции ще научим съответните подробности. И така, образувала се е един вид вдлъбнатина. Физическото тяло приело в себе си Аза. Между над веждните кости има точка – за това не веднъж съм ви говорил,-където е бил възприет Аза.
С този отвор, който възниква благодарение на това, че физическото тяло се пронизва от силите на Аза, трябва да мислим за особеното му свързване с разкриването на физическите органи на чувствата.
Азът пронизва очите, ушите; но това не е само един отвор, а цяла област от отвори. Всичко това става в последната трета на Атлантската епоха; и само благодарение на това, физическото тяло се видоизменя по такъв начин, каквото е сага.
към текста >>
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да
мисли
м схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега.
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
Не бива да си
мисли
те, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди!
В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас. И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение.
Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди!
”. Ако тогава на Земята биха живели особено “просветени” умове, представители на материализма, то те биха казали: “Ах, сред нас има хора, които твърдят, че от небесата е слязла особена сила и е придвижила напред всички хора; но това е най-предразсъдъчния дуализъм – ние като монисти трябва да заявим, че това същото беше и преди! ”. Тези неща са се развили бавно и постепенно.
към текста >>
185.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си
мисли
м, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим.
Последният път ние обсъдихме в общи черти формирането на човека във връзка с формирането и развитието на Космоса. Тези неща могат да се разглеждат от различни гледни точки.
Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си мислим, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим.
Но, напротив, необходимо е също тези времена от далечното минало за нашата съвременност да се охарактеризират от различни гледни точки. Тогава ще ги разбираме все по-ясно и по-ясно. Не трябва да се смущаваме от мними противоречия, които можем да открием в едно или друго разглеждане. Те произтичат от това, че в духовно отношение предметът също може да се разглежда от най-различни страни. Може, например, да се обиколи около дърво и да се нахвърлят от различни страни рисунки на това дърво.
към текста >>
Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си
мисли
те, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка.
То възникнало благодарение на това, че под влияние на уплътняването – понеже тогава всичко се намирало в процес на непрекъснато сгъстяване – самите елементи станали материални. Припомнете си, началото на земното развитие. Какво е направила тогава топлинната материя? Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата кръв. Това не е била топлината, която съществувала в началото.
Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка.
Последното е минерален огън и минерална топлина. Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата кръв,това е жива топлина. Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си. Тя е била в началото на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека. Но с продължилото сгъстяване, тази жива топлина постепенно станала нежива топлина.Това било вързано с процеса на сгъстяване, който е настъпил когато Слънцето се отделило от Земята и само Луната останала съединена със Земята.
към текста >>
Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било
мисъл
та, от която звукът, тонът прави словото.
Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция. Коя била причината за присъединяването на пепелта, на минералното?
Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било мисълта, от която звукът, тонът прави словото.
Още в Атлантската епоха, когато всичко наоколо е било потопено в маси от пара и мъгла, членоразделният език, на който говорил човек не е било единственото, което той можел да разбира; а още той можел да разбира езика на шумящите дървета, на жужащите източници. Всичко, което сега съставя членоразделителната реч, и това, което се изразява в нея, създавало танц; звукът на езика, музикалното в него е съставяло веществата в живата субстанция. Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване. В него възникнал интелекта, и той ставал все по-осъзнато за себе си същество.
към текста >>
С
мисъл
, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от
мисли
, от самоосъзнаване.
Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция. Коя била причината за присъединяването на пепелта, на минералното? Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било мисълта, от която звукът, тонът прави словото. Още в Атлантската епоха, когато всичко наоколо е било потопено в маси от пара и мъгла, членоразделният език, на който говорил човек не е било единственото, което той можел да разбира; а още той можел да разбира езика на шумящите дървета, на жужащите източници. Всичко, което сега съставя членоразделителната реч, и това, което се изразява в нея, създавало танц; звукът на езика, музикалното в него е съставяло веществата в живата субстанция.
Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване.
В него възникнал интелекта, и той ставал все по-осъзнато за себе си същество.
към текста >>
Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или
мисли
те.
Но вие видяхте, как това, съставя,всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо.
Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или мислите.
Най-плътното се появява след всичко. Човекът се е развил от духовното, както видяхме ние, когато разглеждаме хода на земното развитие. Своето начало и произход човек има, както това винаги е показвало истинското разглеждане на света, не от материята, а от духа; и материята е влязла в човешкото същество само под въздействието на духовни сили. Това все повече и повече се разкрива при подобни изследвания.
към текста >>
186.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Такъв вид
мисъл
-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология.
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия. Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители!
Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология.
И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло. По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша. Каква е съдбата на тези хора в бъдеще?
към текста >>
187.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Би било погрешно да се
мисли
, че човекът е зает само със самия себе си.
Но ние знаем също и нещо друго. Знаем, че човекът построява не само това свое тяло, но и че в Девакан той изобщо не остава бездействен.
Би било погрешно да се мисли, че човекът е зает само със самия себе си.
Светът е построен не върху такъв егоизъм. Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята. Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя. По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни.
към текста >>
Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да
мисли
м за зимата!
Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух. Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината. Светлината е реална, а тъмнината е нереална. Така са мислели и за духовното. И духовете, които се проявявали в светлината са ги приписвали на действителността; а действителността на сатаната, която се проявявала в тъмнината, отричали.
Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да мислим за зимата!
Но макар студа да е само отрицание на топлината, той все пак силно може да се почувства, ако в стаята не се затопля. Така и сатаната е нещо действително, макар той и да се явява само отрицание на светлината.
към текста >>
188.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но съвършено погрешна е представата, ако се
мисли
, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система.
Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
към текста >>
В основата на тази система лежи единната мирова
мисъл
.
По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят. Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух.
В основата на тази система лежи единната мирова мисъл.
Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
към текста >>
Най-пълният израз на този преход може да се открие, ако вие в духа проследите прехода от източното към гръцкото строителство, ако ние хванем архитектоничната
мисъл
в нейната чистота.
Когато разгледаме прехода от египетското към гръцкото, то ние най-добре ще видим проявлението на този принцип. Във всичките представи на догръцките времена лежи нещо особено мощно, символичното. Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма! В това лежи нечувания прогрес, които може да се види във всичко.
Най-пълният израз на този преход може да се открие, ако вие в духа проследите прехода от източното към гръцкото строителство, ако ние хванем архитектоничната мисъл в нейната чистота.
Архитектоническата мисъл идва към своето най-добро изразяване по протежение на цялото развитие на човечеството в гръцката архитектура. Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на мисли във външна форма, както в гръцката култура. Ние виждаме как всичко е въведено в пространството, как това съответства на великите космични закони.
към текста >>
Архитектоническата
мисъл
идва към своето най-добро изразяване по протежение на цялото развитие на човечеството в гръцката архитектура.
Във всичките представи на догръцките времена лежи нещо особено мощно, символичното. Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма! В това лежи нечувания прогрес, които може да се види във всичко. Най-пълният израз на този преход може да се открие, ако вие в духа проследите прехода от източното към гръцкото строителство, ако ние хванем архитектоничната мисъл в нейната чистота.
Архитектоническата мисъл идва към своето най-добро изразяване по протежение на цялото развитие на човечеството в гръцката архитектура.
Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на мисли във външна форма, както в гръцката култура. Ние виждаме как всичко е въведено в пространството, как това съответства на великите космични закони.
към текста >>
Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на
мисли
във външна форма, както в гръцката култура.
Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма! В това лежи нечувания прогрес, които може да се види във всичко. Най-пълният израз на този преход може да се открие, ако вие в духа проследите прехода от източното към гръцкото строителство, ако ние хванем архитектоничната мисъл в нейната чистота. Архитектоническата мисъл идва към своето най-добро изразяване по протежение на цялото развитие на човечеството в гръцката архитектура.
Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на мисли във външна форма, както в гръцката култура.
Ние виждаме как всичко е въведено в пространството, как това съответства на великите космични закони.
към текста >>
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните
мисли
били осъществени: това е
мисъл
та на готическата архитектура.
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура.
И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент. Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв. Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм. Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога.
към текста >>
И ако съпоставим готическата
мисъл
и гръцката архитектонична
мисъл
, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент.
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура.
И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент.
Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв. Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм. Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога. Готическата катедрала не е такава; тя се явява дом за молитва.
към текста >>
Готиката не се явява безостатъчен израз на тази
мисъл
.
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура. И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент.
Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл.
Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв. Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм. Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога. Готическата катедрала не е такава; тя се явява дом за молитва. Не можем да си я представим без посетителите, които са вътре, за които е построена, изпълнена с настроение.
към текста >>
Защото ако
мисли
себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм.
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура. И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент. Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв.
Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм.
Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога. Готическата катедрала не е такава; тя се явява дом за молитва. Не можем да си я представим без посетителите, които са вътре, за които е построена, изпълнена с настроение. Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз.
към текста >>
В това няма
мисъл
, няма чувство за пространство.
Готическият храм принадлежи на вярващите. И който разбира пространството не като пустота, а като пронизано от сили, който знае, че в пространството кристализират сили, и който чувства тези сили, той чувства, че гръцкият храм е изкристализирало нещо от динамичните сили на света. Който има достатъчно силно чувство за това, че може да възприема тези същности, той знае, че силите пронизват пространството. Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона. Римското строително изкуство също е велико, но то има обаче много декорации, за които не съществуват по-дълбоки мотивации.
В това няма мисъл, няма чувство за пространство.
Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух. Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия Бог в самия човек. Обаче това е и християнството, наричано от окултизма още теоморфизъм.
към текста >>
НАГОРЕ